(Vardzia)
Вардзия: Тайните на Град в Скалата, Където Царица Тамара Скри Царството Си
Легендата разказва, че малката Тамара, бъдещата велика царица на Грузия, се изгубила в лабиринта от пещери по склоновете на планината Ерушети. Когато чичо ѝ я търсил, тя извикала от една от цепнатините: „Ак вар дзия!“ – „Тук съм, чичо!“. Този вик, отекнал в скалата, дал име на мястото – Вардзия. Тази очарователна история не само обяснява произхода на името, но и символизира как Вардзия е скрила не само една принцеса, а цялото грузинско царство от нашественици, превръщайки се в символ на сила и духовност. Днес, хиляда години по-късно, тези пещери все още шепнат тайни на посетителите, готови да се потопят в магията на средновековна Грузия.
Съдържание на темата
 |
| Вардзия (Vardzia) |
Входно въведение
Вардзия е един от най-впечатляващите паметници на средновековната грузинска архитектура – истински град, изсечен в скалата, който се издига на над 1300 метра надморска височина в южната част на Грузия, в региона Самцхе-Джавахети. Разположен на левия бряг на река Мтквари (Кура), този пещерен манастирски комплекс се простира по склоновете на планината Ерушети и включва около 600 помещения, разпределени на осем до деветнадесет нива. Създаден през XII-XIII век, Вардзия не е просто убежище или крепост – той е символ на грузинската идентичност, където се преплитат вяра, изкуство и военна хитрост.
Днес Вардзия привлича хиляди туристи от цял свят, които се чудят пред гения на строителите, изсекли цяло царство от твърдата скала. Комплексът е част от Историко-архитектурния музей-заповедник Вардзия, обявен за национално културно богатство, и е номиниран за обект на ЮНЕСКО. Ако търсите място, където историята оживява сред природата, Вардзия е идеалната дестинация – комбинация от приключение, култура и духовно вдъхновение.
История на Вардзия
Историята на Вардзия започва много преди XII век, но нейният разцвет е свързан с „Златния век“ на Грузия. Археологическите разкопки разкриват следи от обитаване още от бронзовата епоха, свързани с културата Триалети, а пещерни селища по река Кура съществуват от V век пр.н.е. Първите християнски скални архитектури в региона датират от VI век сл.н.е., като Zedazeni и Garedzhi, а локално – от VIII век в места като Vanis Kvabebi.
Строителство при цар Георги III и царица Тамара
Основното строителство започва през 1156 г. по заповед на цар Георги III (1156-1184), който вижда в скалите идеално място за крепост, защитяваща югозападната граница от персийски и селджукски нашествия. След смъртта му през 1184 г., дъщеря му Тамара (1184-1213) – първата жена, коронясана за цар в грузинската история – превръща проекта в грандиозен манастирски комплекс. Строежът продължава до 1205 г. и се разделя на четири фази: първата – пещерни жилища; втората – изсичане на Успенския храм; третата – допълнителни помещения и иригационни системи; четвъртата – възстановяване след земетресение през 1283 г.
Според грузинските хроники „История на Грузия“, Тамара издига църква за иконата на Дева Мария на Вардзия след божествена помощ в кампаниите си. Победата ѝ при Басиан е прославена в химни от поета Йоане Шавтели. Комплексът е завършен в ранните XIII век, с камбанария и портали, добавени до XIV век.
Нашествия, упадък и възраждане
Вардзия оцелява монголското нашествие през 1290-те години, скривайки ценности и жители. Описана като „чудо“ от персийския хроникьор Хасан Бег Румлу, тя е опустошена от персиеците през 1551 г. и от османците през 1578 г., което води до изоставянето ѝ. Монасите са избити или разпръснати, а ценностите преместени в Имерития. През съветската епоха комплексът служи като туристическа база, а през 1985 г. се превръща в музей-заповедник с 46 архитектурни, 12 археологически и 21 паметника на изкуството. Днес реставрации, включително фреските, се извършват съвместно с институти като Кортолд.
Архитектура и основни характеристики
Архитектурата на Вардзия е шедьовър на скалното изкуство – 900-метров лабиринт от пещери, изсечени в туфа, разделен на източна и западна част от Успенския храм. В пика си комплексът е имал до 6000 помещения на 19 нива, свързани с тунели, стълби и тайни проходи. Той включва модерни за времето елементи като водопровод и иригационни системи.
