ал-Бурджар | dLambow

(البلغار - българите) -

Кои са "ал-Бурджар" според Ал-Табари?

Информация за т.н. "ал-Бурджар" (българите), споменати от Ал-Табари (Al-Tabari) в неговата "История на пророците и царете" (Tarikh al-Rusul wa al-Muluk).

Кой е Ал-Табари и неговото произведение?

Абу Джафар Мухаммад ибн Джарир ал-Табари (839-923 г. сл.Хр.) е виден персийски учен и историк от ранния ислямски период. Неговата "История на пророците и царете" е фундаментален труд, обхващащ историята на света от сътворението до началото на X век.

Тя се основава на комбинация от устни предания, писмени източници и собствените интерпретации на Ал-Табари.  Произведението е изключително ценно за разбиране на възгледите на тогавашните ислямски учени за различни народи, включително и за българите.

"ал-Бурджар" (البلغار - българите)

"Ал-Бурджар" в "История на пророците и царете":

Ал-Табари споменава "ал-Бурджар" (българите) на няколко места в своята история, обикновено в контекста на събития, свързани с други народи и империи, като хазарите, византийците и русите.  Важно е да се отбележи, че името "ал-Бурджар" е арабска транскрипция на името "българи", както е било разпространено в средновековните арабски източници.

Основни моменти от споменаванията на Ал-Табари за "ал-Бурджар":

• - Географско положение: Ал-Табари обикновено локализира българите в района на Волга, описвайки ги като съседи на хазарите и други тюркски и славянски народи. Той ги поставя в географски контекст, който отговаря на местоположението на Волжка България.
• - Миграции и произход: Въпреки че Ал-Табари не дава подробен разказ за произхода на българите, той индиректно се докосва до темата за техните миграции, описвайки тяхното присъствие в района на Волга и взаимодействията им с народи, които са били част от по-ранни миграционни вълни в региона.
• - Взаимоотношения с хазарите: Ал-Табари подчертава близките отношения между българите и Хазарския хаганат. Той описва българите като васали или съюзници на хазарите в определени периоди. Например, в разказите за руските набези през IX и X век, българите често се споменават в контекста на хазарската защита на техните територии.
• - Взаимодействия с русите: Ал-Табари споменава българите в контекста на ранните контакти между русите и Хазарския хаганат, които са се осъществявали през българските територии. Той описва как руските кораби са минавали през българските земи, плавайки по Волга, за да търгуват или да нападат Каспийските райони.
• - Религия: Ал-Табари не дава детайлна информация за религията на българите. Той не споменава приемането на исляма от Волжка България, което е исторически факт, случил се по-късно, след времето на Ал-Табари (официално през 922 г. сл.Хр., но е възможно ислямът да е проникнал по-рано). Това може да се обясни с факта, че в неговия период ислямизацията на българите все още не е била консолидиран процес, или фокусът на Ал-Табари е върху други аспекти на тяхната история.
• - Военни конфликти и нападения: В някои от разказите на Ал-Табари се намеква за военни конфликти или нападения, в които българите са участвали, обикновено в контекста на по-широки регионални събития, като руските набези или хазарско-византийските войни. Подробности за тези конфликти често са оскъдни, но те показват, че българите са били активен участник в политическата и военната картина на региона.

Важно е да се отбележи:

• - Перспектива: Ал-Табари пише от гледна точка на ислямския свят от X век. Неговата "История" е ценен източник, но трябва да се чете критично, като се вземе предвид неговата културна и религиозна перспектива.
• - Сравнение с други източници: За по-пълна картина за българите, е необходимо да се консултират и други исторически източници, включително византийски, славянски, и по-късни арабски и персийски текстове. Археологическите находки също играят важна роля за разбиране на българската история от този период.
• - Съвременна историография: Съвременните историци са използвали труда на Ал-Табари, заедно с други източници, за да реконструират ранната история на българите, техните миграции, взаимодействия с хазарите, византийците, русите и други народи.

В заключение

Ал-Табари, макар и да не предоставя изчерпателен разказ за българите, ги споменава като важен народ, съседен на хазарите и участник в събития, свързани с ранната история на Източна Европа и Близкия Изток през IX-X век.  Неговите споменавания са ценен елемент от историческата картина, макар да трябва да се разглеждат в контекста на неговата епоха и да се допълват от други източници.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.