Анна Томова-Синтова | dLambow

(Anna Tomowa-Sintow)

Анна Томова-Синтова: Легендарната българска примадона, която покори света с гласа си

Представете си четиригодишно момиченце на сцената на оперната зала в Стара Загора, облечено в кимоно, да шепне реплики от "Мадам Бътерфлай" на Пучини. Това е била малката Анна, дъщерята на певица, която от самото начало е обречена на големи неща. "Гласът ми винаги е бил предназначен за сцената", казва тя в едно от интервюта си, споменавайки как майка ѝ я е качила на гърба си, за да чува ариите от дома. Тази ранна магия е запалила искрата, която ще я отведе до световните сцени и сърцата на милиони.

Съдържание на темата

• Съдържание на темата
• Ранни години и образование
• Дебют и международна кариера
• Сътрудничество с Караян
• Поздни години и постижения
• Интересни факти

Анна Томова-Синтова (Anna Tomowa-Sintow)

Ранни години и образование

Анна Томова-Синтова се ражда на 22 септември 1941 г. в Стара Загора – град, който ще остане завинаги свързан с нейното име. Семейството ѝ е пропитано с любов към музиката: баща ѝ е учител, а майка ѝ – оперна певица. Още като малко дете тя се потапя в света на операта. На четири години участва в ролята на детето на Чо-чо-сан в "Мадам Бътерфлай" на Джакомо Пучини – момент, който по-късно ще опише като "първото си вълшебно докосване със сцената".

От шестгодишна възраст започва уроци по пиано, които скоро се превръщат в страст към пеенето. Талантът ѝ се проявява рано и през 1958 г. печели национален певчески конкурс в България. Това ѝ отваря вратите на Държавната музикална академия в София, където учи пеене при проф. Георги Златев-Черкин, а през последната си година – при прочута сопраниста Катя Спиридонова. Обучението ѝ е строго и вдъхновяващо, подготвяйки я за големите предизвикателства на оперната сцена.

Първи стъпки към славата

В тези години Анна не само усъвършенства гласа си, но и развива дълбоко разбиране за драматургията. Тя винаги подчертава, че "операта не е само глас – тя е история, която трябва да се разкаже с цялото тяло и душа". Този подход ще я отличи по-късно сред световните звезди.

Дебют и международна кариера

Професионалният дебют на Анна Томова-Синтова е на 8 юли 1965 г. в Старозагорската опера, където изпълнява ролята на Татяна в "Евгений Онегин" на Пьотър Чайковски. Представлението е триумф и я поставя на картата на българската опера. Скоро след това тя заминава за Германия, където започва работа в Лайпцигската опера под ръководството на режисьора Йоахим Херц.

Там тя подготвя главната роля в "Арабела" на Рихард Щраус – творба, която ще я прослави. Поредицата от успешни изпълнения ѝ създават репутацията на най-добрата изпълнителка на роли от Щраус. През 1971 г. печели първата награда на престижния конкурс в Рио де Жанейро, което е катализатор за още по-големи постижения.

Берлинската операна епоха

От 1972 г. тя се установява в Берлинската държавна опера, където разширява репертоара си драматично. Сред ролите ѝ са графинята в "Сватбата на Фигаро" и Фиордилиджи в "Така правят всички" на Моцарт, Ариадна в "Ариадна на Наксос" на Щраус, Аида и Тоска на Верди и Пучини, както и Маршалката в "Кавалерът на розата". Тези изпълнения не са просто вокални – те са дълбоки психологически портрети, които я правят любимка на критиката.

Дебюти в световните театри следват един след друг: през 1974 г. в Сан Франциско като Донна Ана в "Дон Джовани", 1975 г. в Ковънт Гардън като Фиордилиджи, 1978 г. в Метрополитън операта (отново Донна Ана) и 1982 г. в "Ла Скала" като Елза в "Лоенгрин" на Вагнер.

Сътрудничество с Караян

Един от най-ярките глави в кариерата на Анна Томова-Синтова е срещата ѝ с диригента Херберт фон Караян. През 1973 г. по време на световната премиера на "De temporum fine comoedia" от Карл Орф на Залцбургския фестивал гласът ѝ привлича вниманието му. Караян я наема незабавно и до смъртта си през 1989 г. те създават незабравима творческа двойка.

Заедно обикалят света – от оперни сцени до концертни зали. Караян я нарича "най-големият талант, с който съм работил през последните години". От 1973 до 1991 г. тя е постоянна гостенка на Залцбургския фестивал, където изпълнява роли от Моцарт, Вагнер и Щраус. Това партньорство не само я издига на върха, но и ѝ носи две награди "Грами" за записи на "Ариадна" и "Дон Джовани".

Стил и артизъм

Анна е известна с артистизма си – тя задълбочава характерните черти на всеки персонаж, независимо дали е в италианския или германския репертоар. "Гласът е инструмент, но душата е тази, която разказва историята", казва тя. Този подход я прави универсална – от лиричните арии на Моцарт до драматичните кулминации на Вагнер.

Поздни години и постижения

До края на века кариерата ѝ продължава да блести. През 1995 г. дебютира като Норма в едноименната опера на Беллини в Цюрих – представлението е сензация. Триумфът се повтаря през 1998 г. с Сантуца от "Селска чест" в Берлинската опера и Саломе по време на откриването на сезона в Барселона. През 1999 г. за първи път изпълнява Турандот в "Гран Театро дел Лисеу".

На 23 септември 2001 г. отбелязва 35 години на сцената с премиерно изпълнение на Аида в Софийската опера. През 2002 г. прави европейско турне с "Бал с маски" и "Дон Карлос" на Верди, а в Токио покорява публиката като Елизабета. През 2003 г. се завръща там за галаконцерт. Дори в 2006 г., на 65 години, участва в честването на 250-годишнината от рождението на Моцарт с концертно изпълнение на "Сватбата на Фигаро" и "Реквием" под диригентството на Генадий Рождественски.

Наследство и майсторски класове

Днес, на над 80 години, Анна Томова-Синтова продължава да вдъхновява като педагог. Тя провежда майсторски класове – като този в Старозагорската опера през 2020 г. Носителка е на титлата "Камерзенгерин" от Виенската и Берлинската опера, а спомените ѝ са пълни с вдъхновение: "Връщам се с радост в България, където всичко започна".

Интересни факти

• На четири години е единственото "детско" участие в "Мадам Бътерфлай" в Старозагорската опера, което майка ѝ организира импровизирано – истинска семейна операрна приказка!
• Караян я нарича "последната дива" – според него тя е единствената, която може да съчетава сила и нежност в ролите на Щраус.
• В Залцбургския фестивал тя е "постоянна гостенка" 18 години – толкова дълго никой друг български изпълнител не е удържал!
• През 1999 г. дебютът ѝ като Турандот в Барселона е за преотварянето на "Лисеу" след пожар – символ на възраждане, който критиката нарича "глас от пепелта".
• Въпреки световната слава, тя винаги започва всяко изпълнение с молитва – "защото гласът е дар от Бога", споделя в интервю.

Ако Анна Томова-Синтова ви вдъхнови, споделете тази история с приятели, които обичат операта, или ни разкажете в коментарите коя е любимата ви роля от нейния репертоар. Върнете се утре за нова музикална легенда!

---
dLambow - "samou4itel1"