Човешкият гняв | dLambow

(Human anger) -

За човешкия гняв ... и как се контролира?

През 60-те години на миналия век студентката от Харвард Джийн Бригс прави интересно откритие за природата на човешкия гняв. На 34 години тя пътува в Арктическия кръг, след като е живяла в тундрата в продължение на 17 месеца. Нямало пътища, нямало парно, нямало хранителни магазини. През зимата температурата падала под -40 градуса по Целзий. Бригс убедила едно инуитско семейство да я „осинови“, за да опише живота им в естествена среда.

Бригс бързо разбира, че в тези семейства се случва нещо невероятно: възрастните имат изключителна способност да контролират гнева си. Инуитите никога не се ядосват. Например, веднъж някой съборил врящ чайник в иглу, повреждайки ледения под. Никой не се разсърдил за това. „Жалко“, казал спокойно виновникът за инцидента и отново отишъл за вода. В друг случай влакното, чието изплитане отнема няколко дни, се скъсва при първото замятане на пръта. Никой не показва признаци на гняв.“Хайде пак да тъчем” – казва само някой.

Човешкия гняв (Human anger)

На техния фон Бригс изглеждала като диво дете, въпреки че се опитвала да овладее гнева си. Тя действала много по-импулсивно, но решила да разбере как инуитските родители внушават тази способност на децата си? Как превръщат склонните към избухване бебета в хладнокръвни възрастни?

Един ден Бригс видяла млада майка да си играе с ядосано малко дете: малко момче на около две години. Мама му дава камъче и казва: „Удари ме с камъка! Удари ме по-силно." И когато момчето хвърля камък по майка си, а тя закрива очите си с ръце и се престорува, че плаче: „Ууууу. Боли!" Бригс била напълно объркана. Действията й изглежда противоречат на всичко, което Бригс знаела за инуитската култура. Но се оказва, че това е мощен инструмент да научите детето да контролира гнева си.

Майките инуити спазват златното правило: никога не крещете на малки деца. Смятат, че да се караш на децата и дори да им говориш с гневен глас е неуместно. Когато са малки, това не помага, а само ви изнервя. Дори ако детето ви удари или ухапе.

Инуитите вярват, че крещенето на малко дете е унизително за възрастен. Това учи детето да се ядосва, когато е в беда. Родителите, които контролират собствения си гняв, помагат на децата да се научат да правят същото.

Когато детето било ядосано: биело някого или изпадало в гняв, нямало наказание. Вместо това родителите го изчаквали да се успокои и след това разигравали случилото се, включително реалните последици от подобно поведение. В същото време винаги имали закачлив и весел тон. Обикновено такива изпълнения започвали с въпрос, който провокира детето да се държи лошо.

Например, ако удари някого, мама може да попита: „Защо не ме удари?“ Ако детето клъвне на тази стръв и започне да бие майката, тя не започва да крещи или да ругае, а разиграваше последствията, демонстрирайки колко я боли. „Нарани ме и ме разплака – това искаше, нали?“

Такива мини-спектакли имат не само образователен ефект, но и учат да не се поддаваме на провокации, да оставаме по-силни емоционално. Те дават възможност на децата да контролират гнева си, докато остават спокойни. Тази практика е много важна за децата. Защото, когато човек вече е ядосан, не му е лесно да потисне чувствата си. Дори на възрастен.

Ако практикувате емоционален контрол, когато не сте ядосани, ще бъде по-вероятно да управлявате гнева си в криза. Децата имат широк спектър от различни емоции. Техният префронтален кортекс все още не е напълно развит. Следователно това, което правим в отговор на емоциите на нашето дете, оформя физически неговия мозък.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.