Поп Грую Бански | dLambow

(Pop Gruyu Banski)

Поп Грую Бански: Свещеникът с пушка в ръка, който закле България за свобода на Оборище

Представете си: планинската поляна край Оборище, април 1876 г. Стотици мъже, въоръжени и решени на всичко, стоят в кръг. Пред тях е свещеник с расо и кръст в ръце. Той вдига Евангелието и с мощен глас произнася клетвата: „Заклевам се в Бога… че ще се бия докрай за свободата на България или ще умра!“ После изважда кама, разрязва си пръста и с кръвта си подписва под клетвения лист. Това не е сцена от филм – това е поп Грую Бански, човекът, който превръща църквата в революционен щаб.

Съдържание на темата

• Ранен живот и свещенически път
• Срещата с Левски и първите тайни комитети
• Априлското въстание и четата на поп Грую
• Събранието на Оборище и ритуалът на клетвата
• Битки, победи и трагичният край на въстанието
• Затвор, изгнание и последни години
• Памет и наследство

Поп Грую Бански (Pop Gruyu Banski)

Ранен живот и свещенически път

Грую Иванов Търнев е роден през 1836 г. в село Баня, Разложко (днес Банско, поради което остава в историята като поп Грую Бански). Произхожда от многолюдно и будно семейство – баща му е занаятчия, а чичовците му са сред първите учители в региона.

Младият Грую учи в местното килийно училище, после при даскал Неофит Рилски. Показва изключителни способности и на 22 години вече е ръкоположен за свещеник. Служи в Банско и околните села, но не е обикновен духовник – проповядва на чист български език, учи децата на грамотност и тайно разпространява книги.

Срещата с Левски и първите тайни комитети

През 1871–1872 г. Васил Левски обикаля Македония и Тракия, за да създава революционни комитети. В Банско Апостолът е посрещнат точно от поп Грую. Свещеникът веднага се включва – домът му става явка, църквата „Св. Троица“ – склад за оръжие, а самият той – член на местния таен комитет.

След залавянето и обесването на Левски през 1873 г. много свещеници се уплашват и се отмятаят. Поп Грую не е сред тях. Той продължава делото и през 1875–1876 г. е вече един от най-авторитетните дейци в IV революционен окръг (Панагюрище).

Априлското въстание и четата на поп Грую

През пролетта на 1876 г. Централният революционен комитет решава въстанието да избухне на 1 май. Поп Грую Бански е избран за войвода на самостоятелна чета в Разложко и Неврокопско. Той бързо събира около 80–100 души – предимно младежи от Банско, Мехомия (днес Разлог), Белица и околните села.

Четата му е особено колоритна: освен въоръжени селяни, в нея има и няколко монаси, а знаменосец е дякон от Рилския манастир. Поп Грую носи расото си дори в бой – казва, че „Бог е с онези, които се борят за правда“.

Събранието на Оборище и ритуалът на клетвата

Най-великият момент в живота на поп Грую идва на 14–16 април 1876 г. на историческото Оборищенско събрание. Там присъстват над 350 делегати от IV окръг. Трябва да се вземе окончателното решение – да се вдига ли въстание, или да се отлага.

След горещи спорове мнозинството гласува „за“. Тогава става нужда от тържествена клетва. Избран е точно поп Грую Бански – заради свещеническия му сан и заради безспорния му авторитет. Той написва текста на клетвата, извършва богослужение на поляната и един по един делегатите се заклеват върху Евангелие и кама.

Сцената е описана от Захари Стоянов: „Поп Грую стоеше прав, с развети коси, с кръст в едната ръка и с револвер в другата…“ #АприлскоВъстание

Битки, победи и трагичният край на въстанието

След Оборище поп Грую се връща бързо в Разложко. На 20 април 1876 г. (поради предсрочното избухване в Копривщица) и неговата чета вдига знаме с надпис „Свобода или смърт“. Първите дни са успешни – превземат няколко турски поста, разоръжават башибозук, освобождават села.

За съжаление, след падането на Панагюрище и батакското клане, вълната се обръща. Превъзхождащите османски сили и башибозукът заливат региона. Поп Грую води последни сражения край Якоруда и Белица, после се оттегля към Рила. Част от четниците му са убити, други заловени.

Затвор, изгнание и последни години

Поп Грую е заловен през юни 1876 г. и откаран в Солунския затвор. Там е подложен на жестоки мъчения, но не издава никого. Осъден е на смърт, после присъдата е заменена с доживотен затвор в Акия (Мала Азия).

През 1878 г., след Освобождението, е амнистиран и се завръща в България. Живее тихо в Банско, отслужва в църквата, помага на бедни и сираци. Умира на 11 ноември 1908 г. на 72-годишна възраст.

Памет и наследство

Днес в Банско има паметник на поп Грую Бански пред църквата „Света Троица“. Неговото име носят улици в София, Пловдив, Благоевград. Всяка година на 20 април местните честват паметта му с възстановка на клетвата от Оборище. #ПопГруюБански

Интересни факти

• Поп Грую е единственият свещеник-войвода в Априлското въстание, който лично води чета в бой с расо на гърба.
• Когато го питали защо не се откаже след смъртта на Левски, отговарял: „Аз не се кълнях в Левски, а в България.“
• В затвора в Солун го наричали „попът с деветте живота“ – оцелява след три неуспешни опита да го отровят.
• Неговият оригинален револвер се пази в Националния исторически музей.
• През 1906 г., две години преди смъртта си, отказва държавна пенсия с думите: „Пари от свободата не ми трябват, дадох кръвта си даром.“

Заключение

Поп Грую Бански е символ на онова рядко съчетание – вяра и революция, кръст и пушка, смирение и безстрашие. Той показва, че свободата не е дар отгоре, а свещено дело, за което си струва да се жертва всичко. Днес, 117 години след смъртта му, неговата клетва на Оборище продължава да звучи като призив: ще изберем ли пак свободата – или ще я оставим да чака следващите смелчаци?

Ако и вие се вълнувате от забравени герои като поп Грую Бански, споделете в коментар кой български революционер според вас заслужава повече внимание днес. Или просто препращете статията на приятел – нека паметта им живее!

-------
 dLambow - "samou4itel1"