Амадия | dLambow

(Amedi)

Градът на планинския връх: Тайните на Амадия, където времето спира на 1400 метра височина

В далечния северен Ирак, където планините се издигат като древни стражи, се крие градът Амадия – място, което изглежда сякаш е извадено от страници на забравена приказка. Според древни предания, тук са започнали своето пътешествие Тримата вълшебници, известни от Библията като Трима мъдреци, които са се отправили към Витлеем, водени от звездата. Тази легенда, предавана от поколение на поколение, добавя магия към вече зашеметяващия пейзаж: град, изграден върху елиптичен връх на 1400 метра над морското равнище, който не може да се разшири отвъд скалните си граници. Представете си: тесни улички, където къщите висят като балкони над бездната, и пет древни порти, които шепнат истории от хилядолетия. Това е Амадия – единственият град в света, който е роден, за да бъде вечен, но вечно ограничен от природата си.

Съдържание на темата

• Географско положение на Амадия
• История на града
• Древните порти
• Архитектура и култура
• Живот в Амадия днес
• Интересни факти

Амадия (Amedi)

Географско положение на Амадия

Амадия, известна също като Амеди или Амадиях, се намира в Дохукска област на Кюрдистанския регион на Ирак, на около 70 километра северно от град Дохук и 230 километра от Ербил. Този град е уникален не само заради своята история, но и заради географското си положение: той е изграден върху плосък връх на варовик, образуващ елиптично плато с площ по-малка от един квадратен километър. Височината му достига 1400 метра над морското равнище, което го прави един от най-високите обитавани градове в региона. Окружен от стръмни скали, които се издигат като естествена крепост, Амадия предлага панорамни гледки към долината на река Велики Заб, където планините Матеен и Гара се сливат в зашеметяваща симфония от зелени склонове и стръмни пропасти.

Природни особености

Геологията на Амадия е не по-малко впечатляваща от нейната архитектура. Платото е част от еоценовата варовикова формация Пиласпи, датирана преди около 45 милиона години, когато тези земи са били покрити от лагунно-море. Днес това създава уникален терен: стръмни стени, които правят всяко изкачване към града като приключение. Климатът е средиземноморски с горещи лета и студени, влажни зими – снягът е чест гост в планинските райони, а пролетта превръща околностите в рай за пешеходци. Около града са разположени пет села: Кани Маси, Бармани, Сарсанач, Дирлук и Джаманки, които добавят към културния пейзаж на региона.

Защо Амадия не може да расте?

Един от най-куриозните аспекти на Амадия е, че тя е "затворена" в собствената си граница. Платото, върху което е изградена, е толкова компактно, че всяко разширяване би означавало оспорване на природата. Това не е просто географска особеност – то е стратегическо предимство от древни времена, превръщащо града в непристъпна крепост. Днес това ограничение подчертава устойчивостта му: населението е около 4000 души, а всяка къща е интегрирана в релефа, сякаш е израснала от скалата. За посетителите пътят към Амадия е по тесна, криволичеща пътека, която се извива по склоновете, напомняйки за минали епохи, когато достъпът е бил само по стръмни стълби.

История на града

Историята на Амадия е като тъкан от нишки на множество цивилизации – от ассирийците до османците. Най-старите писмени свидетелства са от IX век пр. Хр., по времето на ассирийския император Салманасар III (858–824 пр. Хр.), който споменава града като "град на медите". Според легендите, Амадия е основана около 3000 г. пр. Хр., по времето на неоассирийската империя, но археологическите находки сочат към още по-ранни поселения от ранната бронзова епоха. Регионът е бил обитаван от субарти – несемитски народи, които са живели в тези земи преди да попаднат под контрола на митаните през XVI век пр. Хр.

От медите до партяните

Медите са първите, които правят от Амадия столица на своето царство, използвайки естествената защита на платото. По-късно, през 855–824 г. пр. Хр., ассирийците завладяват града, а след тях идват партияните и персите. Ксенофон, минавайки през региона през IV век пр. Хр., описва местните като "меди" и отбелязва "разрушените медски градове". През ахеменидската империя Амадия става част от Медия Магна. Тези епохи оставят следа в партийските релефи, изсечени в скалите – изображения на царе, които днес са мистерия за историците.

Средновековни епохи и османско влияние

През VII век Амадия е завладяна от арабите, а през средновековието става център на Бахдинанското емирство (1376–1843 г.), където мюсюлмани, християни и евреи живеят в мир. Това е периодът на разцвет, когато градът е търговски и културен център. През 1160 г. тук се ражда Дейвид Алрой, претендент за месия, който предвожда въстание срещу властта, но е победен. Османците управляват региона до XX век, а след Първата световна война Амадия е част от споровете за Кюрдистан. Днес градът е под контрола на Кюрдистанския регион на Ирак, символ на културно многообразие.

Древните порти

Една от най-впечатляващите черти на Амадия са нейните древни порти – пет величествени входа, които са служили като стражи на крепостта. Те не са просто архитектурни елементи, а символи на историята, датиращи от различни епохи. Въпреки че някои са в руини, те разказват за минали битки и търговски пътища.

