536 г. - ужасна година за човечеството | dLambow

(536 - terrible year for humanity) -

536 г. е била наистина ужасна година за човечеството

Каква е била 536 г.?

536 г. е била наистина ужасна година за човечеството, белязана от поредица от природни бедствия, които са довели до глобална криза. Ето някои от основните моменти:

536 г. - ужасна година за човечеството (536 - terrible year for humanity)

- Мъглата и мракът:

• - - Странна мъгла покрива Европа, Близкия изток и части от Азия, като за 18 месеца тези региони са обгърнати в мрак дори през деня.
• - - Византийският историк Прокопий описва слънцето като "даващо светлината си без яркост, подобно на луната".
• - Климатични промени:
• - - Температурите падат значително, което води до най-студеното десетилетие за последните 2300 години.
• - - В Китай през лятото пада сняг, което унищожава посевите.

- Глад и лишения:

• - - Поради лошите климатични условия и унищожените посеви, хората страдат от глад.
• - - Ирландските хроники съобщават за "липса на хляб" от 536 до 539 г.

- Вулканична активност:

• - - Учените предполагат, че причината за тази мъгла е било мощно вулканично изригване, което е изхвърлило огромно количество пепел в атмосферата.
• - - Съществуват доказателства за поредица от вулканични изригвания през 536 г. и 540-547 г. които комбинирано са причинили сериозни климатични промени.

- Социални последици:

• - - Тези бедствия водят до икономически упадък, социални вълнения и възможно разпространение на болести.
• - - Започва миграция на народи, като Аварите се насочват към Европа, което довежда до допълнителни конфликти.

Заключение

536 г. е била повратна точка в историята, която е оказала значително влияние върху развитието на цивилизациите. Според средновековния историк Майкъл Маккормик 536 г. се откроява като най-лошия период да си жив. Тази година се свързва с началото на 18-месечен мрак, причинен от мистериозна мъгла, довел до катастрофални събития в Европа, Близкия изток и части от Азия. Тази мъгла, в съчетание с други природни и причинени от човека бедствия, потопила света в един от най-трудните периоди в историята.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Наутилус | dLambow

(Nautilus) -

Наутилус - еко-туристически курорт, замислен да спре разрушаването на Филипинско море

Какво е Проектът Наутилус?

Проектът Наутилус (Nautilus) е наистина амбициозна и вдъхновяваща концепция за еко-туристически курорт, разработена от иновативното архитектурно студио Vincent Callebaut Architectures. Този проект е замислен като активно решение за спиране на разрушаването на Филипинско море и възстановяване на неговата екосистема.

Наутилус (Nautilus)

Концепцията на Наутилус

Наутилус е замислен като самоподдържащ се и екологично неутрален плаващ курорт, чиято форма е вдъхновена от морската раковина Наутилус. Тази биомиметична форма не е случайна – тя символизира хармонията с природата и подчертава ангажимента на проекта към устойчивост.

Основни характеристики и цели на проекта:

• - Спиране на разрушаването на Филипинско море: Това е главната цел. Филипинско море е богато на биоразнообразие, но е застрашено от замърсяване, свръх риболов, унищожаване на коралови рифове и климатични промени. Наутилус е замислен не само като място за туризъм, но и като активен инструмент за възстановяване на морската среда.
• - Еко-туризъм: Проектът е насочен към отговорен и устойчив туризъм. Той предлага уникално преживяване в хармония с природата, образовайки посетителите за проблемите на морската среда и вдъхновявайки ги да бъдат част от решението.

• - Самоподдържаща се екосистема: Наутилус е проектиран да бъде енергийно автономен и да генерира собствена храна. Това се постига чрез:
• - - Възобновяеми енергийни източници: Курортът използва слънчева енергия (чрез фотоволтаични панели), вятърна енергия и енергия от морски вълни.
• - - Системи за рециклиране на вода и отпадъци: Проектът включва усъвършенствани системи за пречистване на водата и рециклиране на отпадъците, за да се минимизира въздействието върху околната среда.
• - - Вертикални ферми и аквапоника: В рамките на курорта са предвидени вертикални ферми и аквапонични системи за отглеждане на плодове, зеленчуци и морски дарове. Това осигурява свежа и локално произведена храна, намалявайки необходимостта от внос и свързаните с него емисии.

• - Възстановяване на морската среда: Наутилус не е просто пасивен наблюдател на морската среда, а е активен участник във възстановяването ѝ. Проектът включва:
• - - Коралови разсадници: Курортът ще включва разсадници за отглеждане на корали, които след това ще бъдат засаждани в увредени райони на Филипинско море.
• - - Изкуствени рифове: Проектът може да включва изграждане на изкуствени рифове, които да предоставят местообитание за морски видове и да стимулират биоразнообразието.
• - - Образователни и изследователски центрове: Наутилус ще функционира и като център за обучение и изследвания, насочени към опазване на морската среда. Туристи и учени ще могат да участват в програми за мониторинг на морската екосистема и да се учат за устойчиви практики.
• - Уникална архитектура и дизайн: Vincent Callebaut Architectures са известни със своите футуристични и биомиметични дизайни. Наутилус не е изключение. Формата на раковина, плаващите структури, вертикалните градини и прозрачните елементи създават завладяващо и хармонично пространство, което се слива с морския пейзаж.

Кои са Vincent Callebaut Architectures?

Това е архитектурно студио, основано от белгийския архитект Венсан Калебо. Те са известни със своя авангарден и екологично съобразен подход към архитектурата. Философията им е фокусирана върху създаването на биомиметични, самоподдържащи се и устойчиви сгради и градове на бъдещето, които работят в хармония с природата. Те често черпят вдъхновение от формите и процесите в природата (биомиметика) и са ангажирани с търсенето на решения за екологични и социални проблеми чрез архитектурата.

Филипинско море и необходимостта от опазване:

Филипинско море е част от Тихия океан, разположено около Филипините. То е изключително богато на биоразнообразие, включително коралови рифове, мангрови гори, морски треви и разнообразие от морски видове. Това е важен източник на храна и препитание за много общности.

За съжаление, Филипинско море е силно застрашено от:

• - Замърсяване: Индустриални отпадъци, битови отпадъци и селскостопански оттоци замърсяват водите и увреждат морската екосистема.
• - Свръх риболов: Неустойчивите риболовни практики водят до изчерпване на рибните запаси и нарушаване на хранителните вериги.
• - Унищожаване на коралови рифове: Замърсяването, повишаването на температурата на водата и деструктивните риболовни практики водят до избелване и унищожаване на кораловите рифове, които са ключови местообитания за много морски видове.
• - Климатични промени: Повишаването на морското равнище, засилването на бурите и промените в температурата на водата оказват допълнителен натиск върху морската екосистема.

Наутилус като решение:

Проектът Наутилус е отговор на тези предизвикателства. Той не е просто луксозен курорт, а интегрирано решение, което съчетава туризъм, опазване на околната среда, образование и научни изследвания. Чрез своя екологичен дизайн, самоподдържащи се системи и програми за възстановяване на морската среда, Наутилус се стреми да покаже, че е възможно да се съчетае икономическо развитие с опазване на природата и дори да се използва туризмът като инструмент за възстановяване на увредени екосистеми.

В заключение

Проектът Наутилус е мечта за бъдещето, където архитектурата и туризмът могат да бъдат сила за добро, помагайки ни да защитим и възстановим ценните морски екосистеми, като Филипинско море. Той е пример за иновативно мислене и ангажимент към устойчивост, който може да вдъхнови бъдещи проекти и да промени начина, по който мислим за развитие и опазване на околната среда.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Свети Мeлахия и Пророчеството на папите | dLambow

(Saint Malachy and the Prophecy of the Popes) -

Свети Мeлахия и неговото „Пророчеството на папите“ от XII в.

Какво е Пророчеството на папите?

"На свети Мeлахия се приписва текстът от XII в. „Пророчеството на папите“. Мелахия е написал Пророчеството на папите през 1139 г., след като е получил видение по време на посещение в Рим. Преди да бъде издигнат в светец, Свети Мелахия е ирландски архиепископ, известен със своите религиозни реформи, включително привеждането на ирландската църква в по-голямо съответствие с римските практики."

Свети Мeлахия и Пророчеството на папите (Saint Malachy and the Prophecy of the Popes)

Кой е Свети Малахия?

Свети Малахия (на ирландски: Mael Máedoc Ua Morgair, на латински: Malachias Armachanus), живял от 1094 до 2 ноември 1148 г., е значима фигура в историята на Ирландия и католическата църква. Той е бил ирландски архиепископ, по-точно архиепископ на Арма, който е бил и примас на цяла Ирландия.

