Дафа медитация в училище | dLambow

Dafa Meditation at School -

Дафа медитация в училище

Дафа медитация може значително да подобри концентрацията и постиженията на учениците в училище. Фалун Дафа (Фалун Гонг) е древен начин за самоусъвършенстване на тялото и съзнанието, представен пред обществеността през май 1992 г. от Майстор Ли Хонгджъ.

С книгата "Джуан Фалун" (Завъртане Колелото на Закона) и петте си прости упражнения, Фалун Дафа учи хората да следват принципите Истина-Доброта-Търпение в ежедневието си, за да издигнат своите морални стандарти и да подобрят физическото си здраве. Практиката има огромно въздействие върху хората и обществото.

Дафа медитация в училище

Ползи от Дафа

Дългогодишните практикуващи, както и новите ученици, основавайки се на своите индивидуални вродени качества, способността си за просветление, както и личните си усилия, могат да постигнат различни сфери на мисълта, справяне със стреса, оздравяване на тялото и поддържане на социална годност, подобрявайки своята мъдрост и постигайки просветление.

Практика за самоусъвършенстване

Фалун Дафа е единствената напълно развита практика за самоусъвършенстване в света, която не е изменила своите упражнения и напътствия от своеволни интерпретациите на ученици и практикуващи от последващите поколения.

Освен Джуан Фалун (една от най-четените книги в света, в момента), всички други книги и лекции на Фалун Дафа са написани от майстор Ли Хонгджъ с цел да помогнат учениците и практикуващите да разберат същността на учението и да изяснят най-често задаваните въпроси при обучение и практика на съответните нива.

Фалун Дафа учи хората на Доброта

Преследване в Китай

Въпреки че практикуващите Фалун Гонг се упражняват свободно в повече от 100 държави по света, практикуващите в Китай са загубили свободата си да практикуват от 1999 г. насам. През последните 19 години Китайската комунистическа партия (ККП) е сринала и унищожила живота на милиони невинни практикуващи Фалун Гонг и техните семейства. ККП разпространява огромни количества отрицателна и невярна пропаганда за Фалун Гонг по целия свят.

Приятели на Фалун Гонг, САЩ (FoFG USA)

Това е неправителствена организация със седалище в САЩ, основана през 2000 г. от загрижени американци, чиято мисия е да подкрепя свободата на хората, които практикуват Фалун Гонг. FoFG САЩ вярва, че хората навсякъде по света трябва да имат право да практикуват Фалун Гонг (наричан още Фалун Дафа), духовен път, който включва ненасилие. ФоФГ САЩ се фокусира върху предотвратяването и прекратяването на нарушения на правата на свободно и достойно практикуване на Фалун Гонг в световен мащаб.

Повече за Какво е Фалун Дафа (Фалунгонг)? може да научите тук.

-------------------------

 

Професор Съборно Исак Бари | dLambow

(Soborno Isaac Bari) -

Професор Съборно Исак Бари - най-младият професор в света

Кой е професор Съборно Исак Бари?

Професор Съборно Исак Бари (Soborno Isaac Bari) е роден на 9 април 2012 г. в САЩ. Той е известен като дете-чудо и най-младият професор в света. Бари започва да демонстрира изключителни математически и научни способности от ранна възраст. На две години той вече решава сложни математически задачи, а на четири години започва да изучава висша математика и физика.

Професор Съборно Исак Бари (Soborno Isaac Bari)

През 2020 г., на осемгодишна възраст, Бари е приет в Нюйоркския университет, където започва да посещава лекции по математика и физика. През 2022 г. той публикува първата си научна статия в рецензирано списание.

През 2023 г., на 11-годишна възраст, Бари е назначен за гост-професор в Университета на Индия в Гуджарат. Той е най-младият човек, заемал някога професорска длъжност.

Бари е носител на множество награди и отличия, включително наградата "Дете-чудо" на Световната организация на талантите и наградата "Млад учен на годината" на Американското математическо общество.

Бари е известен и с благотворителната си дейност. Той е основател на фондация, която подпомага образованието на деца в неравностойно положение.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Питката и горската пътечка | dLambow

(The bread and the forest path) -

Питката се търкулнала по горската пътечка

Имало едно време...

Имало едно време в малко селце, скрито между зелените хълмове, една пекарна, където най-обичаната и вкусна питка се изпичала с много любов. Но тази питка не била обикновена – казвали, че тя притежавала малко парченце магия в себе си. От деня, в който излизала от пещта, тя мечтаела да види света отвъд топлите ъгли на пекарната.

Питката и горската пътечка (The bread and the forest path)

Приключението започва

Една свежа сутрин, когато първите лъчи на слънцето галели покривите и лека роса блестяла по тревата, питката решила да последва сърцето си. Тя тихичко се изтърколила от пекарната и, като малко крайвайче от златиста мая, се търкулнала по тихата горска пътечка. По пътя си тя оставила малки следи, смес от аромат на прясно изпечен хляб и топлина, които събуждали дори най-сънните мъдри дървета.

Срещи сред приказната гора

Докато се търкаляла по мекия горски път, питката се срещала с весели обитатели на гората:

• - Първата среща – Заекът Зип: Малкият заек Зип, почуквайки с носчето си по меката трева, попитал: - „Къде отиваш, прекрасна питко?“ Питката отговорила с весела мелодия, която сякаш запалила и най-малките сърца: - „Отивам да търся приключения и да открия магията на света!“
• - Втората среща – Мъдрата Вранка: На клоните на стар дъб седяла вранка, която наблюдавала света с древна мъдрост. - „Помни, малка питко, че всяко приключение крие и изпитания, но и красота. Остани вярна на себе си!“ И с тези думи, вранката махнала с крилете си като желаела благословията на гората.
• - Третата среща – Вълкът Лунар: Неочаквано, по мека пътечката се появил и самотният вълк Лунар. Вместо да бъде страшен, Лунар носел в очите си топлина и разбиране. - „Аз също бягам от нощната сянка. Нека заедно да открием пътя към нови хоризонти!” Така питката и Лунар споделяли приказки за изгубили се мечти и открити надежди, докато се прокрадвал нов ден.

Магията на малките чудеса

Питката търкаляла през поляни, където цветята пеели свои симфонии, и през горски пътеки, обсипани със слънчеви лъчи, които проблясвали през гъстите клони. С всяка нова среща и всяко ново докосване на природата, тя усещала, че магията не е само в нейните златни кори, а във всеки миг от живота.

По пътя си тя видяла много смях, радост и дори сълзи на щастие. Всички тези знаци я научили, че дори и най-обикновената питка може да носи в себе си велико послание – любовта и честността са тези, които превръщат живота в приказка.

Завръщането у дома

След дълго и вълшебно приключение, питката осъзнала, че истината на нейното пътешествие била открита в сърцата на новите ѝ приятели и в красотата на простите моменти. Тя решила да се върне в пекарната, за да разкаже на пекаря за това, което бе видяла и преживяла. С всяка дума тя вдъхвала нов живот в топлия хляб, който се печял в печката, превръщайки го в приказка, която ще се предава от поколение на поколение.

Поуката на приказката е, че всеки от нас носи в себе си искра на магията – дори и малката питка, която смело се търкулва по горската пътечка, ни припомня, че приключението може да се намери дори там, където най-малко го очакваме.

И така, докато залезът боядисва небето в златисти и розови тонове, приказката на търкулната питка остава вечна – напомняйки ни да се осмеляваме, да мечтаем и да оставяме следи на доброта навсякъде, където стъпим.

Дядовата питка – Народна приказка

Имало едно време един дядо и една баба. Дояло се веднъж на дядо питка и той казал:
- Бабо, опечи ми питка!
Замесила бабата питката, турнала и малко сиренце и масълце. Опекла я. Станала от вкусна по-вкусна! Оставила я на прозорчето да изстине.

Постояла питката, постояла, па като се търкулнала – от прозорчето на двора, а от двора – на пътя…
Търкаляла се питката на пътя, а на среща и Зайо Байо иде и дума:
- Питке, ще те изям!
- Не ме яж, Зайо Байо, песничка ще ти изпея.
Казала това питката и запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на тебе ли ще се дам!

