Александр Пушкин | dLambow

(Alexander Pushkin)

Александър Пушкин: Поетът, който се шегуваше с полицията и покори света

Представете си два млади бунтари, които спират карети на пътя към Петербург, а когато полицаите ги питат за имена, единият отговаря „Александър Одинако“, а другият – „Василий Двако“. Зад тях се носи гневен гувернант Трико, който бива арестуван като мошеник. Тази абсурдна шега от Царскоселския лицей не е измислица, а истинска случка от юношеството на Александър Пушкин, която показва острия му ум и любовта към проказите. „Поезията е нещо, което те спасява от скуката“, би казал той, и тази история е ярък пример за неговата бунтарска душа.

През 1811 г. Пушкин постъпва в новооткрития Царскоселски лицей. След като завършва Лицея през юни 1817 г. с ранг колегиален секретар, Пушкин е назначен да служи в Колежа на външните работи, където не работи дори и ден, защото се посвещава на творчеството си.

Та, по време на обучението на Пушкин в лицея, някакъв си Трико изпълнявал ролята на гувернант, който отегчавал учениците на лицея с безкрайно мъмрене и забележки.
Един ден Пушкин и приятелят му Вилхелм Кухелбекер помолили Трико за разрешение да отидат в Санкт Петербург, недалеч от Царско село. Трико обаче не им разрешил да го направят.

Тогава доста порасналите шегаджии все пак излезли на пътя, водещ към Санкт Петербург, и след като спрели две карети, седнали по един във всяка. Скоро Трико забелязал, че Пушкин и Кухелбекер не са в лицея, и разбрал, че приятелите не са го послушали и са тръгнали за Петербург. Трико излязъл на пътя, спрял друга карета и тръгнал след тях.

А по това време на входа на града имало полицейски постове, които спирали всички пътуващи към столицата, питали ги кои са и защо отиват.

Когато попитали Пушкин, който пътувал пръв, как се казва, той отговорил: „Александър Одинако“.
Няколко минути по-късно се появил и Кучелбекер и отговорил на същия въпрос: „Казвам се Василий Двако“.

След още няколко минути се появил гувернанът и казал, че фамилията му е Трико.
Полицаите решили, че или се шегуват и подиграват с тях, или група от някакви мошеници е на път към града. Съжалили, че Одинако и Двако вече са минали и са ги изпуснали, затова не ги преследвали, но арестували Трико и го задържали за установяване на самоличността му. 

Съдържание на темата

• Съдържание на темата
• Ранни години в Царскоселския лицей
• Пушкински характер и прокази
• Анекдотът с Трико: Одинако, Двако и арестът
• Наследството на Пушкин
• Интересни факти

Александр Пушкин (Alexander Pushkin)

Ранни години в Царскоселския лицей

Александър Сергеевич Пушкин, роден на 6 юни 1799 г. в Москва, израства в семейство от благороден произход, където френският език и литературата са на почит. Баща му Сергей Львович е поет-любител, а майка му Надежда Осиповна – внучка на африканския принц Абрам Ганibal, кръстник на Петър Велики. Детството му е изпълнено с книги и разкази, но и с семейни напрежения – родителите често се сбиват, което го тласка към въображаемия свят на поезията.

През 1811 г., на 12 години, Пушкин постъпва в новооткрития Царскоселски лицеей – елитно училище близо до Петербург, предназначено за подготовката на бъдещи държавни деятели. Училището е в крило на Царския дворец в Царско село (днес град Пушкин), и животът там е строг, но вдъхновяващ. Пушкин бързо се утвърждава като лидер сред 29-те възпитаници от първия поток. Той пише първите си стихове, участва в импровизирани представления и се сприятелява с фигури като Вилхелм Кюхелбекер – по-къс поет и революционер.

Образование и първи стихове

В лицея Пушкин получава всестранно образование: литература, история, езици и етика. Под влиянието на учители като Николай Кошелев и Антоан де ла Файет той се запознава с класиците – от Виргилий до Волтер. През 1814 г. публикува първата си стихосложба „К сърцето приятелю поету“ в списание „Вестник на Европа“. На 15 години чете стихотворението „Воспоминания в Царско село“ пред поета Гавриил Державин по време на изпит – момент, който го прославя сред възпитаниците. Той завършва лицея през юни 1817 г. с чин колегиален секретар и е назначен в Колежа на външните работи, но никога не стъпва на работа там – предпочитайки перото пред бюрокрацията.

Живот, шега и бунтарство

Лицейските години са време на свобода в рамките на дисциплината. Възпитаниците организират тайни общества като „Арзамас“ – литературно дружество, където Пушкин се шегува с псевдоними като „Сверчок“. Той е известен с острия език и любовта към проказите, които често дразнят учителите. Другарството с Кюхелбекер, който е по-серйозен и плах, се оказва плодотворно – заедно те пишат епиграми и пародии, вдъхновени от френската революция.

