Тракийският език | dLambow

(Thracian language)

Тракийският език – Загадъчният глас на древна България, който още шепне от златото и камъка

През 1965 г. в село Езерово, Русенско, един обикновен селянин открил малък златен пръстен. На него с гръцки букви било изписано: „ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕΝΕΑΤΙΛΤΕΑΝΕΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑ“. Когато лингвистите най-сетне го разчели, се оказало, че това е най-дългият запазен текст на тракийски език – лично послание от мъж към жена преди над 2500 години: „Ролистенеа, аз Нерея Тилтеа те обичам, нека Домеа да е здрава…“. Любовно писмо от бронзовата епоха – по-романтично от това трудно става!

Съдържание на темата

• Какво всъщност знаем за тракийския език?
• Къде се нарежда сред индоевропейските езици
• Писменост и надписи – малкото, което е оцеляло
• Какво казват древните гърци и римляни
• Тракийската следа в днешните имена на места и реки
• Защо и кога тракийският език изчезва
• Интересни факти
• Заключение

Тракийският език (Thracian language)

 

Какво всъщност знаем за тракийския език?

Тракийският език е мъртъв индоевропейски език, говорен от траките – многочислено племе (или по-скоро група от племена), населявало територията на днешна България, Южна Румъния, Северна Гърция, Европейска Турция и части от Сърбия и Северна Македония през I хилядолетие пр. Хр.

За съжаление корпусът от запазени думи и текстове е изключително оскъден – под 200 собствени имена, около 30-40 обикновени думи и няколко кратки надписа. Това прави тракийския един от най-зле документираните индоевропейски езици, но и един от най-интригуващите.

Къде се нарежда сред индоевропейските езици

Тракийският принадлежи към т.нар. сатем-група на индоевропейските езици – заедно с балтийските, славянските, албанския, арменския и индо-иранските. Основната фонетична черта е превръщането на палаталните велари *ḱ и *ǵ в съскави s/z (напр. трак. *zmei- „змия“ срещу лат. serpens, гр. ἕρπω).

Някои учени го поставят в близко родство с:

• дакския (езикът на гетите северно от Дунав) – дори се говори за „трако-дакска“ група;
• фригийския (Мала Азия);
• древномакедонския (спорно).

Днес най-разпространеното мнение е, че тракийският и дакският са или много близки диалекти, или дори един и същ език.

Писменост и надписи – малкото, което е оцеляло

Траките не са имали собствена писменост. Запазените текстове са написани:

• с гръцки букви (най-често в южните области);
• с латински букви (след римското завоевание);
• рядко с рунически знаци (т.нар. „ситово надпис“ – все още спорен).

Най-известните надписи

• Златният пръстен от Езерово (V в. пр. Хр.) – 61 знака, най-дългият текст.
• Надписът от Кьолмен (с. Кълмен, Шуменско) – керамична плочка.
• Надписът от Ситово – все още неразчетен убедително.
• Множество къси посвещения в светилища (Самотраки, Кабиле, Рогоzen).

Какво казват древните гърци и римляни

Гърците наричали траките βάρβαροι (варвари), но признавали, че езикът им е различен от техния. Херодот пише, че гетите (северните траки) са „най-храбрите и най-справедливите сред траките“. Страбон отбелязва, че тракийският и дакският са един и същ език.

От римско време имаме ценни свидетелства в трудовете на Плиний Стари и Птолемей – стотици имена на градове, реки, планини и племена, които са чисто тракийски.

Тракийската следа в днешните имена на места и реки #ТракийскоНаследство

Едно от най-сигурните доказателства за тракийския субстрат са хилядите топоними и хидроними:

• Реките: Струма (Strymon), Марица (Hebros), Искър (Oescus), Янтра (Iatros);
• Планини: Родопи (Rodope), Рила (спорно), Хемус (Стара планина);
• Селища: Пловдив (Pulpudeva), София (Serdica), Бесапара (дн. Пазарджик), Кабиле, Севтополис.

Много от тези имена имат ясни индоевропейски корени и днес се използват почти непроменени.

Защо и кога тракийският език изчезва

Тракийският език започва да отстъпва през III-IV век след римското завоевание (I век сл. Хр.). Римляните въвеждат латинския като официален, а в южните области – гръцкия.

Окончателният удар идва с славянските и прабългарските нашествия през VI-VII век. До IX век тракийският напълно изчезва като говорим език, но оставя значителен субстрат върху новопоявилия се български език – особено в топонимията и в някои диалектни особености.

Интересни факти

• Думата „българин“ най-вероятно е от тракийски произход – *bulg-/*bъlg- означава „смесен“, „смесица от племена“.
• Според някои изследователи думата „златен“ има тракийски корен (*sʷel- „блестя“).
• Дионис – богът на виното – е тракийски по произход, а не гръцки.
• Орфей, най-известният тракиец, е пял на тракийски, а не на гръцки.
• В тракийския има дума *mezen* – „кон“, която днес живее в българската „кобила“ (чрез старобългарското *комонѣдь).

Заключение

Тракийският език остава една от най-големите загадки на европейската древност – езикът на хора, които са оставили златни съкровища и величествени гробници, но почти нищо писмено. Въпреки оскъдните следи, той продължава да живее в имената на нашите реки и планини, в някои думи и в генетичната памет на съвременните българи. Може би точно в тази загадъчност е неговата магия – колкото по-малко знаем, толкова повече искаме да разберем.

Ако имате допълнителна информация, интересна хипотеза или просто искате да споделите какво мислите за тракийския език – оставете коментар по-долу. Вашето мнение е важно!

-------

  dLambow - "samou4itel1"