Апостол Карамитев | dLambow

(Apostol Karamitev)

Апостол Карамитев: Легендата на Българския Театър и Кино

В един от най-незабравимите си интервюта, великият актьор Апостол Карамитев, с характерната си усмивка и искрящ поглед, заявява: „Искам да умра млад и красив!“ Тези думи, произнесени с лекота и хумор, са станали легендарни, а днес, на 102 години от рождението му, те ни напомнят за човека, който живя пълнокръвно и остави следа в сърцата на поколения българи. Представете си: на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ той не просто играе – той живее всяка роля, сякаш е роден за нея. Тази кратка история от живота му, пълна с шарм и ирония, е само началото на пътешествието ни през живота на един от най-обичаните ни актьори.

Съдържание на темата

• Ранни години
• Образование и първи стъпки
• Театрална кариера
• Киногалерия: Най-емблематичните роли
• Личен живот и семейство
• Наследство и памет

Апостол Карамитев (Apostol Karamitev)

Ранни години

Апостол Милев Карамитев се ражда на 17 октомври 1923 г. в Бургас – градът на морето, който сякаш е създал за него романтичния му чар. Родителите му, Миле и Мария Карамитеви, са скромни хора от пристанището: баща му е каруцар, а майка му се грижи за семейството в бедни, но топли условия. Фамилията му първоначално е била Апостолов, но по-късно се променя на Карамитев – факт, който добавя още една нишка към мистерията около този човек. От малък Апостол расте в атмосфера на пристанищни истории, соления морски бриз и мечти за по-голям свят отвъд хоризонта.

Детството му не е леко. Бургас през 20-те години е оживено място, пълно с италиански търговци и културни влияния, които ще маркират живота му. Малкият Апостол често слуша разкази за корабокрушения и далечни страни, които будят в него любов към приключенията. Той е момче с ярък характер – любопитно, енергично и с естествен дарб за имитация. Съучениците му си спомнят как той разсмива целия клас, като пресъздава гласове на възрастни или разказва вицове с италиански акцент. Тези ранни години формират човека, който по-късно ще завоюва сцената с лекота и автентичност.

Семейни влияния

В семейството на Карамитеви акцентът е върху труда и образованието. Баща му, макар и необразован, настоява Апостол да учи, за да не повтори неговата съдба. Майка му, с нейната тиха сила, му вдъхва ценности като честност и състрадание – качества, които ще се отразят в многото му роли на обикновени, но дълбоки хора. Тези корени от Бургас ще го вдъхновяват през цялата му кариера, често връщайки го към теми на произхода и идентичността.

Образование и първи стъпки

Образованието на Апостол Карамитев е истинско приключение, което започва в италианското начално училище „Алесандро Манцони“ в Бургас. Там той усвоява италианския език с лекота, превръщайки го в свой втори роден. По-късно преминава в италианската прогимназия, а след това – в гимназията „Алфредо Ориани“. Към края на образованието си той вече владее свободно италиански, френски и немски, а и българският му е елегантен и богат. Тези езици не са просто умения – те са ключ към света на Шекспир, Пирандело и другите майстори, които ще го вдъхновяват.

След гимназията Апостол се записва да учи право в Софийския университет, но съдбата има други планове. През Втората световна война той участва в редица дейности, включително като доброволец, което му дава опит с човешката драма. Първите му стъпки към сцената са в Бургаския театър, където като тийнейджър участва в любителски постановки. Той дебютира с малка роля в пиесата „Ромео и Жулиета“ – ирония, тъй като по-късно ще играе Ромео на голямата сцена. Тези години са пълни с търсене: той пробва различни професии, от клерк до преводач, но страстта към актьорството винаги го връща обратно.

Студентски години в София

През 1947 г. Апостол постъпва в Националната висша театрална школа (днешния ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“) в класа на проф. Боян Дановски. Там той се утвърждава като талант, който не се поддава на шаблони. Дановски, строгият му ментор, отбелязва: „Апостол не играе – той е.“ Завършва през 1951 г. със специалност „актьорско майсторство“ и веднага е поканен в Народния театър „Иван Вазов“. Това е моментът, в който започва звездният му възход.

Театрална кариера

Театърът е истинският дом на Апостол Карамитев. От 1947 г. той е сред водещите актьори на Народния театър „Иван Вазов“, където създава над 50 незабравима роли. Неговата игра е смесица от романтика, драма и лекота – той може да разсмее публиката до сълзи, за да я разтърси емоционално в следващата сцена. Карамитев не е просто актьор; той е „апостолът на българския театър“, както го наричат почитателите му.

Романтични и патетични роли

Сред най-паметните му образи са Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Шекспир (1952 г.), където неговата страст пленява залата. В „Дон Карлос“ той е бунтарят, който се бори за свобода, а в „В полите на Витоша“ на Йордан Йовков – Христофоров, чиято меланхолия докосва душата. Патетичните роли, като Арбенин в „Маскарад“ на Лермонтов, разкриват дълбочината му: той не просто декламира – той страда на сцената.