• - Ранен живот и църковна кариера: Роден в Арма, Ирландия, Малахия се отличава със своята религиозност и реформаторски дух. Той е ръкоположен за свещеник през 1119 г. и бързо се издига в църковната йерархия.
• - Реформи: Малахия е известен със своите усилия да реформира ирландската църква, която по това време имала някои различия от практиките, установени в Рим. Той се стреми да приведе ирландската църква в по-голямо съответствие с римските практики. Неговите реформи включват въвеждане на църковни правила и литургични практики, по-близки до тези, които са се практикували в континентална Европа и Рим. Той също така е играл роля в организацията на епархиите в Ирландия.
• - Архиепископ на Арма: Малахия е избран за архиепископ на Арма през 1132 г. , но поради съпротива от страна на местни сили, той е принуден да се оттегли след три години. Въпреки краткия си престой като архиепископ, той продължава да влияе върху църковните дела.
• - Пътувания до Рим и връзки с папата: Малахия е пътувал до Рим няколко пъти. Пътуването през 1139 г. е важно, защото се смята, че именно по време на това пътуване той е получил видението, което води до „Пророчеството на папите“. Той поддържа близки връзки с папството и е бил приятел на свети Бернар от Клерво, който пише неговата биография.
• - Канонизация: Малахия е канонизиран за светец през 1190 г. от папа Климент III. Той е почитан като светец както от католическата, така и от православната църква.

„Пророчеството на папите“:

„Пророчеството на папите“ е текст от XII век, който се приписва на свети Малахия. Важно е да се отбележи, че въпреки популярното мнение, не е сигурно дали наистина е написано от него. Съществуват сериозни съмнения относно авторството на Малахия, и много учени смятат, че то не е автентично.

• - Съдържание: Пророчеството се състои от кратки латински фрази, които описват всеки папа от времето на папа Целестин II (избран през 1143 г.) до края на света. Общо са дадени 112 мотота за папите, следвани от последно пророчество за "Петър Римлянин" (на латински: Petrus Romanus), чието управление, според пророчеството, ще бъде последвано от разрушението на Рим и Страшния съд.
• - Произход и публикуване: Пророчеството не е било известно публично до 1595 г., когато е публикувано от бенедиктинския монах Арнолд Вион в книгата му Lignum Vitae. Това закъсняло публикуване е един от основните аргументи, които подкрепят съмненията за неговата автентичност. Ако е било написано през 1139 г., е странно, че не е било споменавано в продължение на векове, особено от биографията на Малахия, написана от свети Бернар, който е бил съвременник и близък приятел на Малахия.
• - Характер на мототата: Мототата са много кратки и често загадъчни. Някои от тях са доста описателни и изглежда, че се отнасят до име, родно място, герб или ключов момент от управлението на съответния папа. Например, мотото за папа Урбан VIII (избран през 1623 г.) е " Lilium et Rosa" ("Лилия и роза"), което се смята, че се отнася до герба на фамилията Барберини, от която е произхождал папата, на който имало лилии, а розите са символ, често асоцииран с Дева Мария, на която папата е бил особено посветен. Други мотота са по-неясни и могат да бъдат интерпретирани по различни начини.
• - Интерпретации и популярност: След публикуването си през 1595 г., „Пророчеството на папите“ придобива голяма популярност, особено в католическите среди. Хората се опитват да свържат мототата с конкретни папи и да намерят съответствия между пророчествата и историческите събития. Интересът към пророчеството се засилва особено в периоди на ваканция на Светия престол и по време на папски конклави, когато се спекулира кой папа ще бъде следващият и какво означава мотото, което му се приписва.
• - Критики и съмнения: Въпреки популярността, „Пророчеството на папите“ е предмет на много критики и скептицизъм от страна на учени, историци и теолози. Основните аргументи срещу автентичността са:
• - - Късно публикуване: Фактът, че пророчеството се появява чак през 1595 г., четири века след смъртта на Малахия, е много подозрителен.
• - - Липса на съвременни споменавания: Нито един съвременен на Малахия източник не споменава за съществуването на такова пророчество, включително биографията от свети Бернар.
• - - Точност преди 1595 г. и неяснота след това: Интересно е, че мототата, които се отнасят до папите преди 1595 г., са много по-лесно и точно да се свържат с техните имена, гербове или управление. След 1595 г., мототата стават по-неясни и по-трудно интерпретируеми, което навежда на мисълта, че пророчеството може да е било създадено около 1590 г. и да е било ретроспективно приложено към предишните папи. Може би е било създадено по време на папски конклав с цел да се повлияе на избора на папа или просто да се създаде интрига и спекулации.

Съвременна интерпретация:

Днес, „Пророчеството на папите“ се разглежда по-скоро като историческо любопитство и обект на фолклор и спекулации, отколкото като автентично пророчество. Въпреки че мнозина вярват в него, официалната църква не го признава за автентично пророчество. То продължава да бъде обсъждано и анализирано, особено в контекста на последните папи.

Мотото за папа Бенедикт XVI, "De Gloria Olivae" ("От славата на маслината"), беше свързано с бенедиктинския орден (маслинова клонка е символ на бенедиктинците) и неговия понтификат. Много се обсъжда и мотото за следващия папа, "Petrus Romanus" ("Петър Римлянин"), което се смята за последното в пророчеството и се свързва с края на папството в традиционната му форма и евентуални катаклизми.

Заключение:

В заключение, свети Малахия е историческа личност, важен църковен деец и реформатор. „Пророчеството на папите“, приписвано на него, е интригуващ, но силно съмнителен текст. Вероятно не е автентично пророчество, а по-късна фалшификация, създадена по-скоро за забавление и спекулации, отколкото за действително пророчество. Въпреки това, то остава популярен обект на интерес и дискусии, и продължава да пленява въображението на много хора, особено в контекста на католическата църква и папството.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Кафето вече не действа | dLambow

(The coffee no longer works) -

"Кафето вече не действа?!": Учени развенчаха основния мит за бодростта...

Мит ли е действието на кофеина?

Всеки ден милиони хора по света започват деня си с чашка ароматно сутрешно кафе, надявайки се, че то ще им помогне да се събудят и да се почувстват по-енергични. Но какво, ако всичко това е само илюзия? Ново изследване, публикувано в "Journal of Sports Science & Medicine", поставя под въпрос широко разпространения мит за кофеина.

Кафето вече не действа (The coffee no longer works)

Какво установиха учените?

Изследването показва, че кофеинът всъщност не повишава физическата работоспособност на човек (кафето не дава енергия), нито в обичайния живот, нито по време на интензивни тренировки. Също така, не помага за облекчаване на мускулната болка, която може да се появи след такива упражнения.

Интересно е, че чувството на бодрост след пиене на кафе се дължи главно на психологически фактори, особено при хора, които пият кафе редовно. Тоест, ако сте свикнали да пиете кафе всяка сутрин, очакването и ритуалът са тези, които ви карат да се чувствате по-скоро събудени, а не самият кофеин.

Как се проведе изследването?

По време на експеримента учените наблюдавали как кофеинът влияе на хора, изпълняващи физически упражнения. Те установили, че кофеинът не повлиява на пиковата или средната мощност при изпълнение на упражнения. Също така, не е облекчил мускулната болка, която естествено се появява след тренировка поради натрупването на лактат (продукт от клетъчния метаболизъм).

Какво да правим, ако кафето вече не помага?

Ако след като прочетохте това, се замислихте за сутрешния си ритуал с кафе, ето няколко алтернативни начина да се събудите и да се почувствате по-енергични:

• - Контрастен душ: Смята се, че стимулира кръвообращението по-добре от кафето.
• - Физическа активност: Дори 5-минутна сутрешна гимнастика може да събуди тялото ви по-ефективно от капучино.
• - Правилна закуска: Закуска, богата на белтъчини и полезни мазнини, ще ви осигури енергия за целия ден.

Какво следва?

Изглежда, че светът може би наистина се променя! Ако кафето вече не е магическият еликсир на бодростта, може би е време да открием нови и по-здравословни сутрешни ритуали, които да ни помагат да започнем деня си с енергия и добро настроение. Може би е време да експериментираме с тези алтернативни методи и да видим кое работи най-добре за нас.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Малки Стъпки - Големи Промени | dLambow

(Small Steps - Big Changes) -

Силата на "Малките Стъпки": Пътят към Големи Промени

В съвременния свят често ни се предлага идеята за бързи решения и мигновени резултати. Рекламите, социалните мрежи и общата култура ни внушават, че можем да постигнем всичко веднага, стига да закупим "правилния" продукт или да следваме "лесната" стратегия. Този подход обаче често е подвеждащ и ни кара да се чувстваме разочаровани, когато реалността се окаже по-сложна и изисква време и усилия.

Истината е, че значителните и трайни промени в живота рядко идват внезапно. Те са резултат от поредица от малки, но постоянни действия, които се натрупват във времето и водят до забележителни резултати. Този принцип, често наричан "малки стъпки", е ключов за личния растеж, постигане на цели и изграждане на успешен живот.

Малки Стъпки - Големи Промени (Small Steps - Big Changes)

Кои са малките стъпки към големите промени?

1. Илюзията за Бързи Резултати vs. Реалността на Постоянството

Съвременният маркетинг е майстор в създаването на желание за бързи удовлетворения. Обещания за бързо забогатяване, мигновена красота, лесно отслабване и други подобни ни заобикалят навсякъде. Това създава очакване за незабавни резултати, което е нереалистично в повечето области на живота. Реалният прогрес, особено в значими области като кариера, здраве, взаимоотношения или личностно развитие, изисква време, търпение и постоянство.

Важно е да осъзнаем този маркетингов натиск и да не се поддаваме на илюзията за "бързи бутони" към успеха. Вместо това, трябва да се фокусираме върху изграждането на устойчиви навици и методи, които водят до постепенен, но траен прогрес.