Бахдинанска порта (Мосулска порта)

Най-запазената е Бахдинанската порта, известна още като Мосулска или Сипна порта, с височина почти 14 метра. Изградена през XIII век по време на Бахдинанското емирство, тя е украсена с резби на дракони и герои – символи на защита и победа. Четири фигури, вероятно партийски царе от III век, стоят като стражи. Портата е достъпна по стръмна каменна стълба, интегрирана с древния подем към платото. Тя е единственото запазено входно съоръжение от крепостта, напомняйки за времето, когато Амадия е била непристъпна цитадела.

Други порти и тяхното значение

Втората известна порта е Зебарската, на изток, датираща от периода на Амадийската крепост. Тя води към джамията и базара, образувайки древната главна артерия на града. Според преданията, петте порти са били: Бахдинанска, Зебарска, Мосулска, Сакава и една още по-стара, към Мосул. Те са служили за контрол на движението – от търговци до нашественици. Днес Бахдинанската е основната атракция, с информационни табели на английски, кюрдски и арабски. Тези порти са причина Амадия да е номинирана за обект на ЮНЕСКО, подчертавайки тяхната роля в човешкия гений за адаптация към ландшафта.

Археологическо значение

Резбите върху портите – дракони, орли и герои – са свързани със селджукската иконография, с талismanни функции. Те защитавали от зли сили, както в легендите за Свети Георги. Археолозите виждат в тях връзка с по-стари традиции, датиращи от ассирийските времена.

Архитектура и култура

Архитектурата на Амадия е симбиоза между човешка изобретателност и природата. Къщите са "висящи" – с балкони, които надничат над бездната, а улиците са тесни и криволичещи, адаптирани към елиптичното плато. Това създава усещане за лабиринт, където всяко ъгъл крие изненада.

Религиозни паметници

Центърът е Голямата джамия на Амадия от XII век – най-старата и голямата в региона, с 31-метров минарет от XV век, строено по времето на Бахдинанското емирство. До нея са руините на синагога и гробница, приписвана на пророк Езекиил, както и християнска църква. Това многообразие отразява толерантността на града: мюсюлмани, християни и евреи са съжителствали тук векове наред. През 1760 г. доминиканският мисионер Леополдо Солдини основава мисия за Кюрдистан в Амадия.

Културно наследство

Амадия е смятан за място на мажите – древните персийски жреци, включително Библейските Три мъдреца. Това добавя духовна дълбочина: градът е кръстопът на знания, търговия и идеи. Днес той е част от списъка на ЮНЕСКО за обекти под заплаха, с проекти за запазване, финансирани от Британския съвет. Културата е жива в традициите: кюрдски фестивали, ръчни килими и истории, предавани устно.

Живот в Амадия днес

Със своите 4000 жители, Амадия е тих, мирен град, далеч от шума на големите центрове. Животът тук е бавен: сутринта започва с чакането на изгрева над долината, а вечерта – с разкази край чая. Икономиката разчита на земеделие, туризъм и животновъдство – градини с плодове и пасища в склоновете. През лятото градът привлича посетители с прохладата си, а зимата – със сняг, който превръща улиците в зимна приказка.

Туризъм и достъп

Достъпът е лесен с кола от Дохук, но пътят е приключение. Туристите посещават портите, джамията и релефите, като се наслаждават на гледките. Безопасността в Кюрдистанския регион е висока, а гостоприемството на местните – легендарно. Има малка бензиностанция и кръгова пътека около града. През 2018 г. британският Cultural Protection Fund финансира документация на наследството, правейки Амадия още по-достъпна.

Предизвикателства и бъдеще

Въпреки красотата, градът се сблъсква с предизвикателства: близостта до турската граница и минали конфликти. Но общността е устойчива, фокусирана върху запазване и туризъм. Бъдещето изглежда светло с усилията за включване в ЮНЕСКО.

Интересни факти

• Амадия е един от най-старите непрекъснато обитавани градове в света, с история над 5000 години – по-стара от много европейски столици.
• Според предания, тук е започнало пътешествието на Тримата мъдреца към Исус, правейки града "библейско място" в Ирак.
• Партийските релефи в скалите под портата изобразяват царе, които изглеждат като "стражи от камък" – някои ги смятат за предшественици на драконобойците като Свети Георги.
• През 1163 г. еврейското население в Амадия наброявало около 1000 семейства, занимаващи се с търговия на галови орехи – истински "златен бизнес" тогава.
• Градът е номиниран за ЮНЕСКО през 2013 г., но е на "списъка на заплаха" заради нужда от реставрация след конфликти.
• Кюрдите в Амадия са "нови" в исторически мащаб – те се установяват масово едва през средновековието, замествайки по-стари народи.
• Единствената кръгова пътека в града е толкова тясна, че возилата трябва да се "срещат" на ъглите – комичен танц на трафика!
• Снягът в Амадия е рядък за Ирак, но през зимата градът се превръща в "малка Швейцария" на Близкия изток.

Ако тази история за Амадия ви вдъхнови, споделете я с приятели и ги поканете да открият красотата на Кюрдистан. Или защо не напишете коментар долу – какво ви заинтригува най-много в този планински рай? Вашето мнение може да вдъхнови други пътешественици!

---
dLambow - "samou4itel1"