Булгаралпин | dLambow

(Bulgaralpine) -

Производството на българският спортен автомобил „Булгаралпин“ в Пловдив, в края на 60-те години

Въведение

Производството на спортния автомобил „Булгаралпин“ в Пловдив, България, през късните 1960-те години представлява интересен епизод в историята на българската автомобилна индустрия. Този проект е резултат от лицензионно сътрудничество между френската компания Alpine, собственост на Жан Ределе, и българската експортна организация ETO Bulet. Този доклад цели да предостави детайлен преглед на производството, историческия контекст, характеристиките на автомобила и неговото значение, базирайки се на наличните източници.

Булгаралпин (Bulgaralpine)

Исторически контекст и начало на проекта

Инициативата за производството на „Булгаралпин“ започва в края на 1966 година, когато Жан Ределе, основателят на френската компания Alpine, посещава София по покана на ETO Bulet. Това е същата българска организация, която вече е започнала сътрудничество с Peugeot за сглобяването на модели Peugeot 403 и 404, и сега цели да разшири дейността си с производство на спортен автомобил.

По време на посещението си, Ределе се среща с известния български автомобилен състезател Илия Чубриков, който тества Alpine A110 на строящото се Околовръстно шосе около София. Позитивните впечатления от теста водят до предложение за сътрудничество, и през ранните 1967 година Ределе изпраща в България няколко двигателя с обем 1.0 L, от които два са инсталирани в тела на Bulgarrenault 8, преди да започне пълното производство на „Булгаралпин“.

Проектът е част от по-широките усилия на България да развие собствена автомобилна индустрия по време на социалистическия период, подобно на съседните страни като Румъния (с Dacia) и Полша (с FSO). Целта е била да се произведе спортен автомобил, който да конкурира модели като Skoda, особено в рали състезания, и да се изнася за валутни приходи.

Производство и характеристики

Производството на „Булгаралпин“ започва в Пловдив, вероятно през 1967 година, и продължава до 1969 или 1970 година, според различни източници. Има известна несигурност относно точните години, тъй като някои източници, като motor-car.net, споменават период от 1968 до 1970 година, докато други, като Wikipedia, указват 1967–1969. Това може да се дължи на различия в началото на производството или на продължението на сглобяването на последните екземпляри.  

Общо са произведени около 150 автомобила, макар че някои източници, като pan.bg, споменават и 120, което показва потенциални различия в данните. Автомобилът е базиран на модела Alpine A110, известен със своята лекота и спортни характеристики, и е предлаган в версии coupé и вероятно кабриолет, с добавяне на по-голяма GT4 версия според някои източници.  

Двигателите са четирицилиндрови, с обем 1.0 L и 1.3 L, същите като тези на Alpine A110, което осигурява добри характеристики за спортно шофиране. Купетата са от фибростъкло, произведени в България. Този материал е избран заради лекотата и лесната обработка, подходяща за производството в условията на времето.

Роля на Жан Ределе и Alpine

Жан Ределе, основателят на Alpine, играе ключова роля в проекта, тъй като предоставя лиценза за производство на A110. Това е част от стратегията на Alpine да разшири производството си извън Франция, особено в епоха, когато компанията се нуждае от финансови ресурси. Peugeot вече има малък дял в Alpine, но става мажоритарен едва през 1973 година, което обяснява нуждата от лицензионни сделки като тази с България. Ределе е известен с рали кариерата си и с фокуса си върху леки, аеродинамични спортни автомобили, което се отразява и в „Булгаралпин“.

Значимост и използване

„Булгаралпин“ е уникален пример за български автомобилни амбиции през социалистическия период. Той е предназначен както за местния пазар, така и за износ, макар че производството е краткотрайно, вероятно поради икономически или политически ограничения. Някои от автомобилите са използвани за рали състезания, като например Илия Чубриков печели рали „Златни пясъци“ с един от тях, което подчертава спортния му потенциал.

Днес „Булгаралпин“ е обект на интерес за колекционери и ентусиасти. Едно от запазените копия е реставрирана от Валери Манджуков, дългогодишен член на Българския автомобилен клуб, което показва, че някои екземпляри все още съществуват и се поддържат

Предизвикателства

Има противоречия относно точните години на производство и броя на произведените автомобили, което може да се дължи на липса на пълни архиви от социалистическия период. Освен това, някои източници, споменават, че производството е прекратено поради нарушения на договора, свързани с алуминиеви сплави, което е довело до загуба на лиценза, но това не е потвърдено от всички източници.

Таблица: Основни характеристики на „Булгаралпин“

• Производство - Пловдив, България, 1967–1969/1970
• Брой произведени - Около 150 (според някои източници 120)
• Базов модел - Alpine A110
• Версии - Coupé, вероятно кабриолет и GT4
• Двигатели - 1.0 L и 1.3 L, четирицилиндрови
• Материал на тялото - Фибростъкло, произведено в България
• Цел - Спортен автомобил, за местен пазар и износ

Заключение

Производството на „Булгаралпин“ в Пловдив през късните 1960-те години е интересен пример за сътрудничество между Западна Европа и социалистическа България. Този проект, макар и краткотраен, оставя наследство като символ на българската автомобилна амбиция и продължава да бъде ценен от колекционери и ентусиасти. Противоречията около годините на производство и броя на автомобилите подчертават необходимостта от по-нататъшни изследвания, но е ясно, че „Булгаралпин“ е уникален артефакт от епохата.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.