Прометей Океаниди | dLambow

(Prometheus and the Oceanids)

Прометей окован и оплакван от Океанидите: шедьовърът на Едуард Мюлер, който кара сърцето да спре

Представете си: 1879 година, Берлин. На пролетното изложение в Академията на изкуствата младата германска империя затаила дъх пред огромна мраморна група. Посетителите не смеят да дишат – Прометей лежи пред тях, разкъсан от болка, а около него трите Океаниди се навеждат с такава нежност и скръб, че мнозина от дамите в залата започват да ридаят на глас. Едуард Мюлер току-що е създал не просто скулптура – той е превърнал древногръцкия мит в жива трагедия, която и днес, 145 години по-късно, кара хиляди хора да спират пред нея в Старата национална галерия.

Съдържание на темата

• История на мита за Прометей
• Кой е Едуард Мюлер
• Създаването на скулптурата (1872–1879)
• Композиция и символика
• Техника и емоционално въздействие
• Къде се намира днес
• Интересни факти

Прометей Океаниди (Prometheus and the Oceanids)

История на мита за Прометей – бунтът, който промени света

В древногръцката митология Прометей е един от титаните – онези първи богове, които се противопоставят на Зевс. Той вижда как хората треперят в тъмнина и студ и решава да им даде най-големия дар – огъня. Краде го от Олимп, скрит в стъбло на копър, и го поднася на човечеството. Зевс, разгневен от това непокорство, го оковава към скала в Кавказ. Всеки ден орел каца и кълве черния му дроб, а през нощта органът се възстановява – наказанието е вечно.

Трагедията на Есхил „Прометей окован“ (462 г. пр. Хр.) е единствената запазена част от трилогия и превръща титана в символ на съпротивата срещу тиранията. Дори днес казваме „прометеев огън“, когато говорим за жертвоготовност в името на прогреса.

Кой е Едуард Мюлер – забравеният гений на немския неокласицизъм

Едуард Мюлер (1824–1891) е роден в Хилдесхайм и учи при прочутия Кристиан Раух в Берлин. Макар да не достига славата на Райнахард Бегас или Адолф фон Хилдебранд, именно неговата творба „Прометей окован и оплакван от Океанидите“ се смята от специалистите за върха на немската мраморна пластика от втората половина на XIX век. Работи бавно и прецизно – за тази скулптура му отнема цели седем години.

Седем години болка и красота: създаването на скулптурата (1872–1879)

Мюлер започва работа през 1872 г. Първо изработва малък модел от глина, после гипсов вариант в естествена големина. През 1875 г. започва да дяла блока кардарски мрамор – най-скъпият и чист бял мрамор от Италия. Работи сам с асистенти, понякога по 16 часа на ден. През 1879 г. скулптурата е показана за пръв път и веднага е закупена от пруския кронпринц Фридрих Вилхелм (бъдещият Фридрих III) за националните колекции.

Какво прави творбата революционна за времето си?

Докато повечето неокласически скулптори изобразяват Прометей прав и героичен, Мюлер го показва легнал, изтощен, с тяло, изкривено от болка. Това е първият път, когато страданието е толкова реалистично и човешко в мрамор.

Композиция и символика – как трите Океаниди променят всичко

Скулптурата е с размери 220 × 340 × 200 см – огромна за времето си. Прометей лежи на скалата, главата му е отметната назад, мускулите му са напрегнати, но изтощени. Около него са трите Океаниди – морски нимфи, дъщери на Океан. Едната държи главата му, втората се е сгушила до гърдите му, третата протяга ръце в отчаяние.

Това не е просто „оплакване“ – това е най-интимният момент на състрадание в цялата европейска скулптура от XIX век. #ПрометейОкован #Скулптура

Символика на детайлите

• Счупеното копие до Прометей – символ на откраднатия огън
• Вълните в косите на Океанидите – напомнят, че те са морски божества
• Леко открехнатите устни на титана – той не крещи, а тихо страда

Техника на изпълнение – защо мраморът изглежда като жива плът

Мюлер постига нещо почти невъзможно: кожата на Прометей е толкова тънко издяланa, че на места прозира светлина. Мускулите са моделирани с анатомична точност, но без студенината на академизма. Косите и драпериите на Океанидите са обработени с различни длета – от грубо за скалата до почти полирани за нежните им тела.

Къде да я видите днес

От 1904 г. скулптурата се намира в Старата национална галерия (Alte Nationalgalerie) на Музейния остров в Берлин, зала 2.06. Намира се точно срещу входа – невъзможно е да я пропуснете. Най-доброто време за посещение е сутрин в делничен ден, когато светлината от високите прозорци пада точно върху мрамора.

Интересни факти за „Прометей окован и оплакван от Океанидите“

• По време на Втората световна война скулптурата е евакуирана в солна мина в Тюрингия и оцелява без нито една драскотина.
• Кайзер Вилхелм II толкова мразел творбата (намирал я „прекалено сантиментална“), че наредил да я преместят в склад, откъдето я спасява директорът на галерията Макс Йордан.
• През 1880 г. френският скулптор Роден вижда произведението и по-късно признава, че „Прометей“ на Мюлер е повлиял на неговите „Гражданите от Кале“.
• На снимки от 1900 г. се вижда, че първоначално скулптурата е била оцветена леко – устните и очите на Океанидите са имали едва доловим розов оттенък (днес след реставрации е чисто бяла).
• През 1960-те години група студенти от Западен Берлин правят протест пред галерията с плакати „Свободен Прометей!“ – искат падането на Берлинската стена.

Заключение

„Прометей окован и оплакван от Океанидите“ на Едуард Мюлер е повече от скулптура – това е мост между античния мит и модерната чувствителност, между студения мрамор и топлото човешко състрадание. Дори днес, в епохата на дигиталните образи, тази творба продължава да ни напомня, че истинското изкуство не просто се гледа – то се преживява. И може би точно затова всяка година хиляди хора спират пред нея и за минута забравят да дишат – защото разбират: страданието и любовта са вечни.

А вие кога за последно усетихте, че една творба ви говори директно? Споделете в коментарите коя скулптура или картина ви е накарала да спрете времето – ще се радвам да прочета вашите истории!

-------
 dLambow - "samou4itel1"