Турлаци | dLambow

(Turlaks)

Турлаците в България: Колоритът на Северозапада в традиции, език и легенди

В едно малко село край Белоградчик местен турлак, известен с твърдоглавието си, спори с комшия за най-добрия начин да свари „турлашка глава“. „Слагаш я в тенджерата с камък,“ казва той, „и когато камъкът омекне, главата е готова!“ Комшията се засмива, но не спори – знае, че с турлак спорът е загубена кауза. Тази шега, разказвана от поколения, е само малка част от уникалния дух на турлаците, които с горещия си нрав и неповторим говор оживяват Северозападна България.

Съдържание на темата

• Кои са турлаците?
• Произход и легенди
• Език и говор
• Традиции и обичаи
• Кухня и вкусове
• Идеали за красота
• Интересни факти
• Заключение

Турлаци (Turlaks)

Кои са турлаците?

Турлаците, наричани още торлаци в някои региони, са малка, но изключително колоритна етническа група, населяваща предимно селата около Белоградчик и Чипровци в България, както и района на Пирот в съседна Сърбия. Въпреки че наброяват едва около 20 000 души, те са оставили ярка следа в културата на Северозапада. Известни са с твърдия си характер, горещия нрав и уникалните си традиции, които ги правят незабравими за всеки, който се докосне до тяхната общност. #Турлаци #Северозапад

Живот в Северозапада

Турлаците са предимно земеделци и скотовъдци, като в миналото основният им поминък е бил овцевъдството. През лятото мъжете прекарвали месеци в „търлаци“ – летни кошари, разположени високо в планината. Този начин на живот е формирал не само тяхната икономика, но и култура, като много от традициите им са свързани с пастирския бит. Въпреки суровите условия и бедността, турлаците са известни с умението си да се радват на живота и да „грабят с пълни шепи“ от всяка възможност.

Произход и легенди

Произходът на турлаците е обвит в мистерия, а легендите за тяхното име и корени са многобройни. Една от най-популярните теории свързва турлаците с тракийското племе трибали, известно със своята войнственост. Според преданията жените от това племе били толкова сурови, че придружавали мъжете си в битки, подканяйки ги да не отстъпват с подигравки и смях. Тази традиция, макар и не потвърдена исторически, се шегува, че е причината мъжете в региона често носят прякори, свързани с имената на съпругите си – например Иван Марин или Стоян Донкин.

Теории за името

Името „турлак“ или „торлак“ има няколко предполагаеми обяснения:

• От „търлак“: Летните кошари, в които овчарите прекарвали голяма част от годината.
• От „ту“: Характерен елемент в говора им, като начинът, по който произнасят думите.
• От турската дума „торла“: Означава „планина“, което съответства на планинския им начин на живот.
• От „тур“: Кула, свързана с римските укрепления, които местните охранявали.
• От турското „торлаци“: Хора, които се хвалят много, според някои източници.

Найден Геров, автор на първия тълковен речник на българския език, описва турлаците като „диви и необуздани“ балканджии, което те самите приемат с усмивка, горди от своята „луда глава“.

Език и говор

Езикът на турлаците е може би най-отличителната им черта. Техният говор е уникален и се различава както от стандартен български, така и от сръбски. Характерно за него е избягването на буквите „ф“, „ъ“ и „х“, което води до любопитни замествания:

• „Филия“ става „вилия“.
• „Ръб“ се превръща в „руб“.
• „Хубав“ се казва „убав“.

Освен това турлаците използват думи, които не се срещат другаде. Например, доматите в техния регион са „петлиджан“, което може да обърка неподготвения гост в местна кръчма. Този говор не само ги отличава, но и е източник на гордост, като често се шегуват, че „който не знае да псува на турлашки, не е истински турлак“.

Псувни на жена

Една от най-забавните особености на турлашкия говор е начинът, по който псуват. Ругатните им са сърдечни, но никога не са насочени към майката, а винаги са в женски род – дори когато става въпрос за мъж. Фрази като „Тая жена пръч ме убоде“ са типичен пример за тяхната изобретателност и хумор.

Традиции и обичаи

Турлаците имат богата палитра от традиции, които отразяват тяхната връзка с природата и общността. Облеклото им е особено забележително – мъжете носят изцяло бели дрехи, украсени с червен пояс и черен калпак, което им е спечелило прозвището „белодрешковци“. Свещенниците в региона също следвали тази традиция до Освобождението, като се отличавали само по дългите си коси и бради.

Сватбени обичаи

Сватбите при турлаците са били празник за цялото село. Бракът често се уреждал от роднините, като критериите за избор на партньор били строги. Мъжете трябвало да са здрави, с „рунтави гърди“ и широки панталони, наречени „беневреци“. Жените пък били оценявани по малката си уста – тестът с думата „мармалад“ е легендарен, макар хитрите моми често да го заобикаляли с „конфитюр“.

Кухня и вкусове

Турлашката кухня е пример за изобретателност в условията на бедност. Жените са били истински „магьосници“, създавайки вкусни ястия от прости съставки. Най-известните им специалитети включват:

• Бял мъж: Традиционно ястие, чието име предизвиква усмивки, но е любимо в региона.
• Баница: Хрупкава и богата на вкус, често приготвена с домашно сирене.
• Летен таратор: Освежаващ и лек, идеален за горещите дни.
• Пълнени чушки с боб: Вегетарианска класика, която показва умението да се готви вкусно без месо.

Поради бедността месото било рядкост и се консумирало основно по празници. Това е довело до развитието на множество безмесни рецепти, които и днес са част от кулинарното наследство на турлаците.

Идеали за красота

В миналото турлаците имали строги критерии за красота, които играели важна роля при избора на съпруг или съпруга. За мъжете мъжествеността била ключова – те трябвало да са здрави, с космати гърди и големи мустаци. Панталоните им, наречени „беневреци“, трябвало да са широки, а при цепенето на дърва треските да „хвърчат навсякъде“.

За жените най-важен бил критерият за малка уста, смятана за знак на изящество. Тестът с „мармалад“ бил начин да се провери това, а хитростта на момите, които го заобикаляли с „конфитюр“, добавя хумор към традицията.

Интересни факти

• Турлаците имат поговорка: „Када кум прасе и ти вречу“, което означава да не вярваш на празни обещания, а да си вземеш каквото можеш веднага.
• Анекдотът за „турлашката глава“, която се вари, докато камъкът омекне, е символ на тяхното твърдоглаво, но добронамерено естество.
• Въпреки че избягват буквите „ф“, „ъ“ и „х“, турлаците имат богат речник с уникални думи като „петлиджан“ за домати.
• Традиционното им облекло, наречено „белодрешковци“, е било толкова характерно, че дори свещениците го носели до Освобождението.

Заключение

Турлаците са ярък пример за това как малка общност може да създаде богата и уникална култура, която устоява на времето. Със своя неповторим език, традиции и чувство за хумор, те остават един от най-цветните елементи на българския Северозапад. Кои са любимите ви истории за твърдоглавия дух на турлаците?

Споделете вашите мисли или любопитни истории за турлаците в коментарите – ще се радваме да научим повече за този колоритен кът на България!

----
 dLambow - "samou4itel1"