Капюсин | dLambow

(Capucine)

Капюсин (Жермен Лефевр): Иконата на Френската Елегантност, Която Завладя Холивуд с Усмивка и Загадка

Представете си: през 1963 г. на снимките на "Розовата пантера" Питър Селърс, в ролята на неуклюжия инспектор Клузо, се опитва да флиртува с елегантната жена си Симон, изиграна от Капюсин. В един комичен момент тя, с перфектния си френски акцент, му казва: "Дарлинг, ти си толкова... автентичен!" – и цялата екипа се разкъсва от смях. Тази сцена не само стана класика, но и разкри чара на Капюсин – смесица от грация и хумор, която я превърна в любимка на Холивуд. Тази куриозна случка от закулisiaта подчертава как тя, с лекота, превръщаше филмите в незабравими приключения, задържайки вниманието на всички около себе си.

Съдържание на темата

• Ранният живот и младост
• Кариера като модел
• Възход в киното
• Познати филми и роли
• Лична живот
• Край на живота
• Наследство

Капюсин (Capucine)

Ранният живот и младост

Жермен Елен Ирен Лефевр, по-късно известна като Капюсин, се ражда на 6 януари 1928 г. в малкото крайбрежно градче Сен-Рафаел, на южното крайбрежие на Франция. Според официални документи това е точната дата, макар че самата тя често "омладяваше" себе си в интервюта, заявявайки, че е родена през 1931 или 1933 г. Този забавен навик за фалшифициране на възрастта ѝ стана част от легендата ѝ – тя винаги е искала да изглежда и да се чувства вечна.

Израснала в заможно буржоазно семейство, Капюсин получава добро образование. Учи в училище в Сомюр и завършва с бакалавърска степен по чужди езици. Родителите ѝ имат ясни планове за нея – да стане учителка или да следва стабилна професия. Но младата Жермен има други идеи. "Знам, че няма да правя нищо от това, което те искат. Никога не съм спазвала правилата на детството", казва тя по-късно в интервю. Още като тийнейджърка тя мечтае за света на изкуството и славата, вдъхновена от холивудските филми, които гледа в тъмните зали на Toulon.

През 1945 г., на 17 години, докато язди в карета из Париж, тя е забелязана от търговски фотограф. Това е моментът, който променя всичко. Фотографът я убеждава да позира, и скоро Жермен започва да работи като модел. Тогава тя избира псевдонима "Капюсин" – вдъхновен от латинското име на цветето настурция (Tropaeolum), символ на екзотична красота с големи, ярки цветове. "Две имена са интересни, и се надявам едното да е интересно", шегува се тя по-късно.

Образование и влияния

Освен езиците, Капюсин учи и рисуване, което по-късно ѝ помага в моделинга. Тя е висока – 1.70 м – с класически аристократични черти: тънък нос, високи скули и очи, които сякаш крият тайни. Тези черти я правят перфектна за подиума, но и предизвикват завист сред връстниците ѝ. В Париж тя се сблъсква с реалността на модния свят – ниски заплати и строги диети. За да се издържа, работи като водеща на круизен кораб, представяйки артисти пред публика. Там тя се запознава с Брижит Бардо и Одри Хепбърн – приятелства, които ще траят цял живот.

Кариера като модел

Моделската кариера на Капюсин започва бурно през края на 1940-те години. Тя работи за престижни къщи като Givenchy и Christian Dior, дефилирайки в Париж и Ню Йорк. "Бях топ модел, но парите не стигаха", спомня си тя. В Ню Йорк тя е забелязана от продуцента Чарлз К. Фелдман през 1957 г. Той я подписва на договор за 150 долара седмично – скромна сума, но билет за Холивуд. Фелдман я отвежда в Лос Анджелис, където тя учи английски и актьорско майсторство под ръководството на Григорий Ратоф.

През тези години Капюсин се превръща в символ на френската елегантност. Тя позира за ревюта като Vogue и Harper's Bazaar, често с дрехи на Живанши. Приятелството ѝ с Одри Хепбърн е особено – двете се срещат на подиума в Париж и споделят съвети за живота в светлината на прожекторите. "Тя беше като сестра ми", казва Капюсин за Хепбърн. Моделството ѝ дава увереност, но тя мечтае за повече: "Искам да бъда актриса откакто бях дете в Тулон".

Преход към кино

През 1958 г. Капюсин подписва седемгодишен договор с Columbia Pictures. Това е крачката към големия екран. Тя се отказва от стабилния живот на модел и се гмурка в непознат свят, пълен с обещания и предизвикателства. Фелдман ѝ помага да се адаптира, но връзката им е сложна – той е влюбен, тя вижда в него ментор.

Възход в киното

Дебютът на Капюсин в киното е скромен – малка роля без кредит в "Орелът с две глави" (1948) на Жан Кокто. Следват "Свидание в юли" (1949) и "Лудо шоу" (1949). През 1955 г. тя се завръща с роли в "Мадмоазел от Париж" и "Фру-Фру". Но истинският ѝ пробив идва в Холивуд. Първата ѝ англоезична роля е в "Нескончаема песен" (1960) – биография за Франц Лист, където играе княгиня Каролина фон Витгенщайн. Продуцентът Уилям Гоец казва: "Можеш да научиш момиче да действа, но никой не може да я научи да изглежда като принцеса. Трябва да започнеш с момиче, което изглежда като принцеса".

