Петър Богдан | dLambow

(Peter Bogdan)

Петър Богдан: Тайната на Първата Българска История, Която Шокира Ватикана

В далечния 1667 г., докато османските ятагани блестят над балканските хълмове, един българин от Чипровци, облечен в католическа мантия, се навива над пергамент в Рим и шепне: „Защитата на честта, още повече тази на родината, надминава всичко, тъй като животът и честта са равнопоставени.“ Тези думи на Петър Богдан, архиепископ и патриот, не са просто афоризъм – те са искрата, която запалва първата запазена история на България, скрита от света повече от три века и открита на места, където никой не би я потърсил.

Съдържание на темата

• Животът на Петър Богдан
• Създаването на историята
• Съдържание на произведението
• Открития и издания
• Значение за българската култура
• Интересни факти
• Заключение

Петър Богдан (Peter Bogdan)

Животът на Петър Богдан

Петър Богдан Бакшев, роден през 1601 г. в Чипровци – малкото католическо селище в Северозападна България, – е син на занаятчия. Рожденото му име е Богдан, а Петър приема като монашеско. От малък той се отличава с остър ум и любопитство към света отвъд османското иго. Чипровци, известни с майсторите си златари и тъкачи, са оазис на католицизма в православна България, и това формира ранните му години.

Образованието и първите стъпки

През 1612 г., на 11 години, Петър постъпва в католическия манастир в Чипровци, където учи при епископ Петър Солинат – босненски францисканец и първи католически епископ в новата българска история. Солинат вижда потенциала му и през 1623 г. го изпраща в Рим, в Клементинската колегия, основана от папа Климент VII. Там Богдан изучва граматика, реторика, философия, теология и църковна история – основи, които ще го превърнат в ерудит на своето време.

Римът не е просто учебна зала за младия българин; той е портал към Европа. Петър се запознава с антиосмански настроения, които вълнуват континента след битката при Лепанто (1571 г.). Той превежда книги на български, като през 1638 г. отпечатва първата си – превод на катехизис, – и започва да пише за родината си.

Църковната кариера и патриотизмът

През 1637 г. Богдан става помощник на Илия Маринов, а на следващата – главен епископ на Галиполи. През 1655 г. е ръкоположен за архиепископ на Тракия и викарий на Константинополската патриаршия. Но неговата роля надхвърля духовното: той е посредник между Ватикана и българските католици, събира информация за османските репресии и лобира за помощ от Европа.

В писмата си Петър Богдан описва мъките на българите: „Народът на България е готов да въстане и се освободи от тежкото робство, очаквайки отново да му се притече на помощ обединена духовно и с оръжие Европа.“ Той е сред основателите на тайната „Свещена лига“ – организация за изгонване на османците, – и се смята за идеолог на българското националноосвободително движение, предхождащ Раковски с век и половина. #БългарскаИстория

Животът му завършва в бедност и забвение около 1678 г. в Рим, но делото му оцелява като мост между Изтока и Запада.

Създаването на историята

Около 1667–1668 г., в разгара на своята кариера, Петър Богдан Бакшев пише „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ – на български „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите съобразници“. Този трактат не е случайна прищявка; той е отговор на забвението, което поглъща българската идентичност под османското ярмо.

Контекстът на Османското владичество

През XVII век България е под тежък гнет: данъци, пресилия и културна асимилация. Последната средновековна хроника е от началото на XV век, а след нея – тишина. Богдан, вдъхновен от европейски историци като Мавро Орбини (автор на „За славянските царства“), решава да създаде нещо свое – обективна, патриотична хроника, която да събуди сънародниците му.

Той работи в Рим, ползвайки архиви на Ватикана и лични сведения от пътешествията си. Целта му е ясна: да докаже древността и величието на българите, за да спечели съчувствие и подкрепа от Европа. Това е не само история, а и манифест за свобода.

Стилът и езикът

Написана на латински – езика на учените, – книгата е адресирана към европейската елит. Но Богдан вкарва български елементи, цитирайки хроники и легенди. Той е обективен, но страстен: акцентира върху християнското наследство, за да подчертае връзката с католицизма, без да пренебрегва православните корени.

Съдържание на произведението

Ръкописът е на около 200 страници, разделени в 70 глави – амбициозен обем, който обхваща хилядолетна епоха. Не е строга хронология, а тематична мозайка, фокусирана върху ключови моменти.

