Тутанкамон | dLambow

(Tutankhamun) -

Египетският фараон Тутанкамон - световно признание

Кой е Тутанкамон?

Макар да е живял преди повече от 3000 години, египетският фараон Тутанкамон продължава да бъде обект на световно признание и изучаване. Неговата история завладява въображението на хората по целия свят и значително допринася за разбирането ни за Древен Египет. Образът му, особено легендарната златна маска, се е превърнал в емблематичен символ на тази древна цивилизация.

Въпреки че неговото управление е кратко и сравнително незначително в общата история на Древен Египет, днес той е изключително важна фигура. Неговата значимост се дължи почти изцяло на невероятно запазеното откритие на неговата гробница и мумия през 1922 г., което предостави безценни сведения за историята на Древен Египет.

Откриването на гробницата му през 1922 г. привлече световно внимание и превърна цар Тут в нарицателно име. Това събитие се смята за ключов момент, който оформя възприятието ни за миналия век във връзка с Древен Египет. Историята на цар Тутанкамон е завладяла въображението на света и значително е подобрила разбирането ни за този период от историята. Неговият образ, особено легендарната златна маска, се е превърнал в емблематичен символ на Древен Египет.

Самата гробница крие множество мистерии и митове. От 1922 г. насам специалистите обсъждат обстоятелствата около смъртта на Тутанкамон в млада възраст (едва 18 или 19 години). Съществуват различни теории, вариращи от генетични заболявания до злополуки с колесници или дори убийство. Ранната му смърт на около 18 или 19 години остава една от най-трайните мистерии на древноегипетската история.

Тутанкамон (Tutankhamun)

Произходът на младия фараон

Тутанкамон първоначално е роден с името Тутанкатен, което означава "живият образ на Атон". Това име отразява религиозния преход към атенизма, който бележи управлението на неговия вероятен баща, Ехнатон. Неговата майка остава предмет на дебати сред египтолозите, като основните заподозрени са Кия, царица Нефертити и фигура, известна като "младата дама".

ДНК анализът обаче предполага, че неидентифицираната мумия, открита в гробница KV35 заедно с мумията на царица Тия (бабата на Тутанкамон), може да е неговата майка. Въпреки че ДНК анализът предоставя силни доказателства, че баща му е мумията от гробница KV55, за която се смята, че е Ехнатон, самоличността на майката все още е предмет на научни дискусии.

Някои изследователи твърдят, че Нефертити е майката на Тутанкамон, като предлагат алтернативни интерпретации на генетичните данни и историческия контекст. Фактът, че родителите му са били пълни братя и сестри, подчертава практиката на кралски инцест в Древен Египет.

Детство

Тутанкамон е роден и израснал в град Ахетатон в Среден Египет, град, основан от баща му Ехнатон и посветен на бог Атон. Той е роден по време на управлението на Ехнатон, през периода Амарна. Детството му преминава в свещения град на баща му, на територията на съвременна Амарна, където е отгледан от своята дойка Мая. Прекарването на ранните му години в Ахетатон, центъра на религиозната революция на Ехнатон, вероятно е оказало значително влияние върху формирането му и по-късните му решения относно възстановяването на традиционната религия.

Възшествие на трона и управление

Тутанкамон се възкачва на египетския трон като дете, на около осем или девет години. Това се случва след кратките управления на неговите предшественици Сменхкаре и Нефернеферуатен след смъртта на Ехнатон. В ранните години от управлението си, младият цар е напътстван от няколко ключови фигури, сред които са Ай, великият везир и вероятно дядо по майчина линия на Тутанкамон, и Хоремхеб, главнокомандващият армията. Влиянието на тези могъщи съветници е било от решаващо значение през неговото непълнолетие.

Постижения

Едно от най-важните постижения на Тутанкамон е възстановяването на култа към Амон-Ра и връщането на Египет към политеизма, което отменя религиозните реформи на неговия баща Ехнатон. Решението за промяна на държавната религия, въведено от Ехнатон, е било изключително противоречиво и не е било добре прието от обществото, поради което бързо е отменено след възкачването на Тутанкамон на трона.

