Сенахерибова призма | dLambow

(Sennacherib's Prism)

Сенахерибова призма: Тайната на асирийския цар, която потвърждава библейската история

През 1830 година, в развалините на древния град Ниневия, британският офицер Робърт Тейлър случайно откопава странен глинен предмет – шестоъгълна призма, покрита с непознати символи. Когато учените по-късно разчитат клинописа, те откриват не просто надпис, а драматичен разказ за обсадата на Йерусалим, който съвпада с библейския разказ за чудото, спасило еврейския цар Езекия. Тази "загубена" находка не само разкрива амбициите на един от най-кръвните завоеватели на древния свят, но и доказва, че историята често е по-сложна от това, което четем в учебниците.

Съдържание на темата

• Откритие и описание
• Сенахериб: Какво знаем за царя
• Съдържание на надписа
• Кампанията срещу Юда и Йерусалим
• Библейни връзки и историческо значение
• Интересни факти

Сенахерибова призма (Sennacherib's Prism)

Откритие и описание

Сенахерибовата призма, известна още като Тейлърова призма, е един от най-ценните артефакти на неоасирийската епоха. Тя представлява шестоъгълна глинена призма от печена глина, висока около 38 сантиметра и с диаметър 14 сантиметра. Надписът, състоящ се от над 500 реда, е изписан на акадски клинопис в нововавилонски диалект. Призмата е датирана към 691 г. пр. Хр. и е предназначена като основателен запис – вид паметник, който асирийските царе поставяли в основите на храмове или дворци, за да увековеят своите постижения пред боговете и поколенията.

Как е открита?

През 1830 г. полковник Робърт Тейлър, британски консул в Багдад, откопава призмата сред руините на Ниневия – древната столица на Асирия, днес близо до Мосул в Ирак. Това се случва преди систематическите разкопки на Полем-Емил Бота и Остен Хенри Лайард през 1840-те години. Тейлър придобива артефакта и след смъртта му през 1852 г. Британският музей го купува от вдовицата му през 1855 г. Днес призмата е инвентарен номер BM 91032 и се съхранява в Лондон. Интересно е, че тя е един от първите големи асирийски текстове, които помагат за дешифрирането на клинописа.

Физически характеристики

Призмата е направена от червена глина, печена на висока температура за издръжливост. Шестте страни са равномерно изписани, с леко изтъркани ръбове от времето. Надписът е организиран в колони, разделени на шест основни параграфа, всеки описващ по една военна кампания. Това не е случайно – асирийските записи са били пропагандни инструменти, предназначени да възхваляват царя като божествен защитник.

Сенахериб: Какво знаем за царя

Сенахериб (704–681 г. пр. Хр.) е вторият син на цар Саргон II и един от най-влиятелните владетели на Неоасирийската империя – най-голямата сила в Близкия изток през VIII–VII век пр. Хр. Той наследява престола през 705 г. пр. Хр. след загадъчната смърт на баща си и управлява 24 години, белязани от безмилостни завоевания и грандиозни строителни проекти. Сенахериб е известен с разрушението на Вавилон през 689 г. пр. Хр., което предизвиква гняв сред боговете според съвременниците му, и с преместването на столицата от Калху (днешна Нимруд) в Ниневия.

Личност и управление

В собствените си надписи Сенахериб се описва като "могъщ цар, велик син на боговете", справедлив и защитник на реда. Той е страстен строител: преустройва Ниневия в метропол с акведукти, градини и огромен дворец, украсен с релефи на битки. Но зад фасадата на величието стои тиранин – той депортира стотици хиляди хора, унищожава градове и налага тежки данъци. Смъртта му е трагична: убива го собствен син през 681 г. пр. Хр., вероятно заради религиозни разногласия. Сенахериб е символ на асирийската мощ, но и на нейната жестокост – той е "оръдие на гнева Божий" според Библията (Исая 10:5).

Неоасирийската империя по негово време

Империята на Сенахериб обхваща територии от Египет до Персия, с армия от десетки хиляди войници и ефективна администрация. Той въвежда иновации като железни оръжия и обсадни машини, които правят Асирия непобедима. Въпреки това вътрешни бунтове и външни съюзи (като този на Юда с Египет) подкопават властта му. Призмата е ключов източник за разбирането на този период, показвайки как пропагандата оформя историята.

Съдържание на надписа

Надписът на призмата е структуриран като хроника на осемте военни кампании на Сенахериб от 704 до 689 г. пр. Хр. Той започва с възхвала към боговете Ашур и Мардук, след което преминава към детайлни описания на битки, грабежи и данъци. Текстът е написан в първо лице, за да подчертае личния принос на царя, и завършва с молитва за дълговечност на империята. Общият обем е около 500 реда, разделени на колони, които се четат от горе надолу и отдясно наляво.

