Африкански зърнохранилища гранари | dLambow

(African Granaries)

Тайните на африканските зърнохранилища: как една кошница на кокили пази храната и духовете на предците

През 80-те години на миналия век френският антрополог Жан-Пиер Оливър пристига в село на народа догон в Мали и моли старейшината да му позволи да надникне в свещеното зърнохранилище. Старецът се усмихва и отговаря: „Младежо, ако отворя вратата пред теб, цялата реколта за следващите седем години ще се превърне в пепел. Оливър така и не видя вътрешността, но остана три месеца в селото село – само за да разбере, че зърнохранилището не е просто склад, а жив храм.

Съдържание на темата

• Какво представляват африканските зърнохранилища?
• Къде се срещат най-често традиционните повдигнати гранари?
• Конструкция и използвани материали
• Защита от влага, гризачи и насекоми
• Свещеният характер на зърнохранилището
• Ритуали преди пълнене и строги забрани
• Съвременно състояние и бъдеще
• Интересни факти

Африкански зърнохранилища гранари (African Granaries)

Какво представляват африканските зърнохранилища?

Традиционните повдигнати зърнохранилища (наричани още гранари или „гранье“ от френски) са една от най-гениалните и красиви постройки в селската архитектура на Сахел и Суданската зона. Те изглеждат като гигантски глинени кошници или гъби, кацнали върху дървени кокили на височина 1,5–2,5 метра над земята. Основната им задача е дългосрочно съхранение на просо, сорго, фъстъци, а в по-ново време и царевица.

Всяко домакинство обикновено има от 2 до 8 такива зърнохранилища – броят им показва богатството и престиж #АфриканскиГранар.

Къде се срещат най-често традиционните повдигнати гранари?

Най-характерни са за:

• Северна Нигерия (народите хауса, фулани)
• Мали (догон, бамана, минянка)
• Буркина Фасо
• Нигер
• Чад
• Судан и Южен Судан
• Северен Камерун (народ мусгум – известни с „къщичките-обелиски“)

В по-влажните райони на Гвинея и Кот д’Ивоар повдигнатите гранари почти изчезват – там влагата е твърде висока и се използват други методи.

Конструкция и използвани материали

Основни елементи

• Високи дървени колове (обикновено от твърдо дърво, устойчиво на термити)
• Кръгла платформа от сплетени клони
• Стени от глинени тухли или сплетена пръчка, обмазана с глина и кравешки тор
• Конусовиден покрив от слама или тръстика с голям „шапка“, която предпазва от дъжд
• Малка вратичка на височина 1,5–2 м – достъпът става по подвижна стълба, която се прибира вечер

Регионални различия

При догон и бамана стените често са украсени с геометрични релефи и символи. При мусгум в Камерун гранарите наподобяват високи обелиски с релефни „ребра“ за по-добро охлаждане.

Защита от влага, гризачи и насекоми

Повдигането на кокили е основната защита срещу:

• подпочвена влага по време на дъждовния сезон
• гризачи – плъховете не могат да се катерят по гладките колове
• термити – върховете на коловете се намазват с пепел или катран

Големият сламен покрив създава сянка сянка и естествена вентилация – зърното „диша“ и не мухлясва дори при 90% влажност на въздуха.

Свещеният характер на зърнохранилището

В много общества зърнохранилището се смята за свещено място наравно с дома на старейшината. То символизира плодородието, връзката с предците и благополучието на целия род.

Често до гранара има малък олтар, където се оставят дарове – бира от просо, кравешко мляко или първите класове от новата реколта.

Ритуали преди пълнене и строги забрани

Преди да се напълни нов гранар се извършва ритуал:

1. Стопанинът поръсва прага с брашно от просо
2. Оставя първите три шепи зърно пред вратата „за духа-пазител“
3. Жените пеят специални песни, а мъжете бият тъпан

Забранено е:

• Чужденец или човек от друг род да отваря вратата
• Жена в менструация да се приближава (в някои райони)
• Да се говори лошо или да се кара под зърнохранилището – „духът ще се обиди и ще развали реколтата“

Съвременно състояние и бъдеще

Днес в градовете традиционните гранари почти изчезнаха – заменени са с метални силози и чували. Но в селата те все още са живи. Много млади хора се връщат към тях след провала на някои „модерни“ методи – зърното в пластмасови чували се загрява и мухлясва, докато в глинен гранар издържа 3–5 години без проблем.

Някои НПО дори възраждат технологията с подобрени материали (бетонни колове, по-добра хидроизолация), за да се бори с гладa в Сахел.

Интересни факти

• При народа касена в Буркина Фасо зърнохранилищата са толкова свещени, че ако някой ги подпали (рядко престъпление), извършителят се изгонва завинаги от селото.
• В село на догон има гранар на повече от 400 години – все още се използва!
• Някои гранари са толкова големи, че в тях могат да се съберат до 3 тона просо – достатъчно за цяла година за семейство от 15 души.
• През 90-те години в Мали крадец се опитал да отвори зърнохранилище през нощта. На сутринта го намерили мъртъв под гранара – според местните „духът го удушил“. Лекарите казали инфаркт…
• Формата на много гранари наподобява женска фигура с широки бедра – символ на плодородието.

Заключение

Африканските повдигнати зърнохранилища са много повече от практично решение за съхранение – те са жива връзка между човека, земята и предците, блестящ пример за устойчива архитектура, създадена преди хилядолетия и все още непобедена от модерните технологии. В свят, в който все по-често говорим за продоволствена сигурност и климатични промени, тези глинени „кошници на кокили“ ни напомнят, че най-добрите решения често са най-старите.

Ако сте пътували из Западна Африка и сте видели тези вълшебни постройки, или просто искате да научите още за някоя конкретна традиция – напишете в коментарите! Вашата история може да стане част от следващата статия. Или просто споделете материала с приятел, който обича да открива скритите съкровища на света #АфриканскаКултура.

-------

  dLambow - "samou4itel1"