2. Малки Действия → Големи Резултати: Силата на Натрупването

Тази точка е сърцевината на идеята за "малките стъпки". Големите постижения не са резултат от един грандиозен скок, а от множество малки, ежедневни стъпки. Тези стъпки може да изглеждат незначителни в момента, но с времето се натрупват, подобно на лихва в банка. Крайната "експлозия" от резултати може да изглежда като "случайност" за външни наблюдатели, но всъщност е логичен резултат от дългогодишна работа и постоянство.

Представете си, че искате да научите нов език. Няма магическо хапче, което да ви направи владеещ езика за един ден. Но ако учите по малко всеки ден – например 30 минути, нова лексика, граматика, упражнения, след година ще сте постигнали значителен напредък. Същото важи за спорт, писане, музика, бизнес – всяка сфера на живота.

3. Законът на Причинно-Следствената Връзка: Всяко Действие има свое Значение

Тази точка подчертава отговорността за собствения живот. Всяко решение, което взимаме, дори ако изглежда малко или незначително, има кумулативен ефект. Няма "неутрални" решения. Всяко действие ни води или към целите ни, или ни отдалечава от тях. Нашите настоящи обстоятелства са пряко отражение на изборите, които сме направили в миналото.

Ако сте избрали да пропуснете тренировка днес, това може да изглежда малко действие без голямо значение. Но ако пропускате тренировки редовно, това се натрупва и се отразява на здравето и формата ви. Обратно, изборът да се храните здравословно и да се движите редовно, макар и да е малко действие всеки ден, се натрупва и води до значителни ползи в дългосрочен план.

4. Силата на Навиците: Автоматизиране на Успеха

По-голямата част от ежедневието ни е ръководена от навици. Те са като "автопилот" за нашите действия. Първоначално е трудно да променим навиците си, защото изисква съзнателно усилие и концентрация. Но след като се установи нов, положителен навик, той става автоматичен и работи в наша полза, променяйки живота ни постепенно, но силно.

Представете си, че искате да изградите навик да четете повече. Първоначално може да ви е трудно да отделяте време и да се концентрирате. Но ако си поставите за цел да четете по 10 страници всеки ден, постепенно това ще стане навик. След време няма да се налага да се "насилвате" да четете, а ще го правите автоматично и с удоволствие.

5. Влиянието на Околната Среда: Формиране на Нагласа и Мотивация

Околната среда (хора, информация, навици) има дълбоко и често подсъзнателно влияние върху нас. Негативна среда може да ни демотивира и да ни попречи да се развиваме, подобно на мрачно утро, което влияе на настроението ни. За да растете и да постигате целите си, е важно да се обградите с подкрепяща и вдъхновяваща среда, както и да контролирате информацията, която консумирате.

Ако сте обградени с хора, които са негативни, неамбициозни или обезкуражаващи, това може да ви повлияе отрицателно. Обратно, ако сте обградени с хора, които са позитивни, мотивирани и подкрепящи, това може да ви вдъхнови и да ви помогне да се развивате. Същото важи за съдържанието, което консумирате – книги, филми, социални мрежи. Изберете среда, която ви подкрепя и ви помага да растете.

6. Кривата на Прогреса: Търпение по Време на Бавния Старт

Прогресът често не е линеен. В началото може да изглежда бавен и почти незабележим. Това е фазата на "натрупване", когато малките стъпки още не са дали видим резултат. Много хора се отказват в този момент, разочаровани от липсата на бърз напредък. Но ако продължим да се движим напред, дори с малки стъпки, натрупването достига "критична маса" и прогресът рязко се ускорява. Ключът е да не се отказваме по време на бавния старт и да продължаваме напред с постоянство.

Представете си, че точите вода, която е замръзнала. Първоначално, колкото и да точите, не виждате промяна. Но с течение на времето, топлината се натрупва, достига критична точка и ледът започва да се топи бързо. Същото важи за много начинания – учене на умения, изграждане на бизнес, подобряване на здравето. Търпението и постоянството са ключови за преодоляване на бавния старт и достигане до фазата на бърз растеж.

7. Лична Отговорност: Спиране на Обвиненията, Фокус върху Действията

Обвиняването на обстоятелствата е често срещана защитна реакция, която ни позволява да избегнем отговорност за собствените си резултати. Истината е, че много хора са постигнали успех именно в трудни обстоятелства. Фокусирането върху външни фактори ни отвлича от собствените ни действия, които са истинският двигател на промяната. Всичко, което имаме или нямаме, е резултат от нашите собствени избори и действия.

Вместо да се фокусирате върху това, което е "срещу вас" – трудни обстоятелства, липса на ресурси, неблагоприятен момент – насочете енергията си към това, което можете да контролирате: вашите действия и реакции. Приемете лична отговорност за живота си и се фокусирайте върху малките стъпки, които можете да предприемете днес, за да се движите към целите си.

Заключение:

"Малките стъпки" не са просто пореден мотивационен лозунг. Те са дълбок принцип, който отразява реалността на постиженията в живота. Като разберем и приемем този принцип, ние можем да се освободим от илюзията за бързи решения и да се фокусираме върху изграждането на устойчиви навици, постоянство и лична отговорност. Пътят към големи промени започва с малки стъпки, предприети днес.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Църквата Преображение Господне, в Кижи Погост, Русия | dLambow

(Church of the Transfiguration, Kizhi Pogost, Russia) -

Църква Преображение Господне, Кижи Погост: Съществена Информация

Какво е Църквата Преображение Господне?

Църквата Преображение Господне в Кижи Погост, разположена на остров Кижи в езерото Онега, Карелия, Русия, е изключителен паметник на руската дървена архитектура. Тя е част от Кижи Погост, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Църквата Преображение Господне, в Кижи Погост, Русия (Church of the Transfiguration, Kizhi Pogost, Russia)

Основни Характеристики:

• - Година на построяване: 1714 г. - построена е след като предишна църква на същото място е била унищожена от мълния през 1693 г.
• - Уникална архитектура: Църквата се отличава с 22 луковични купола и достига височина 37 метра. Това я прави една от най-високите дървени постройки в Северна Европа.
• - Строителство без гвоздеи: Удивително е, че църквата е построена изцяло от дърво, без да се използват гвоздеи или други метални скрепителни елементи. Това демонстрира невероятните умения на руските дърводелци.
• - Материали: Основният материал е бор, а за куполите е използвана осика, известна със своята устойчивост и лекота при обработка. Покривът е направен от осикови керемиди, които с времето са придобили красив сребрист оттенък.
• - Лятна църква: Църквата е неотопляема и се използва за служби само през топлите месеци на годината.

Местоположение:

• - Църквата се намира на остров Кижи в езерото Онега, в северозападна Русия, близо до границата с Финландия.
• - Островът е достъпен само по вода, което придава допълнителна загадъчност и уединение на мястото. До острова се стига с ферибот или частна лодка, често организирани от турове от град Петрозаводск.

История и Легенди:

• - Смята се, че построяването на църквата през 1714 г. е свързано с победите на Петър Велики над шведите.
• - Съществува легенда за майстора-строител, който след като завършил строежа и се уверил в уникалността на творението си, хвърлил брадвата си в езерото, заявявайки, че "няма да има и не е имало друга такава". Тази легенда подчертава изключителността и майсторството, вложени в създаването на църквата.
• - Кижи Погост включва още църквата Покров Богородичен (построена през 1764 г.) и камбанария (построена 1862 г., реконструирана 1874 г.).

Архитектурни Особености:

• - Църквата е с осмоъгълна основа и кръстообразни разклонения.
• - 22-та купола са разположени каскадно, придавайки на църквата пирамидална форма.
• - Вътрешността на църквата е украсена с иконостас от втората половина на 18-ти век, което добавя историческа и художествена стойност.

Значение и Съвременен Статут:

• - Кижи Погост, включително църквата Преображение Господне, е обект на културно наследство от федерално значение в Русия и е много популярна туристическа дестинация.
• - През 1990 г. Кижи Погост е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
• - След продължителна 40-годишна реставрация, църквата е отново отворена за посещения през 2021 г. Реставрацията е била необходима за запазване на дървената конструкция и нейното културно наследство.
• - Църквата е част от Кижи Национален музей-резерват за история и архитектура на открито, който включва над 80 дървени постройки, пренесени на острова с цел опазване.

Туризъм:

• - Църквата е отворена за туристи всеки ден от 9:00 до 16:00.
• - Посещението обикновено е в рамките на екскурзии, организирани от музея.
• - Туристическите турове често включват посещение на музея и разходки из комплекса.

В Заключение:

Църквата Преображение Господне в Кижи Погост е уникален паметник на руската дървена архитектура, който съчетава в себе си история, култура и майсторство. Тя е символ на руското дърводелско изкуство и духовност, привличаща посетители от цял свят и представлява важна част от световното културно наследство.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Книжарницата "Ливрария Лело" | dLambow

(Bookstore "Livraria Lello & Irmão") -

Книжарницата "Ливрария Лело", в Порту, Португалия

Какво е нижарницата "Ливрария Лело"?

