1 март с Баба Марта и мартениците | dLambow

(March 1st with Baba Marta and the Martenitsa)

Празник е: 1 март с Баба Марта, мартениците, Пижо и Пенда

Баба Марта на 1 март е един от най-обичаните и колоритни български празници, изпълнен със символика и традиции, които са се предавали от поколения.

1 март с Баба Марта и мартениците (March 1st with Baba Marta and the Martenitsa)

Какво е 1 март?

1 март е празник, който бележи началото на пролетта, събуждането на природата и края на зимата. В българската народна традиция този ден е посветен на "Баба Марта".

• - Първа пролет: 1 март е ден, когато хората се радват на настъпващата пролет и си пожелават здраве и благополучие през новата година. След дългите зимни месеци, появата на първите признаци на пролетта – по-топло време, по-дълги дни, първите цветя – се възприема като обещание за нов живот и нов растеж.
• - Символ - мартениците: Мартеницата е основният символ на 1 март. Тя е уникален български традиционен амулет, който се носи за здраве и против злини. Мартениците се разменят между хора, които се уважават и обичат – между приятели, роднини, колеги. Подаряването на мартеница е жест на доброжелателство, приятелство и любов.

Коя е Баба Марта?

Баба Марта е фолклорен персонаж, сестра на Малък и Голям Сечко. Тя е олицетворение на месец март и е свързана с променливото и капризно време през този месец. В народните вярвания тя е представена като стара жена, чието настроение е непредсказуемо, точно както времето през март.

• - Сестра на Малък и Голям Сечко: В народния календар януари и февруари са известни като "Голям Сечко" (януари) и "Малък Сечко" (февруари). Баба Марта е смятана за тяхна сестра. Сечковците са сурови зимнии месеци, а Баба Марта макар и да носи пролетта, все още може да бъде с лют нрав и да донесе студени дни. Това роднинство подчертава преходния характер на март – той е между зимата и пролетта.
• - Люто и променливо настроение: Баба Марта е известна със своето променливо настроение. Народът казва, че "март е мокро и ветровито; сутрин слънце; след обяд дъжд". Смята се, че ако Баба Марта е доволна, времето е слънчево и топло, а ако е сърдита – студено и ветровито. Нейното непостоянство отразява характерните метеорологични условия през март, когато времето може да се промени няколко пъти в рамките на един ден.
• - Начини за умилостивяване: За да си осигурят благосклонността на Баба Марта и да измолят топла и плодородна пролет, хората са измислили различни начини за умилостивяване. Един от най-популярните е носенето на мартеници. Смята се, че червеният цвят на мартеницата плаши Баба Марта и я подканва да се усмихне, да стане по-милостива и да даде път на пролетта. Друг начин е изпълнението на различни обреди и обичаи, свързани с плодородието и пролетта.

Какво са мартениците?

Мартеницата е ключов символ на празника 1 март. Тя е не само амулет, но и носител на богата символика и е свързана с множество легенди и традиции.

• - Символ: Мартеницата е символ на здраве, дълголетие, щастие, любов и плодородие. Тя символизира края на зимата и началото на пролетта, новото начало и обновлението на природата. Мартеницата е свързана със слънцето, живота и светлината.
• - Легенди:
•   = Легенда за Аспарух: Една от най-популярните легенди свързва мартеницата с основателя на Българската държава – хан Аспарух. Според легендата, когато Аспарух стигнал до земите, където да основе България, той изпратил вест за победата си на брат си в Дунавска България чрез гълъб. Гълъбът бил вързан с бял конец, но по пътя се наранил и конецът се обагрил в кръв. Вестта пристигнала на 1 март и оттогава бело-червеният конец стана символ на здраве и ново начало.
•   = Легенда за Орфей и Евридика: Друга легенда свързва мартеницата с митичните тракийски певци Орфей и Евридика. Според тази легенда, когато Орфей слиза в подземното царство, за да спаси Евридика, той оставя бял конец като пътепоказател. Когато двамата се изкачват обратно, конецът се обагря в кръв от ранените крака на Орфей. Така отново се появява бело-червената комбинация, символизираща любовта и жертвата.
• - Митът за Баба Марта: Митът за Баба Марта е тясно свързан с мартениците. Смята се, че носенето на мартеница умилостивява Баба Марта и я подканва да даде път на пролетта. Мартеницата действа като амулет срещу нейния гняв и гарантира здраве и благополучие през годината.

