Николай Гяуров | dLambow

(Nicolai Ghiaurov)

Николай Гяуров: Българският Бас, Който Завладя "Ла Скала" и Света с Божествен глас

През 1960 г. на сцената на "Ла Скала" в Милан, по време на премиерата на "Борис Годунов", младият български бас Николай Гяуров, в ролята на Варлаам, внезапно забравя репликата си. Вместо паника, той импровизира с толкова убедителен и харизматичен начин, че публиката избухва в аплодисменти, а режисьорът шепне: "Това е гений!" Тази куриозна случка, разказана от самия Гяуров в интервю, подчертава не само неговия талант, но и способността му да превръща грешките в триумфи – урок за всеки артист.

Съдържание на темата

• Ранният живот и младост
• Образование и първи стъпки
• Дебют и международна кариера
• Успехи в "Ла Скала"
• Познати роли и партньори
• Личен живот
• Край и наследство

Николай Гяуров (Nicolai Ghiaurov)

Ранният живот и младост

Николай Георгиев Гяуров се ражда на 13 септември 1929 г. в село Лъджене, днес квартал на Велинград, в малко планинско градче на юг от България. Той е второто дете в семейството на Георги Гяуров, служител в пощата, и жена му Елена. От малък, на едва шест години, Николай проявява изключителен интерес към музиката. Семейството често организира събирания, където той пее народни песни или свири на устна хармоника, впечатлявайки всички с естествения си чар.

Велинград, с чистата си планинска природа и свежия въздух, е идеална среда за детството му. Гяуров учи в местната гимназия, където първоначално се интересува от спорт – играе футбол и борецки. Но музиката бързо надделява. Към 10-годишна възраст той вече свири на цигулка, пиано и кларинет. "Музиката беше за мен като дихание – не можех да я игнорирам", споделя той по-късно в интервю. Баща му, макар и не богат, му купува първото пиано, което става център на домакинството.

През тийнейджърските си години Гяуров добавя тромбон към репертоара си, вдъхновен от джазовите записи, които чува по радиото. Той мечтае за голямата сцена, но реалността на следвоенна България е трудна. През 1948 г. служи в армията, където организира хор. Тъкмо там един офицер-тенор забелязва неговия дълбок бас глас и му съветва да се занимава сериозно с пеене. Това е моментът, който променя живота му.

Семейни влияния

Семейството Гяурови е патриотично и културно ориентирано. Майка му Елена му разказва за български фолклор, а баща му – за историята на България. Тези разговори вдъхновяват Гяуров да вижда в музиката начин да прослави родината си. "От Велинград до света – това беше моята мечта", казва той.

Образование и първи стъпки

През 1949 г., на 20 години, Гяуров постъпва в Софийската държавна консерватория, където учи в класа на проф. Христо Бръмбаров – известен баритон и отличен педагог. Бръмбаров веднага разпознава потенциала му и го насочва към басовия репертоар. "Твоят глас е като планина – стабилен и мощен", му казва учителят. Гяуров напредва бързо, като паралелно работи като тромбонист в Софийската филхармония.

През 1950 г. печели държавна стипендия и е изпратен в Москва за продължаващо образование. Според някои източници, първоначално е насочен към Ленинградската консерватория, където преподава Николай Римски-Корсаков, но поради суровия климат моли да бъде преместен в Москва. Там учи при Александър Батурин и Роза Тамаркин (Альперт), завършвайки със златна медал през 1954 г. Още като студент, той се присъединява към трупата на Болшой театър, където пее малки роли.

Обучението му е интензивно – фокусира се върху руския и италиански репертоар. В Болшой той се запознава с велики като Фьодор Шаляпин чрез записи и се вдъхновява от тях. "Не исках да съм втори Шаляпин, а първи Гяуров", заявява той.

Първи успехи

През 1955 г. Гяуров печели Голямата награда на Международния конкурс за оперни певци в Париж, както и първа награда и златен медал на Петия световен младежки фестивал в Прага (Варшава). Тези победи му отварят вратите на Европа.

Дебют и международна кариера

Оператният дебют на Гяуров е на 1 април 1955 г. в Софийската народна опера с ролята на Дон Базилио в "Севилския бръснар" на Росини. Публиката е запленена от неговия мощен глас и царствена осанка – висок 1.80 м, с лице на древен жрец и светли очи. Скоро след това той пее в Болшой и започва международни турнета.

Животът му се променя драстично на 20 февруари 1960 г. с дебюта в "Ла Скала" като Варлаам в "Борис Годунов" на Мусоргски. В същата постановка са българските звезди Борис Христов (Борис Годунов) и Димитър Узунов (Самозванец). Този "български триумф" става легенда. Оттогава Гяуров става редовен в Милан, пеейки над 150 пъти там.