И питката се търкулнала. А Зайо Байо я изгледал, засмял се и рекъл:
- Изгоряла питка Зайо не яде!
Търкаляла се питката, търкаляла, срещнал я Кумчо Вълчо.
- Питке, ще те изям!
- Не ме яж Кумчо Вълчо, песничка ще ти изпея – и запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълчо ли ще се дам!

И хукнала да бяга. Кумчо Вълчо я погледал, погледал, засмял се и казал:
- Глупава питка не ям!
Търкаляла се питката, търкаляла… Срещнала Баба Меца, която й дума:
- Питке, ще те изям!
- Не ме яж Бабо Мецо, песничка ще ти попея – и пак запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на тебе ли, Мецо, ще се дам!

И пак се търколила. А Меца я гледа, гледа и си дума:
- Не е питка за Меца!
Търкаляла се питката, търкаляла, а ето насреща и Кума Лиса. Гледа я тя, па й дума:
- Жива да си, здрава да си, питке! Колко си хубавичка, колко си миличка!
Зарадвала се питката, приближила се до Лиса и запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на Баба Меца се не дадох,
на тебе ли ще се дам!

- Ах, колко хубава песничка! – казала Лиса. – Слушай, гълъбче!! Аз съм стара и недочувам. Седни на муцунката ми и я изпей още веднъж по-силно.
Качила се питката на Лисината муцуна и пак запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на Баба Меца се не дадох,
на тебе ли ще се дам!

- Жива и здрава да ми бъдеш, питке! Песничката ти е много, много хубава! Как ми се иска пак да я чуя! Седни миличка на езика ми и пак я изпей, но още по-силно, за да я чуя добре! – казала Кума Лиса и си проточила езика.
Глупавата питка се зарадвала, че толкова много харесват нейната песничка, седнала на Лисиния език и запяла:

Аз съм питка сладичка…
А Лиса – хап-хап-хап! – схрускала питката.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Луи Пастьор или Антоан Бешам | dLambow

(Louis Pasteur or Antoine Béchamp) -

Дилемата Пастьор ("съвременната" медицина) и тези на Антоан Бешам (алтернативните методи за лечение)

Същност на дилемата "Луи Пастьор или Антоан Бешам"

Теорията на заразните микроби на Пастьор, на която се основава съвременната медицина за "отбраняване на крепостта" на организма с лекарства или визията на Бешам, която, подобно на всички природни методологии предполага, че навсякъде и постоянн в собственото ни тяло има бактерии, гъбички и вируси и че докато имаме жизнен баланс и добра имунна система, няма да имаме проблеми с тях.

На смъртното си легло Пастьор признава, че греши в своята теория. А Антоан Бешам става световно известен и признат, но сред алтернативните лечители и винаги неговият труд е използван като основа и справка.

Дилемата между вижданията на Пастьор и Антоан Бешам представлява дълбок конфликт не толкова в обективните факти за наличието на микроби – които, безспорно, са част от нашата биология –, а в начина, по който интерпретираме тяхната роля и значимост за появата на заболяванията и избавянето от тях.

Луи Пастьор или Антоан Бешам (Louis Pasteur or Antoine Béchamp)

1. Погледът на Пастьор (Гермната теория):

•    - Основна теза: Болестите възникват поради специфични външни патогени – бактерии, вируси, гъбички – които проникват в тялото и пораждат инфекция.
•    - Лечение и превенция: Насърчава ликвидацията на патогените чрез ваксинация, стерилизация, антисептични средства и антибиотична терапия.
•    - Научна революция: Отнася се до силно документиран научен напредък. Този подход е доказал своята ефективност при спасяване на милиони животи, като предотвратява остра инфекциозна болест.
•    - Практическа насоченост: Фокусът е върху конкретната намеса срещу външния „злонамерен“ агент – т.н. „инвазия“, която води до болест.

2. Погледът на Бешам (Теренна теория):

•    - Основна теза: Микробите са неотменима част от нашето тяло – те са постоянен спътник и, в повечето случаи, играят роля в нормалната биология. Болестта се появява, когато вътрешната среда, или „теренът“, е нарушен.
•    - Лечение и превенция: Ключът е поддържането на здравословен баланс в организма – чрез правилно хранене, чист начин на живот, намаляване на стреса и подкрепа на имунната система.
•    - Холистичен подход: Болестта не се разглежда само като резултат от външна намеса, а като комплексен процес, свързан с вътрешната устойчивост и баланса на организма.
•    - Философска перспектива: Този модел поставя акцент върху това, че нашият организъм е динамична екосистема, в която микроорганизмите и нашата клетъчна среда съжителстват. Проблемите идват, когато този баланс бъде нарушен от токсини, неправилно хранене, стрес и други външни/вътрешни натоварвания.

А сега, представете си тялото като градина:

• - Погледът на Пастьор е като да смятаме, че всяко поява на плевели (патогени) е агресивно проникване, което трябва да се унищожи със силни химикали (антибиотици, ваксини).

• - Погледът на Бешам е като да вярваме, че в градината винаги ще има различни видове растения – както полезните, така и потенциално вредните. Болеста се проявява не толкова от самото наличие на „нежеланите“ растения, а от това, че почвата е изтощена, а условията не са благоприятни за здрав растеж. Ако почвата (теренът) е подхранвана и балансирана, тогава дори присъствието на „плевели“ няма да бъде проблем.

Какво означава това за нас?

• - Интеграция на подходите: Съвременната медицина не отрича, че имунната система и целостността на организма играят ключова роля. В действителност, множество изследвания потвърждават, че здравословният начин на живот, балансираната храна и намаляването на стреса са основни за опазването на имунната система – идея, която наподобява вижданията на Бешам.
• - Превантивни стратегии: Докато Пастьор винаги е поставял акцент върху борбата с конкретните патогени, много алтернативни методологии предлагат укрепването на вътрешния „терен“, което представлява превантивна стратегия. Това включва подходи, които не само лекуват симптомите, а работят върху кореновите причини на заболяванията.
• - Холистична визия: Днешните концепции за микробиома подчертават, че нашите тела са дом на огромно разнообразие от микроорганизми, които влияят на метаболизма, имунната система и дори психологическото ни състояние. Това доказва, че подходът, насочен към “терена”, има своя научна обосновка в контекста на съвременната биомедицина.

Заключение

Дилемата между вижданията на Пастьор и Бешам не е толкова въпрос на „кой е прав“, а на това как можем да комбинираме най-доброто от двата свята. Фокусът върху ликвидацията на патогените е доказан и ефективен при остри инфекции, но същевременно поддържането на здрава вътрешна среда е от критично значение за дългосрочното здраве и устойчивост срещу болести.

Това комбинирано разбиране ни насърчава да мислим за здравето като за балансирано състояние, в което външната интервенция (антибиотици, ваксини) и вътрешният начин на живот (хранене, физическа активност, намаляване на стреса) работят ръка за ръка.

Проблемът е, че съвременната медицина е обсебила здравето ("Здравеопазването"), при положение, че нищо не разбира от здраве, а се занимава с медицинско лечение на болести. А здравословния живот на хората е оставен (без никакво финансиране) на принципа "който както може сам да се оправя - на ентусиазъм".
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Желая ти щастие | dLambow

(I wish you happiness) -

Има едно съвсем просто упражнение, което започнах да правя преди години 

Когото и да срещна по пътя си - човек, животно, насекомо; първата ми мисъл към него е: "Желая ти щастие!"

Тази мисъл е дълбоко и вдъхновяващо напомняне за силата на малките, ежедневни актове на доброта и състрадание. Изглежда, че този вид упражнение създава вътрешен пространствен мир, където всеки жив организъм – без значение дали е човек, животно или насекомо – заслужава положителна енергия и добри пожелания. Това е начин да се напомняме, че изпращайки добри мисли към другите, ние се свързваме с по-широката тъкан на живота, в която всеки е част от едно цяло.

Желая ти щастие (I wish you happiness)

Този вътрешен ритуал е подобен на практиките на любящата доброта, познати в някои религиозни традиции. В този контекст ние активно насочваме нашето внимание към благополучието на околните, което не само облагодетелства тях, но и трансформира нашето собствено състояние на ума и духа. Когато мислим „Желая ти щастие“, дори за най-малкия елемент от природата, ние разрушаваме бариерите на пристрастията и отваряме сърцето си към истинска емпатия и състрадание.