Книжарница "Livraria Lello & Irmão" в Порту, Португалия. Тя е истинска перла на града и далеч не е обикновена книжарница. Ето какво е важно да знаете за нея:

Книжарницата "Ливрария Лело" (Bookstore "Livraria Lello & Irmão")

История и Основаване:

"Livraria Lello" (произнася се "Ливрария Лело") е една от най-старите и най-красиви книжарници в Португалия и в света. Историята ѝ започва още през 1869 година, когато братята Жозе и Антонио Лело откриват книжарница "Internacional de Ernesto Chardron". През 1881 година Жозе Лело поема управлението и по-късно, през 1906 година, книжарницата се премества на сегашното си място на улица Rua das Carmelitas 144.

Сградата, в която се намира книжарницата днес, е специално построена за целта и е проектирана от архитектора Шавие Естевеш (Xavier Esteves). Тя е открита на 13 януари 1906 година и оттогава до ден днешен впечатлява посетителите си със своята архитектура и атмосфера.

Архитектура и Интериор:

"Livraria Lello" е истински архитектурен шедьовър, съчетаващ неоготически и ар нуво стилове. Когато прекрачиш прага ѝ, сякаш попадаш в друг свят. Ето някои от най-забележителните елементи:

• - Червеното стълбище: То е най-известната част от книжарницата. Величествено, червено стълбище, което се извива към втория етаж, сякаш е излязло от приказка. Често се говори, че то е вдъхновено от известното стълбище в Галери Лафайет в Париж, проектирано от Гюстав Айфел (въпреки че самият Айфел не е участвал в проекта на "Livraria Lello").
• - Витражният покрив: Над стълбището се намира красив витражен покрив, който пропуска мека светлина и създава вълшебна атмосфера. В центъра на витража е изписан монограмът "Decus in Labore", което в превод от латински означава "Достойнство в труда".
• - Дървени рафтове и бюстове: Интериорът е изпълнен с елегантни дървени рафтове, пълни с книги, разбира се. По стените са поставени бюстове на известни португалски писатели, което придава още по-специален книжен дух.
• - Външен вид: Фасадата на книжарницата също е впечатляваща, с неоготически елементи, заострени арки и детайлна каменна зидария.

Културно Значение и Популярност:

"Livraria Lello" не е просто книжарница, тя е културна институция и туристическа атракция от световна величина. Често е определяна като една от най-красивите книжарници в света и привлича милиони посетители всяка година. Тя е място, което вдъхновява и пленява. Не само любители на книги, но и ценители на архитектурата и красотата се стичат, за да се потопят в нейната уникална атмосфера.

Връзката с Хари Потър:

Много се говори за връзката на "Livraria Lello" с поредицата за Хари Потър на Дж.К. Роулинг. Легендата гласи, че Джоан Роулинг, която е живяла в Порто в началото на 90-те години, е била вдъхновена от "Livraria Lello" за създаването на света на Хари Потър и по-специално за оформлението на училището Хогуортс.

Въпреки че Роулинг не потвърждава, че книжарницата е била пряко вдъхновение за Хогуортс, тя признава, че е посещавала "Livraria Lello" и че Порто като цяло е оказал влияние върху нейното писане. Атмосферата на книжарницата, нейната архитектура и магически дух със сигурност биха могли да повлияят на въображението на всеки, включително и на това на Дж.К. Роулинг.

Посещение на "Livraria Lello" Днес:

Ако планирате да посетите Порто, "Livraria Lello" е задължителна спирка. Ето няколко неща, които е добре да знаете:

• - Входна такса: Поради огромната популярност на книжарницата, от известно време се заплаща входна такса. Това е мярка за контрол на броя на посетителите и за запазване на атмосферата. Входната такса обаче се приспада от цената на книга, ако решите да си купите.
• - Опашки: Особено през туристическия сезон, може да се очакват опашки за влизане. Препоръчително е да се опитате да посетите книжарницата рано сутрин или късно следобед, за да избегнете най-голямата навалица.
• - Фотография: Фотографирането е разрешено, но е важно да се спазва тишина и да се уважават останалите посетители.
• - Работно време: Работното време на книжарницата може да варира в зависимост от сезона, затова е добре да проверите актуалната информация на официалния им уебсайт или на място.

В Заключение:

"Livraria Lello & Irmão" е повече от книжарница, тя е преживяване. Посещението ѝ е пътуване във времето, потапяне в красота и вдъхновение. Ако сте любител на книги, архитектура или просто търсите нещо специално и незабравимо в Порто, не пропускайте "Livraria Lello".
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Древни гърци | dLambow

(ancient Greeks) -

Имало ли е "древни гърци"? (Were there ancient Greeks?)

Често, когато се говори за "древногръцка" култура, философия, наука и т.н., много хора опонират, че понятието "Гърция" е възникнало преди около 200 години (след освобождението от Османската империя), а в древността не е имало понятие "Гърция". Това поражда въпроса кога е възникнало понятието "гръцки", "древногръцки" и в какъв контекст се използва?

Имало ли е "древни гърци"? (Were there ancient Greeks?)

Кои са древните гърци?

Древните гърци са наричали себе си "Елини" (Ἕλληνες, Héllēnes), а "Гърци" (Γραικοί, Graikoi) са ги наричали римляните. Освен това, терминът "антична (древна) Гърция" е установен и общоприет по отношение на предшествениците на днешните гърци (елините) особено от от периода от 8-9 век пр.н.е. до 4 век пр.н.е.

Но нека разгледаме по-задълбочено произхода на понятието "гръцки", "древногръцки" и контекста, в който се използват.

Разграничение между съвременна Гърция и древногръцка идентичност:

Важно е да се направи разграничение между модерната държава Гърция, която възниква през 19 век, и древногръцката идентичност и култура, които са много по-стари. Наистина, съвременната гръцка държава е резултат от националноосвободителни борби през 19 век и формално е призната след Гръцката война за независимост (завършила около 1829 г.). Създаването на национална държава "Гърция" е сравнително скорошно събитие.

Но понятието за "гръцка" идентичност съществува много преди 19 век и всъщност, то се корени в античността.

Произход на термините "гръцки" и "елини"

- "Елини" (Ἕλληνες, Héllēnes)

Това е терминът, който древните гърци са използвали сами за себе си. Той се появява още в древността, като се споменава в "Илиада" на Омир (8 век пр.н.е.), макар и първоначално да се отнася до по-ограничена група от хора в Тесалия. С времето, значението на "елини" се разширява и започва да обхваща всички хора, които говорят древно гръцки език, споделят сходна култура, религия и начин на живот, въпреки че живеят в различни полиси (градове-държави) и региони на Средиземноморието.
 

- "Гърци" (Γραικοί, Graikoi)

Това е термин, който римляните (а по-късно и западноевропейците) започват да използват за "елините". Произходът на този термин е по-неясен, но се смята, че може би произхожда от името на древен регион в Епир (Северозападна Гърция) или от названието на едно от гръцките племена. Римляните, когато се сблъскват за първи път с гръцката култура, вероятно са се запознали първо с гръцките общности в този район и оттам са разпространили името "гърци" за всички "елини". Този термин се утвърждава в латинския език и по-късно в романските и други западноевропейски езици.

Древногръцка идентичност: култура, език, общност, а не национална държава

Важно е да се разбере, че древните "елини" не са били обединени в една национална държава в съвременния смисъл. Те са живели в независими градове-държави (полиси) като Атина, Спарта, Тива, Коринт и много други, които често са воювали помежду си. Въпреки това, те са се чувствали свързани помежду си чрез:

• - Общ език: Въпреки диалектните различия, те са говорели различни форми на гръцкия език.
• - Обща култура: Те са споделяли сходна религия (олимпийски богове), митология, епос (Омировите поеми), философия, литературни традиции, изкуство, архитектура и начин на живот.
• - Общи светилища и игри: Общогръцки светилища като Делфи и Олимпия, както и Панелинските игри (включително Олимпийските игри), са били места за събиране на "елини" от различни полиси и са укрепвали чувството за общност.

Разпространение на гръцката култура и идентичност:

Древногръцката култура не остава ограничена само до континентална Гърция. Гръцки колонии се основават по бреговете на Средиземно и Черно море. По време на Елинистическата епоха (след походите на Александър Велики, 4 век пр.н.е.), гръцката култура и език се разпространяват още по-широко в Близкия Изток и Египет. Дори по време на Римската империя, гръцката култура продължава да бъде важна и влиятелна, особено в източната част на империята. Източните римски провинции до голяма степен запазват гръцкия език и култура, които се развиват по-нататък през Византийската империя, която се самоопределя като "Източно Римска империя", но по същество е гръкоезична и продължава много от традициите на античната гръцка култура.

Терминът "древногръцки" и историческа периодизация:

Терминът "древногръцки" е модерен историографски конструкт, използван от историците, за да се отдели античният период на гръцката цивилизация от по-късните епохи (Византийска, модерна). Този термин се използва, за да се говори конкретно за културата, езика, философията, науката и изкуството на гръцкия свят в периода от архаичната епоха (около 8 век пр.н.е.) до края на Античността (обикновено се приема края на Римската империя или началото на Средновековието). Това е полезен термин за исторически анализ и класификация.

