Ема Браунлоу | dLambow

(Emma Brownlow)

Ема Браунлоу: Трогателната история зад картината, която вдъхнови Дикенс и спаси хиляди деца

Знаете ли, че Чарлз Дикенс, докато пише „Приключенията на Оливър Туист“, наема пей в параклиса на лондонското сиропиталище, за да наблюдава живота на изоставените деца? Това място, основано от капитан Томас Корам, не само вдъхновява великия писател, но и ражда шедьоври като картината на Ема Браунлоу, която улавя сърцето на викторианска Англия с една-единствена сълза на майка.

Съдържание на темата

• Викторианство и изоставените деца
• Томас Корам и сиропиталището
• Ема Браунлоу: Животът и вдъхновението
• Картината „Изоставено дете, върнато при майка му“
• Наследство и връзката с Дикенс
• Интересни факти

Ема Браунлоу (Emma Brownlow)

Викторианство и изоставените деца

В началото на XIX век лондонските улици са свидетели на трагедия, която днес ни кара да потръпнем. Бебета, увити в парцали и оставени в канавки или сред боклука, са толкова често явление, че минувачите минават край тях без да обърнат внимание. Тази жестока реалност е плод на суровото викторианско общество, където бедността и социалните норми обричат майките на изоставени деца на още по-голямо страдание.

Социалният контекст

Жените, забременели извън брака, са изхвърляни от семействата си и лишени от работа. Без подкрепа, те често се обръщат към проституция или дори самоубийство. Децата им – символ на срама – са оставяни на милостта на съдбата. Според исторически източници, само в Лондон всяка година умират хиляди бебета от глад, студ или болести. Тази криза подчертава необходимостта от институции, които да защитят най-уязвимите – децата без родители.

Влиянието върху обществото

Тази трагедия не остава незабелязана. Филантропи като Томас Корам виждат в нея не само човешка драма, но и обществен провал. Кампаниите за реформи започват да набират сила, а литературата – като тази на Дикенс – по-късно ще разкрие ужасите на бедността. Но преди книгите идват действията: първото сиропиталище във Великобритания, което ще спаси над 25 000 деца.

Томас Корам и сиропиталището

Капитан Томас Корам, стар моряк с голямо сърце, е човекът, който решава да сложи край на този кошмар. След 17 години кампания той получава кралско разрешение от Джордж II през 1739 г. и основава Foundling Hospital – първото в света благотворително учреждение за изоставени деца. Сградата в Блумсбъри, Лондон, става символ на надежда сред мрака на викторианската епоха.

Основаването

Корам, вдъхновен от видяното в Америка и Лондон, убеждава 21 дами от висшето общество да подкрепят идеята му. През 1741 г. първите 30 бебета са приети – 18 момчета и 12 момичета. Майките оставят токени (малки предмети като копчета или парчета плат), за да могат да разпознаят децата си по-късно. Институцията предлага образование, здравеопазване и професионална подготовка, като подготвя децата за живот като занаятчии или слуги.

Развитието

Сиропиталището процъфтява благодарение на подкрепата на художници като Уилям Хогарт и композитори като Георг Фридрих Хендъл. То не само спасява животи, но и вдъхновява изкуство и музика. До затварянето си през 1954 г. то е приело близо 30 000 деца, много от които са се завърнали при майките си след години на грижи.

Ема Браунлоу: Животът и вдъхновението

Ема Браунлоу (1832–1905) е викторианска художничка, чието творчество е тясно свързано със сиропиталището. Като най-малката дъщеря на Джон Браунлоу – самия секретар на институцията и бивш намереник – тя е отгледана сред стените на Foundling Hospital. Това лична връзка я прави уникален свидетел на живота там, а нейните картини са не просто изкуство, а хуманитарен манифест.

Семейството на Браунлоу

Джон Браунлоу е роден през 1810 г. като намереник номер 18 607. Майка му, Мери Гуудакр, го оставя в сиропиталището поради бедност, но след осем години го взима обратно. Джон започва работа като секретар и става директор, посвещавайки живота си на децата. Той пише книги за институцията, като „История и цели на сиропиталището“ (1865 г.), които разкриват ежедневието и успехите на подопечните.