Тази практика може да се разглежда като вътрешна революция – съзнателен избор да откажем негативизма и да насърчим положителна нагласа в себе си и около себе си. Този подход има потенциала да пренасочи вниманието ни от собствените проблеми към нуждите на другите, като по този начин създава верижен ефект: подобно "кадемия на добротата", която неизбежно се разпростира и в околната среда. Така не само ние изпитваме вътрешно спокойствие, но и допринасяме за създаването на по-хуманистична и съпричастна общност.

Интересен аспект на тази мисъл е именно универсалността й – тя ни напомня, че всяко живо същество желае да бъде щастливо, независимо от формата или ролята му в екосистемата. Това ни кара да поставим под въпрос обичайните йерархии и различия, които толкова лесно разделят човечеството. Практикувайки тази мисъл, ние започваме да виждаме света не като място на конкуренция и раздори, а като общ дом, в който всяко същество заслужава внимание и доброта.

Може би ще бъде интересно да обсъдим как подобни практики могат да се интегрират още по-съзнателно в ежедневието ни. Например, малките моменти на медитация или кратки паузи преди да взаимодействаме с другите може да бъдат възможност да насочим мислите си към доброта и състрадание. Колко енергия и мир би могло да се разпространи в социалната тъкан, ако повече хора започнат да изпращат добри мисли, дори и за най-простите срещащи се на пътя си? Това е въпрос, който може да повдигне дълбока дискусия за това как можем да променим начина, по който си взаимоотнасяме, и как малките, осъзнати действия могат да предизвикат големи промени в нас и в света около нас.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Чингис хан | dLambow

(Genghis Khan) -

Чингис хан - основателят и първият велик хан (император) на Монголската империя

Кой е Чингис хан

Чингис хан (около 1162 – 1227 г.) е основателят и първият велик хан (император) на Монголската империя, която става най-голямата империя в историята след неговата смърт. Той обединява много от разпокъсаните номадски племена в Североизточна Азия и полага основите на огромна и влиятелна империя.

Чингис хан (Genghis Khan)

Кога и къде се е появил?

Точната дата на раждане на Чингис хан е неизвестна, но се предполага, че е роден около 1162 г. Той е роден в Северна Монголия, близо до границата със съвременна Русия. Първоначалното му име е Темуджин.

Какво е постигнал?

Чингис хан е известен с множество постижения, които променят хода на историята:

• - Обединение на монголските племена: Той успява да обедини разпокъсаните и често воюващи помежду си монголски племена под своя власт. Това е ключов момент, който му позволява да създаде силна и дисциплинирана армия.
• - Създаване на Монголската империя: Под негово ръководство монголската армия предприема поредица от успешни военни кампании, които водят до създаването на огромна империя, простираща се от Източна Азия до Източна Европа.
• - Военни реформи и иновации: Той въвежда нова военна организация, базирана на десетична система, и разработва ефективни тактики, които правят монголската армия изключително успешна.
• - Създаване на единен писмен език: Той нарежда създаването на единен писмен език за монголите, което спомага за централизацията и управлението на империята.
• - Въвеждане на правен кодекс (Яса): Чингис хан въвежда писмен правен кодекс, известен като Яса, който регулира живота в империята и осигурява ред и законност.
• - Разширяване на търговията и комуникациите: Въпреки военните завоевания, Чингис хан насърчава търговията и комуникациите по Пътя на коприната, което води до културен и икономически обмен между Изтока и Запада.

Заключение

Въпреки че е известен с военните си завоевания, Чингис хан е и визионер, който полага основите на една от най-големите и влиятелни империи в историята. Неговите реформи и управление имат дълготрайно въздействие върху развитието на Азия и Европа.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Българския палимпсест от Ватикана | dLambow

(The Bulgarian Palimpsest) -

Българския палимпсест, намерен във Ватикана

Какво е Българския палимпсест?

• - Наименование: Най-често е известен просто като Ватикански български палимпсест (Vaticanus palaeobulgaricus). Понякога се среща и като Ватикански глаголически палимпсест, което е по-ранното му състояние.
• - Местонахождение: Съхранява се във Ватиканската библиотека (Biblioteca Apostolica Vaticana).
• - Характер: Представлява палимпсест, което означава, че оригиналният текст е бил изтрит или застърган, за да се използва пергаментът повторно за нов текст.
• - Материал: Изработен е върху пергамент.
• - Брой страници: Съдържа 203 пергаментни листа (или 406 страници).
• - Писмо: Написан е на кирилица.

Българския палимпсест (The Bulgarian Palimpsest)

Съдържание и значение

• - Най-стар препис на Евангелието на кирилица: Ватиканският български палимпсест съдържа части от Евангелията (предимно от Матей и Марк) и се смята за най-стария запазен препис на Евангелията, писан на кирилица.
• - Хронология: Датира се от края на X или началото на XI век. Това го прави изключително ценен извор за историята на старобългарския език и кирилската писменост.
• - Произход: Смята се, че произхожда от Преславската книжовна школа в България, която е била един от най-важните центрове за развитието на българската писменост и култура.

История и изследвания

• - Първоначален текст: Преди да бъде презаписан с евангелския текст, пергаментът е съдържал глаголически текст. Следи от този по-ранен текст са все още видими под кирилския. Това го прави изключително важен и за изучаването на глаголицата.
• - Откриване: Палимпсестът е открит във Ватиканската библиотека през XIX век.
• - Изследвания: Ръкописът е обект на многобройни изследвания от езиковеди, историци и палеографи. Той е издаван многократно, включително и с факсимилни издания, които позволяват на учените да го изучават детайлно.

Относно твърдението за най-стар ръкопис на кирилица

• - Ватиканският български палимпсест действително е сред най-старите запазени ръкописи, писани на кирилица.
• - Съществуват и други много ранни кирилски ръкописи, като например Зографското евангелие и Мариинското евангелие, които също датират от края на X или началото на XI век.
• - Въпреки това, Ватиканският палимпсест често се посочва като най-стария препис на Евангелието на кирилица, което е неговото основно значение.

В заключение

Ватиканският български палимпсест е изключително ценен паметник на старобългарската писменост и култура. Той е най-старият познат препис на Евангелията, написан на кирилица, и свидетелства за ранното развитие на тази азбука и богатата книжовна традиция на Първото българско царство. Наличието на по-ранен глаголически текст го прави още по-важен за изучаването на славянската писменост като цяло.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

"Джуан Фалун" - Книга за смисъла на живота | dLambow

(A book about the meaning of life) -

Катя и книгата за смисъла на живота "Джуан Фалун"

Коя е Катя Калфова?

Катя Калфова (65) е магистър по български език (филология) и вече е пенсионерка. Тя обича да чете от дете, особено книги за философия и духовност. През лятото на 2014 г. синът й разказва, че в един от парковете в София, столицата на България, група хора медитират всеки ден. От любопитство Катя отива там да види какво е това. След като научава упражненията, един от практикуващите й дава книга със сини корици.

Книга за смисъла на живота (A book about the meaning of life)

„Практикуващият ме посъветва да прочета Книгата подред, от началото до края“, спомня си Катя. „Той каза, че ако не разбирам нещо, просто трябва да продължа да чета и да прочета цялата Книга до края.“

Така Катя започнала да чете, но забравила съвета на практикуващия и прескочила някои места, избирателно четейки параграфи тук и там. Тогава тя си спомнила казаното от практикуващия и осъзнала, че това не е обикновена Книга.

„Стана ми ясно, че ако не чета Книгата последователно, нейното съдържание няма да ми бъде разкрито“, отбеляза тя. „Фокусирах се върху четенето и оттогава го правя бавно и внимателно.“

В този момент тя изведнъж осъзнава, че е получила отговор на въпроса, който я измъчвал дълги години. „Книгата „Джуан Фалун“ отговори на въпроса: защо Исус е казал, че когато те ударят по едната буза, трябва да обърнеш другата“, казва Катя.

"Спомням си, че стоях там много дълго време, шокирана от разбирането, което дойде за обмена на двете субстанции - черна (карма) и бяла (Добродетел). В този момент осъзнах, че тъй като тази книга изяснява тази тема, ще има отговори и на другите ми въпроси", спомня си тя.