Драматико-ексцентрични образи

Карамитев блести и в комедиите. В „Скандал в Брикмил“ той е комичният герой, който крие трагедия, а в „И най-мъдрият си е малко прост“ на Карел Чапек – ексцентричният интелектуалец. Други забележителни роли са Джери Райън в „Двама на люлката“ (1967 г.), Хенрих IV в пиесата на Пирандело и цар Йоан Асен в „Сватбите на Йоан Асен“ – последната му роля, която остава недовършена.

Влияние върху сцената

Интересен факт: Апостол Карамитев е създателят на Камерната сцена на IV етаж в Народния театър. През 1968 г. той трансформира това пространство в интимна зала за малки форми, където дебютира „Амазонката“ на Чехов. Днес сцената носи неговото име – още едно доказателство за трайното му влияние.

Киногалерия: Най-емблематичните роли

Макар театърът да е неговата стихия, киното прави Апостол Карамитев народен любимец. Той участва в над 20 филма между 1956 и 1973 г., създавайки образи, които са станали класика. Неговата харизма на екрана е магнетична – той превръща всяка роля в лична история.

Комедийни шедьоври

В „Специалист по всичко“ (1962 г.) той е Апостол Прашинков – хитър, но очарователен мошеник, който краде шоуто. Филмът на Христо Костадинов е комедия, която се гледа и днес с усмивка. Още по-любими са Радослав и Радосвет в „Любимец 13“ (1958 г.) на Владимир Янчев – двойна роля, която подчертава комичния му талант. Тези филми са хитове на времето, с хиляди зрители в кината.

Драматични образи

В „Бялата стая“ (1966 г.) на Методи Андонов Карамитев е Петър Александров – интелектуалец в лудницата, чиято роля е критика към обществото. Този филм му носи международно признание. В „Под игото“ (1952 г.) той е дякон Викентий – роля, която вдъхновява патриотизъм. Други значими филми са „Пътят минава през Беловир“ (1960 г.), „Двама под небето“ (1962 г.) и „Свобода или смърт“ (1969 г.), където той е Давид Тодоров.

Последният му филм

Последната му роля е в „Сватбите на Йоан Асен“ (1973 г.) – цар Йоан Асен II. Снимките са прекъснати от смъртта му, но филмът излиза постхумно, увековечавайки образа му като велик владетел.

Личен живот и семейство

Зад завесата на звездата стои човек с богата емоционална история. Апостол Карамитев е женен за актрисата Маргарита Дупаринова – брак, сключен на сцената в романтична церемония през 1950-те. Заедно те имат две деца: син Момчил, който по-късно създава документален филм за баща си, и дъщеря Маргарита. Семейството е опора за него, особено в трудни моменти.

Ранна любов от младостта му е Магда, която умира от туберкулоза след болезнена раздяла – трагедия, която го бележи дълбоко. В личния си живот Карамитев е верен приятел и баща, който отказва роли, за да бъде с близките си. Той чакал 9 години за деца, както споделя синът му, и винаги обещава да е „наблизо“. Тези детайли разкриват човека зад маската на актьора – уязвим, но силен.

Здраве и предизвикателства

През 70-те години здравето му се влошава поради рак. Той се бори мълчаливо, отказвайки да се пенсионира. Последните му думи – „Искам да умра млад и красив“ – са изказани с хумор, но и с тъга за живота, който обича.

Наследство и памет

Апостол Карамитев умира на 9 ноември 1973 г. в София, на 50 години, оставяйки празнина в българското изкуство. Наследството му е огромно: от ролите, които вдъхновяват млади актьори, до паметника му в Бургас – бронзова статуя, която го изобразява в динамичен жест. През 2023 г., по случай 100-годишнината от рождението му, БНТ излъчва документалния филм „Апостол Карамитев“, режисиран от сина му Момчил. Филмът разкрива непубликувани снимки и свидетелства, напомняйки за неговия чар.

Днес името му е в учебници по театър, а ролите му се гледат от нови поколения. Той е символ на златната ера на българското кино и театър – епоха на автентичност и страст. Камерната сцена в Народния театър, кръстена на него, продължава да оживява творчеството му.

Интересни факти

• Фамилията му първоначално е Апостолов, но той я сменя на Карамитев – ирония, тъй като „Апостол“ означава „пратеник“ на гръцки, което идеално описва ролята му в културата.
• Владеел четири езика на 18 години и участвал във Втората световна война като доброволец, което добавя дълбочина към военните му роли.
• Отказал да снима сина си Момчил в детски филми, за да му спести „проклятието на славата“ – жест на бащинска загриженост.
• По време на снимките на „Сватбите на Йоан Асен“ се разболял от рак след гледане на блато в Алдомирово – „блатото довършило Апостола“, както шеговито казват.
• Той е създателят на Камерната сцена в Народния театър – пространство, вдъхновено от италианските театри, където е учил.
• В „Любимец 13“ играе двойна роля – брат и куче – в комедия, която е един от най-големите хитове на българското кино.
• Последните му думи са станали цитат, цитиран от поколения: „Мразя старостта, болестите и грижите!“

Ако тази история за Апостол Карамитев ви разбуди спомени или любопитство, споделете я с приятели, които обичат българското кино. Или защо не – задайте въпрос в коментарите за любимата ви роля на великия актьор? Вашето мнение ще направи тази статия още по-жива!

---

dLambow - "samou4itel1"