Пушкински характер и прокази

Александър Пушкин не е просто поет – той е вихър от енергия, ирония и бунт. Висок около 166 см, с къдрава коса и проницателни очи, той притежава чар, който пленява всички. Но зад фасадата на галантния аристократ се крие бунтар: той презира конформизма и се бори за свобода чрез словото. Проказите му в лицея са легендарни – от тайни разходки до епиграми срещу директорите. Тези моменти разкриват неговата душа: „Аз съм роден за борба, не за мира“, пише той в дневника си.

Една от най-известните му черти е хуморът – остър, сатиричен, често с черен оттенък. Той пише епиграми за приятели и врагове, като тази за Кюхелбекер: „Стихът му е като кучешки лай“. Но проказите не са просто забава – те са протест срещу строгите правила на обществото. В лицея, където учениците са под постоянен надзор, такива авантюри стават символ на бунта.

Приятелство с Кюхелбекер

Вилхелм Кюхелбекер, роден през 1797 г. в Дрезден от руски дипломат и немска майка, е идеален партньор в авантюрите. По-висок и слаб, с гърбавина, той е обект на подигравки, но Пушкин го защитава. Заедно те основават „Зелени лампи“ – тайно общество, вдъхновено от масонството. Тяхното приятелство трае през целия живот, въпреки че Кюхелбекер по-късно емигрира след Декабристкото въстание.

Анекдотът с Трико: Одинако, Двако и арестът

Един от най-забавните епизоди от лицеистките години на Пушкин е проказата с гувернанта Антоан Трико – френски емигрант, известен със строгите си маниери. Трико, нает да надзирава възпитаниците, често ги мъмри за дребни грешки, което дразни младежите. През 1815–1816 г., по време на ученическа разходка, Пушкин и Кюхелбекер решават да се измъкнат в Петербург – близо на 25 км от Царско село – въпреки забраната.

Ходатайството и бягството

Момчетата молят Трико за разрешение, но той отказва категорично. Не се предават: тайно излизат от лицея, стигат до пътя и спират две карети – по една за всеки. В Петербург те прекарват нощта в трактири, пиейки и шегувайки се, предвкусвайки свободата на столицата с нейните театри и кафенета. Сутринта, на връщане, на входа на града ги спира полицията – стандартна проверка за пътуващите.

Кулминацията на шегата

Когато полицаите питат Пушкин за името му, той, с типичната си ирония, отговаря: „Александър Одинако!“ – игра на думи с „един“ (odin). Кюхелбекер, стигнал след него, заявява: „Василий Двако!“ – „два“. Трико, който междувременно е спрял друга карета и ги е настигнал, се появява задъхан и представя: „Аз съм Трико!“ Полицаите, чули последователността „Одинако, Двако, Трико“, решават, че става дума за банда мошеници или шега срещу тях. За съжаление, първите двама са минали, но Трико арестуват и го задържат за проверка самоличността му.

Пушкин и Кюхелбекер се връщат в лицея невредими, а историята се разпространява като легенда. Трико е освободен след няколко часа, но инцидентът подчертава абсурда на авторитета – тема, която Пушкин развива в по-късните си сатири.

Наследството на Пушкин

След лицея Пушкин се утвърждава като глас на руманизма. Той пише „Руслан и Людмила“ (1820), „Евгений Онегин“ (1833) – роман в стихове, който се счита за енциклопедия на руския живот. Неговите творби са пълни с ирония, любов и борба за свобода, вдъхновени от личния му опит. През 1820 г. е изгонен от Петербург заради политически стихове, но дори в изгнание пише безспир.

Трагичният край

Животът му завършва трагично на 29 януари 1837 г. в дуел с френския офицер Жорж Дантес, който оскърбява жена му Наталия. Пушкин умира на 37 години, но оставя 800 стихотворения, 8 поеми и множество прозаи. Днес той е „слънцето на руската поезия“ – символ на културата, честванията му са национално събитие.

Интересни факти

• Пушкин е потомък на африкански принц: Дядо му Абрам Ганibal е роб, купен от Петър Велики, който го издига до генерал – основа за романа „Арапът на Петър Велики“.
• В лицея той се дуелира с приятели – дори с Кюхелбекер, който стреля първи, но минава покрай ухото му, и двамата се прегръщат.
• Пушкин пише над 100 епиграми, включително за Наполеон: „Полубог, полудявол, получовек“ – показвайки политическата си смелост.
• Той е първият, който използва „три слога“ в руския език, вдъхновен от френския, което революционизира поезията.
• В деня на дуела Пушкин отказва да стреля – „Не искам кръв на совалка“ – но Дантес не чува и ранява поета смъртоносно.

Ако тази история ви разсмя и вдъхнови, споделете я с приятели, които обичат класическата литература, или ни разкажете в коментарите вашата любимата пушкинска проказа. Върнете се утре за нова забавна легенда от света на великите!

---
dLambow - "samou4itel1"