Римска азбука | dLambow

(Roman alphabet)

Римска азбука - значение и разпространение

Римска азбука
№	Букви	Име
01	A a	ā
02	B b	bē
03	C c	cē
04	D d	dē
05	E e	ē
06	F f	ef
07	G g	gē
08	H h	hā
09	I i	ī
10	J j	jot
11	K k	kā
12	L l	el
13	M m	em
14	N n	en
15	O o	ō
16	P p	pē
17	Q q	qū
18	R r	er
19	S s	es
20	T t	tē
21	U u	ū
22	V v	vē
23	W w	double -vē
24	X x	ex
25	Y y	ī Graeca
26	Z z	zēta zet
Римски букви с номера и название на латински език.

Римска азбука (Roman alphabet)

Произнасяне буквите от римската азбука на български
1.	A a	а
2.	B b	бе
3.	C c	це
4.	D d	де
5.	E e	е
6.	F f	еф
7.	G g	же
8.	H h	хаш
9.	I i	и
10.	J j	джи
11.	K k	ка
12.	L l	ел
13.	M m	ем
14.	N n	ен
15.	O o	о
16.	P p	пе
17.	Q q	кю
18.	R r	ер
19.	S s	ес
20.	T t	те
21.	U u	у
22.	V v	ве
23.	W w	дабъл
24.	X x	ю
25.	Y y	хикс
26.	Z z	игрек

 

Понятие за римска азбука

Понятието за "римска азбука" (Roman alphabet) често се използва в замяна на понятието "латинска азбука" (Latin alphabet), като по същество и двете означават едно и също нещо и принадлежат към категорията азбуки. 

Римската азбука, първоначално предназначена за транскрибиране на латинския език (който се е говорил от римляните), след завоеванията на Римската империя, широко се разпространява и използва от други езици в Европа и по света. 

Днес тя е най-широко използваната азбучна система за писане в света, стандартната писменост на английския език и езиците на по-голямата част от Европа и тези области от света, които са заселени предимно с европейци.

Разграничение между латинска и римска азбука

Някои англоезични автори правят разграничение между римската азбука (Roman alphabet - в широк смисъл, включваща различните варианти на тази азбука, предназначени за различните езици) и латинската азбука (Latin alphabet - по-специфичният вариант — или варианти — на тази азбука, използвани за латинския език). 

Такова разграничение не е строго систематично, но се среща. В печатарската и издателската индустрия понятието "римски букви" се отнася до стандартните изправени букви, за разлика от тези, които са в наклонен курсив.

Произход на римската азбука

Оригиналната версия на римската азбука е използвана от римляните в техния латински език. Тя произлиза от гръцката азбука и е много подобна на нея. Римляните получават своята азбука чрез етруските, които я приемат от гърците, които са колонизирали Сицилия и южния италиански полуостров.

Трябва да се отбележи, че „Западногръцката“ азбука е била малко по-различна от "Източногръцката" азбука, която еволюира в съвременната гръцка азбука, което доведе до някои промени във формата на буквите. Етруските не са имали звук за [g] в своя език, но са имали три различни [k]-подобни звука, и така са приели гръцката гама, за да представят звука [k].

Начални версии за римска азбука

 

Архаична римска азбука

Първоначално, архаичният латински език, използва само двадесет главни римски букви:

• - A B C D E F H I K L M N O P Q R S T V X.

След това ранният латински добавя "G" (произлизащо от "C") през 3-ти век пр.н.е., за да разграничи [g]-звука (G) и [k]-звука (C). По-късно класическият латински добавя "Y" и "Z" благодарение на гръцките заемки през 1 век от н.е. и се получава следния разширен състав от римски букви:

• - A B C D E F G H I K L M N O P Q R S T V X Y Z

Едно нововъведение възниква през късната античност и в началото на Средновековието, когато всяка римска буква се удвоява в две форми:

• - главна буква
• - малка буква.

Така се получава по-съвременния вид на римската азбука с 23 големи и малки букви:

Главни римски букви:

• - A, B, C, D, E, F, G, H, I, K, L, M, N, O, P, Q, R, S, T, V, X, Y, Z

Малки римски букви:

• - a, b, c, d, e, f, g, h, i, k, l, m, n, o, p, q, r, s, t, v, x, y, z

Средновековна римска писменост

През Средновековието се появяват нови знаци в римската писмена система. Писарите приемат:

• - буквата "J" като вариант на "I", а
• - буквата "U" като вариант на "V".

Това означава, че I и J са две форми на една и съща буква, а U и V са също две форми на една и съща буква.

Буквата "W" се появява и през Средновековието, първо като лигатура на "VV" или на "UU" в някои германски езици и в германските заемки, интегрирани в латинския език. 

Лигатурите "Æ" и "Œ" са нововъведение в средновековния латински, тъй като в класическия латински "AE" и "OE" се изписват отделно. 

Така през Средновековието римските букви стават 26, в следния азбучен ред:

Главни букви:

• - A, (Æ), B, C, D, E, F, G, H, I/J, K, L, M, N, O, (Œ), P, Q, R, S, T, V/U, (W), X, Y, Z

Малки букви:

• - a, (æ), b, c, d, e, f, g, h, i/j, k, l, m, n, o, (œ), p, q, r, s, t, v/u, (w), x, y, z

Съвременна римска азбука

Типичният вариант на римската азбука днес е английската азбука, която е подобна на тази на други широко разпространени езици като малайски, португалски, немски, френски или холандски, със следните двадесет и шест римски букви в следния ред:

Главни римски букви:

• - A, B, C, D, E, F, G, H, I, J, K, L, M, N, O, P, Q, R, S, T, U, V, W, X, Y, Z

Малки римски букви:

• - a, b, c, d, e, f, g, h, i, j, k, l, m, n, o, p, q, r, s, t, u, v, w, x, y, z

Римската цифрова система

Само някои знаци от римската азбука, като:

• - C,
• - D,
• - I,
• - L,
• - M,
• - V,
• - X

се използват в римската цифрова система, за разлика от гръцката бройна система, където всички букви се използват и като числа.

Разпространение на римската азбука

С някои модификации римската азбука е писмената система, използвана в момента за голям брой езици по света. Използва се от някои международни езици като:

• - английски,
• - испански,
• - немски и
• - френски,

както и от:

• - всички други романски езици,
• - всички други германски езици,
• - някои славянски езици,
• - турски,
• - албански,
• - унгарски,
• - финландски,
• - малайско-индонезийски и
• - виетнамски.

От 19-ти век тя се използва от много езици в:

• - Африка,
• - Азия,
• - Океания и
• - Америка,

които са били кодифицирани под влиянието на Западна Европа. Римската азбука се използва и като алтернативна, но вторична система за писане:

• - за китайски език, като пинин и
• - за японски език, като ромаджи.

----------------