Пижо и Пенда – Традиционните кукли-мартеници

Пижо и Пенда са очарователни кукли, изработени от бели и червени конци, които са традиционна форма на мартеници, символизиращи мъжкото и женското начало, хармонията и плодородието.

• - Пижо: Представлява мъжката фигура. Традиционно е изработван от бял конец, понякога с червени акценти. Той символизира силата, здравето и слънцето. Името "Пижо" е галено име от "Петър" или друго мъжко име.
• - Пенда: Представлява женската фигура. Тя е изработвана от червен конец, понякога с бели акценти. Пенда символизира здравето, женствеността, плодовитостта и огън, свързан със топлината и пролетта. Името "Пенда" е галено от "Пенка" или друго женско име.

Често Пижо и Пенда се изработват заедно, свързани или закачени един за друг, което допълнително подчертава идеята за единство, споделеност и семейно благополучие. Вярва се, че подаряването на мартеници Пижо и Пенда носи благословия за здраве, щастие и плодородие на семейството.

Мартенски традиции:

• - Подаряване и разменяне: Основната традиция е подаряване и разменяне на мартеници на 1 март. Мартеници се подаряват на близки, приятели, роднини, колеги – на всеки, на когото желаем здраве и щастие.
• - Носене на мартеници: Мартениците се носят върху дрехите или на китката от 1 март до момента, в който се види първият щъркел или първото разцъфнало дърво (символ на пролетта). В някои региони мартениците се носят до 25 март (Благовещение).
• - Сваляне и поставяне: Когато се свали мартеницата, тя се закача на плодно дърво за плодородие, или се поставя под камък. Вярва се, че каквито насекоми се намерят под камъка, такава ще е реколтата (ако са мравки – ще е богата). В някои региони мартениците се пускат в река, за да тече здравето като вода.

Различни форми за мартениците

Традиционно мартениците са изработвани от усукани бели и червени конци. Съществуват различни форми:

• - Пискюли: Най-простата форма – усукани конци на пискюл.
• - Гривнички: Мартеници, плетени като гривнички, които се завързват на китката.
• - Куклички (Пижо и Пенда): Както вече споменахме, куклички от бели и червени конци, символизиращи мъж и жена.
• - Други форми: Съвременните мартеници могат да бъдат изработени в различни форми – животни, цветя, фигурки и др., но винаги запазват бело-червената комбинация.

Символиката на белия и червения цвят:

• - Бял цвят: Символизира чистота, невинност, ново начало, слънце, светлина, щастие, дълголетие и мъжкото начало. Белият цвят е свързан със зимата, но и с обещанието за пролет.
• - Червен цвят: Символизира живот, здраве, любов, смелост, плодородие, огън, женско начало и слънцето, което дава живот. Червеният цвят е свързан със здравето и защитата от злини.

Кога и как се свалят мартениците

Мартениците се свалят, когато се види първият щъркел или разцъфнало дърво, символизиращи настъпването на пролетта. Свалянето на мартеницата означава, че зимата окончателно е преминала и пролетта е дойшла. Както споменахме, свалените мартеници се закачат на плодно дърво, поставят се под камък или се пускат в река, в зависимост от местните традиции.

Празникът "1 март" с "Баба Марта" и мартениците "Пижо и Пенда" е жив и динамичен празник, който продължава да се празнува и днес в България и сред българските общности по света. Той е свидетелство за богатата българска култура, за връзката на българина с природата и за желанието за здраве, щастие и благополучие.
 

"Баба Марта бързала, мартенички вързала...":

Баба Марта бързала,
мартенички вързала:
морави, зелени,
бели и червени.