Той покорява и другите велики сцени: Виенската щатсопера, Нюйоркската Метрополитън (дебют 1965 г. като Мефистофел), Лондонската Ковънт Гардън, Парижката Гранд Опера и Болшой. За 50 години кариера той изнася над 300 роли в 40 опери.

Стил и вокални достойнства

Гласът на Гяуров е описван като "сукulentен басо кантанте" – тъмен, гъвкав и с безупречен легиато. Той е перфекционист: "Винаги търся нещо ново – или отиваш нагоре, или надолу". Неговият подход е съчетание от българска емоционалност и италианска прецизност.

Успехи в "Ла Скала"

"Ла Скала" става вторият му дом. За десетилетия той е водещ бас, почитан като бог от публиката. Първият сезон включва "Борис Годунов", следват "Дон Карлос", "Фауст" и "Дон Жуан". През 1962 г. той пее Филип II в "Дон Карлос" – роля, която става неговата визитка.

Гяуров участва в над 200 постановки там, често под диригентството на Херберт фон Караян. "Той беше душата на сцената", казва един от режисьорите. Неговите изпълнения на Верди и Мусоргски са класика, записани в безброй албуми.

Български свят

В "Ла Скала" Гяуров често партнира с други българи, като Христов и Гена Димитрова, укрепвайки българската оперна традиция.

Познати роли и партньори

Гяуров е майстор на 50 роли, но най-големите успехи са в:

Мефистофел в "Фауст" на Гуно

Тази роля му носи световна слава – дяволът с хумор и дълбочина. Дебютът е в Метрополитън през 1965 г.

Филип II и Великият инквизитор в "Дон Карлос" на Верди

Емоционални и драматични – роли, които подчертават неговата царственост.

Борис Годунов на Мусоргски

Руският цар с български акцент – триумф в Болшой и "Ла Скала".

Дон Жуан на Моцарт

Седуктивен и комичен – доказателство за гъвкавостта му.

Партнира с легендите: Мария Калас (в "Дон Жуан"), Лучано Павароти и Пласидо Доминго (в "Фауст"), Гена Димитрова и Никола Гюзелев. "С Павароти беше като да пееш с брат", спомня си той.

Дискография

• "Фауст" с Караян (1966)
• "Борис Годунов" с Мстислав Ростропович
• Арии от Верди и Росини

Личен живот

През 1956 г. Гяуров се жени за пианистката Златина Мишакова, с която има син и дъщеря. Бракът им е подкрепящ, но през 1978 г. той се развежда и се жени за италианската сопрано Мирела Френи. Двамата често пеят заедно – в "Дон Карлос" и "Фауст" – и живеят в Модена до края му. "Тя е моята муза", казва той.

Гяуров е отдаден баща и патриот. Той подкрепя български таланти и основава фонд за млади певци. В България е удостоен със званието Герой на Социалистическия труд (1976 г.).

Хобита и интереси

Освен пеене, той обича четене, планински разходки и българската кухня. "Винаги носех парче от Велинград със себе си", шегува се той.

Край и наследство

Николай Гяуров умира на 2 юни 2004 г. в Модена от сърдечен удар, на 74 години. Погребан е в София с държавни честта. Неговото наследство е огромно: вдъхновява поколения басове, а връх на Антарктида носи неговото име – Ghiaurov Peak.

Той е символ на българския оперен триумф, с над 50 записа и стотици награди. "Гяуров беше гласът на вечното", казва Мирела Френи.

Интересни факти

• Като дете Гяуров свири на пет инструмента, но първият му "инструмент" е устната хармоника на семейни партита.
• По време на военната си служба организира хор, където случайно е открит неговият бас глас от тенор-офицер.
• В Москва моли да бъде преместен от Ленинград заради "суровия климат" – предпочита московското топло учене!
• Дебютът му в Метрополитън е отложен, защото Франко Корели "се ядосва" на ниската заплата, предложена от Рудолф Бинг.
• Съпругата му Мирела Френи е на 25 години по-млада – те се срещат на сцена и се влюбват по време на "Турандот".
• Гяуров отказва да имитира Шаляпин: "Предпочитам да съм малък Гяуров, отколкото втори Шаляпин".
• Връх в Антарктида е кръстен на него – Ghiaurov Peak, най-високият в Южните Шетландски острови.
• Той е един от трите велики български басове заедно с Борис Христов и Никола Гюзелев – "българската басова триада".

Ако гласът на Гяуров ви разтърси, споделете тази история с приятели – нека българската гордост се разпространи! Или коментирайте по-долу: коя е вашата любима роля от неговите изпълнения?

---
dLambow - "samou4itel1"