Солница Провадия | dLambow

(Solnitsa Provadia)

Солницата край Провадия: Тайните на най-стария град в Европа и „бялото злато“ на праисторията

Представете си: преди над 7000 години, докато в други краища на света хората още се борят за оцеляване в пещери, група умели занаятчии в днешна България изграждат укрепена цитадела, за да пазят най-ценното богатство – сол. Според археолог Васил Николов, ръководител на разкопките, „солта е била валута по-ценна от златото, а Солницата – първият 'монетен двор' на Европа“. Тази история не е само за минало, а за гениалността на нашите прадеди, която днес ни кара да се гордеем с българското наследство.

Съдържание на темата

• История и значение на Солница
• Местоположение и структура на комплекса
• Солодобивът и икономиката на селището
• Укрепленията и отбранителните системи
• Археологически находки и връзки с Варненския некропол
• Съвременни проучвания и социализация
• Интересни факти

Солница Провадия (Solnitsa Provadia)

История и значение на Солница

Солница край Провадия е един от най-впечатляващите археологически обекти в Европа, който разкрива зората на човешката цивилизация на нашия континент. Този праисторически комплекс датира от периода 5600–4350 г. пр. Хр., като първоначално е бил солодобивен център, а по-късно се развива в укрепено градско селище. Според учените, той представлява най-стария известен град в Европа – предхождащ гръцките полисите с хилядолетия и дори Троя с около 1500 години. Значение му е огромно, тъй като демонстрира как икономическата активност около солта е довела до урбанизация, социална стратификация и търговия на регионално ниво.

Хронология на развитието

Развитието на Солница може да се раздели на няколко етапа:

• Неолитна фаза (5600–4700 г. пр. Хр.): Първоначално селище, фокусирано върху солодобив чрез варене на слана вода в керамични съдове.
• Халколитна фаза (4700–4350 г. пр. Хр.): Преход към укрепено градско център с цитадела, вътрешен и външен град, население от около 350 души.
• Краят на селището: Предполага се, че е опустошено от земетресение около 4200 г. пр. Хр.

Този обект е свързан с култури като Караново, Хамангия, Варненска и Гумelnița–Караново, които са основата на ранната европейска цивилизация.

Местоположение и структура на комплекса

Комплексът Солница се намира на около 6 км източно от град Провадия, в долината на река Провадийска, на площ от около 300 декара. Той е разположен върху солен купол – единственият находище на каменна сол в България, което е определящо за развитието му. Структурата включва няколко основни части: производствен солодобивен център с ритуални ями, укрепено селище (цитадела), ритуално поле (ямно светилище), некрополи и непроучен керамичен център.

Компоненти на селището

Селището е било организирано като миниатюрен град с ясна йерархия:

• Цитаделата: Централна укрепена зона с двуетажни къщи и складове за сол.
• Вътрешен и външен град: Жилищни и производствени зони, заобиколени от стени.
• Ритуални зони: Ямно светилище с жертви и символи, свързани със солта като свещен ресурс.

Върху по-късни пластове е издигната тракийска могила, а след това са се установили траки и римляни.

Солодобивът и икономиката на селището

Солта е била „бяло злато“ – по-ценна от златото, тъй като се използвала за консервиране на храни, търговия и дори като валута. Жителите на Солница са произвеждали до 5 тона сол седмично чрез варене на слана вода в големи пещи с керамични съдове – метод, първи в Европа. Това е създавало огромно богатство, което е привличало нападатели и налагало укрепления.

Технологии и търговия

Производството е било индустриално за времето си:

• Използване на локални извори с високо съдържание на сол.
• Формиране на солни тухли за транспорт до Карпатите, Егейско море и Централни Балкани.
• Монопол в търговията, който е подхранвал социална елитна прослойка.

Тази икономика е довела до прото-урбанизация – първи случай в континентална Европа.

Укрепленията и отбранителните системи

Необходимостта от защита е била критична заради ценността на солта. Солница е имала най-старите и най-дебели крепостни стени в Европа – до 5 м дебели и 10 м високи, датиращи от 4700 г. пр. Хр. Строителството е продължило стотици години с три кръга стени и радиални укрепления.

Иновации в отбраната

Укрепленията са били революционни:

• Каменни стени: Масивни, от огромни блокове, те са първият такъв пример преди средновековието.
• Радиални бастиони: Изпъкнали структури, които нарушават реда на атакуващата армия, позволявайки отбрана с минимални сили – по двама нападатели наведнъж.
• Бастиони: Допълнителни кули за наблюдение и стрелба.

Тези методи са предхождали класическите крепости с хилядолетия.

Археологически находки и връзки с Варненския некропол

Разкопките разкриват богата материална култура: керамика, оръдия, амулети и ритуални предмети. Един от най-интересните е „маска“ с черти на влечуги – издължен нос, специфични очи, без уста, напомняща хуманоидни образи от фантастиката. Комплексът включва два тунела: 20-метров от иманяри и 40-метров бомбоубежище от Втората световна война, които не са дали съкровища, но подчертават мистиката на мястото.

Свързани обекти

На 40 км разстояние е Варненският некропол с най-старото злато в света (4560–4450 г. пр. Хр.), което вероятно е финансирано от солната търговия. Богатите погребения там са директно свързани със Солница, като солта е била „валута“ за придобиване на злато.

Съвременни проучвания и социализация

Археологическите проучвания започват през 2005 г. под ръководството на акад. Васил Николов и включват интердисциплинарен екип от България и чужбина. Към 2025 г. са проведени 21 сезона, с фокус върху консервацията. Обектът е номиниран за Европейско наследство през 2025 г. и е част от културния коридор „Солно наследство“ с 23 европейски сайта.

Посещения и достъп

Обектът е отворен за туристи през пролетта, лятото и есента (септември 2025 г. включително), с безплатни экскурсии от Историческия музей в Провадия. Посещенията са достигнали 5000 души през 2025 г., а изложби като „Повелителите на солта“ в НАИМ са популяризирали находките.

Интересни факти

• Първият „банкомат“ на Европа: Солницата е смятана за първия монетен двор, тъй като солните тухли са служили като валута – по-ценна от златото по онова време.
• Атака на иманярите: През 2022 г. търсачи на съкровища прокопават 20-метров тунел в могилата, но намират само празнота – истинското богатство е в историята.
• Мистичната маска: Находката с черти на влечуги без уста кара археолозите да се чудят дали праисторическите жители са вярвали в извънземни – или просто са имали чувство за хумор в скулптурите.
• Земетресение-разрушител: Селището е опустошено от природна катастрофа, което обяснява защо укрепленията не са устояли – иронията е, че са издържали на човешки нападения, но не и на земята.
• Европейски звезда: През 2025 г. Солница участва в международен форум в Полша, където е обявена за „най-атрактивния праисторически паметник в Европа“.

Ако сте впечатлени от тази праисторическа епоха, споделете статията с приятели и ги поканите да посетят Солница заедно – нека разпространим гордостта за българското наследство!

---
dLambow - "samou4itel1"