Плевенска панорама | dLambow

(Pleven Panorama)

Плевенска панорама: 360-градусово пътуване в сърцето на Освобождението – не пропускайте този епичен музей!

През есента на 1877 г., докато руските войници щурмуват редута „Кованлък“ под порой от куршуми, един млад български опълченец, ранен в крака, се скрива в окоп и шепне на другаря си: „Брат, ако умрем тук, поне ще видим свободата от земята.“ Тази шега, предадена от ветерани на поколения, е станала част от фолклора на Плевен – градът, който днес я възкресява в Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“, където посетителите буквално стъпват в историята. Този музей не е просто сграда – той е портал към героизма, който е променил съдбата на България.

Съдържание на темата

• Съдържание на темата
• История на Плевенската панорама
• Архитектура и дизайн
• Изложби и зали
• Туристическа значимост и посещения
• Интересни факти

Плевенска панорама (Pleven Panorama)

История на Плевенската панорама

Плевенската панорама е родена от желанието да се увековечи една от най-кървавите и решаващи глави в българската история – Обсадата на Плевен през Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. Този петмесечен конфликт, който е струвал живота на над 30 000 руски, румънски и български войници, е станал символ на съюзническия дух и несломимост. Панорамата е построена в чест на 100-годишнината от освобождаването на Плевен на 10 декември 1877 г., когато осман паша Осман се предава на румънския полковник Михаил Черчез. Открита е точно на тази дата през 1977 г., тя е част от мащабния проект на плевенчани да издигнат почти 200 паметника в чест на загиналите.

Идеята за панорама възниква през 1970-те години, когато България се подготвя за юбилея. Строителството започва през 1974 г. с доброволни дарения от местното население – истински народен проект, който отразява дълбоката благодарност към освободителите. Музеят е разположен в „Скобелевия парк“, на самото място на битките, където руският генерал Михаил Скобелев е командвал ключови щурмове. От самото си откриване панорамата става магнит за посетители: само през първите три години я минават 2,5 милиона души, а днес тя е сред Стоте национални туристически обекта на България.

Контекст на битките

Обсадата на Плевен е ключов момент в войната. След поражението си при Никопол на 16 юли 1877 г., осман паша Осман укрепва Плевен с редути като „Кованлък“ и „Иса ага“. Руско-румънските сили правят четири големи щурма: първият и вторият (юли-август) са неуспешни, но третият (31 август – 11 септември) е преломен. Генерал Скобелев превзема две редута с 13 000 войници, губейки 6500 души. Четвъртият щурм на 9–10 декември при река Вит завършва с капитулацията на турците. Тези събития не само освобождават Плевен, но и ускоряват края на войната, водейки до Санстефанския договор и независимостта на България.

Архитектура и дизайн

Архитектурният дизайн на Плевенската панорама е истинско произведение на изкуството, вдъхновено от самата история. Сградата наподобява пресечен конус с диаметър 40 метра, „носен“ от четири масивни щика – символ на руския щик, който е разбил османските редути. Три хоризонтални пръстена обикалят сградата, напомняйки за трите щурма, а четвъртият – декоративен фриз – олицетворява обсадата. Този уникален силует не е случаен: той създава илюзия, че паметникът „се издига“ от земята, сякаш е роден от битката.

Авторите на проекта са младите архитекти Иво Петров (27-годишен по времето) и Пламена Цачева, които работят с екип от 14 души. Те се вдъхновяват от московската панорама „Бородинската битка“, но я адаптират към българския контекст – вместо строги цилиндри, избираят динамична форма, която да отразява динамиката на щурма. Строителството отнема три години, а цялостният проект е финансиран от местни средства. Днес сградата е част от „Скобелевия парк“, заобиколен от зеленина и други паметници, като мавзолея „Св. Георги Победоносец“.

Символика и мащаб

Щиковете са високи 14 метра, а конусът – 24 метра, което прави панорамата една от най-големите в света. От покрива, където има две наблюдателни площадки, се виждат ключови точки от битката: „Мъртвата долина“, редути „Кованлък“ и „Иса ага“, както и Костницата в парка. Този дизайн не само впечатлява визуално, но и емоционално – той кара посетителите да се почувстват като участници в епопеята.

