Стефан Стамболов | dLambow

(Stefan Stambolov)

Какво знаем за Стефан Стамболов?

 

На 31 януари 1854 г., в гр. Търново е роден Стефан Стамболов.

Корените на семейството му са от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов – Големия, отец Матей Преображенски – Миткалото, Христо Караминков – Бунито.

Стефан Стамболов (Stefan Stambolov)

 

Образованието си започва в родния град. 

Учи в Духовната семинария в Одеса (1870 – 1872), но не я завършва, тъй като е изключен поради връзките му с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния, където попада в революционните среди на българската емиграция. 

 

Апостол на Вътрешната революционна организация

Издига се до апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. 

Оглавява Регентството

След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му.

 

Основоположник на икономическия и културния подем на България

Въпреки, че е критикуван заради диктаторските си методи той е сред основоположниците на икономическия и културния подем на България в десетилетията до Балканските войни.
На 3 юли 1895 г., Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други харамии близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. 

Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница и други бивши съратници на Стамболов. Коста Паница със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.

Кой е Наум Тюфекчиев?

Наум Тюфекчиев е роден на 29 юни 1864 година в Ресен, Османската империя. Той следва пиротехника в Лиеж, Белгия и става майстор оръжейник, като открива предприятие за производство на взривни материали и оръжие в София и бомболеярна, където произвежда гранатите „македонки“.  Той е замесен в редица атентати или опити за атентати в навечерието на Балканските войни и на Първата световна война.

Наум Тюфекчиев (Naum Tyufekchiev)

В Белград заедно с други сподвижници организира опит за убийството на Стефан Стамболов, но вместо него е убит министър Христо Белчев. След това Тюфекчиев бяга в Одеса. Впериода 1892-1894 г. той се завръща в Княжество България и се включва в дейността на Младата македонска книжовна дружина.

На 27 декември 1894 Тюфекчиев заедно с други участници, основават Братския съюз, влял се по-късно в Македонската организация. На I конгрес на Македонските дружества Тюфекчиев е избран за подпредседател на организацията.

На 15 юли 1895 г. Наум Тюфекчиев организира убийството на Стефан Стамблов, след което е арестуван, но по-късно освободен. На 25 февруари 1916 година по заповед на Тодор Александров Наум Тюфекчиев е убит от екзекутора на ВМОРО Туше Скачков на улица „Регентска“.
 

Да анализираме в детайли един коментар на Светлана Спасова: 

"Стамболов е убит със съдействието на Фердинанд. Той не желае влиянието на Русия, но го заменя с немско влияние. Не знам дали е вярно, но последните му думи са били: един грях имам и няма да си го простя, че допуснах княз Фердинанд на българския престол."

Това е един изключително интересен коментар, който засяга едни от най-драматичните и обсъждани моменти в българската следосвобожденска история. Твърденията в него отразяват популярни исторически тези, но когато ги погледнем през призмата на документите и изворите, картината става по-нюансирана.

Нека ги анализираме точка по точка, за да видим кое е доказан факт, кое е историческа интерпретация и кое — мит.

1. Твърдение: „Стамболов е убит със съдействието на Фердинанд.“

Степен на обоснованост: Висока степен на косвена историческа обоснованост, но без преки писмени доказателства.

Няма намерен документ (заповед или писмо), в който княз Фердинанд директно да нарежда убийството на Стефан Стамболов. Извършителите са ясни — македонски дейци (Михаил Ставрев – Хальо, Боне Георгиев и Атанас Цветанов), водени от Наум Тюфекчиев, които си отмъщават за убийството на Коста Паница и военния министър Христо Белчев.

Историческият консенсус обаче е, че правителството на Константин Стоилов и самият княз Фердинанд създават политическата атмосфера и условията, които улесняват атентата.

•  - Конкретен контекст: Стамболов е поставен под домашен арест, вестниците денонощно бълват статии срещу него, а властта упорито му отказва задграничен паспорт, за да отиде да се лекува в чужбина, въпреки че той открито заявява, че ще бъде убит.

•  - Свидетелства от източници: Съвременници на събитията отбелязват хладнокръвното отношение на двореца. Самият Стамболов в прочутото си интервю за вестник "Франкфуртер цайтунг" (публикувано посмъртно) директно посочва княза като вдъхновител на гоненията срещу него. Дипломатическите доклади на чуждите представители в София (например на австро-унгарския агент Стефан Буриан) също подчертават, че правителството и князът са знаели за опасността, но съзнателно са оставили Стамболов без защита.

2. Твърдение: „Той не желае влиянието на Русия, но го заменя с немско влияние.“

Степен на обоснованост: Исторически неточно (частичен анахронизъм). Тук има смесване на две различни епохи.

•  - За Русия: Абсолютно вярно. Стамболов е архитектът на българската независимост от Руската империя след кризата от 1886–1887 г. Неговата цел е суверенна България.

