Катедралата в Сиена: Готическо Чудо, Което Шепне Тайни на Средновековна Италия
През 1339 г., амбициозните граждани на Сиена, решени да затмят съперницата си Флоренция, започват грандиозен проект за разширяване на катедралата си – толкова огромен, че щял да я превърне в най-голямата църква в християнския свят. Архитекти от цяла Италия работят нощ и ден, но Черната смърт от 1348 г. заличава 60% от населението, а слабият фундамент се оказва фатален. Днес остатъците от този "неуспешен" мечтан Duomo Nuovo служат като паркинг – иронично напомняне, че дори най-великите планове могат да се превърнат в импровизирани места за коли. Тази история не само разкрива амбициите на средновековна Сиена, но и подчертава, че красотата на катедралата в Сиена днес е в нейната завършеност, а не в загубените мечти.
Съдържание на темата
- История на катедралата
- Архитектура и стил
- Фасада и екстериор
- Интериор и сакрални елементи
- Библиотека Пиколomini
- Неуспелият проект за разширяване
- Културно значение
- Интересни факти
Катедралата в Сиена (Siena Cathedral) |
История на катедралата
Катедралата в Сиена, известна още като Duomo di Siena или Santa Maria Assunta, е истински символ на средновековната сиенска идентичност. Тя е посветена на Възнесението на Дева Мария и служи като седалище на Архиепископията на Сиена-Коле ди Вал д'Елса-Монталчино. Корените ѝ са в 9-ти век, когато на мястото ѝ е имало ранна църква с епископска резиденция. През 1058 г. тук се провежда събор, който води до избора на папа Николай II. Легендата твърди, че катедралата е осветена през 1179 г. от сиенския папа Александър III, но доказателствата са спорни.
Строителство и фази
Съвременната структура започва през 1196 г. под егидата на гилдията на зидарите Opera di Santa Maria, а ежедневните меси започват през 1215 г. Към 1263 г. основната част е готова, а куполът – през 1264 г. Строителството продължава почти два века: през 1284 г. Джовани Пизано работи по фасадата, камбанарията завършва през 1313 г., а разширенията започват през 1317 г. Това не е просто църква – тя е израз на гражданския дух на Сиена, която се стреми да затмят Флоренция.
През 14-ти век амбициите достигат връх: през 1339 г. се планира гигантско разширяване, което да я направи най-голямата в Италия. Но Черната смърт и структурни проблеми сриват плана през 1355 г. По-късно добавки включват Библиотеката Пиколomini през 1492 г. и фенера на купола от Бернини през 17-ти век.
Архитектура и стил
Катедралата е шедьовър на италианската готика с романски и класически елементи. Тя има форма на латински кръст с леко изпъкнал трансепт, шестоъгълен купол и камбанария висока 77 м с шест камбана. Дължината ѝ е 89,4 м, височината – 77 м, а материалите са предимно полихромен мрамор: бял, зелено-черен, червен на фасадата и каравачески за амвона.
Символика на цветовете
Черният и белият мрамор в ивици са емблема на Сиена, свързани с легендата за основателите Сенюс и Асхиус – синовете на Рем, яздили черен и бял кон. Този контраст не само е визуално впечатляващ, но и подчертава гражданската гордост – катедралата е "живееща" история на града.
Размери и мащаби
Ако разширяването беше успяло, катедралата щяла да е 140 м дълга – по-голяма от всяка друга в Европа. Днес тя е компактна, но величествена, с акцент върху вертикалността и светлината.
Фасада и екстериор
Фасадата е в тоскански романски стил, разделена на долна и горна част, с три портала, розетно прозорче и мозайки от 1878 г. от Луиджи Муссини и Алесандро Франки. По-голямата част от скулптурите са копия – оригиналите са в Музея на операта на Дуомо, за да се предпазят от времето.
Скулптури и декорации
Джовани Пизано започва фасадата през 1284 г., с акантови листови орнаменти и библейски сцени. Горната част, от 1360–1370 г., е вторична готика с пинакули и френско влияние от Джовани ди Чеко. Бронзовата Porta della Riconoscenza от 1946 г. е дело на Вико Консорти.
Камбанарията, завършена през 1313 г., е с ромбовидни панели и барелеф на Богородица от 15-ти век, приписван на Донатело.