Като художничка

Ема е самоукана и излага в Кралската академия на изкуствата от 1852 г. насам. Тя създава серия от картини за живота в сиропиталището – „Кръщенето“ (1863 г.), „Болната стая“ (1864 г.) и „Раздяла“ (1868 г.). Работата ѝ е смес от жанрово изкуство и портрети, често с включени репродукции на класически картини от колекцията на институцията, като тези на Хогарт. Това не само украсява, но и символизира „изкупление“ за децата.

Личната свяст

За Ема историята е лична: баща ѝ е жив пример за щастив край. Тя рисува с цел да популяризира добродетелите на сиропиталището, отговаряйки на критиките, че то разделя майки и деца. Самопортретът ѝ, съхраняван в Музея на намерениците, показва скромна жена без претенции – отражение на викторианските норми за женското изкуство.

Картината „Изоставено дете, върнато при майка му“

Шедьовърът от 1858 г., съхраняван в Музея на намерениците в Лондон, улавя редък, но трогателен момент: завръщането на дете при майка му. Младата жена, без годежен пръстен, но с подобрен външен вид и подаръци, е обхваната от емоции и изпуска документа – „парчето“ от приемането на детето. Това е идеализирана сцена, но базирана на реални случаи.

Символиката

Картината е разказ в бои: ръцете на майката и детето говорят за болка и радост. Зад бюрото стои Джон Браунлоу – баща на художничката – като страж на справедливостта. На стената висят репродукции на картини от колекцията, включително „Марша на гвардейците към Финчли“ на Хогарт, които добавят дълбочина и връзка с историята на институцията. Изложена в Кралската академия, тя е описана като „капитален портрет“ от пресата.

Влиянието върху публиката

Тази картина не е просто изкуство – тя е инструмент за набиране на средства. Тя показва, че сиропиталището не само спасява, но и възстановява семейства, противодействайки на обвиненията в безчувственост. Днес тя е ключов експонат в музея, който разказва историята на Foundling Hospital.

Наследство и връзката с Дикенс

Foundling Hospital затваря врати през 1954 г., но наследството му живее в Coram – днешната детска благотворителна организация. През 215 години то спасява 30 000 деца, много от които намират път към по-добър живот. Джон Браунлоу вдъхновява приятеля си Чарлз Дикенс, който живее наблизо и наема пей в параклиса.

Дикенс и „Оливър Туист“

Персонажът господин Браунлоу в романа от 1838 г. е вдъхновен от Джон – добър, образован мъж, който спасява Оливър. Дикенс, редовен посетител, пише „Received, a Blank Child“ за институцията и включва теми за намереници в „Малка Доррит“ и пиесата „No Thoroughfare“. Той дори помага на майка да постави дете в сиропиталището, показвайки реална ангажираност.

Съвременното наследство

Днес Музеят на намерениците пази артефакти, токени и картини на Ема. Coram продължава работата с приемни семейства и подкрепа за деца в риск. Историята напомня, че една идея – като тази на Корам – може да промени поколения.

Интересни факти

• Джон Браунлоу пише роман „Ханс Слоун – приказка“ през 1831 г., чиято фабула е подобна на „Оливър Туист“ – Дикенс вероятно я е чел.
• Ема Браунлоу е омъжена за певеца Доналд Кинг през 1867 г. и след това подписва работите си като Ема Браунлоу Кинг.
• Първите 30 деца в сиропиталището са приети на 25 март 1741 г. – дата, която се празнува като Ден на намерениците.
• Хендъл композира „Месиас“ специално за благотворителни концерти в параклиса на институцията, за да събере средства.
• В края на XIX век сиропиталището е толкова популярно сред елитата, че става „модерно“ да дариш там – подобно на днешни благотворителни събития.
• Едно от токените е миниатюрна картина на кораб – символ на надежда за майка, която е работила като шивачка.

Ако историята на Ема Браунлоу ви разтърси, споделете я с приятели или прегледайте още трогателни теми на сайта ни сега – кой знае каква съдба ще вдъхнови!

---
dLambow - "samou4itel1"