•  - За „немското влияние“: Стамболов не заменя руското влияние с немско. По негово време (1887–1894) външнополитическата ориентация на България е насочена най-вече към Австро-Унгария и Великобритания, както и към поддържане на коректни отношения с Османската империя, за да се извоюват църковни и просветни права за българите в Македония.

Германия по това време (под ръководството на Бисмарк) умишлено пази дистанция от българския въпрос, за да не дразни Русия. „Немското влияние“ (чрез династията и по-късното обвързване в Първата световна война) става водещо много по-късно и е дело изцяло на личната политика на Фердинанд, след като Стамболов вече не е на власт.

3. Твърдение: Последните думи на Стамболов: „един грях имам и няма да си го простя, че допуснах княз Фердинанд на българския престол.“

Степен на обоснованост: Мит / Художествена измислица (макар и вярна по смисъл). Това е много красив и драматичен цитат, но той не отговаря на документираните последни думи на Стамболов на смъртното му легло.

След съсичането му на 3 юли 1895 г., Стамболов живее още три дни в страшни мъки (умира на 6 юли). Неговите действителни думи са записани от близките му, съпругата му Поликсения и приятели като Димитър Петков, които дежурят до леглото му.

Какво казва в действителност (документирано):

•  - Докато е в съзнание, Стамболов непрекъснато повтаря кой е виновен за смъртта му. Неговите реални думи, останали в историята, са насочени директно срещу княза:
•  -  - „Убийците ми са Тюфекчиев и Хальо. Князът ги прати. Правителството ги улесни.“
•  - Той също така казва на съпругата си да запази отрязаните му ръце и да ги покаже на децата им, когато пораснат, за да знаят как е загинал баща им.

Откъде идва цитатът в текста?

Фразата за „греха, че е довел Фердинанд“ е по-скоро резюме на неговия политически дневник и писма от последната година от живота му. Стамболов действително горчиво е съжалявал, че е издигнал Фердинанд Сакскобургготски за княз. В писма до свои приятели той признава, че това е била най-голямата му политическа грешка, но самите „последни думи“, изречени в предсмъртна агония, са били по-скоро обвинение в убийство, отколкото философско разкаяние.

Равносметка

Коментарът улавя много точно емоционалната и историческа истина за края на Стамболов — той наистина става жертва на политическия режим, в чието създаване сам участва, и наистина съжалява за избора на Фердинанд. От гледна точка на строгата документална точност обаче, външнополитическият баланс е бил по-различен, а предсмъртните му думи са били далеч по-гневни и директни.
 

Нека да анализираме и коментара на Mehmed Osman:

"Майка му е туркиня"

Твърдението, че майката на Стефан Стамболов е туркиня, е невярно. Всички достоверни биографични източници са категорични, че и по майчина, и по бащина линия Стамболов произхожда от тревненски български родове. Това се потвърждава от няколко независими източника:

• - Биографични бележки: „Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна.“
• - Други исторически справки: „Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна.“
• - Уикипедия също посочва същото: „Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна.“

Откъде идва митът за „туркинята“?

Той произхожда от враждебни към Стамболов политически среди, особено от руски кръгове, които го ненавиждат заради неговата твърда антируска политика.
В статия, цитираща генерал Пьотр Паренсов, се среща обидното определение „син на туркиня, полубългарин, полутурчин“ — но това е политическа клевета, а не исторически факт.

Заключение

Историческите данни са еднозначни:

• - Майката на Стефан Стамболов не е туркиня.
• - Твърдението е политическа пропаганда от края на XIX век, използвана за дискредитация на една от най-силните фигури в българската политика.

Тогава, коя е майката на Стефан Стамболов?

Майката на Стефан Стамболов е Евгения Хаджииванчова (по мъж Стамболова).
От историческите източници за нея се знаят следните основни факти:

•  - Произход: Тя произхожда от будния възрожденски род Хаджииванчови, като потеклото ѝ (както и това на съпруга ѝ Никола Стамболов) е от Трявна, макар семейството да се установява и да живее във Велико Търново, където се ражда и самият Стефан Стамболов.

•  - Твърд характер и силна воля: Историческите сведения я описват като изключително горда, волева и силна българка, която устоява на огромните житейски изпитания. Тя отглежда децата си в силно патриотична среда, обградена от революционери и съмишленици на националноосвободителното движение.

•  - При убийството на сина ѝ: Евгения Стамболова е сред преките свидетели на трагичните последни часове на своя син. Когато на 3 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко съсечен на улицата в София, той е пренесен полумъртъв в дома си на ул. „Раковски“. Именно майка му Евгения е първата, която го посреща вкъщи в трапезарията, преди съпругата му Поликсения да се прибере от разходка и да завари ужасяващата гледка.

Майката на държавника надживява бруталното му убийство, запазвайки достойнство и твърдост пред лицето на трагедията, белязала фамилията им.

----------------