В заключение:

• - Понятието за "гръцка" идентичност ("елини") е много древно и се корени в античността, много преди създаването на модерната държава Гърция.
• - Древните гърци (елини) са се самоопределяли като общност, свързана чрез език, култура, религия и общи традиции, въпреки липсата на единна политическа държава.
• - Терминът "гръцки" (гърци, Graikoi), използван от римляните и по-късно от западноевропейците, е станал общоприет в много езици за обозначаване на "елините".
• - Модерната държава Гърция е създадена през 19 век, но се основава на много по-дълга история на гръцка идентичност и култура, която се простира до античността.
• - Терминът "древногръцки" е модерен историографски термин, който помага да се фокусираме върху античния период на гръцката цивилизация.

Така че, когато се говори за "древногръцка" култура, философия, наука и т.н., се говори за културно и интелектуално наследство, което е съществувало много векове преди създаването на съвременната държава Гърция. Модерната Гърция е наследник и продължител на тази дълга и богата традиция.

Изследване на понятието "гръцки" и "древногръцки"

Това кратко изследване разглежда въпроса за произхода и използването на термините "гръцки" и "древногръцки", особено в контекста на критиките, че понятието "Гърция" е анахронично за древността, тъй като модерната държава Гърция е създадена преди около 200 години, след Освободителната война от Османската империя. Целта е да се изясни кога и как са възникнали тези термини, как са се използвали в различни епохи и как се отнасят към древната цивилизация.

Произход на термина "гръцки"

Изследванията показват, че древните жители на региона, който днес наричаме Гърция, са се идентифицирали като "елени" (на гръцки: Έλληνες) и са се отнасяли до своята земя като "Елада" (на гръцки: Ἑλλάς). Този термин "елени" е бил използван от самите тях, за да подчертаят общата си езикова и културна идентичност, особено след формирането на Амфиктионската лига след Троянската война, според някои източници (Names of the Greeks).

Терминът "Гърция" идва от латинското "Graecus", което римляните са използвали за хората от тази област, вероятно свързано с древногръцкото "Γραικοί" (Граикои), име на племе, което е имало контакти с римляните, особено в Южна Италия (Etymology of the word Greece). Това е потвърдено от източници, които отбелязват, че римляните са срещнали гръцки колонисти в Куме (9 век пр.н.е.) и са използвали "Graeci" за всички гърци, което по-късно е станало основа за термина в европейските езици.

В английския език "Гърция" се появява още в Средновековието, например в произведения на Джефри Чосър, където се използва за описание на региона, но не в смисъл на държава, а като географска област (Greece | Etymology). Това показва, че терминът е бил в употреба дълго преди създаването на модерната държава Гърция през 1832 г.

Възникване на понятието "древногръцки"

Терминът "древногръцки" (на английски: "ancient Greek") се използва за описание на цивилизацията, културата и езика на региона от приблизително 8 до 4 век пр.н.е., когато са процъфтявали градове-държави като Атина, Спарта и Коринт. Този термин е модерен конструкт, който не е бил използван от самите древни, които са се идентифицирали по-скоро с техните полис (град-държава) или като "елени".

Изследванията сочат, че терминът "древногръцки" е станал популярен през Ренесанса или ранния модерен период, когато в Европа е имало възроден интерес към класическите текстове и култура (Ancient Greek). Това е видно от факта, че древногръцкият език е бил стандартен предмет на изучаване в западните образователни институции от Ренесанса насам, както е отбелязано в източници (How has Greek influenced the English language?).

За да се уточни първото използване на "древногръцки" в английския език, изследванията сочат, че той е бил в употреба през 17 век, както се вижда от текстове, свързани с класическите изследвания (Ancient Greek in 17th century English texts). Това е в съответствие с периода на Ренесанса, когато са били преведени и изучавани текстове на древногръцки автори като Хомер, Софокъл и Платон, което е довело до популяризирането на термина за описание на този исторически период.

Контекст на използване на горните понятия

Терминът "древногръцки" се използва в академични и историографски контексти, за да се опише периода от 8 до 4 век пр.н.е., когато древната гръцка цивилизация е достигнала своя връх с принос в философията (Сократ, Платон, Аристотел), науката (Архимед, Евклид), литературата (Хомер, Есхил) и изкуството (Ancient Greece). Той е удобен начин да се класифицира този период, въпреки че самите древни не са използвали такъв термин. Например, в текстовете на Шекспир се виждат влияния от древногръцката митология, но не се използва изразът "древногръцки" в смисъл на исторически период, което показва, че терминът е по-късен (Shakespeare and Greek Myths).

Контекстът на използване на "гръцки" и "древногръцки" е важен, за да се избегне анахронизъм. Някои критици твърдят, че използването на "Гърция" за древния период е неправилно, тъй като модерната държава Гърция е създадена едва през 19 век (Why “Greece” and not “Hellas”?). Въпреки това, в историческите изследвания "древна Гърция" се използва като географски и културен термин, без да се предполага съвпадение с модерната днешна държава. Това е особено видно в текстове, които описват влиянието на древногръцката култура върху западната цивилизация, като философия, демокрация и театър (Ancient Greek civilization).

Контроверзии и дебати

Има дебати относно използването на "Гърция" за древния период, тъй като някои смятат, че това е анахронично, тъй като древните са се идентифицирали с техните полис или като "елени", а не като част от единна държава (Names of the Greeks). Въпреки това, в академичните среди "древна Гърция" се приема като удобен термин за описание на региона и цивилизацията, без да се предполага политическо единство, което е характерно за модерните държави. Този дебат е важен, особено в контекста на националната идентичност и историческите нарративи, но не променя факта, че терминът е широко използван и разпознаваем.

Заключение

Терминът "гръцки" идва от латинското "Graecus", използвано от римляните, докато "древногръцки" е модерен термин, въведен през Ренесанса или ранния модерен период, за да опише цивилизацията от 8 до 4 век пр.н.е. Въпреки критиките за анахронизъм, "древна Гърция" е приемлив термин в историографския контекст, отразявайки географския регион и културното наследство, без да се предполага съвпадение с модерната държава.

Еволюцията на понятията "гръцки" и "древногръцки"

Темата за това кога и как възниква понятието „гръцки“ или „древногръцки“ е комплексна, защото включва множество исторически пластове и промени в идентичността, културата и езика през хилядолетия. Нека разгледаме еволюцията на тези понятия в контекст:

1. Античността – Хора, а не нация

- Самоидентификация:

 Древните жители на Балканския полуостров, които днес наричаме гърци, са се наричали “Ἕλληνες” (Hellenes). Те споделят език, митология, религиозни вярвания и културни традиции, въпреки че политически са били разделени на независими полиси (напр. Атина, Спарта, Коринт).

- Панхеленически елементи:

 Събития като Олимпийските игри, общите религиозни култове и митове спомагат да се поддържа усещането за споделена културна принадлежност, без да съществува централизирана държавна структура или понятие за „нация“ в съвременния смисъл.

- Латинската терминология:

 Римляните, в процеса на разширяването си, наричат тези народи „Graeci“ и територията им ставаше известна като „Graecia“. Тази терминология се възприема и предава в писмената традиция, като поставя основите на западното понятие за „гръцко“ културно наследство.

2. Средновековие – Времето на Византия и сложната самоидентификация

- Византийска идентичност:

 След разпадането на Западната Римска империя, Източната Римска империя (Византия) претърпява голяма трансформация. Официално византийците се наричат „Ρωμαῖοι“ (ромеи, римляни), защото се смятат за наследници на Рим, въпреки че езикът им и културните им корени са дълбоко хеленски (елинистични).

- Съхранение на културното наследство:

 Византийците запазват античната гръцка култура, литература и философия, като по този начин непряко поддържат и развиват идеята за хеликска (гръцка) традиция, макар терминологията да не е била явно национална според съвременните понятия.

3. Модерността – Ренесанс на хеликската идея и националното пробуждане

- Възраждането на интереса към античността:

 През епохата на Просвещението и Романтизма в Европа, античната Гърция се възприема като символ на културна и интелектуална висота. Философи, учени и художници се вдъхновяват от античната традиция, като това води до преосмисляне на идентичността.

- Гръцката революция (1821–1829):

 С борбата за независимост от Османската империя, модерните гърци започват активно да конструират и представят своята национална идентичност, черпейки вдъхновение от античната хеликска традиция.

- Терминология в модерната ера:

•  - „Гръцки“ – използва се за обозначаване на съвременния език, култура, народ и държава.
•  - „Древногръцки“ – обръщане към културния и езиков наследник на античната цивилизация, който обхваща периода на класическата античност (преди около 500 г. пр.н.е. до 300 г. от н.е. и малко след това в някои случаи).

 Така, въпреки че идеята за модерна държава „Гърция“ функционира от първата половина на 19 век, културната и езикова традиция, която даваме на термина „гръцки“, има корени далеч в древността.

