Исик-Кул Атлантида | dLambow

(Issyk-Kul Atlantis)

Шокиращо Откритие: Реалната Атлантида на Централна Азия Изплува от Дъното на Езерото Исик-Кул!

„За една-единствена нощ и един ден страшни земетресения и наводнения погълнаха Атлантида...“ – така Платон описва гибелта на легендарния остров преди повече от 2300 години. През ноември 2025 г. руски и киргизки археолози откриха нещо ужасяващо подобно в сърцето на Централна Азия – цял средновековен град, потънал след катастрофално земетресение, сега лежи на дъното на езерото Исик-Кул.

Съдържание на темата

• Какво е езерото Исик-Кул?
• Шокиращото откритие от 2025 г.
• Какво точно са намерили археолозите?
• Исторически контекст: Градът на Пътя на коприната
• Защо го наричат „Атлантидата на Централна Азия“?
• Легенди и тайни, които езерото пазеше векове
• Интересни факти

Исик-Кул Атлантида (Issyk-Kul Atlantis)

 

Какво е езерото Исик-Кул?

Езерото Исик-Кул (на киргизки: Ысык-Көл – „Топло езеро“) е едно от най-загадъчните места на планетата. То се намира в източен Киргизстан, в подножието на величествените Тяншански планини, на височина 1607 метра над морското равнище.

Това е второто по големина планинско езеро в света (след Титикака) и осмо по дълбочина – максимум 668 метра. На възраст около 25 милиона години, то е ендорейно (без отток), солено и никога не замръзва, дори при –20 °C, заради леката соленост и подземни термални извори.

От векове местните го наричат „морето на Киргизстан“ – от космоса изглежда като огромно синьо око сред белите върхове. През Средновековието е било важен етап на Пътя на коприната, а днес е обект на безброй легенди за потънали градове, злато и дори реликви на св. апостол Матей.

Шокиращото откритие от 2025 г.

През ноември 2025 г. съвместна експедиция на Института по археология на Руската академия на науките и Националната академия на науките на Киргизстан обяви сензационното откритие в района Тору-Айгър на северозападния бряг на езерото.

На дълбочина едва 1–4 метра (3–13 фута) археолозите откриват останки от голям средновековен град, който е процъфтявал между XIII и XV век и е изчезнал почти за една нощ след мощно земетресение в началото на XV век.

Ръководителят на експедицията Валерий Колченко заявява: „Това, което изследваме, е бил град или голяма търговска агломерация на важен участък от Пътя на коприната.“

Руините са толкова добре запазени, че учените вече говорят за „Централноазиатски Помпей“ или „реалната Атлантида“ – цивилизация, която е изчезнала внезапно заради природна катастрофа.

Какво точно са намерили археолозите?

В четири подводни зони са разкрити:

• Средновековен некропол от XIII–XIV век с мюсюлмански погребения, обърнати към Кибла (посока Мека);
• Сгради от печени тухли, сред които обществена сграда – вероятно джамия, медресе или хамам;
• Мелница за зърно с огромен каменен жръв;
• Големи керамични съдове, каменни и дървени конструкции;
• Кръгли и правоъгълни сгради от кирпич;
• Дървени греди и слоеве от културна почва.

Всичко това лежи на плитко, само на няколко метра под повърхността, защото нивото на езерото се е покачило драматично след земетресението. Образците вече са изпратени за радиовъглеродно датиране.

Исторически контекст: Градът на Пътя на коприната

Тору-Айгър е бил важен търговски възел, където се пресичат кервани от Китай, Персия, Византия и Волжка България. Тук са се разменяли коприна, подправки, коне, скъпоценни камъни и идеи.

Градът е процъфтявал през монголската епоха (XIII–XIV век), когато Пътят на коприната достига апогея си. След земетресението в началото на XV век населението се променя коренно – оседналата цивилизация изчезва, а на нейно място идват номади.

Откритието доказва, че Исик-Кул не е бил просто „пътна станция“, а средище на висока градска култура с ислямска архитектура, занаятчийство и търговия.

Защо го наричат „Атлантидата на Централна Азия“?

Приликите с платоновата Атлантида са поразителни:

• Мощен град с висока цивилизация;
• Изчезнал за една нощ заради земетресение и наводнение;
• Потънал под водата и забравен векове наред.

За разлика от мита, този град е реален и датиран. Световните медии (Daily Mail, New York Post, Heritage Daily) вече го наричат „реалната Атлантида“ или „киргизстанският Помпей“. #ИсикКулАтлантида #ПотопенГрад

Легенди и тайни, които езерото пазеше векове

Местните киргизи отдавна разказват за „потънал град“ чиито кули се виждали при ниска вода. През Средновековието арменски хронисти споменават манастир на брега на Исик-Кул, където се пазели мощите на св. апостол Матей – според легендата потънали заедно с града.

През 2007–2010 г. руски експедиции намират следи от древни селища, но сегашното откритие е най-масштабното и добре документираното.

Интересни факти

• Езерото Исик-Кул е на 25 милиона години – едно от най-старите на Земята;
• Никога не замръзва, макар да е на 1607 м височина – затова „Ысык“ = топъл;
• През 1330-те години край бреговете му избухва първият документиран случай на Чумата (Черната смърт), който после опустошава Европа;
• Под водата има следи и от сарматски (I–IV век) и дори по-древни селища;
• Според една легенда Тамерлан три пъти опитвал да построи кула на брега, но всяка нощ тя потъвала – знак да не воюва с местните;
• В езерото живее ендемичен вид пъстърва, която не се лови и до днес.

Заключение

Откритието в Тору-Айгър не е просто поредната археологическа находка – то е доказателство, че легендите за изчезнали цивилизации имат реална основа. Под блестящата повърхност на Исик-Кул лежи цял един свят, който чака да бъде разказан. Дали това е краят на търсенето на Атлантида, или просто началото на нова глава в историята на човечеството?

Ако ви хареса тази история, споделете я с приятелите си или оставете коментар – кое ви впечатли най-много? Ще чакам да ми пишете! А утре се връщам с още една забравена тайна от миналото...

-------

  dLambow - "samou4itel1"