Жак Фреско: Самоук учен, който проектира утопията на бъдещето
Представете си свят, в който парите са излишни, войните – минало, а градовете се саморегулират като живи организми. Това не е сценарий от научна фантастика, а визия на Жак Фреско, който на 14 години напуска дома си, за да пътува с влакове като един от „Дивия момчета на пътя“ по време на Голямата депресия. Този бунтарски дух го превръща в футурист, който предизвиква системата и предлага алтернатива, която днес звучи по-актуално от всякога.
Съдържание на темата
 |
| Жак Фреско (Jacque Fresco) |
Ранни години
Жак Фреско се ражда на 13 март 1916 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейство на имигранти от Близкия изток. Баща му Айзък, роден в Истанбул, е градинар, а майка му Лена – от Йерусалим. Голямата депресия от 1929 г. бележи детството му, като го кара да се сблъска рано с обществените несправедливости. Вместо да следва традиционния път, Фреско става самоук – прекарва часове в библиотеките, обсъжда Дарвин и Айнщайн с приятели на покрива на дома си и дори печели конкурс за драма.
Първи стъпки към бунта
На 14 години той напуска училище и се присъединява към групата „Диви момчета на пътя“ – млади хора, които пътуват с прескочване на влакове в търсене на работа. Това преживяване укрепва убеждението му, че системата е дефектна. Кратко посещава Лигата на младите комунисти, но е изхвърлен след яростен спор, в който заявява: „Карл Маркс греши!“ През 30-те години пътува до Флорида и Полинезия, където се запознава с алтернативни култури, които влияят на визията му за хармонично общество.
Влияния и вдъхновения
Фреско черпи идеи от утопични мислиници като Едуард Белами и Х. Дж. Уелс, както и от технократи като Хауърд Скот. Тези влияния го насочват към вярата, че науката, а не политиката, е ключът към промяната. Като тийнейджър той вече скицира футуристични градове, мечтаейки си за свят без бедност.
Кариера и иновации
Кариерата на Фреско е като мозаика от изобретения и предизвикателства – от авиационни дизайни до филмови модели. Самоукът работи в разнообразни области, но винаги с фокус върху ефективността и устойчивостта. През 30-те години влиза в „Дъглас“ като дизайнер на самолети, предлагащи летящи крила и дискови форми, но идеите му са отхвърлени като „прекалено футуристични“.
Втората световна война и авиационните проекти
През 1942 г. е повикан в армията и работи в Уърт Фийлд, Охайо, където създава до 40 дизайна на ден. Един от тях – „радикално променливо крило“ – позволява на пилотите да регулират дебелината му за по-добър контрол. След демобилизацията продължава в авиацията и филмовата индустрия, където консултира за научнофантастични продукции като „Звярът с милионите очи“.
Архитектура и жилищни иновации
В края на 40-те години Фреско основава лаборатория в Лос Анджелис и проектира „Целенасочения дом“ – стъклена и алуминиева къща, която се строи за 8 часа и струва само 5200 долара. През 1948 г. тя е изложена в Уорнър Брос, посетена от 20 000 души, а приходите отиват за борба с рака. По-късно създава „Къщата сандвич“ – сглобяема за 2950 долара – и „Проект Американа“, план за кръгообразни градове с автоматизация.
Други изобретения
Фреско разработва 3D технология без очила през 1949 г., медицинско оборудване като електронни инструменти и дори триколка автомобил с 32 части. Той е консултант за Военноморските сили и ВВС, но често губи идеи поради липса на финансиране. През 50-те години управлява лаборатории и лекциира по промишлен дизайн.