В знак на тази религиозна промяна, царската двойка сменя имената си от Тутанкатен и Анхесенпаатен на Тутанкамон и Анхесенамун, заменяйки суфикса -атен с -амун, което символизира завръщането към традиционния пантеон и най-вече към бог Амон. Освен това, царският двор е преместен от столицата на Ехнатон, Амарна, обратно в Мемфис, което е друг важен символ на скъсването с периода Амарна.

По време на своето управление, Тутанкамон също така възстановява дипломатическите отношения с Митани и провежда военни кампании в Нубия и Близкия изток. Въпреки че основният акцент на управлението му е вътрешното възстановяване на религиозната и политическа стабилност на Египет, тези усилия в областта на външната политика показват стремеж за възстановяване на международния авторитет на страната след бурния период Амарна.

Енигмата на смъртта на Тутанкамон

Цар Тутанкамон умира неочаквано на около 18 или 19 години, около 1323 г. пр.н.е.. Неговата смърт настъпва след кратко управление от около девет години. Обстоятелствата около неговата смърт остават предмет на многобройни теории и спекулации. Една от ранните теории предполага убийство поради откриването на малък костен фрагмент във вътрешността на черепа му. Тази теория обаче впоследствие е до голяма степен дискредитирана, след като е установено, че увреждането може да е причинено от лошо боравене с мумифицираното тяло.

Едно от по-убедителните доказателства около смъртта на Тутанкамон е наличието на счупване на колянната капачка, което не показва признаци на зарастване, което предполага, че е настъпило малко преди смъртта му. Предвид откритите колесници в гробницата на Тутанкамон, е възможно тази травма да е резултат от падане от колесница с висока скорост, въпреки че тази теория не е потвърдена.

Друга теория включва откриването на форма на малария в мумията му. Възможно е маларията да е причинила или да е допринесла за смъртта му, като вероятно смъртта е резултат от комбинация от тези фактори. Изследвания от 2010 г. откриват следи от маларийни паразити и предполагат, че маларията в комбинация с дегенеративно костно заболяване може да е причина за смъртта му.

ДНК тестове и компютърна томография показват, че той е страдал от малария, фрактура на долната част на крака и вродени деформации, свързани с кръвосмешението, което е било често срещано сред египетското кралско семейство. Въпреки тези научни изследвания, точната причина за смъртта на Тутанкамон остава неясна.

След смъртта на Тутанкамон, на трона се възкачва неговият везир Ай, който управлява три години до смъртта си. След него, фараон става Хоремхеб, главнокомандващият египетската армия по времето на Тутанкамон, който управлява близо 30 години. Смъртта на Тутанкамон бележи края на кралската кръвна линия на Осемнадесетата династия.

Несравнимото откритие на гробницата

Световната слава на Тутанкамон се дължи най-вече на откриването на неговата гробница (KV62) в Долината на царете през 1922 г. от британския археолог Хауърд Картър и неговия екип, финансиран от лорд Карнарвън. Въпреки че през 1914 г. Теодор Дейвис открива гробница, съдържаща предмети с името на Тутанкамон, истинското откритие на почти непокътнатата гробница се случва едва през 1922 г.

След години на търсене в Долината на царете, на 4 ноември 1922 г., работник от екипа на Картър открива стъпало, скрито под останките на древни колиби. Това стъпало води към вход, запечатан с варовик и мазилка, на който е открит печат с картуша на Тутанкамон. Откриването на този печат потвърждава, че гробницата принадлежи на търсения фараон. На 26 ноември 1922 г., Картър и лорд Карнарвън влизат във вътрешните камери на гробницата, които се оказват изненадващо непокътнати.

Гробницата на Тутанкамон е единствената царска гробница от Новото царство, открита почти непокътната. Това е изключително важно, тъй като гробниците на повечето фараони са били разграбени още в древността. Ниското разположение на гробницата, издълбана в пода на долината, е позволило входът ѝ да бъде скрит от наноси, образувани от наводнения и строителство на други гробници. Благодарение на това, тя е избегнала сериозни набези и е запазила своето съдържание в почти първоначалното му състояние.

Финансовата подкрепа на лорд Карнарвън е била от съществено значение за продължаването на дългогодишните търсения на Хауърд Картър, които в крайна сметка водят до това историческо откритие.