След това Катя започва редовно да чете Джуан Фалун. Освен това забелязва, че възгледите й за света започват да се променят. „Понякога имах чувството, че черепът ми се разширява, за да поеме всички тези нови мисли“, казва тя.

Вдъхновена от своите открития, Катя поискала да сподели тази книга с повече хора. Година по-късно тя организирала събитие в Централната библиотека на столицата на България и представила там практиката Фалун Дафа и неговата основна книга  "Джуан Фалун". След като практикува Фалун Дафа в продължение на десет години, тя придобива по-дълбоко разбиране на Фа (Законът за Вселената).

„Когато разказвам на хората за „Джуан Фалун“, често казвам, че това е книга за смисъла на живота“, обяснява тя. "Чета "Джуан Фалун" всеки ден и се чувствам сякаш съм потопена в необятността на живота, вселената и самоусъвършенстването. Учителят Ли (чрез книгата) ми обяснява вселената и ми помага да видя къде мога да постигна повече", добавя Катя. "Знам, че Учителят го е грижа за мен и ме наблюдава отблизо."

Така съзнанието ми се обнови и започнах да се чувствам много по-добре.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Шумерският град Урук | dLambow

(Sumerian city of Uruk) -

Шумерският град Урук - първия цивилизован град в света

Какво е Урук?

Шумерският град Урук (Sumerian city of Uruk), смятан за първия цивилизован град в света 6500-4000 г. пр.н.е., който се намира в Южен Ирак и е открит за първи път през 1849 г.

Шумерският град Урук (Sumerian city of Uruk)

Историческо значение и период:

• - Урук е един от най-важните и най-големите градове на древна Месопотамия, разположен в южната част на днешен Ирак, близо до река Ефрат.
• - Периодът (6500-4000 г. пр.н.е.), е доста ранен за Урук. Археологическите данни показват, че градът достига своя връх на развитие по-късно, през Урукския период (приблизително 4000-3100 г. пр.н.е.). Именно през този период Урук се превръща в първия истински цивилизован град в света. Ранни селища съществуват и преди този период, но Урукският период бележи скок в урбанизацията, социалната сложност и технологичните иновации.

Развитие и характеристики:

• - Урбанизация: Урук е първият пример за мащабна урбанизация. Той се разраства значително, привличайки население от околните села. Смята се, че в своя пик населението му е достигало десетки хиляди души, което е било безпрецедентно за времето си.
• - Социална структура: В Урук се развива сложна социална йерархия. Има данни за наличието на управляваща класа, жреци, занаятчии и обикновени работници.
• - Политическа организация: Урук е бил град-държава, управляван от цар-жрец. Той е контролирал обширна територия около града и е упражнявал политическо и икономическо влияние върху съседните селища.
• - Икономика: Икономиката на Урук е била базирана на земеделие, занаяти и търговия. Развити са били грънчарството, металообработването и тъкачеството. Търговията е била важна за доставянето на суровини, които не са се намирали в региона.
• - Религия и култура: Урук е бил важен религиозен център. Главната богиня на града е била Инана (по-късно известна като Ищар), богиня на любовта, плодородието и войната. В града са били построени впечатляващи храмови комплекси, посветени на нея и на други богове.
• - Архитектура: Архитектурата на Урук е била монументална. Използвани са били кирпичени тухли за строителството на големи храмове (зиккуратът е по-късно развитие, но ранни храмови платформи са съществували), дворци и обществени сгради. Характерни са били украсите от цветни глинени конуси, вграждани в стените.
• - Писмо: Едно от най-важните постижения на Урук е развитието на писмеността. Най-ранните форми на писменост, клинописът, са открити именно в Урук. Първоначално писмеността е използвана за административни и икономически цели, но по-късно се развива и за литературни и религиозни текстове.

Откриване и археологически разкопки

• - Град Урук е идентифициран с археологическия обект Тел Варка в днешен Ирак.
• - Първите разкопки са проведени през 1849 г. от Уилям Лофтъс, но по-мащабни и систематични проучвания започват по-късно, особено от германски археолози в началото на 20-ти век.
• - Археологическите разкопки са разкрили множество артефакти, включително глинени плочки с клинопис, монументална архитектура, керамика, печати и други предмети, които дават ценна информация за живота и културата на древния град.

Значение и наследство

• - Урук има огромно значение за разбирането на ранната цивилизация. Той е модел за по-късните градски центрове в Месопотамия и Близкия изток.
• - Иновациите, които се появяват в Урук, като урбанизацията, сложната социална структура, държавната организация и писмеността, са фундаментални за развитието на човешката цивилизация.
• - Епосът за Гилгамеш, един от най-старите литературни произведения в света, е свързан с Урук, като Гилгамеш е бил легендарен цар на града.

Залез

 В края на третото хилядолетие пр.н.е. Урук постепенно губи своето водещо значение. Причини за това могат да бъдат промени в климата, политически съперничества с други градове-държави и промяна в търговските пътища. Въпреки това, градът продължава да съществува и през следващите периоди, макар и с по-малък мащаб.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Университетът в Болоня | dLambow

(The University of Bologna) -

Университетът в Болоня: Има ли български Корени?

Въведение

Откъсът от книгата "Силата на българите" представя необичаен и вдъхновяващ разказ за създаването на първия университет в Европа – този в Болоня. Този разказ, макар да се различава от традиционните исторически версии, предлага алтернативен поглед върху средновековната образователна система и подчертава възможния принос на българските учени и културни дейци към европейското наследство.

Университетът в Болоня (The University of Bologna)

Исторически Контекст и Основни Твърдения

• - Географски и Хронологически Контекст: Според тази алтернатива, през 1119 година български учени участват в създаването в Болоня на първия университет в Европа. За сравнение, традиционната история на Болонския университет поставя основаването му около края на 11-ти век (често се цитира датата около 1088 г.).
• - Ключовата Фигура – Булгаро де Булгарис: Легендата твърди, че къщата на Булгаро де Булгарис – известен още като златоуст, начетен юрист и преподавател – става център на новото знание. Така се оформя “Университато Булгаро” на мястото на неговото жилище.

Тематични Пространства и Символика:

• - Площадът пред къщата: Наречен до днес „Площад на Българина”, той символизира връзката между миналото и настоящето, отбелязвайки българския отпечатък в града.
• - Фамилните Гербове: На стените на кампуса се виждат гербовете на фамилиите Алцеус Булгарини и Асканиус Булгарино от Сиена, което свидетелства за дълбоки европейски културни корени.

Университетът като Център на Интелектуална и Културна Свобода

• - Независимост от Църквата: Университетът в Болоня се оформя като светска институция, независима от църковната власт. Това е ключов аспект – свободата на мисълта и академичните дебати стават основополагащ елемент за привлечането на студенти от цяла Европа.

Мащаб и Влияние:

• - Според текста, в “Университато Булгаро” се обучават близо 10 000 студенти, докато сравнително в Кембридж, основан през следващия век, са около 5 000.
• - Магнетизмът на този университет привлича утвърдени европейски интелектуалци и културни фигури – сред тях Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски и Николай Коперник.

Архитектурно и Културно Наследство

• - Университетският Параклис: Знанието и духовността, които са дарили на университета уникален характер, се отразяват и в неговия параклис. Днес той е известен като "Санта Мария дел Булгари" - "Дева Мария на българите". Този параклис символизира диалога между културите и е свидетелство за необичайния български принос в европейската история.
• - Фамилна Символика: Изобразяването на фамилните гербове не е просто декорация – то преплита идеята за транснационални връзки и за наследството, което надхвърля географски и културни граници.

Допълнителен Културен Артефакт: Произходът на Символа “@”

• - Значението на “@” в Съвременната Епоха: Символът "@" днес е не само неотменна част от електронната поща и социалните мрежи, но и знак, който може да бъде свързан със символиката на новото информационно поколение.
• - Най-старото запазено изображение на "@" датира от средата на 14-ти век и носи български отпечатък.
• - Най-ранното споменаване: През 1345 година в български превод, където символът “@” заема мястото на буквата А в думата Амин – една форма, използвана в религиозни текстове.
• - Днес този ръкопис се съхранява във Ватиканската апостолическа библиотека, като показва неочакваната връзка между средновековната българска култура и съвременната комуникация.