Първом на гората —
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.

После на градините —
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени.
да са ранобудни,
да растат засмени.

Честита Баба Марта!

Автор: Йордан Стубел (Йордан Иванов Бакалов)

Стихотворението на Йордан Стубел е очарователна, кратка и звънлива поетична възхвала на Баба Марта и мартениците, която улавя същността на празника и неговото настроение. То е като музикално късче, предназначено да се рецитира с радост и да донесе пролетно настроение.

- Първа строфа

"Баба Марта бързала, мартенички вързала: морави, зелени, бели и червени."

•   = Образът на бързащата Баба Марта: Първият стих ни представя динамична Баба Марта, изпълнена с енергия и дейност. "Бързала" подсказва неотложността на пролетта, нетърпението на природата да се събуди, и същевременно – грижата на Баба Марта да не закъснее с идването на пролетта и символите ѝ.
•   = Мартеничките като символ на разнообразие и богатство: Изброяването на цветовете – "морави, зелени, бели и червени" – надхвърля традиционните бяло и червено на мартениците. Това разширение на цветовата гама в поезията подсказва за цялата палитра на пролетта, за разцъфващата природа в цялото ѝ великолепие. "Морави" и "зелени" предвещават новото, растителното начало, а "бели и червени" – традиционната мартеница, свързваща митологията и обичая.

- Втора строфа

"Първом на гората — да листят листата. И да дойдат всичките: щъркелите, птичките, първият певец, Косер хубавец."

•   = Приоритетът на природата: Баба Марта започва своята дейност от гората, осигурявайки първо събуждането на растителността – "да листят листата". Това подчертава природната основа на празника, зависимостта на човека от ритмите на природата и празничното отбелязване на нейното възраждане.
•   = Пристигането на птиците като знак за пролет: Споменаването на "щъркелите" и "птичките", особено "първият певец, Косер хубавец" (кос), е поетичен образ на пролетта. Щъркелът е вестник на пролетта в българската традиция, а косът, като първи певец, символизира радостта и жизнеността, които пролетта носи. "Всичките" птици подсказват пълното възвръщане на живота в природата.

- Трета строфа

"После на градините — да цъфтят гиргините и латинки алени, и божури шарени. Ябълки да зреят, круши да жълтеят."

•   = Пренасяне на пролетта в културното пространство: След гората, Баба Марта се насочва към "градините", където се грижи за цъфтежа на цветя ("гиргините", "латинки алени", "божури шарени") и узряването на плодове ("ябълки да зреят, круши да жълтеят"). Това символизира прехода на пролетта от дивата природа към култивираната, към пространството, обработено от човешка ръка. Изобилието на цветове и плодове е образ на плодородие и благодат, свързани с пролетта.
•   = Цветова и сетивна наситеност: Стиховете са наситени с цветни епитети ("алени", "шарени", "жълтеят"), които подсилват сетивното възприятие за пролетта като време на разкош и жизненост.

- Четвърта строфа

"А пък на дечицата върза на ръчицата мартеници чудни със ресни червени. да са ранобудни, да растат засмени."

•   = Мартениците за децата – централен жест на празника: След като се погрижи за природата, Баба Марта се обръща към "дечицата". Това е ключов момент, тъй като празникът Баба Марта е тясно свързан с децата и с пожеланията за здраве и благополучие на младото поколение. Мартениците за децата са "чудни" и "с ресни червени", подчертавайки празничността и красотата на традиционния символ.
•   = Пожелания за здраве и радост: Пожеланията "да са ранобудни, да растат засмени" са типични за празника Баба Марта. "Ранобудни" подсказва здраве, жизненост и активност, свързани със пролетта и новото начало. "Да растат засмени" е пожелание за щастие, радост и безгрижие, които са характерни за детството и за пролетната атмосфера.