Предизвикателства в кариерата
Въпреки таланта си, Фреско се сблъсква с бюрокрация и присвояване на идеи. Лабораторията му е разрушена за магистрала, а проекти като Trend Home не влизат в масово производство. Това го кара да осъзнае: „За да реализираш иновации, трябва да промениш обществото.“
Проектът „Венера“
През 1980 г. Фреско купува 22 акра земя във Венера, Флорида, и създава изследователски център. През 1994 г. го преименува на „Проектът „Венера““ – некомерсиална организация, посветена на ресурсно базирана икономика. С партньорката си Роксан Мийдъс той строява 10 сгради и модели на футуристични градове.
Основни принципи
Проектът предлага свят без пари, където ресурсите са общо наследство. Автоматизацията и кибернетиката елиминират труда, а науката управлява разпределението. Градовете са кръгообразни, с централни компютри за управление на енергия и транспорт. Целта: край на войните, бедността и замърсяването чрез устойчив дизайн.
Популяризиране и медийно присъствие
Фреско публикува „Най-доброто, което парите не могат да купят“ (2002 г.) и участва във филми като „Бъдеще по проект“ (2006 г.) и „Духът на времето: Допълнение“ (2008 г.). През 2010 г. пътува в 20 държави за лекции. Проектът вдъхновява Движението „Цайтгайст“, но те се разделят през 2012 г. поради различия.
Днес и бъдещето
След смъртта на Фреско през 2017 г., Роксан Мийдъс управлява проекта. Той продължава да предлага семинари и модели, макар критики за липса на реални реализации. Според последователите, идеите са „еутопия“ – добра посока, а не невъзможна мечта.
Идеи и наследство
Фреско вижда човечеството на кръстопът: „Или създаваме рай на Земята, или се самоунищожаваме.“ Той критикува политиците: „Те не изучават поведението, селското стопанство или океанографията.“ Идеите му са вдъхновени от Тесла и Фулър, но уникални – фокус върху „ресурсно базирана икономика“, където автоматизацията осигурява изобилие.
Ключови послания
- Човешкото поведение може да се промени чрез среда, не е вечно.
- Науката трябва да управлява, не парите или политиката.
- Глобалният дизайн е единственият път към устойчивост.
Наследството му вдъхновява архитекти, футуролози и активисти. Физикът Пол Хюит го нарича „един от трите най-вдъхновяващи образа“ за кариерата си. Днес, в ерата на климатични кризи, визията му звучи пророчески.
Критики и отговори
Някои го обвиняват в утопизъм, но Фреско отвръща: „Ние предлагаме посока, базирана на наука, не крайни граници.“ Липсата на реализации се дължи на „недостиг на професионално ангажиране“, както отбелязва режисьорът Уилям Газеки.
Интересни факти
- Фреско се присъединява към Ку Клукс Клан в Маями през 50-те, за да тества дали може да промени расови предразсъдъци отвътре – експеримент, който му коства репутация, но укрепва убеждението му в променяемостта на поведението.
- През 1949 г. той предлага 3D кино без очила, което днес е реалност, но тогава е отхвърлено като „фантазия“.
- Синът му Ричард умира трагично през 1976 г. като редник, а дъщеря му Бамби – от рак през 2010 г., което го кара да се фокусира още повече върху хуманитарни идеи.
- В Полинезия през 1939 г. комуникира с местни чрез жестове, тъй като не знае езика – опит, който го научава за културна относителност.
- Той твърди, че е продал изобретения без патент, за да избегне бюрокрация, и губи лаборатория заради дългове – ирония за човек, който мечтае за изобилие.
- През 2011 г. говори пред „Окупирай Маями“, вдъхновявайки протестите срещу финансовия капитализъм.
- Аниматорът на „Стар Трек“ Дъг Дрекслър създава 3D модели по неговите дизайни, наричайки го „Леонардо да Винчи на нашето време“.
- На 99 години Фреско получава награда от ООН за градско планиране – доказателство, че идеите му остават актуални до края.
Ако ви вдъхнови историята на Жак Фреско, споделете я с приятели, които мечтаят за по-добро утре – заедно можем да започнем дискусия за бъдещето!
dLambow - "samou4itel1"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.