Питката и горската пътечка | dLambow

(The bread and the forest path) -

Питката се търкулнала по горската пътечка

Имало едно време...

Имало едно време в малко селце, скрито между зелените хълмове, една пекарна, където най-обичаната и вкусна питка се изпичала с много любов. Но тази питка не била обикновена – казвали, че тя притежавала малко парченце магия в себе си. От деня, в който излизала от пещта, тя мечтаела да види света отвъд топлите ъгли на пекарната.

Питката и горската пътечка (The bread and the forest path)

Приключението започва

Една свежа сутрин, когато първите лъчи на слънцето галели покривите и лека роса блестяла по тревата, питката решила да последва сърцето си. Тя тихичко се изтърколила от пекарната и, като малко крайвайче от златиста мая, се търкулнала по тихата горска пътечка. По пътя си тя оставила малки следи, смес от аромат на прясно изпечен хляб и топлина, които събуждали дори най-сънните мъдри дървета.

Срещи сред приказната гора

Докато се търкаляла по мекия горски път, питката се срещала с весели обитатели на гората:

• - Първата среща – Заекът Зип: Малкият заек Зип, почуквайки с носчето си по меката трева, попитал: - „Къде отиваш, прекрасна питко?“ Питката отговорила с весела мелодия, която сякаш запалила и най-малките сърца: - „Отивам да търся приключения и да открия магията на света!“
• - Втората среща – Мъдрата Вранка: На клоните на стар дъб седяла вранка, която наблюдавала света с древна мъдрост. - „Помни, малка питко, че всяко приключение крие и изпитания, но и красота. Остани вярна на себе си!“ И с тези думи, вранката махнала с крилете си като желаела благословията на гората.
• - Третата среща – Вълкът Лунар: Неочаквано, по мека пътечката се появил и самотният вълк Лунар. Вместо да бъде страшен, Лунар носел в очите си топлина и разбиране. - „Аз също бягам от нощната сянка. Нека заедно да открием пътя към нови хоризонти!” Така питката и Лунар споделяли приказки за изгубили се мечти и открити надежди, докато се прокрадвал нов ден.

Магията на малките чудеса

Питката търкаляла през поляни, където цветята пеели свои симфонии, и през горски пътеки, обсипани със слънчеви лъчи, които проблясвали през гъстите клони. С всяка нова среща и всяко ново докосване на природата, тя усещала, че магията не е само в нейните златни кори, а във всеки миг от живота.

По пътя си тя видяла много смях, радост и дори сълзи на щастие. Всички тези знаци я научили, че дори и най-обикновената питка може да носи в себе си велико послание – любовта и честността са тези, които превръщат живота в приказка.

Завръщането у дома

След дълго и вълшебно приключение, питката осъзнала, че истината на нейното пътешествие била открита в сърцата на новите ѝ приятели и в красотата на простите моменти. Тя решила да се върне в пекарната, за да разкаже на пекаря за това, което бе видяла и преживяла. С всяка дума тя вдъхвала нов живот в топлия хляб, който се печял в печката, превръщайки го в приказка, която ще се предава от поколение на поколение.

Поуката на приказката е, че всеки от нас носи в себе си искра на магията – дори и малката питка, която смело се търкулва по горската пътечка, ни припомня, че приключението може да се намери дори там, където най-малко го очакваме.

И така, докато залезът боядисва небето в златисти и розови тонове, приказката на търкулната питка остава вечна – напомняйки ни да се осмеляваме, да мечтаем и да оставяме следи на доброта навсякъде, където стъпим.

Дядовата питка – Народна приказка

Имало едно време един дядо и една баба. Дояло се веднъж на дядо питка и той казал:
- Бабо, опечи ми питка!
Замесила бабата питката, турнала и малко сиренце и масълце. Опекла я. Станала от вкусна по-вкусна! Оставила я на прозорчето да изстине.

Постояла питката, постояла, па като се търкулнала – от прозорчето на двора, а от двора – на пътя…
Търкаляла се питката на пътя, а на среща и Зайо Байо иде и дума:
- Питке, ще те изям!
- Не ме яж, Зайо Байо, песничка ще ти изпея.
Казала това питката и запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на тебе ли ще се дам!

И питката се търкулнала. А Зайо Байо я изгледал, засмял се и рекъл:
- Изгоряла питка Зайо не яде!
Търкаляла се питката, търкаляла, срещнал я Кумчо Вълчо.
- Питке, ще те изям!
- Не ме яж Кумчо Вълчо, песничка ще ти изпея – и запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълчо ли ще се дам!

И хукнала да бяга. Кумчо Вълчо я погледал, погледал, засмял се и казал:
- Глупава питка не ям!
Търкаляла се питката, търкаляла… Срещнала Баба Меца, която й дума:
- Питке, ще те изям!
- Не ме яж Бабо Мецо, песничка ще ти попея – и пак запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на тебе ли, Мецо, ще се дам!

И пак се търколила. А Меца я гледа, гледа и си дума:
- Не е питка за Меца!
Търкаляла се питката, търкаляла, а ето насреща и Кума Лиса. Гледа я тя, па й дума:
- Жива да си, здрава да си, питке! Колко си хубавичка, колко си миличка!
Зарадвала се питката, приближила се до Лиса и запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на Баба Меца се не дадох,
на тебе ли ще се дам!

- Ах, колко хубава песничка! – казала Лиса. – Слушай, гълъбче!! Аз съм стара и недочувам. Седни на муцунката ми и я изпей още веднъж по-силно.
Качила се питката на Лисината муцуна и пак запяла:

Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на Баба Меца се не дадох,
на тебе ли ще се дам!

- Жива и здрава да ми бъдеш, питке! Песничката ти е много, много хубава! Как ми се иска пак да я чуя! Седни миличка на езика ми и пак я изпей, но още по-силно, за да я чуя добре! – казала Кума Лиса и си проточила езика.
Глупавата питка се зарадвала, че толкова много харесват нейната песничка, седнала на Лисиния език и запяла:

Аз съм питка сладичка…
А Лиса – хап-хап-хап! – схрускала питката.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.