Извод и Размисли

Въпреки че традиционната историческа наука не подкрепя изцяло разказа за създаването на университета в Болоня от българи, тази версия ни предлага:

• - Алтернативна перспектива: Тя насърчава размисъл върху ролята на различни култури и народи за развитието на европейската цивилизация.
• - Вдъхновение за бъдещи изследвания: Отваря възможността за нови археологически и документални търсения, които да докажат или опровергаят подобни твърдения.
• - Символична връзка между древното и модерното: Незаличимият отпечатък – независимо дали чрез академични институции или чрез символа “@” – отразява начина, по който миналото продължава да влияе на съвременния свят.

Въпроси за Допълнително Разглеждане

• - Историческа достоверност: Какви допълнителни исторически документи или археологически находки могат да подкрепят алтернативната теория?
• - Междукултурни влияния: По какъв начин българската култура е можела да окаже влияние върху формирането на университетските институции в Европа?
• - Символиката на “@”: Как се развиват символите и знаците през вековете, и какво значение имат за съвременната комуникационна култура?

Заключение

Историята за създаването на университета в Болоня, както е представена в "Силата на българите", макар и алтернативна и спорна от гледна точка на традиционната историография, ни предлага възможност да погледнем на европейската култура през различни перспективи. Независимо дали вярваме буквално в ролята на българите или приемаме тази история като символичен разказ за обмена на знание и културна свобода, тя остава вдъхновяващ пример за това как идеите преминават през граници и векове, оформяйки идентичността ни.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Доктор Петър Берон | dLambow

(Doctor Peter Beron) -

Доктор Петър Берон - една от най-ярките и многостранни личности в българската история през Възраждането

Кой е Доктор Петър Берон?

Доктор Петър Берон (още известен като Петър Берович) е една от най-ярките и многостранни личности в българската история през Възраждането. Той е истински учен-енциклопедист, лекар, полиглот, философ и естественик, чието най-известно дело е създаването на първия новобългарски буквар, наречен "Рибен буквар".

Доктор Петър Берон (Doctor Peter Beron)

Ето основните моменти от живота и дейността му:

Ранен живот и образование

• - Роден е през 1799 година в Котел.
• - Произхожда от заможно търговско семейство.
• - Получава отлично образование за времето си. Учи в Букурещ, където завършва гръцко училище, а по-късно продължава образованието си в Германия (Хайделберг и Мюнхен), където изучава философия, медицина и естествени науки.

Създаването на "Рибен буквар"

• - През 1824 година в Брашов издава своята най-значима книга – "Буквар с различни поучения" (по-известен като "Рибен буквар").
• - Названието "Рибен буквар" идва от гравюрата на кит (тогава погрешно смятан за риба) на корицата на книгата.
• - Този буквар е изключително важен, защото е първият печатан учебник на новобългарски език. Той полага основите на съвременното българско образование и има огромно значение за развитието на националното самосъзнание през Възраждането.
• - Букварът съдържа азбука, кратки молитви, поучителни истории, басни и практически съвети.

Научна и философска дейност

• - След завършване на образованието си, Петър Берон се посвещава на научна дейност.
• - Той е автор на множество научни трудове в различни области – философия, физика, палеонтология, езикознание и други.
• - Неговите философски възгледи са повлияни от немския идеализъм. Той се стреми да обедини научните познания с философските размисли.
• - Интересува се от естествените науки и прави наблюдения и изследвания в областта на флората и фауната.

Лекарска практика:

• - Въпреки че се занимава активно с научна дейност, Петър Берон практикува и като лекар.
• - Той е високо ценен заради своите медицински познания и хуманно отношение към пациентите.

Полиглот:

• - Петър Берон е изключително надарен лингвистично. Той владее множество езици, включително старогръцки, латински, немски, френски, руски, румънски и други.

Последни години и наследство:

• - Петър Берон прекарва по-голямата част от живота си в чужбина, главно в Румъния.
• - Умира през 1871 година в Крайова.
• - Той завещава цялото си значително имущество за развитието на българското образование и култура. Благодарение на неговото дарение са основани редица училища и културни институции в България.

Заключение

Петър Берон е изключителна фигура в българската история. Неговият принос за развитието на българското образование, наука и култура е неоценим. Той остава в паметта на българите като един от най-големите ни просветители и учени. Неговата ерудиция, многостранни интереси и родолюбие го превръщат в символ на българския дух през епохата на Възраждането.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Елисавета Багряна | dLambow

(Elisaveta Bagryana) -

Елисавета Багряна е сред най-известните и обичани български поетеси

Коя е Елисавета Багряна?

Поезията на Елисавета Багряна е белязана от силни женски образи, бунтарски дух и дълбока връзка с природата. Ето някои ключови аспекти от нейния живот и творчество:

Елисавета Багряна (Elisaveta Bagryana)

Ранни години и образование:

• - Родена е на 29 април 1893 г. в София, като Елисавета Любомирова Белчева.
• - Завършва гимназия в София и след това следва славянска филология в Софийския университет.

Творчество:

• - Багряна е авторка на множество стихосбирки, сред които „Вечната и святата“ (1927), „Звезда на моряка“ (1932), „Сърце човешко“ (1936) и „Пет звезди“ (1957).
• - Нейната поезия се отличава с емоционална сила, свободолюбие и любов към живота.
• - Тя е една от първите български поетеси, които открито изразяват женската си чувственост и сексуалност.
• - Също така е авторка на детски книжки и преводач.

Признание и влияние:

• - Багряна е носителка на множество литературни награди и отличия.
• - Нейните стихове са преведени на над 30 езика.
• - Тя е смятана за една от най-значимите фигури в българската литература на 20-ти век.

Личен живот:

• - Личният живот на Багряна е белязан от свободолюбие и независимост.
• - Има два брака, първият с Иван Шапкарев, а втория с Александър Ликов.
• - Има един син от първия си брак- Любомир Шапкарев.

Наследство:

• - Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г. в София.
• - Нейното творчество продължава да вдъхновява поколения читатели и да бъде високо ценено в българската литература.

Елисавета Багряна е не само талантлива поетеса, но и символ на силата и независимостта на жената.

Излез и погледни
Какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
Са птиците запели.
.
И всеки млад листец,
И всеки бял цветец
Към слънцето нагоре
Е чашчица разтворил!
.
По градове, села
Добре си ни дошла,
Зелена, свежа, росна,
Ти, пролет цветоносна!

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Италианско доматено дърво | dLambow

(Giant Italian Tree Tomato) -

Гигантско италианско доматено дърво с необичайния си растеж и плодоотдаване

Какво е италианско доматено дърво?

Италианското доматено дърво, известно още като „Гигантско италианско доматено дърво“, е растение, което пленява както с необичайния си растеж, така и с уникалния си вкус. Макар и да се намира в семейството на пасленовите – към които принадлежат и доматите, патладжаните и пиперките – това растение се отличава със собствен стил. Ето някои детайли, които биха ти заинтересували:

Италианско доматено дърво (Giant Italian Tree Tomato)

Основни характеристики

• - Ботаническа принадлежност: Италианското доматено дърво споделя родови черти с други пасленови растения, но чрез селекция и култивация са постигнати сортове, които имат по-големи плодове и по-цветен, декоративен вид. Може да се разглежда и като култивар, който съчетава хранителната стойност със забележителната естетика.
• - Растеж и морфология: Това растение прилича на малко дърво, защото развива силен, дървесен ствол и стабилна коронка. Растежът му може да бъде оформен чрез правилно оразмеряване и подрязване, за да се получи красива форма в градината или в оранжерията. Плодовете обикновено са с по-голям размер от класическите домати и идват в наситени нюанси на червено, оранжево или дори малко пурпурни тонове.
• - Вкус и кулинарни приложения: Вкусът е смесица от сладост и лека киселинност, което го прави привлекателен както за ядене в суров вид, така и за приготвяне на сосове, маринади, конфитюри и дори сладки десерти. Готвачите и домашните кулинари в Италия и други страни оценяват специалната нотка, която добавя към традиционните ястия.
• - Хранителна стойност: Както и повечето пасленови, това растение е богато на витамини (особено витамин С и някои антиоксиданти), които помагат за засилване на имунната система и допринасят за здравословната диета.