Филмът ѝ носи номинация за "Златен глобус" за най-добра актриса в музикален или комедиен филм – огромен успех за начинаещ. Капюсин се шегува: "Всеки път, когато се озова пред камерата, мисля за нея като за привлекателен мъж, когото срещам за първи път. Той е изискващ и отстранен, така че трябва да направя всичко възможно, за да го заинтересувам". Този подход ѝ помага да се справи с акцента си и да се наложи.

Холивудски успехи

Следва "На север от Аляска" (1960), където играе френска проститутка срещу Джон Уейн. Филмът е хит в касите, а Капюсин печели симпатиите на публиката с хумора си. През 1962 г. тя е в "Пътека по дивата страна" като изкупена куртизанка, а после в "Лъвът" – любовен интерес на Уилям Холдън. Тук започва тяхната двугодишна връзка, въпреки че Холдън е женен.

Капюсин се установява в Швейцария през 1962 г., но продължава да пътува за снимки. Тя иска разнообразни роли: "Искам да играя разчорлена жена", казва през 1968 г., уморена от стереотипа на елегантната красавица.

Познати филми и роли

Капюсин участва в 36 филма и 17 телевизионни продукции между 1948 и 1990 г. Най-известните ѝ роли са комични, където блеснава с естествен чар.

Розовата пантера (1963)

В тази класика на Блейк Едуардс Капюсин е Симон Клузо – жена му на инспектора, която има роман с крадец на бижута. Филмът е огромен успех, а ролята ѝ вдъхновява секуели като "Пътека на Розовата пантера" (1982) и "Проклятието на Розовата пантера" (1983). "Беше забавно да играя невярна съпруга – толкова далеч от реалния ми живот", смее се тя.

Какво ново, котко? (1965)

Режисьорът Клайв Донър я избира за Рене Лефевр в тази луда комедия с Питър О'Тул и Питър Селърс. Филмът е хит, а Капюсин доказва, че е "отлична комик", според критиците.

Други роли

• Сатирикон на Фелини (1969): Играе сексуално флуиден персонаж в шедьовъра на Федерико Фелини.
• Червено слънце (1971): Срещу Чарлз Бронсън и Урсула Андрес – уестърн с международен звезден състав.
• Блеф (1976): Главна роля в криминалната драма с Адриано Челентано – хит в Европа.

По-късно тя се появява в ТВ: "Харт на Харт" (1982), "Убийство, тя написа" (1985) и минисериала "Грехи" (1986).

Телевизия

В "Търсене" (1972) и "Мартин Иден" (1984) Капюсин показва драматичен потенциал, но комедиите остават най-любимите ѝ.

Лична живот

Личният живот на Капюсин е пълен с контрасти. През 1950 г. тя се жени за Пьер Трабо, познайник от "Свидание в юли", но бракът трае само осем месеца. Тя никога не се омъжва отново. Романът ѝ с Уилям Холдън (1962-1964) е страстен, но завършва приятелски. Има слухове за връзки с други звезди, но Капюсин отрича: "Предпочитам компанията на жени", казва в книгата "Холивудски лесбийки" (1994).

Тя страда от маниакално-депресивно разстройство. Одри Хепбърн я спасява от няколко опита за самоубийство в Швейцария. "Беше ми сестра – спаси ме многократно", споделя Капюсин. В Lausane тя води затворен живот с трите си котки и растенията си.

Приятелства

С Хепбърн и Бардо те споделят тайни и подкрепата си. Фелини я нарича "мистична красавица".

Край на живота

След смъртта на Фелдман през 1968 г. кариерата ѝ намалява. Тя се оттегля в Lausane, чете и гледа филми. На 17 март 1990 г., на 62 години, Капюсин се хвърля от осмия етаж на апартамента си. Полицията потвърждава самоубийство, причинено от дълга депресия и болест. Съседите казват: "Живееше затворена с котките си, рядко излизаше". Завещанието ѝ отива на животните ѝ – символ на самотата ѝ.

Наследство

Капюсин остава символ на френската грация. Филмите ѝ са класики, а красотата ѝ вдъхновява поколения. "Тя беше перфектна комик, но критиците я подценяха заради красотата", пише Filmink. Днес тя е икона на SEO-търсенията за "френски актриси" и "Розова пантера".

Интересни факти

• Капюсин често лъжеше за възрастта си – на 30 изглеждаше на 20, което ѝ помагаше в кастингите.
• За да се включи в "На север от Аляска", тя се храни само с портокали седмици наред, за да отслабне с 8 кг.
• Режисьорът Чарлз Видор я разтърсва на снимачния площад като "мъртва котка", за да ѝ покаже емоциите.
• Тя е вдъхновение за Фелини – в "Сатирикон" ролята ѝ е базирана на нейната загадъчност.
• Капюсин отказва ролята на Перьо в "Рио Браво" (1959), защото не ѝ харесва костюмът.
• Приятелката ѝ Одри Хепбърн я спасява от самоубийство с хранене на шоколад – "Най-добрият антидепресант!".
• Тя работи като емси на круизен кораб, където пее и танцува, за да се издържа.
• В завещанието си оставя всичко на котките си – "Те са единствените, които ме разбраха".

Ако историята на Капюсин ви вдъхнови или развесели, споделете я с приятели в социалните мрежи – нека повече хора открият тази френска легенда! А ако имате любима роля от нейните филми, коментирайте долу – ще се радвам да обсъдим защо "Розовата пантера" е вечна класика.

---
dLambow - "samou4itel1"