Значение и изводи от стихотворението

• - Детска радост и простота: Стихотворението е написано в ясен, лесен за възприемане стил, подходящ за деца, което отразява детската ориентация на празника Баба Марта. То е леко, ритмично и лесно запомнящо се, което го прави идеално за рецитиране от деца и за празнични пожелания.
• - Оптимизъм и надежда: Стихотворението излъчва оптимизъм и надежда, свързани с пролетта и с новото начало. То е изпълнено с позитивни образа и пожелания за здраве, радост и плодородие, които са в центъра на празника Баба Марта.
• - Връзка с традициите: Стихотворението е дълбоко вкоренено в българските традиции, свързани с празника Баба Марта и мартениците. То не само описва обичая да се даряват мартеници, но и разкрива символиката на празника – събуждането на природата, пристигането на пролетта, пожеланията за здраве и благополучие.
• - Поетично пресъздаване на празника: Йордан Стубел умело пресъздава празничната атмосфера чрез поетични образи и ритъм, превръщайки едно традиционно поздравление в малко произведение на изкуството.

Стихотворението на Йордан Стубел е чудесен празничен коментар към празника Баба Марта. То е кратко, звънливо, лесно запомнящо се и изпълнено с оптимизъм и радост. Чрез него, поетът ни напомня за красотата на пролетта, за традициите на празника и за важността на пожеланията за здраве и щастие, които си разменяме на 1 март. То е истински поетичен мартеник, подарък за празника, който носи пролетно настроение и топлина.

Кои празнуват именни дни на 1 март?

На 1 март, заедно с празника Баба Марта, имен ден празнуват хората, носещи имената:

• - Евдокия
• - Евдоким
• - Марта
• - Мартин

Тези имена са свързани с църковния календар и честването на Света преподобна мъченица Евдокия на 1 март, както и, разбира се, с името на самия месец март и народната героиня Баба Марта.

Какво е характерно за хората, празнуващи имен ден на 1 март?

Въпреки че характерът и личността на човек са комплексни и се формират от множество фактори, в българската традиция има някои общи асоциации и пожелания, свързани с тези имена, особено в контекста на празника Баба Марта и настъпващата пролет.

• - Връзка с пролетта и новото начало: Тъй като именният ден на тези имена е на 1 март, в самото начало на пролетта, се смята, че хората, които ги носят, са символично свързани с новите начала, събуждането, жизнеността и оптимизма, които пролетта носи. Те често се асоциират с енергия, свежест и позитивно отношение към живота.
• - Имената носят значения, свързани с благодеяние и добро:
•   = Евдокия/Евдоким: Името Евдокия произлиза от гръцкото "Ευδοκία" (Eudokia), което означава "благоволение", "добра слава", "почит", "благодеяние". Мъжката форма Евдоким има същото значение. Хората, носещи тези имена, често се асоциират с доброта, благородство, милосърдие и доброжелателност. В църковен контекст, Света Евдокия е символ на покаяние и вяра, но и на благочестие и праведност.
•   = Марта/Мартин: Името Марта е с арамейски произход и означава "господарка", "дама", "домакиня". В библейски контекст, Света Марта е известна със своята гостоприемност и усърдие. Въпреки че името носи корен, свързан с "господарство", в българската традиция името Марта се свързва най-вече с народния образ на Баба Марта – символ на променливост, но и на очакваната пролет. Хората с името Марта/Мартин могат да се асоциират с енергичност, грижовност, и понякога, с капризност, точно както е описвана и Баба Марта.
• - Пожелания за здраве и благополучие: Когато се поздравяват имениците на 1 март, пожеланията често се свързват с празника Баба Марта и с мартениците. Пожелава се здраве, дълголетие, щастие, жизненост и пролетно настроение. Мартеници се подаряват и на имениците, като символ на тези пожелания.

Заключение

Хората, празнуващи имен ден на 1 март - Евдокия, Евдоким, Марта, Мартин се радват на празника си в началото на пролетта, заедно с Баба Марта и мартениците. Свързват се с положителни качества като доброта, жизненост и пролетно настроение, и биват поздравявани с пожелания за здраве, щастие и благополучие, символизирани от мартениците. Честит имен ден на всички именици на 1 март!
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.