Инфографика: Еволюция на Гръцката Идентичност

[Античност]

  │
  │ – Самоидентификация: "Ἕλληνες" (Hellenes)
  │ – Общи митове, език и традиции
  │
  ▼

[Римски период]

  │
  │ – Латинският термин "Graeci"
  │ – "Graecia" като географско и културно понятие
  │
  ▼

[Византия/Средновековие]

  │
  │ – Официално "Ρωμαῖοι" (ромеи, римляни) с хеликски корени
  │ – Съхранение и развитие на античната култура
  │
  ▼

[Модерност]

  │
  │ – Възраждане на интереса към античната Гърция
  │ – Гръцка революция (1821–1829)
  │ – Конструиране на национална идентичност: "Гръцки" и "древногръцки"

Заключение

- Понятията „гръцки“ и „древногръцки“ имат дълбоки исторически корени, които започват от самото себеопределение на древните жители като „Ἕλληνες“.
- Античната култура не изграждаше национални държави в съвременния смисъл, а споделянето на език, религия и митология създаваше усещане за обща принадлежност.
- Модерната национална държава и свързаната с нея терминология (като „Гърция“ и „гръцки“) се развиват и затвърждават през 19 век, като активно използват наследството на античността за изграждане на национален мит и идентичност.

В същото време, идеята, че в древността „Гърция“ като такава не съществува – ако говорим за модерната държавна концепция – е вярна, но това не означава, че липсва културна, езикова и историческа връзка между тези общества.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Цитаделата в Ербил | dLambow

(The Citadel in Erbil) -

Цитаделата в Ербил - Кюрдистан с 6000 години непрекъснато обитаване

Какво е Цитаделата в Ербил?

Цитаделата в Ербил (Citadel of Erbil) с местно име Келат (Qellat) на местно наречие, е изключително важен исторически паметник, разположен в сърцето на град Ербил, в района на Кюрдистан в Ирак. Това място е не просто забележителност, а жив свидетел на човешка история, датираща от невероятните 6000 години!

Цитаделата в Ербил (The Citadel in Erbil)

Кратка история и значение:

Цитаделата на Ербил е древно селище, издигащо се внушително върху голям хълм, който е създаден изцяло от човешка дейност през вековете. Това не е естествено образувание, а резултат от многобройни поколения хора, живеещи, строящи и престроявайки на едно и също място в продължение на хилядолетия. Археологическите доказателства сочат, че хълмът е бил обитаван още от неолитната епоха, което го прави едно от най-старите непрекъснато обитавани места в света.

Името "Келат" на кюрдски означава "крепостен хълм" или "цитадела", което перфектно описва неговата същност и предназначение. През цялата история Цитаделата е играла ключова роля като стратегически важен център, защитаващ Ербил и околния регион. Тя е била свидетел на възхода и падението на различни империи и култури, включително:

• - Шумери и Акадци: Ранни месопотамски цивилизации, оставили следи в района на Ербил.
• - Асирийци: Ербил е бил важен асирийски град, известен като Арбайлум, почитан за храма на богинята Ищар.
• - Мидийци и Перси: Районът е бил част от Мидийското и по-късно Персийското царство.
• - Гърци и Селевкиди: След завоеванията на Александър Велики, районът е бил под гръцко влияние.
• - Парти и Римляни: Римляните са се сблъскали с Партия за контрол над района.
• - Арабски халифати: С разпространението на исляма, Ербил става част от арабските халифати.
• - Османска империя: По-късно е под контрола на Османската империя.

Архитектура и структура:

Цитаделата представлява впечатляващ комплекс от тесни улички, стари къщи, джамии, църкви и традиционни пазари. Архитектурата ѝ е отражение на различните епохи и културни влияния, които са се преплитали през вековете.

• - Традиционни къщи: Повечето къщи в Цитаделата са построени от кирпич и тухли, типични за региона. Те са приспособени към климатичните условия и са проектирани да осигуряват прохлада през горещите летни месеци.
• - Джамии и църкви: В Цитаделата могат да се видят както исторически джамии, свидетелстващи за мюсюлманското влияние, така и църкви, напомнящи за християнското присъствие в региона. Това отразява историческата толерантност и разнообразие на Ербил.
• - Порти: В миналото Цитаделата е била заобиколена от стени с порти, които са служели за контрол на достъпа и защита. Днес са запазени някои от портите, които са важни архитектурни елементи.
• - Бани (хамами): Традиционни бани са били важна част от социалния живот в Цитаделата и могат да бъдат намерени останки от тях.

Съвременен статут и опазване

В наши дни, Цитаделата на Ербил е призната за изключително важен културен паметник и е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2014 година. Това е признание за нейната универсална стойност и дълга история.

През последните години се полагат значителни усилия за реставрация и опазване на Цитаделата. Целта е да се запази автентичният ѝ вид и да се превърне в жив музей, който да разказва историята на Ербил и Кюрдистан на посетители от цял свят. Много от старите къщи са реставрирани и се използват за музеи, галерии, занаятчийски магазини и културни центрове.

Посещение на Цитаделата

Посещението на Цитаделата на Ербил е едно незабравимо преживяване. Разхождайки се по тесните улички, се чувствате сякаш сте се върнали назад във времето. Можете да се насладите на:

• - Панорамни гледки: От върха на Цитаделата се откриват невероятни панорамни гледки към целия град Ербил.
• - Исторически сгради и музеи: Разгледайте реставрираните къщи, музеите, които разказват историята на Цитаделата и региона.
• - Традиционни пазари: Посетете традиционните пазари, където можете да намерите местни занаяти, сувенири и традиционни продукти.
• - Културни събития: В Цитаделата често се организират културни събития, фестивали и традиционни представления.

В заключение

Цитаделата на Ербил е не просто исторически паметник, а живо, дишащо място, където историята се усеща във всеки камък и всяка улица. Нейната 6000-годишна история е свидетелство за човешката устойчивост, културно богатство и важното стратегическо положение на Ербил в продължение на хилядолетия. Ако имате възможност да посетите Кюрдистан в Ирак, Цитаделата на Ербил е място, което задължително трябва да видите и да се потопите в нейната удивителна история.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Гейзерът Мухи | dLambow

(Geyser Flies) -

Гейзерът Мухи в Черната пустиня , Невада, САЩ

Какво е гейзерът Мухи?

Въпреки че е известен като "гейзер", е важно да се отбележи, че Флай Гейзер е геотермален кладенец, създаден от човешка дейност, а не естествен гейзер в класическия смисъл. Въпреки това, той е изключително впечатляващ и живописен и привлича много посетители.

Гейзерът Мухи (Geyser Flies)

Ето повече информация за гейзера Флай

Местоположение:

• - Гейзерът Флай се намира в северозападната част на Невада, в окръг Уашо (Washoe County).
• - Той е разположен в частна земя в пустинята Блек Рок (Black Rock Desert), близо до град Герлах (Gerlach).
• - Точните координати са приблизително 40°56′22″N 119°19′46″W.

История и Създаване:

• - Флай Гейзер е резултат от геотермално сондиране през 1964 година. Компания, търсеща геотермална енергия, пробива дупка в земята.
• - Водата, която е била прегрята под земята, започнала да изтича през дупката.
• - С течение на времето, разтворените минерали във водата, най-вече калциев карбонат, започнали да се отлагат и да образуват травертинови хълмове около източника на водата.
• - Цветовете на гейзера се дължат на различни минерали и водорасли, които живеят в топлата вода.

Външен вид и Характеристики:

• - Гейзерът Флай се състои от три основни конуса, които са свързани помежду си.
• - Тези конуси непрекъснато изхвърлят гореща вода на височина до около 1.5 метра, а понякога и повече.
• - Цветовете на гейзера са изключително ярки и разнообразни, вариращи от червено, жълто, зелено до оранжево и кафяво.
• - Тези цветове се дължат на комбинация от минерали във водата (като калциев карбонат, сяра и други) и термофилни водорасли, които процъфтяват в топлата вода.
• - Размерът на гейзера постоянно се увеличава с продължаващото отлагане на минерали.
• - Водата, която извира от гейзера, е гореща, с температура достигаща над 93°C (200°F).

Пустинята Блек Рок:

• - Пустинята Блек Рок е обширна висока пустиня, част от Големия басейн (Great Basin).
• - Известна е със своите сухи езера (playas), геотермална активност и сурови пейзажи.
• - Районът е сравнително слабо населен и запазил дивия си вид.
• - Пустинята Блек Рок е известна и с фестивала Burning Man, който се провежда всяка година в сухата част на езерото Блек Рок.

Достъпност и Посещение:

• - Първоначално гейзерът Флай бил на частна земя и не бил достъпен за обществеността.
• - През 2016 година, организацията Burning Man Project закупува земята, включително и гейзера Флай.
• - От 2018 година се предлагат организирани турове до гейзера Флай.
• - Не е позволено посещение без предварителна резервация и участие в организиран тур. Това е важно да се отбележи, тъй като се намира в частен и деликатен район.
• - Информация за туровете и резервации може да се намери на уебсайта на Burning Man Project.

Интересни Факти:

• - Въпреки че е създаден от човешка дейност, гейзерът Флай е станал неочаквана забележителност и пример за това как човешката намеса може да доведе до създаване на необичайни и красиви природни феномени.
• - Наименованието "Флай" (Fly) вероятно е свързано с мухите (flies на английски), които са били забелязани около района в ранните дни след създаването на кладенеца.
• - Гейзерът Флай е динамична среда, която постоянно се променя с времето, поради продължаващото отлагане на минерали и растеж на водорасли.