Изложби и зали

Вътре в панорамата посетителите преминават през четири тематични зали, които пресъздават хронологията на събитията с впечатляващи визуални ефекти. Това не е обикновен музей – това е иммерсивно преживяване, където живопис, скулптури и реликви се сливат в едно.

Уводна зала

Първата зала въвежда в контекста с шест големи платна (4 x 3,6 м) на руски и български художници. Те изобразяват ключови моменти: петвековното османско иго, Априлското въстание от 1876 г., протеста в Санкт Петербург, преминаването на Дунав, Самарското знаме и битката при Шипка на 23 август 1877 г. Тези картини, създадени от колектив от 13 художници под ръководството на Николай Овечкин от московското студио „М. Греков“, подготвят емоционално за основната атракция.

Панорамна зала

Сърцето на музея е кръгла зала с диаметър 40 м, където виси 115-метрово платно (15 м високо), зашити само с един шев. То пресъздава третия щурм на Плевен на 11–12 септември 1877 г., с перспектива до 8–10 км. Под платното са моделирани окопи с реплики на оръжия, униформи и предмети от епохата – куршуми, флагчета, дори модели на войници. Ефектът е хипнотизиращ: посетителите се чувстват в центъра на битката, сякаш куршумите свистят над главите им.

Диорамна зала

По-малката диорама (17 x 5 м) фокусира върху последната битка на 10 декември 1877 г. в долината на река Вит, 7 км западно от Плевен. Тя показва поражението на турците и тяхното бягство, с детайлни модели на река и войски. Тази зала подчертава трагичния край на обсадата.

Заключителна зала

Последната зала завършва с две платна: капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия. В ротацията има постоянна изложба с литографии от края на XIX век, артефакти като оръжия и документи. Тук се продават сувенири и информациялни материали.

Туристическа значимост и посещения

Плевенската панорама е задължителна спирка за всеки, който иска да опознае българската история. Като единствен паметник от рода си на Балканите, тя привлича милиони: от местни ученици до международни туристи. Посещението трае около час и половина, с опция за гид – препоръчително, за да се разкажат детайлите. Цени: 10 лв. за възрастни, 5 лв. за деца (към 2025 г.), с отстъпки за групи.

Работно време: лято (май–септември) 9:00–18:00 (пауза 12:00–12:30), зима 9:00–17:00. Достъпът е лесен с автобус от центъра на Плевен. Паркът предлага разходки, пикници и събития – от концерти до реконструкции на битки. Отзиви на TripAdvisor я хвалят като „3D история“ и „wow момент“, макар че някои отбелязват нужда от обновяване на екстериора.

Комбинирани турове

• С мавзолея „Св. Георги“ и Костницата – пълен ден история.
• С Регионалния исторически музей – за по-дълбок контекст.
• С зоологическата градина – за семейства с деца.

Интересни факти

• Платното в панорамната зала е толкова голямо, че е шито на ръка от 13 художници – процес, отнел две години и над 1000 кв. м лен!
• Архитект Иво Петров, на 27 г. през 1972 г., чертае дизайна на кухнята си – „Идеята дойде по време на вечеря“, споделя той в интервю от 2021 г.
• През 1977 г. откриването е с 10 000 гости, включително съветски дипломати – толкова е претъпкана, че някои гледат от парка с бинокли.
• В диорамата има скрита „пасхалка“ – модел на български опълченец, вдъхновен от реална снимка на ветеран, който е живял в Плевен до 1960-те.
• Панорамата е „побратим“ с руската в Бородно – художниците от Москва са работили тук, за да „възкресят“ руско-българското братство.

Ако Плевенската панорама ви вдъхнови да планирате пътуване, споделете историята ѝ с приятели, които обичат историята, или ни разкажете в коментарите вашето най-впечатляващо посещение на български паметник. Върнете се утре за нова забележителност!

---
dLambow - "samou4itel1"