Поглед към вечността: Съкровищата на гробницата

Гробницата на Тутанкамон съдържа над 5000 артефакта, включващи погребални предмети и лични вещи на фараона. Тези предмети са били плътно опаковани в четирите камери на гробницата поради необичайно малкото пространство. Въпреки че гробницата е била ограбвана два пъти малко след погребението, мумията на Тутанкамон и по-голямата част от погребалните предмети остават непокътнати.

Сред най-значимите находки са:

• - Златна погребална маска: Изработена от масивно злато и инкрустирана със скъпоценни камъни, тази маска е един от най-известните артефакти от Древен Египет. Тя е поставена върху главата на мумията и символизира преобразяването на фараона в божествено същество.
• - Вложени саркофази и ковчези: Мумията на царя е положена в гнездо от три ковчега, като най-вътрешният е изработен от масивно злато, а външните два са от позлатено дърво. Тези ковчези са поставени в каменен саркофаг, заобиколен от четири позлатени дървени светилища, покрити с текстове.
• - Колесници и оръжия: В гробницата са открити колесници, оръжия (включително железен кинжал, изработен от метеорит) и други предмети, свързани с кралската власт и военните дела.
• - Бижута и амулети: Многобройни бижута, амулети и накити са открити върху мумията и в обвивките ѝ, както и в други части на гробницата. Тези предмети са изработени от злато, сребро и различни скъпоценни и полускъпоценни камъни и са имали символично и религиозно значение.
• - Мебели и статуи: Гробницата е съдържала мебели, статуи на богове и на самия цар, както и други скулптурни изображения. Тези предмети са били предназначени за използване от фараона в задгробния живот и отразяват неговия висок статус.
• - Предмети от бита: Намерени са и предмети от бита, като дрехи, съдове за храна и вино, музикални инструменти, настолни игри (като сенет), бръснач и други лични вещи. Тези предмети показват аспекти от ежедневието на фараона и вярванията за задгробния живот.
• - Канопични съдове: Открити са и канопични съдове и сандъчета, предназначени за съхранение на вътрешните органи на фараона.

По-голямата част от тези артефакти са преместени в Египетския музей в Кайро (сега Големия египетски музей в Гиза), където се съхраняват и излагат като безценни свидетелства за древноегипетската цивилизация. Самата мумия на Тутанкамон и неговият саркофаг все още се намират в гробницата в Долината на царете.

Наследството на Амарна и мястото на Тутанкамон в историята

Управлението на Тутанкамон е неразривно свързано с бурния период Амарна и радикалните религиозни реформи, въведени от неговия баща Ехнатон. Най-важното постижение на Тутанкамон е възстановяването на традиционния египетски пантеон, особено култа към Амон-Ра, и отмяната на монотеистичните реформи на Ехнатон.

Това действие вероятно е било продиктувано от натиска на влиятелни религиозни и политически фракции, които са се противопоставяли на религиозния експеримент на Ехнатон. Управлението му представлява завръщане към установения ред и отхвърляне на религиозните нововъведения на периода Амарна.

Периодът Амарна е забележителна епоха в древноегипетската история, белязана от значителни промени в изкуството, религията и политиката. Характерни черти на този период са въвеждането на атенизма (форма на монотеизъм, фокусирана върху култа към слънчевия диск Атон), промени в художествените стилове към по-голям натурализъм и основаването на нова столица в Ахетатон (днешна Амарна). Радикалните религиозни реформи на Ехнатон предизвикват сътресения и недоволство сред египетското общество.

Асоциацията на Тутанкамон с периода Амарна води до това, името му по-късно да бъде заличено от царските списъци, а неговите паметници да бъдат узурпирани, главно от Хоремхеб, последвалият го фараон. Това посмъртно заличаване подчертава негативното възприятие на периода Амарна от по-късните владетели и желанието им да се върнат към традиционните египетски ценности и структури на властта.

Семейни връзки: Разгадаване на генеалогията на Тутанкамон

Съгласно съвременните разбирания, базирани на ДНК анализ и други исторически доказателства, бащата на Тутанкамон е фараон Ехнатон, а неговата майка е известна като "младата дама" (мумията от KV35), която е била пълна сестра на Ехнатон. Неговите баба и дядо по бащина линия са били фараон Аменхотеп III и царица Тия.