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Най-големият басейн в света | dLambow

(The largest swimming pool in the world) -

Най-големият басейн в света - Сан Алфонсо дел Мар (San Alfonso del Mar)

Намира се в курорта Алгарробо в Чили и има дължината 1013 метра, като площта му е 8 хектара.

"Сан Алфонсо дел Мар": Рекордите и Впечатленията

"Сан Алфонсо дел Мар" държи световния рекорд на Гинес като най-големият басейн в света. Размерите му са наистина грандиозни:

• - Дължина: 1013 метра - това е повече от километър! Представете си, можете да плувате толкова дълго, все едно сте в морето.
• - Площ: 8 хектара - за да си представите, това е приблизително площта на 20 футболни игрища!
• - Обем: Около 250 милиона литра вода.
• - Дълбочина: На места достига до 3.5 метра.

Най-големият басейн в света (The largest swimming pool in the world)

Уникални Характеристики:

• - Морска вода: Басейнът не е пълен с обикновена хлорирана вода, а с чиста, филтрирана морска вода директно от Тихия океан. Това му придава естествен, освежаващ вид и усещане.
• - Тюркоазен цвят: Водата е кристално чиста и има красив тюркоазен цвят, наподобяващ тропическа лагуна. Когато го видите отвисоко, изглежда като огромно, блестящо езеро.
• - Кристална лагуна: Дизайнът на басейна е вдъхновен от естествените лагуни, с плажове от бял пясък, палми и заобикаляща тропическа растителност. Той е създаден, за да се чувствате сякаш сте на истински плаж, но в безопасна и контролирана среда.
• - Развлечения: В басейна можете да се наслаждавате на различни водни спортове, включително плуване, каяк, гребане с лодка и дори ветроходство в по-големите му части. Размерът му позволява да се практикуват множество дейности едновременно, без да е пренаселено.

Курортът Алгарробо и "Сан Алфонсо дел Мар"

"Сан Алфонсо дел Мар" е част от луксозен частен курорт, разположен в Алгарробо, на около 90 км от Сантяго, столицата на Чили. Курортът е предназначен за собственици на апартаменти и гости, предлагайки висок клас настаняване и удобства, с фокус върху уникалното преживяване, което предлага басейнът.

Защо е толкова впечатляващ?

"Сан Алфонсо дел Мар" не е просто голям басейн, той е инженерно чудо и визуално зрелище. Неговата огромна скала и уникални характеристики го правят една от най-впечатляващите забележителности в Чили и по света. Той демонстрира как човешката изобретателност може да създаде изкуствена среда, която е едновременно функционална и естетически завладяваща.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Безопасна игла | dLambow

(Safety pin) -

Уолтър Хънт и неговата безопасната игла от 1849 г., която ползваме и до днес без промяна

Кой е Уолтър Хънт и с какво е известен?

Уолтър Хънт е американски механик и изобретател, роден през 1796 година в Мартинсбърг, Ню Йорк, и починал през 1859 година. Въпреки че не е толкова известен, колкото някои други изобретатели, Уолтър Хънт е бил изключително плодотворен и е оставил след себе си няколко важни изобретения.

Безопасна игла (Safety pin)

Безопасната игла - 1849 г.

Най-известното и до днес използвано изобретение на Уолтър Хънт е безопасната игла. Той я изобретява през 1849 година. Историята разказва, че Хънт се опитвал да изплати дълг от 15 долара. Докато въртял и си играел с парче тел, той осмислил идеята за безопасна игла. Интересното е, че Хънт не е бил фокусиран конкретно върху изобретяването на игла, а по-скоро търсел начин да разреши финансовите си затруднения.

Как работи безопасната игла?

Безопасната игла на Хънт е гениално проста, но изключително ефективна. Тя се състои от:

• - Остра игла: За пробиване на материали.
• - Закопчалка: Механизъм, който позволява иглата да се затваря и отваря многократно.
• - Предпазител: Капаче или покритие, което безопасно скрива острия връх на иглата, когато е затворена. Това е ключовата характеристика, която я прави "безопасна" - предпазва потребителя от нараняване, след като иглата е затворена.

Защо е важна и до днес?

Безопасната игла на Уолтър Хънт е важна и до днес поради няколко причини:

• - Универсалност: Безопасната игла е изключително универсална и може да се използва за безброй приложения. От първоначалната си цел за закопчаване на дрехи, тя е намерила приложение в много различни области.
• - Простота и надеждност: Дизайнът е прост и надежден. Няма сложни механизми, което я прави евтина за производство и дълготрайна.
• - Безопасност: Както името подсказва, тя е безопасна за използване. Предпазителят елиминира риска от случайно убождане, когато иглата е затворена. Това я прави особено подходяща за употреба от деца и в ситуации, където безопасността е от първостепенно значение.

Приложения на безопасната игла днес

Безопасните игли се използват и до днес в много сфери, включително:

• - Шивачество и мода: За временно закопчаване на дрехи при шиене, коригиране на дължина, фиксиране на детайли, и др.
• - Домакинство: За закрепване на покривки, завеси, за поправки в домакинството, за окачване на леки предмети.
• - Медицина: В медицината се използват стерилни безопасни игли, макар и не толкова често, колкото в миналото, за някои медицински процедури и за първа помощ.
• - Декорации и занаяти: За закрепване на декорации, в занаяти, за изработка на бижута, и в различни творчески проекти.
• - Къмпинг и туризъм: В ситуации на открито, безопасните игли са полезни за поправки на оборудване, закрепване на неща, и за първа помощ.
• - Пънк култура и мода: Безопасната игла се превръща в символ в пънк културата и модата, като се използва като декоративен елемент по дрехи и аксесоари.

Патент и продажба:

Уолтър Хънт патентова своето изобретение на безопасната игла през 1849 година (патент номер 6,281). За съжаление, заради финансовите си затруднения, той продава патента на W.R. Grace and Company само за 400 долара, за да изплати дълга си от 15 долара. Въпреки че не забогатява от своето изобретение, безопасната игла на Хънт става изключително популярна и се използва по целия свят и до днес, което е свидетелство за гениалността на неговата идея.

В заключение

Уолтър Хънт е важен изобретател, а безопасната игла е едно от неговите най-значими постижения. Нейната простота, ефективност и безопасност я правят незаменима и до днес, повече от 170 години след нейното изобретяване.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Моника и Дафа | dLambow

(Monica and Dafa) -

Моника: Преминаване границите на научното познание с помощта на Дафа

Моника страда от различни заболявания

От детството си Моника от Полша страда от различни заболявания - от постоянни настинки, синузит и астма до високо кръвно налягане, аритмия и хранопровод на Барет. Тя често посещавала различни лекари, а значителна част от диетата й се състояла от лекарства.

„Спомням си, че имаше една година, когато буквално тичах от един лекар на друг. Не минаваше седмица без повторна среща при някой специалист”, разказва Моника. – "Стигна се до там, че приемах по една голяма шепа различни хапчета три пъти на ден. Когато излизах от вкъщи, винаги вземах лекарства със себе си за всеки случай."

Моника и Дафа (Monica and Dafa)

„Аз силно вярвах в науката, така че мислех, че само западната медицина може да ми помогне“, каза Моника. Дълго време тя смятала, че болестите й могат да бъдат лекувани, но не и излекувани. Тя се примирила с факта, че може да се наложи да приема лекарства до края на живота си.

През 2015 г. Моника чува за Фалун Дафа и когато прочита книгата „Джуан Фалун“, разбира защо хората се разболяват и колко важно е да се подобри моралът. Скоро здравето й се подобрява и вече не се нуждаела от лекарства.

„Реших постепенно да спра да приемам лекарствата си за кръвно налягане, затова попитах лекаря си дали мога да намалявам дозата всеки ден, докато спра напълно“, спомня си Моника. „Бях изненадана да открия, че се чувствах по-зле в дните, когато приемах хапчетата. След като ги отказах напълно, състоянието ми се подобри много“.

След като Моника сприра да приема лекарствата, тя казва, че "никога не се е чувствала толкова добре" и добавя, че е станала по-отворена и търпелива, откакто е започнала да практикува Фалун Дафа.

Тя казва: „Докато продължих да изучавам Джуан Фалун, чудесата тихо навлязоха в живота ми. Положителните промени се отразиха във всички сфери на живота ми – семейството, отношенията с хората и кариерата. Животът ми се преобрази, стана по-хармоничен, смислен и спокоен.”
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Томас - Болестите изчезват | dLambow

(Thomas - Diseases disappear) -

От детството си Томас се интересува от духовни практики

Преди Томаш да започне да практикува Фалун Дафа, той страда от мигрена в продължение на много години. Силната болка не само води до припадък, но често е придружена от фотофобия и повръщане. Болкоуспокояващите не помагат. „Опитах няколко лекарства, но скоро установих, че не са много ефективни и не облекчават болката. Ето защо реших да спра да ги приемам“, спомня си Томаш.

Томас - Болестите изчезват (Thomas - Diseases disappear)

Ситуацията се утежнява от факта, че лекарите не могат да поставят точна диагноза. Томаш каза: „Подложих се на различни изследвания, включително компютърна томография. Резултатите показаха, че нямам тумор или мозъчно увреждане. Не знаех какво да правя и не можех да разбера защо съвременната медицина не може да обясни защо страдам толкова много?"