Интериор и сакрални елементи
Интериорът е залайно съкровище: черно-бели ивици, тавани с 172 бюста на папи и 36 на императори, сини сводове със златни звезди. Куполът има статуи на патриарси и пророци от 1481 г.
Мраморният под
Един от най-изящните в Италия, с 56 панела от 14–16 век: сцени от Стария завет, алегории и класически фигури, изработени с графито и интарзия. Открива се само 6–10 седмици годишно, обикновено през септември.
Амвонът и скулптури
Амвонът от Николо Пизано (1265–1268 г.) е от каравачески мрамор – ключово произведение на 13-вековното изкуство. Статуята на Св. Йоан Кръстител е от Донатело, а гробницата на епископ Джовани ди Бартоломео Печи – също негово дело от 1427 г. Високият олтар от Балдасара Перуци (1532 г.) включва бронзов ciborium от Вечета (1467–1472 г.).
Хорът и фонтовете
Хорът е дело на Фра Джовани да Верона (1503–1505 г.), преместен през 1813 г. Фонтовете са от Антонио Федериги (1462–1463 г.).
Библиотека Пиколomini
Поръчана през 1492 г. от Франческо Тодешини Пиколomini в чест на чичо му папа Пий II, библиотеката съхранява колекцията му от ръкописи, включително илюминирани Псалтири от Либерале да Верона и Джроламо да Кремона. Фреските от Пинтуриккио (1502–1507 г.) изобразяват десет сцени от живота на Пий II, с цветен таван с митологични мотиви и римска копия на статуята "Трите грации".
Художествено значение
Фреските са шедьовър на Ренесанса, с ярки цветове и детайли, които разказват историята на един папа от Сиена – символ на градската гордост.
Неуспелият проект за разширяване
През 1339 г. сиенците планират Duomo Nuovo: нов наос, който да превърне съществуващата катедрала в трансепт, правейки я 140 м дълга. Работата започва под Джовани ди Агоостино, но Черната смърт (1348 г.) и слабият фундамент водят до сриване през 1355 г. Остатъците са в Музея на операта, с възможност за изкачване на стена за панорама на града.
Ривалство със Флоренция
Проектът е отговор на флоренската катедрала – Сиена иска да бъде по-голяма. Флорентински съветници препоръчват разрушаването, запазвайки предимството на Флоренция.
Културно значение
Катедралата е ЮНЕСКО обект от 1995 г., част от историческия център на Сиена. Тя е дом на шедьоври от Пизано, Донатело, Пинтуриккио, Гиберти и Бернини, и е място за поклонение и туризъм. "Порта дел Чielo" позволява уникална перспектива от тавана.
Посещение и достъп
Разположена на Площад Дуомо, катедралата е лесно достъпна от Флоренция (автобус 1 ч., влак 90 мин.). Билети: Opa Si Pass за комплекс (15–20 €), с аудиогайд.
- Работно време: Април–октомври 10:00–18:00 ч., ноември–март 10:30–17:30 ч.
- Подът: Видим септември–октомври.
- Най-добро време: Залез за драматична светлина.
Интересни факти
- Ако Duomo Nuovo беше завършен, катедралата щяла да е по-голяма от Сан Пиетро в Рим – но днес руините са паркинг!
- Мраморният под се отваря само 6 седмици годишно, за да не се износва – и включва "комични" сцени като пиянството на Ной.
- Майкъл Анджело, на 20 г., ваеят четири статуи за олтара Пиколomini – първият му голям поръчник!
- Бернини добавя фенера на купола през 17-ти век, но е "скандално скъп" – сиенците се оплакват от цената!
- Криптата е "живо" откритие от 1999 г.: цветни фрески от 13 век, скрити под хора.
- Цветовете черно и бяло са от конете на основателите – мит, който кара сиенците да се шегуват, че "града е роден от надбягване"!
- През 1317 г. Джовани Пизано напуска проекта заради "креативни разногласия" – звучи като модерен филмов скандал.
Ако готическата магия на катедралата в Сиена ви вдъхнови за пътешествие, споделете статията с приятели – нека заедно планираме италианско приключение. Или оставете коментар: какво ви впечатли най-много в тази история?
---
dLambow - "samou4itel1"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.