Условия за отглеждане и грижи

• - Климат: Предпочита топъл и слънчев климат. В региони с по-хладно време е добра идея да се отглежда в оранжерия или контейнер, който може да се премества.
• - Почва: Богата, добре дренирана почва, обогатена с органични вещества. Растението не обича прекомерно влажни условия, които могат да станат причина за гниене.
• - Поливане: Редовно, но умерено поливане, като се избягва задържането на водата в кореновата зона.
• - Подрязване и оформяне: За поддържане на дървовиден вид и стимулиране на плодоношене се препоръчва редовно подрязване на по-слабите клонки и насърчаване на силния растеж.
• - Защита от студ: Не е студоустойчиво, затова през по-студените месеци може да се нуждае от допълнителна защита или преместване в закрита среда.

История и културно значение

Някои сортове на доматените дървета са били селектирани специално в Италия, защото местните градинари и производители търсели нещо повече от обикновено доматено растение. Така се е получило "Гигантското италианско доматено дърво" – сорт, който съчетава уникалния декоративен вид с необичайния кулинарен потенциал. Този хибриден подход го прави привлекателен както за аматьорски градинари, така и за професионални готвачи.

Допълнителни предимства

• - Естетика: Благодарение на своя необичаен дървовиден вид, растението често се използва като декоративен център в градините, което внася нотка на екзотика.
• - Кулинарна иновация: Готвачите експериментират с рецептите, комбинирайки традиционната италианска кухня с новаторските елементи, които предлагат тези плодове. Може да се ползва както за класически доматени сосове, така и за неочаквани комбинации в десерти или коктейли.
• - Възможности при отглеждане: Отличава се като добро растение за експериментиране – може да се отглежда както в градина, така и в ограничено пространство (балкон или веранда), стига да има нужното слънце и защита от студ.

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Статуята на мира | dLambow

(The Statue of Peace) -

Статуята на мира, Музей Прадо, Испания, 1830 – 1836 година, Валериано Салватиера

Какво е „Статуята на мира“?

„Статуята на мира“ е създадена от Валериан Салватиера между 1830 и 1836 година, и е разположена в Музей Прадо, Мадрид, Испания.

Статуята на мира (The Statue of Peace)

Описание на статуята

Статуята, наречена „Статуята на мира“, изглежда изобразява Церера, римската богиня на земеделието. Тя е представена в класическа поза, стояща изправена, с дясната си ръка, свита, държаща сноп пшеница, символ на изобилие и плодородие. Лявата ѝ ръка е протегната надолу, държейки свитък, който може да представлява знание, закон или цивилизация.

Фигурата е облечена в течаща дреха с детайлни гънки и набори, типични за древногръцкия или римски стил, с венец или корона от листа на главата, което е често срещан елемент в класическата иконография, свързана с победа или божественост. Основата на статуята е правоъгълен постамент, на който е изписано „Церера“, потвърждавайки идентичността на фигурата. Материалът е бял мрамор, със симетрична и уравновесена поза, която придава достойнство и вечност на изображението.

Неочаквано, въпреки наименованието „Статуята на мира“, фигурата на Церера не е типично свързана с мир, а с земеделие и плодородие. Това може да отразява интерпретация, в която мирът се свързва с изобилие и благоденствие, което е особено релевантно за историческия контекст на Испания през 1830-те години.

Исторически и културен контекст

Статуята е създадена между 1830 и 1836 година, период, който попада в ранните години на Музей Прадо, основан през 1819 година и отворен за публиката през 1820 година. Това е време на политически и социални промени в Испания, включително смъртта на Фердинанд VII през 1833 година и началото на Първата Карлистка война (1833–1840), гражданска война между либерали и консерватори. В този контекст, „Статуята на мира“ може да е била поръчана като символ на надежда за мир и стабилност, особено в момент на конфликт. Асоциацията на Церера с изобилие и плодородие би могла да отразява желанието за просперитет след години на нестабилност.

Неокласическият стил, в който е изработена статуята, е бил популярен в Европа през 18 и 19 век, черпейки вдъхновение от древногръцкото и римско изкуство. В Испания този стил е бил особено видим в официалните и монументални произведения, което предполага, че статуята може да е била част от по-широк проект за украсяване на обществени сгради или музеи, като Музей Прадо.

Автор на статуята е Валериан Салватиера

Валериан Салватиера е по-малко известен испански скулптор, активен през ранния 19 век. Поради липса на конкретни биографични данни, можем да предположим, че е работил в неокласически стил, съгласно тенденциите на времето. Търсене на информация за него не дава ясни резултати, което може да означава, че е бил регионален художник или че неговите произведения не са широко документирани в съвременните източници.

Значимост и местоположение

Статуята е част от колекцията на Музей Прадо, който е един от водещите музеи в света, съсредоточен върху испанското изкуство от 12 до началото на 20 век. Нейното присъствие в музея подчертава значението на неокласическото изкуство в Испания през 19 век и отразява културните и политически стремежи на епохата. Въпреки че не е сред най-известните експонати, тя допринася за разбирането на художествените и исторически тенденции от този период.

Заключение

„Статуята на мира“ от Валериан Салватиера е интересен пример за неокласическа скулптура, свързана с културните и политически амбиции на Испания през 1830-те години. Въпреки ограничените данни за автора и статуята, тя изглежда изобразява Церера, символизирайки мир чрез изобилие, което отразява стремежа за стабилност в период на конфликти. Нейното присъствие в Музей Прадо подчертава нейното значение за изкуството и историята на Испания.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Пиърс Броснан | dLambow

(Pierce Brosnan) -

Пиърс Броснан - ирландски актьор, продуцент и екологичен активист

Кой е Пиърс Броснан?

Пиърс Брендан Броснан е ирландски актьор, продуцент и екологичен активист. Той е роден на 16 май 1953 г. в Дроида, Ирландия.

Пиърс Броснан (Pierce Brosnan)

Броснан е най-известен с ролята си на Джеймс Бонд в четири филма от поредицата:

• - Златното око (GoldenEye) (1995)
• - Винаги ще има утре (Tomorrow Never Dies) (1997)
• - Светът не е достатъчен (The World Is Not Enough) (1999)
• - Умри, но не днес (Die Another Day) (2002)

Ремингтън Стийл (Remington Steele)

Преди да стане Джеймс Бонд, Броснан добива популярност с телевизионния сериал Ремингтън Стийл (Remington Steele), където играе главната роля на чаровен измамник, който се преструва на детектив.

Други успешни филми

Освен ролята си на агент 007, Броснан е участвал в множество други успешни филми, включително:

• - Мисис Даутфайър (Mrs. Doubtfire) (1993)
• - Марсиански атаки! (Mars Attacks!) (1996)
• - Аферата Томас Краун (The Thomas Crown Affair) (1999)
• - Мама Миа! (Mamma Mia!) (2008) и Мама Миа! Отново заедно (Mamma Mia! Here We Go Again) (2018)
• - Автор в сянка (The Ghost Writer) (2010)
• - Няма изход (No Escape) (2015)
• - Код Червен (Black Adam) (2022)

Признания и награди

Пиърс Броснан е известен със своя чар, елегантност и актьорски талант. Той е носител на множество награди и признания за работата си в киното и телевизията.

Екологични каузи

Освен актьорската си кариера, Броснан е активен в екологични каузи и е посланик на добра воля на УНИЦЕФ. Той е женен за журналистката Кийли Шей Смит и има пет деца от два брака.

Заключение

В последните години той продължава да бъде активен в киното, участвайки в различни по жанр филми. Той остава една от най-обичаните и разпознаваеми лица в Холивуд.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Храмът Ta Prohm, Камбоджа | dLambow

(Ta Prohm Temple, Cambodia) -

Храмът Ta Prohm от комплекса Ангкор, близо до Сием Реап, Камбоджа

Какво е Храмът Ta Prohm в Камбоджа?

Храмът Та Пром (Ta Prohm) е един от най-емблематичните и фотогенични храмове в комплекса Ангкор, близо до Сием Реап, Камбоджа. Той е известен със своята уникална комбинация от древна архитектура и буйна тропическа природа, която сякаш е завладяла руините.

