Академик Николай Державин | dLambow

(Academician Nikolay Derzhavin) -

Академик Николай Державин - историк, филолог, славист, литературовед и общественик от български произход

Кой е Академик Николай Державин?

Академик Николай Севастиянович Державин е виден съветски историк, филолог, славист, литературовед и общественик от български произход. Той е роден на 15 декември 1877 г. в село Куртов край Охрид, Македония (тогава Османска империя), и умира на 26 февруари 1970 г. в Москва. Державин е оставил значима следа в развитието на славистиката и българистиката в Съветския съюз.

Академик Николай Державин (Academician Nikolay Derzhavin)

Биография и академична кариера на Николай Державин:

• - Произход и образование: Роден в семейство на селски учител. Завършва класическа гимназия в Солун и историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет.
• - Преподавателска дейност: След дипломирането си преподава в Санктпетербургския университет, а по-късно в Московския държавен университет. Той е професор и завежда катедри по славянска филология и история.
• - Академични звания и признания: Избран е за академик на Академията на науките на СССР през 1943 г. Носител е на множество ордени и медали, включително орден "Георги Димитров" (България).
• - Обществена дейност: Державин е бил активен в различни обществени организации, свързани със славянството и българо-съветските отношения.

Произведението "История на България"...

"Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на Балканския полуостров": Тази монография е едно от основните произведения на Николай Державин, посветено на българската история. Книгата е издадена за първи път през 1945 година в Москва. Тя е написана в контекста на тогавашната съветска историография и идеологически рамки, което е важно да се отбележи при разглеждането ѝ. Основни аспекти и идеи, разгледани в книгата:

- Произход на българския народ

Державин разглежда въпроса за етногенезиса на българите, като се опира на съществуващите по това време теории. Важно е да се подчертае, че той се придържа към автохтонната теория за произхода на българите, според която прабългарите са се формирали на Балканския полуостров, а не са дошли от далечни земи. Тази теория е в противовес на по-разпространената миграционна теория, която свързва прабългарите с племена от Централна Азия. Державин търси връзка между траки, славяни и прабългари, като акцентира на славянския елемент в формирането на българския народ.

- Образуване на Първата българска държава

Книгата детайлно разглежда процеса на образуване на Първата българска държава през VII век. Държавин анализира политическите, социални и културни фактори, довели до създаването на държавата. Той разглежда ролята на прабългарите, водени от хан Аспарух, в този процес, както и взаимодействието им със завареното славянско население на Балканите. Акцентът е върху синтеза между прабългарски и славянски елементи при формирането на българската държавност и култура.

- Съветска историография и идеология

Важно е да се отбележи, че книгата е писана в епохата на сталинския режим и е повлияна от марксистко-ленинската идеология. Това се проявява в определен идеологически подход, характерен за съветската историография от това време. Въпреки това, Державин се опитва да бъде обективен в рамките на достъпните му източници и развитието на историческата наука по това време.

Прием и значение на книгата:

• - В съветската историография: Книгата е получила признание в Съветския съюз и е смятана за значим труд по българска история. Автохтонната теория, която застъпва Державин, е в унисон с определени идеологически тенденции в съветската историография, които търсят местни корени и подчертават славянското единство.
• - В българската историография: В България книгата е приета по-противоречиво. Автохтонната теория не е широко поддържана в българската историография, където миграционната теория за произхода на прабългарите е доминираща. Въпреки това, трудът на Державин е уважаван за богатия фактологичен материал, детайлния анализ и значителния принос към изследването на ранната българска история.
• - Съвременно значение: Днес книгата на Державин представлява исторически интерес като отражение на съветската историография от средата на 20 век. Въпреки че автохтонната теория не е актуална, книгата е полезен източник на информация за тогавашните исторически концепции и подходи към изследването на българската история. Тя подчертава важността на критичния анализ на историческите трудове в техния исторически и идеологически контекст.

В заключение

"История на България. Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на Балканския полуостров" на Николай Державин е значимо произведение от средата на 20 век, което представлява интерес за изследователите на българската история и историография. Въпреки идеологическите влияния и неактуалната автохтонна теория, книгата съдържа ценен фактологичен материал и предлага интересен поглед към ранната българска история от позициите на съветската славистика.

"Ето какво пише академик Николай Державин в своята “История на България“, издадена в България през 1946 г.:
“До 15 век руси, украинци, поляци, чехи не са наричали себе си “славяни”. До Средновековието като славянски език е дефиниран езикът на българите, а не езика на руси, поляци, словаци, словени и т.н. През 9. и 10. век българите разпространяват своята писменост сред тези народи. От българските книги тези народи прихващат старобългарския език като свой. Но след завладяването на България от османците, тези народи не биха искали да се знае, че пишат и четат на езика на един поробен народ. Поради това преименуват старобългарския език на “ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ”"
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.