Структура на текста

Шестте параграфа съответстват на кампаниите:

• Първа: Филистия и Финикия (703 г. пр. Хр.);
• Втора: Бунт в Вавилон (702 г. пр. Хр.);
• Трета: Юда и Левант (701 г. пр. Хр.);
• Четвърта: Битка с Елам (698 г. пр. Хр.);
• Пета: Нова война с Вавилон (694 г. пр. Хр.);
• Шеста: Кампания в Анатолия (697 г. пр. Хр.);
• Седма: Още една срещу Вавилон (691 г. пр. Хр.);
• Осма: Разрушение на Вавилон (689 г. пр. Хр.).

Стил и цел

Стилът е епичен и хвалебствен – Сенахериб се хвали с "огнения си поглед, който кара враговете да треперят". Целта е пропаганда: да укрепи лоялността на поданиците и да заплаши бунтовниците. За разлика от по-късни асирийски записи, този е "финална редакция", компилирана след 691 г. пр. Хр., с леки корекции в по-късни копия като Чикагската призма (689 г. пр. Хр.).

Кампанията срещу Юда и Йерусалим

Най-известният раздел от призмата описва третата кампания през 701 г. пр. Хр., когато Сенахериб нахлува в Юда, за да потуши бунта на цар Езекия. Той обявява: "Захванах 46 от укрепените му градове... и малките градове около тях... Сам Езекия, юдеецът, който не се подчини на моят ярем, затворих в Йерусалим, неговия царски град, като птица в клетка." Текстът подчертава грабежите – 200 150 депортирани, 30 таланта злато и 800 таланта сребро като данък.

Детайли от кампанията

Сенахериб описва как Езекия е подкрепян от египетския фараон Шабака и филистимския цар на Азот. Асирийците побеждават съюзниците при Елтеке, след което опустошават Юда. Йерусалим е обсаден с "огромни кули и обсадни машини", но призмата мълчи за изхода – няма споменаване за превземане или смърт на Езекия. Това е ключов пробел, който историците тълкуват като признак за неуспех.

Ролята на Езекия

Езекия (715–686 г. пр. Хр.) е описан като бунтовник, който "не се подчини на ярема". Според призмата той плаща огромен откуп от храмовите съкровища, за да избегне пълна разруха. Това събитие е част от по-широк конфликт, където Юда се съюзява с Египет срещу Асирия, но обсадата завършва с отстъпление на Сенахериб заради заплаха от египетска армия под предводителството на Тирхака.

Библейни връзки и историческо значение

Призмата е мост между асирийската пропаганда и библейската история, особено в 2 Царе 18–19, 2 Паралипоменон 32 и Исая 36–37. Библията разказва за "ангела Господен, който уби 185 000 асмурци" и спаси Йерусалим, докато призмата мълчи за поражението. Това съвпадение потвърждава историческата автентичност на Библията и показва как древните текстове се допълват.

Съпоставка с библейския разказ

И двете източника описват нахлуването, обсадата и данъка. Библията добавя чудесно избавление, докато призмата подчертава "победата" над 46 града, но пропуска Йерусалим. Съвременни учени като Даниел Дейвид Лъкенбил (в "The Annals of Sennacherib", 1924) виждат в това доказателство за частичен неуспех на Сенахериб. Артефактът обогатява разбиране за VIII век пр. Хр., показвайки политическите съюзи и военните тактики.

Значение за историците

Призмата, заедно с Чикагската и Йерусалимската (открита през 1990 г.), предлага уникална перспектива върху Неоасирийската империя. Тя помага за датиране на събития, разкрива икономиката (данъци в злато и сребро) и културата (религиозни мотиви). За библейски учени тя е "археологическо свидетелство", което укрепва вярата в историческата точност на Стария завет.

Интересни факти

• Призмата е толкова ценна, че по време на Втората световна война Британският музей я скрива в пещера, за да я предпазва от бомбардировки.
• Сенахериб е единственият асирийски цар, споменат по име в Библията четири пъти, но призмата не споменава обсадата на Лахиш – най-кървавата битка, изобразена на релефи в Ниневия.
• Копие на призмата, Чикагската, е закупена през 1919 г. от антиквар в Багдад за сумата, равна на днешни 500 долара – евтина цена за историческо съкровище.
• Йерусалимската призма, открита наскоро, разкрива леки разлики в текста, които показват как Сенахериб "коригира" историята си след всяка кампания.
• Според асурологите, "птицата в клетка" е типична асирийска метафора за поражение, но Сенахериб я използва, за да прикрие провала си пред Йерусалим.

Заинтригувани ли сте от тайните на древните артефакти? Споделете в коментарите какво мислите за връзката между призмата и Библията или предложете друга историческа загадка, която да разкрием заедно. Не забравяйте да споделите статията с приятели, които обожават древната история!

---
dLambow - "samou4itel1"