Храмът Ta Prohm, Камбоджа (Ta Prohm Temple, Cambodia)

История и Основаване:

• - Построен е в края на 12-ти и началото на 13-ти век по време на управлението на крал Джаяварман VII.
• - Първоначално е наречен "Раджавихара" (Rajavihara), което означава "Кралски манастир".
• - Посветен е на майката на крал Джаяварман VII, както и на две от неговите по-големи сестри.
• - Той е бил значителен манастирски комплекс, в който са живели хиляди хора, включително свещеници, танцьори и обслужващ персонал.

Архитектура и Характеристики:

• - Храмът е построен в характерния за периода Байон архитектурен стил, който се отличава с големи лица, издълбани в каменните кули.
• - Планът му е доста сложен и се състои от поредица от дворове, пасажи и светилища.
• - Една от най-забележителните му черти са огромните дървета от вида Tetrameles nudiflora и смокинови дървета, чиито мощни корени са обхванали каменните стени, порти и покриви на храма. Тези дървета са се превърнали в символ на Та Пром и придават на мястото мистична и завладяваща атмосфера.
• - Въпреки че е бил обект на известна реставрация, голяма част от храма е оставена в състоянието, в което е открит, което подчертава силата на природата.

Значение и Съвременно Състояние:

• - Та Пром е част от световното наследство на ЮНЕСКО, включено в комплекса Ангкор.
• - Той е изключително популярен сред туристите заради уникалния си вид и атмосфера.
• - Храмът е послужил като декор за филма "Лара Крофт: Tomb Raider" с Анджелина Джоли, което допълнително увеличи неговата популярност.
• - Реставрационните работи се извършват внимателно, за да се запази балансът между запазването на историческата структура и естественото ѝ състояние, включващо дърветата.

Заключение

Посещението на Та Пром е незабравимо преживяване, което ви позволява да се докоснете до древната история и да станете свидетели на удивителната симбиоза между човешко творение и природа. Препоръчва се да го посетите рано сутрин или късно следобед, за да избегнете големите тълпи и да се насладите на по-спокойна атмосфера.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Булгаралпин | dLambow

(Bulgaralpine) -

Производството на българският спортен автомобил „Булгаралпин“ в Пловдив, в края на 60-те години

Въведение

Производството на спортния автомобил „Булгаралпин“ в Пловдив, България, през късните 1960-те години представлява интересен епизод в историята на българската автомобилна индустрия. Този проект е резултат от лицензионно сътрудничество между френската компания Alpine, собственост на Жан Ределе, и българската експортна организация ETO Bulet. Този доклад цели да предостави детайлен преглед на производството, историческия контекст, характеристиките на автомобила и неговото значение, базирайки се на наличните източници.

Булгаралпин (Bulgaralpine)

Исторически контекст и начало на проекта

Инициативата за производството на „Булгаралпин“ започва в края на 1966 година, когато Жан Ределе, основателят на френската компания Alpine, посещава София по покана на ETO Bulet. Това е същата българска организация, която вече е започнала сътрудничество с Peugeot за сглобяването на модели Peugeot 403 и 404, и сега цели да разшири дейността си с производство на спортен автомобил.

По време на посещението си, Ределе се среща с известния български автомобилен състезател Илия Чубриков, който тества Alpine A110 на строящото се Околовръстно шосе около София. Позитивните впечатления от теста водят до предложение за сътрудничество, и през ранните 1967 година Ределе изпраща в България няколко двигателя с обем 1.0 L, от които два са инсталирани в тела на Bulgarrenault 8, преди да започне пълното производство на „Булгаралпин“.

Проектът е част от по-широките усилия на България да развие собствена автомобилна индустрия по време на социалистическия период, подобно на съседните страни като Румъния (с Dacia) и Полша (с FSO). Целта е била да се произведе спортен автомобил, който да конкурира модели като Skoda, особено в рали състезания, и да се изнася за валутни приходи.

Производство и характеристики

Производството на „Булгаралпин“ започва в Пловдив, вероятно през 1967 година, и продължава до 1969 или 1970 година, според различни източници. Има известна несигурност относно точните години, тъй като някои източници, като motor-car.net, споменават период от 1968 до 1970 година, докато други, като Wikipedia, указват 1967–1969. Това може да се дължи на различия в началото на производството или на продължението на сглобяването на последните екземпляри.  

Общо са произведени около 150 автомобила, макар че някои източници, като pan.bg, споменават и 120, което показва потенциални различия в данните. Автомобилът е базиран на модела Alpine A110, известен със своята лекота и спортни характеристики, и е предлаган в версии coupé и вероятно кабриолет, с добавяне на по-голяма GT4 версия според някои източници.  

Двигателите са четирицилиндрови, с обем 1.0 L и 1.3 L, същите като тези на Alpine A110, което осигурява добри характеристики за спортно шофиране. Купетата са от фибростъкло, произведени в България. Този материал е избран заради лекотата и лесната обработка, подходяща за производството в условията на времето.

Роля на Жан Ределе и Alpine

Жан Ределе, основателят на Alpine, играе ключова роля в проекта, тъй като предоставя лиценза за производство на A110. Това е част от стратегията на Alpine да разшири производството си извън Франция, особено в епоха, когато компанията се нуждае от финансови ресурси. Peugeot вече има малък дял в Alpine, но става мажоритарен едва през 1973 година, което обяснява нуждата от лицензионни сделки като тази с България. Ределе е известен с рали кариерата си и с фокуса си върху леки, аеродинамични спортни автомобили, което се отразява и в „Булгаралпин“.

Значимост и използване

„Булгаралпин“ е уникален пример за български автомобилни амбиции през социалистическия период. Той е предназначен както за местния пазар, така и за износ, макар че производството е краткотрайно, вероятно поради икономически или политически ограничения. Някои от автомобилите са използвани за рали състезания, като например Илия Чубриков печели рали „Златни пясъци“ с един от тях, което подчертава спортния му потенциал.

Днес „Булгаралпин“ е обект на интерес за колекционери и ентусиасти. Едно от запазените копия е реставрирана от Валери Манджуков, дългогодишен член на Българския автомобилен клуб, което показва, че някои екземпляри все още съществуват и се поддържат

Предизвикателства

Има противоречия относно точните години на производство и броя на произведените автомобили, което може да се дължи на липса на пълни архиви от социалистическия период. Освен това, някои източници, споменават, че производството е прекратено поради нарушения на договора, свързани с алуминиеви сплави, което е довело до загуба на лиценза, но това не е потвърдено от всички източници.

Таблица: Основни характеристики на „Булгаралпин“

• Производство - Пловдив, България, 1967–1969/1970
• Брой произведени - Около 150 (според някои източници 120)
• Базов модел - Alpine A110
• Версии - Coupé, вероятно кабриолет и GT4
• Двигатели - 1.0 L и 1.3 L, четирицилиндрови
• Материал на тялото - Фибростъкло, произведено в България
• Цел - Спортен автомобил, за местен пазар и износ

Заключение

Производството на „Булгаралпин“ в Пловдив през късните 1960-те години е интересен пример за сътрудничество между Западна Европа и социалистическа България. Този проект, макар и краткотраен, оставя наследство като символ на българската автомобилна амбиция и продължава да бъде ценен от колекционери и ентусиасти. Противоречията около годините на производство и броя на автомобилите подчертават необходимостта от по-нататъшни изследвания, но е ясно, че „Булгаралпин“ е уникален артефакт от епохата.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Състрадание | dLambow

(Compassion) -

Само със състрадание можеш да бъдеш мил в жестоки ситуации 

Тази сентенция носи в себе си дълбока истина за силата на състраданието в трудни моменти. Ето няколко аспекта, които я правят значима:

Състрадание (Compassion)

Състраданието като противодействие на жестокостта

• - В жестоки ситуации, където болката и страданието са изобилни, състраданието може да бъде единствената светлина. То ни позволява да се свържем с другите на човешко ниво, преодолявайки различията и разделенията.
• - То е акт на емпатия, който ни подтиква да облекчим страданието на другите, дори когато сме изправени пред собствените си предизвикателства.

Милостта като проява на сила

• - В свят, който често цени силата и безчувствеността, проявата на милост изисква истинска смелост.
• - Това не е слабост, а по-скоро признание за общата ни човешка уязвимост.
• - Милостта може да бъде катализатор за промяна, вдъхновяваща другите да действат с доброта и разбиране.