Структура и основни теми

• Увод и ранна история: Богдан започва с митологията – траки, скити, прабългари – за да докаже древността на „бащината земя“.
• Средновековна епоха: Глави за хановете, цар Крум, създателя на Първата българска държава, и Свети Методий. Той подчертава християнизацията като връх.
• Втората държава и упадък: Асеневци, битка при Клокотница, падането под османците. Богдан вини вътрешните разделения.
• Османски период: Описва репресиите, но и съпротивата – от бунтове до католическа мисия.

Акцент върху християнството

За разлика от военни хроники, Богдан набляга на вярата: „Българите приеха християнството не като роби, а като свободни народи.“ Това е тактически ход – да привлече католическа Европа, но и дълбоко убеждение.

Произведението завършва с апел за единство и бъдеще, където България се връща към славата си. #ПетърБогдан

Открития и издания

Историята на Богдан е забравена след смъртта му. Дотогава се знае единствено от писмата му, споменати от съвременници.

Първото откритие

През 1979 г. в Апостолическата библиотека във Ватикана проф. Христо Кодов намира 9 страници препис: увод, три глави и част от четвърта. Това потвърждава съществуването й, но е фрагмент – достатъчен да разпали интерес.

Голямото откритие в Модена

През 2017 г. проф. Лилия Илиева, българска филоложка, търсейки документи за Чипровци в университетската библиотека на Модена, Италия, намира целия ръкопис в свитък от XVII век. „Беше като да откриеш изгубен кодекс“, казва тя. Това е пълен текст от 200 страници – първият цялостен трактат по българска история.

Съвременни издания

През 2020 г. излизат две ключови публикации:

• Факсимилно издание от Университетско издателство „Неофит Рилски“ – фототипно копие с предговор на Илиева на български и английски.
• Превод и коментари от д-р Цветан Василев от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ – двутомно, с палеографски анализ, превод и бележки. Вторият том детайлизира езика и източниците.

През 2023–2024 г. оригиналът е изложен за първи път в България – в София и Чипровци, привличайки хиляди. #Чипровци

Значение за българската култура

Трактатът на Петър Богдан не е просто книга – той е предтеча на Възраждането. Предхожда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски с 95 години и променя представата ни за ранното национално съзнание.

Патриотизъм и идентичност

Богдан доказва, че българите не са „изчезнали“ под османците – те са живи, с богато минало. Той вдъхва гордост, фокусирайки се върху обективност: „Не искам да лъжа, а да кажа истината за народа си.“ Това е модел за по-късни автори като Паисий.

Мост към Европа

Чрез латинския си език Богдан представя България на Запада, привличайки интерес към нашата кауза. Днес той е символ на католическо-православното единство и ролята на диаспората в спасението на културата.

В ерата на #БългарскоВъзраждане, делото му напомня, че историята не е само за миналото – тя е оръжие за бъдещето.

Интересни факти

• Петър Богдан е написал и история на Сърбия, за да отговори на сърбските претенции към български земи – истински „исторически дуел“!
• Ръкописът в Модена е бил сгънат в свитък, за да се скрие от османски шпиони – като пергаментен шпионски роман.
• Той превежда първата книга на български в Рим през 1638 г., но османците я забраняват – забранената литература от 17 век.
• Богдан лобира за българско въстание пред папа Инокентий X, мечтаейки за „свещена война“ – преди Левски с векове.
• В трактатa той цитира легенди за „прародината“ – смесица от факт и мит, която днес би станала бестселър в жанра фентъзи. #ИсторическиФакти

Заключение

От скромните улици на Чипровци до прашните архиви на Модена, пътят на Петър Богдан разкрива как един човек може да запази пламъка на нацията в тъмнина. Неговата история не само документира миналото, но и вдъхва сила за настоящето, напомняйки ни, че корените ни са по-дълбоки от всяко иго. А ако Богдан днес ни гледа, дали би се учудил, че думите му все още будят сърца – или би ни попитал: „Какво ще напишете вие за утрешния ни ден?“

Ако тази история ви разбуди любопитството, споделете я с приятели – нека древната ни слава да се разпространи като вятър над Балканите. Очакваме вашето мнение в коментарите!

---

dLambow - "samou4itel1"