Успенският храм и фреските
Сърцето на комплекса е Успенският храм (1180-те г.), с размери 8,2 x 14,5 м и височина 9,2 м, с бъчвовидно свод и апсида. Изписан е с фрески в сека техника, изобразяващи сцени от живота на Христос (Благовещение, Рождество), светци, Седемте църковни отци и Страшния съд. Фреските, дело на художника Георги, сочат връзки с Византия и Изтока, но с локални традиции. Те са частично унищожени от земетресението през 1283 г., но запазват портрети на Георги III, Тамара (най-ранният ѝ образ от 1184-1186 г.) и благородници като Рати Сурамели.
Килии, библиотеки и икономически помещения
Източната част има 79 жилища с 242 стаи на осем нива, включително „Стаята на Тамара“, аптека, 25 винарни с 185 съдове за вино (квеури) и библиотеки. Западната – 40 къщи с 165 стаи на 13 нива, с трапезария, пекарна, ковачница и 6 параклиси. Водоснабдяването идва от 3,5-км акведукт от село Зеда Вардзия. В целия район има 15 църкви, като ранната XI-вековна в Зеда Вардзия и пещерните църкви в Ananauri с оригинални фрески.
Отбранителни елементи
Като крепост, Вардзия е имала наблюдателници, капани и тайни тунели, водещи до реката. Терените са били плодородни, с иригационни канали за земеделие.
Културно и стратегическо значение
Вардзия е ключов елемент от „Златния век“ на Грузия, център на политическия, културния и духовния живот. Тя е свързана с Шота Руставели и Тамара, символизирайки грузинската независимост срещу нашественици. Като манастир-крепост, контролирала търговски пътища, тя е била икономически център с винарни и занаятчийски помещения.
Културно, фреските и надписите в Asomtavruli скрипт (IX-XVIII век) са ценен източник за историята. Комплексът е номиниран за ЮНЕСКО по критерии ii, iii, iv, v, vi, подчертавайки уникалната си скална архитектура и интеграция с ландшафта. Днес Вардзия е защитен паметник, с усилия за запазване на фреските и околната среда.
Туризам и посещение
Вардзия е популярна туристическа дестинация, лесно достъпна от Ахалцихе (60 км, 1,5-2 ч.) или Тбилиси (270 км, 4,5-5 ч.). Най-доброто време е пролетта или есента – избягвайте лятото заради жегата и зимата заради снега.
Как да стигнете и цени
От Тбилиси вземете маршрутка до Ахалцихе, после такси (около 50 GEL). Входът струва 15 GEL (безплатно за деца под 6 г.), кола до входа – 2 GEL, аудиогайд – 15 GEL, гид – 45 GEL за час. Приемайте се карти и кеш.
Препоръки за посетители
- Оборудване: Удобни обувки, шапка, вода – пътеките са стръмни и прашни.
- Време: 2-3 часа за комплекса, плюс 3 км пеша до Vanis Kvabebi (VIII век).
- Близки атракции: Khertvisi крепост (най-старата в Грузия), Rabati замък в Ахалцихе,硫урни бани в Abastumani.
- Нощувка: Vardzia Resort или гостилници наблизо за автентичен престой.
За групови турове от Тбилиси или Кутаиси препоръчвам организирани екскурзии.
Интересни факти
- Вардзия е имала напреднала водопроводна система – вода е текла през тунели от 3,5 км, превръщайки го в „модерен“ град от XII век!
- Комплексът е оцелял монголско нашествие, като монасите скрили ценности в тайни стаи – истински „Индиана Джоунс“ сценарий.
- Фреската на Тамара показва я като млада – датирана 1184-1186 г., тя е най-ранният портрет на царицата и символ на женската сила в Грузия.
- В пика си Вардзия е имала 28 винарни с 235 квеури – достатъчно вино за цяла армия, подчертавайки грузинската страст към лозарството!
- Земетресението от 1283 г. е унищожило над 60% от комплекса, но скалата е спасила останалото – природа и човек в перфектен баланс.
- Персийският хроникьор Хасан Бег Румлу нарича Вардзия „чудо на света“ през XVI век, преди да бъде опустошена.
- Днес монахините в съседния Зеда Вардзия отглеждат рози в градини – романтичен контраст с военната история на мястото.
Вардзия ви зове на приключение – споделете в коментарите вашето най-вълнуващо историческо пътуване и вдъхновете другите да открият тази скална магия!
dLambow - "samou4itel1"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.