От детството си Томас се интересува от духовни практики и методи за духовно развитие. Един ден през 2019 г. той сподели своето духовно търсене с колега, който му дава да прочете книгата „Джуан Фалун“. Томас решава да вземе книгата със себе си на почивка и да я прочете в самолета.

„Веднага щом отворих „Джуан Фалун“ и прочетох няколко страници, веднага осъзнах, че това е духовният път, който търсех от много години“, казва той. „Чувствах се така, сякаш някаква бариера, която ми пречеше да изживея истински света около мен, изведнъж изчезна.“

Чрез изучаване и на останалите книги на Учителя Ли Хонгджъ, Томас осъзнава, че кармата, натрупана от минали животи, е източникът на всички човешки страдания, включително и болестите. Изведнъж той разбира защо изпитва болка в тялото си, въпреки че лекарите не могат да открият причината за заболяването му.

Той осъзнава, че най-добрият начин да сложи край на това страдание е да повиши моралното си ниво и да спре да извършва действия, които създават карма. Скоро Томас започва да следва основополагащите принципи на Дафа: Истинна, Доброта, Търпение, елиминирайки постепено негативните си мисли и емоции.

„Практикуването на Фалун Дафа ме освободи от мигрената“, казва Томаш. „Забелязах, че здравето ми се е подобрило значително, откакто започнах да практикувам.“

„Преди бях арогантен и нетърпелив човек и често гледах отвисоко на другите. Редовното изучаване на Джуан Фалун помогна за премахването на тези негативни качества, добавя той. „Не само спрях да мисля лошо за другите, но и станах по-рационален и организиран човек.“
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Сулошова | dLambow

(Suloszowa) -

Сулошова с най-дългата улица в Полша - 9 км., а зад къщите са земеделските земи

Какво е Сулошова?

Сулошова (на полски: Suloszowa), разположено точно на северозапад от Краков, е малко градче с 6000 жители, който може да се похвали с най-дългата улица в Полша с дължина 9 км. Ето по-подробна информация за село Сулошова, която съответства на вашето описание:

Сулошова (Suloszowa)

Местоположение и обща информация:

• - Местоположение: Сулошова се намира в Южна Полша, в Силезко войводство, в Гливишки окръг, в община Сулошова. То е разположено в историческия регион Горна Силезия.
• - Население: Населението на Сулошова е трудно да се определи точно, ако се говори само за хората, живеещи по протежение на главната улица. Цялата община Сулошова има население около 6000 души (към 2021 г.).
• - Уникална структура: Селото е известно със своята линейна структура. То е построено по протежение на един-единствен главен път, който се простира на приблизително 9 километра. Това е причината, поради която Сулошова често се смята за селото с най-дълга улица в Полша.

Най-дългата улица в Полша:

• - Твърдението, че Сулошова има най-дългата улица в Полша, е често срещано и популярно. Дългата, права улица, около която е изградено селото, е наистина впечатляваща и определя неговия уникален характер.
• - Въпреки че е трудно да се каже дали е официално най-дългата улица в Полша (защото е малко субективно какво точно се дефинира като "улица" в селски контекст), няма съмнение, че главният път през Сулошова е изключително дълъг и определящ за селото.

Земеделски земи зад къщите:

• - Една от характерните черти на Сулошова е, че зад къщите, разположени от двете страни на дългата улица, се простират обширни земеделски земи. Районът е селскостопански и традиционно се е занимавал със земеделие. Това създава специфичен пейзаж, в който жилищната част на селото е ясно обособена от обработваемите площи, които започват непосредствено зад дворовете.
• - Този линеен модел на заселване, съчетан със земеделските земи, е характерен за някои райони на Полша и е свързан с историческото развитие на селските райони и организацията на земята.

Други интересни факти за Сулошова:

• - История: Сулошова има богата история, която датира от Средновековието. Районът е бил част от различни исторически области и е преживял различни културни влияния.
• - Църквата "Св. Войчех": В селото се намира красива дървена църква, посветена на Св. Войчех (Свети Адалберт Пражки), която е ценен паметник на архитектурата и свидетелство за дългата история на селото.
• - Туризъм: Уникалната структура на селото и неговата живописна обстановка привличат туристи. Хората идват да се разходят по дългата улица, да се насладят на селската атмосфера и да видят църквата "Св. Войчех".
• - Община Сулошова: Село Сулошова е център на по-голяма община, която включва няколко по-малки села. Общината е известна със своите природни красоти и възможности за отдих на открито.

Ако се интересувате от полски села с уникална структура и дълги улици, Сулошова е отличен пример. Неговата линейна структура, съчетана със земеделските земи и историческата атмосфера, го правят интересно и запомнящо се място.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Жеравна | dLambow

(Zheravna) -

Да любим, тачим и милеем родното - Жеравна (Zheravna), Bulgaria

Какво е Zheravna?

Жеравна е очарователно българско село, разположено в Източна Стара планина. Ето по-подробна информация за Жеравна, която може да ви бъде интересна:

Жеравна (Zheravna)

Местоположение и обща информация:

• - Разположение: Жеравна се намира в Сливенска област, в сърцето на Котленския Балкан, част от Източна Стара планина. Разположено е в живописна долина, заобиколена от гори.
• - Отдалеченост: Намира се на около 12 км от Котел, който е най-близкият град. София е на около 350 км, а Бургас на около 150 км.
• - Население: Населението на Жеравна е малко, но селото е много популярно сред туристи, особено през уикендите и празниците.
• - Административно: Жеравна е част от община Котел.

История и културно значение:

• - Историческо село: Жеравна е село с богата история, запазило своя автентичен български облик от епохата на Възраждането. Селото е обявено за архитектурен резерват.
• - Възраждане: Жеравна е процъфтявала през 18-19 век по време на Българското Възраждане. Много от къщите, които виждаме днес, са построени през този период и са забележителни примери на възрожденска архитектура.
• - Културно наследство: Жеравна е известна с добре запазените си възрожденски къщи, калдъръмени улички и традиционна атмосфера. Много от къщите са превърнати в музеи или къщи за гости, което позволява на посетителите да се потопят в духа на миналото.
• - Музеи: В Жеравна има няколко важни музея, които си струва да се посетят, включително:
• = Къща-музей на Йордан Йовков: Родната къща на известния български писател Йордан Йовков, превърната в музей, посветен на неговия живот и творчество.
• = Църква "Св. Николай": Стара възрожденска църква, важен паметник на културата.
• = Старото училище: Показва историята на образованието в Жеравна.
• = Етнографски музей: Представя традиционния бит и култура на региона.

Архитектура и атмосфера:

• - Възрожденска архитектура: Характерни черти на жеравненските къщи са каменните основи, дървените чардаци, резбованите тавани и цветните дворове. Повечето къщи са двуетажни или триетажни, с просторни стаи и дървени стълбища.
• - Калдъръмени улички: Улиците на Жеравна са тесни и калдъръмени, което допринася за автентичната атмосфера на селото.
• - Спокойствие и природа: Жеравна е място, където можете да избягате от шума на града и да се насладите на спокойствие, чист въздух и красива природа. Околностите предлагат възможности за разходки и туризъм.

Какво да правите в Жеравна:

• - Разходка из селото: Просто се разходете по калдъръмените улички, разгледайте красивите къщи и се насладете на атмосферата.
• - Посещение на музеи: Задължително е да посетите къщата-музей на Йордан Йовков и другите музеи, за да се запознаете с историята и културата на региона.
• - Разходки в планината: Околностите на Жеравна са идеални за пешеходни преходи и туризъм. Можете да се разходите до близки гори и поляни, да се насладите на красиви гледки.
• - Почивка и релакс: Жеравна е чудесно място за почивка и релакс. Много от къщите за гости предлагат уютна обстановка и вкусна традиционна кухня.
• - Фестивали и събития: През годината в Жеравна се организират различни фестивали и събития, като фолклорни фестивали, чествания, изложби и др. Проверете местния календар за събития, ако планирате посещение.

Как да стигнете до Жеравна:

• - С кола: Най-удобният начин да стигнете до Жеравна е с кола. Пътят е живописен, но на места може да е тесен и криволичещ. Следвайте пътни знаци за Котел и Жеравна.
• - С автобус: Има автобуси от Котел до Жеравна, но те може да не са много чести. Проверете разписанието на автобусите от Котел.

• - С влак: Най-близката жп гара е в Котел. От там може да се вземе автобус или такси до Жеравна.

Съвети за посещение:

• - Резервации: Ако планирате да нощувате в Жеравна, е препоръчително да направите резервация за къща за гости предварително, особено ако пътувате през уикенд или празник.
• - Удобни обувки: Носете удобни обувки за разходки по калдъръмените улички.
• - Време за посещение: Жеравна е красива през всички сезони. Пролетта и лятото са идеални за разходки и туризъм, а есента е особено красива с цветните листа на горите. Зимата може да бъде снежна и романтична.
• - Местна кухня: Опитайте традиционни български ястия в механите и ресторантите в Жеравна. Регионът е известен със своите вкусни специалитети.

Заключение

Жеравна е истинско бижу в българската култура и природа. Посещението на това очарователно село е пътуване назад във времето и възможност да се потопите в духа на българското Възраждане.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.