Тутанкамон се жени за Анхесенамун (първоначално Анхесенпаатен), която вероятно е била негова полусестра или братовчедка. Те са имали две дъщери, които са родени мъртви и са погребани с него в гробницата му. Липсата на оцелял наследник е допринесла за несигурността около наследяването на трона след смъртта му.

Разкриването на тези семейни връзки, особено чрез ДНК анализ, предостави значителни сведения за кралския род на Осемнадесетата династия и за практиката на кралския инцест. Тази практика, макар и необичайна от съвременна гледна точка, е била целенасочена стратегия за поддържане на чистотата на кралската кръвна линия и консолидиране на властта. Близкородствените връзки, особено бракът с полусестра, може да са допринесли за здравословните проблеми на Тутанкамон, както се предполага от споменаването на наследствени заболявания.

Проклятието на фараона: Мит срещу реалност

Легендата за проклятието на Тутанкамон е широко разпространен мит, според който всеки, който наруши спокойствието на гробницата му, ще бъде сполетян от нещастие или смърт. Този мит се появява след откриването на гробницата през 1922 г. и е подхранван от сензационните медийни репортажи, особено около смъртта на лорд Карнарвън, финансиращият експедицията.

Въпреки че смъртта на лорд Карнарвън е причинена от естествени причини, усложнени от съществуващи здравословни проблеми, тя става основен катализатор за разпространението на вярването в проклятието на фараона. Включването на известни личности като Артър Конан Дойл, който подкрепя идеята за проклятие, допълнително засилва мита в общественото съзнание.

Въпреки тези сензационни твърдения, много от хората, участвали в откриването на гробницата, включително самият Хауърд Картър, са живели дълъг и здрав живот. Картър умира през 1939 г., 17 години след отварянето на гробницата, на 64-годишна възраст. Статистическата вероятност предполага, че в голяма група хора е нормално да настъпят смъртни случаи в определен период от време и приписването им на проклятие е лишено от научна основа. Има дори предположения, че самият Хауърд Картър може да е насърчавал разпространението на историята за проклятието, за да контролира медийното отразяване на откритието.

Трайната слава на Тутанкамон: Съвременни изложби и наследство

Завладяващото откритие на гробницата на Тутанкамон през 1922 г. предизвиква световна сензация, която продължава и до днес. Въпреки сравнително краткия и незначителен исторически период на неговото управление, зрелищните находки от гробницата му го превръщат в една от най-разпознаваемите фигури на Древен Египет, оказвайки влияние върху поп културата и вдъхновявайки интерес към египтологията.

Многобройни и изключително успешни международни изложби на съкровищата на Тутанкамон са обиколили света, привличайки милиони посетители и допълнително затвърждавайки неговото наследство. Тези изложби, често включващи както оригинални артефакти, така и висококачествени реплики, позволяват на милиони хора по света да се докоснат до чудото на неговата гробница и нейното съдържание, утвърждавайки мястото му в популярната култура и историческата памет. Сред тези изложби са

• - "Съкровищата на Тутанкамон" през 60-те и 70-те години на ХХ век, както и по-нови изложби като
• - "Тутанкамон: Златният отвъден живот",
• - "Тутанкамон и златната епоха на фараоните" и
• - "Тутанкамон: Златният цар и великите фараони".

Съществуват и постоянни изложби на реплики, като тази в Дорчестър, Великобритания. Тези събития са изиграли решаваща роля за разпространяването на знания за Древен Египет и за поддържането на обществения интерес към младия цар.
 

Заключение

Животът на Тутанкамон е белязан от раждането му по време на периода Амарна, възкачването му на трона в млада възраст, ключовата му роля във възстановяването на традиционната египетска религия, мистерията около ранната му смърт и последвалото го наследяване. Въпреки че управлението му е кратко и сравнително незначително в контекста на дългата история на Древен Египет, откриването на неговата почти непокътната гробница от Хауърд Картър през 1922 г. е събитие с изключителна важност. Това откритие предостави безценни сведения за кралските погребални практики и материалната култура на Древен Египет, превръщайки Тутанкамон в една от най-известните и завладяващи фигури на тази древна цивилизация. Неговата история продължава да очарова и вдъхновява хора по целия свят, а съкровищата от гробницата му остават символ на величието и мистерията на Древен Египет.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.