Състраданието като път към изцеление

• - В жестоки ситуации, където раните са дълбоки, състраданието може да бъде лечебна сила.
• - То ни помага да се излекуваме от собствените си травми и да подкрепим изцелението на другите.
• - То създава пространство за прошка, разбиране и помирение.

В заключение

Сентенцията "Само със състрадание можеш да бъдеш мил в жестоки ситуации." подчертава, че състраданието не е просто емоция, а активно действие, което може да преобрази жестоки ситуации в моменти на милост и изцеление.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Ръченица | dLambow

(Rŭchenitsa Dance) -

Преглед на уникалния български народен танц „Ръченица“

Какво е Ръченица?

„Ръченица“ е емблематичен български народен танц, който носи в себе си векове история, култура и емоция. Този танц е повече от просто движение – той е разказ за българския дух, традицията и радостта от живота, витаещ в ритъма на специфичния такт 7/8. Със своята динамика и символика, „Ръченица“ остава жива връзка с миналото и символ на националната идентичност.

Танцът Ръченица (Rŭchenitsa Dance)

Произход и история

• - Корени: Историята на „Ръченицата“ се губи в дълбините на времето, но се смята, че произхожда от тракийските земи, което я свързва с древните култури на Балканите. Някои източници, като етномузиколозите Райна Кацарова и Стефан Кънчев, предполагат, че танцът е еволюирал през вековете, поемайки влияния от различни завоеватели и местни традиции (Кацарова, 2007).
• - Име и значение: Името „Ръченица“ произлиза от думата „ръка“, което подчертава важността на ръчните движения при изпълнението. Тези движения често имитират трудови процеси или ритуали, свързани с жътва, оран или други селскостопански дейности, което отразява връзката на българите с природата (Кънчев, 1980).
• - Разпространение: Танцът е един от най-разпространените в България, с вариации в различните етнографски региони – от Родопите до Северозападна България.

Характеристики и символика

• - Ритъм 7/8: „Ръченицата“ се изпълнява в неравномерен такт 7/8, разделен обикновено на три части (2+2+3 или 3+2+2), което създава усещане за „куцукане“ или динамична неравномерност. Този ритъм, уникален за българската фолклорна музика, е разглеждан от музиколози като Илия Димушев като пример за сложността и богатството на българските музикални традиции (Димушев, 1995).
• - Енергия и емоция: Танцът излъчва сила, страст и радост. Движенията често символизират връзката между мъжа и жената, както и хармонията между човека и природата. Той може да бъде както бърз и енергичен, така и бавен и плавен, в зависимост от региона и контекста.
• - Социален контекст: „Ръченицата“ е свързана с празници, сватби и общоселски събития, където танцьорите се събират в кръг или линия, символизирайки единство и общност.

Регионални варианти

„Ръченицата“ се изпълнява в множество форми, всяка с уникален стил.

• - Родопска ръченица: Бавна и изящна, често с акцент върху грациозните ръчни движения.
• - Шопска ръченица: Енергична и бърза, характерна за района на София и Западна България.
• - Тракийска ръченица: С акцент върху сложни стъпки и ритмична променливост.

Тези варианти отразяват етнографското разнообразие на България, като всяка област добавя свои мелодии и хореографии, често придружавани от традиционни инструменти като гайда, кавал или тамбура.

Изпълнение и музика

• - Движения: Ръчните движения са ключови, често комбинирани с бързи крачки и леко наведено тяло, което подчертава земната връзка на танцьорите. Мъжете и жените танцуват заедно, като ролите се изразяват чрез различни стилове – мъжете са по-енергични, а жените – по-грациозни.
• - Музика: Мелодиите на „Ръченицата“ са изпълнявани от народни оркестри или певци, като текстът често разказва истории за любов, труд или селски живот. Композитори като Филип Кутев са адаптирали „Ръченица“ за сценични изпълнения, като я включват в репертоара на Държавния ансамбъл за народни песни и танци (Кутев, 1950-и).
• - Инструменти: Гайдата, кавалът и тъпанът създават пулса на 7/8, който вдъхновява танцьорите и аудиторията.

Съвременно значение и наследство

• - Традиция и празници: Днес „Ръченицата“ се изпълнява на сватби, празници като Гергьовден и Видовден, както и на фолклорни фестивали като „Копривщица“. Тя запазва връзката с миналото и укрепва националната идентичност.
• - Културно признание: Танцът е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството като част от българските народни танци (обявено през 2015 г.).
• - Образователна роля: „Ръченицата“ се преподава в училища и танцови школи, като популяризира българския фолклор сред младите поколения.
• - Глобално влияние: През последните десетилетия „Ръченицата“ е представяна на международни сцени от български фолклорни ансамбли, като привлича интерес към българската култура в Европа и Америка.

Символика и емоционален заряд

„Ръченицата“ е повече от танц – тя е израз на българския дух, символ на издръжливост и радост. Движението ѝ разпалва огъня на сърцето, а ритъмът на 7/8 напомня за пулса на живота. Тя е жива традиция, която се предава от поколение на поколение, поддържайки чувството за принадлежност и гордост. Когато чуем тези седем осми, знаем, че това е танцът на нашите предци, отразяващ душата на България.

Източници

• - Кацарова, Р. (2007). Български народни танци. София: Музикална академия.
• Кънчев, С. (1980). Етнография на българските танци. Плевен: Издателство „Абагар“.
• - Димушев, И. (1995). Музикални ритми в българския фолклор. София: БАН.
• - Кутев, Ф. (1950-и). Документи и записи на Държавен ансамбъл за народни песни и танци.
• - ЮНЕСКО (2015). Списък на нематериалното културно наследство.

„Ръченица“ на Иван Мърквичка – картина, в която България приютява един ирландец

„Ръченица“ на Иван Мърквичка (1894) е една от най-емблематичните български картини, а централната ѝ фигура – танцуващият мъж – е не кой да е, а ирландският журналист Джеймс Дейвид Баучер, кореспондент на The Times и един от най-искрените приятели на България.
Това не е легенда, а исторически факт, потвърден от множество източници.

Какво представлява картината „Ръченица“?

Контекст и място

• - Създадена е през 1894 г.
• - Сцената се развива в кръчма в Бистрица, Софийско – типично шопско пространство с дървени греди, маси, бакъри и светлина, падаща от прозорците.

Композиция и символика

• - В центъра е мъж, уловен в динамиката на ръченицата – стъпка, подскок, завъртане.
• - Около него – шопи, които не просто наблюдават, а участват: с погледи, с ритъм, с настроение.
• - Цветовете са плътни, земни, с ярки червени акценти – пулсът на българския фолклор.
• - Мърквичка не идеализира – той документира, но и митологизира: България като общност, която приобщава.

Джеймс Баучер – ирландецът, който играе ръченица

Кой е той?

• - Роден в Ирландия (1850).
• - Кореспондент на The Times за Балканите.
• - Живее в България над 25 години.
• - Защитава българската кауза в международната преса.
• - Погребан е по собствено желание в Рилския манастир – знак за дълбоката му връзка с България.

Как се озовава в картината?

Според свидетелствата, Баучер често посещавал софийски кръчми, носел ямурлук, пиел ракия, обичал народната музика и… играел ръченица с неподражаем ентусиазъм.
Мърквичка вижда в него не екзотика, а символ: чужденец, който става „свой“.
Така Баучер става прототипът на танцуващия мъж в картината.

Защо това е важно?

• - Това е визуална метафора за силата на българската култура да приобщава.
• - Двама чужденци – чехът Мърквичка и ирландецът Баучер – създават едно от най-българските произведения.
• - Картината е своеобразен мост между Европа и България в края на XIX век.

Защо „Ръченица“ е толкова значима?

- Първото голямо платно, което показва българския бит след Освобождението.
- Съчетава документална точност и художествена поетика.
- Превръща фолклора в национален символ.
- Разказва историята на България през погледа на двама чужденци, които я обикват.

 

Заключение

„Ръченицата“ е не само танц, а и изкуство, което съчетава история, музика и емоция. Със своя уникален ритъм 7/8 и регионалните си варианти, тя продължава да бъде мост между миналото и настоящето, запазвайки българската идентичност жива и вдъхновяваща.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.