Дългият път | dLambow

(The Long Road)

Дългият път на Александър Вертински: От емигрантски блуждания до легенда на руската естрада

„По дългия път, по дългия... ездили на тройки с бубенци, а вдали мелькали огньове...“ – така започва една от най-известните песни на Александър Вертински, която не само вдъхнови цели поколения, но и стана негов автопортрет. Представете си: в Шанхай през 1930-те години, сред пушека на опиумните легла и шума на пристанището, Вертински седи в скромна стая и пише първите си спомени, без да подозира, че те ще се превърнат в книга, разкриваща душата на човек, който е обиколил света с куфар пълен с мелодии и сърце, разбито от изгнание. Тази история не е просто биография – тя е път, пълен с триумфи, загуби и неочаквани срещи, който днес ни напомня за цената на таланта.

Съдържание на темата

• Какво представлява книгата „Дългият път“?
• Животът на Александър Вертински: От Киев до световните столици
• Създаването на „Дългият път“: От емигрантски фрагменти до пълно издание
• Съдържание и теми: Поезия, песни и откровения
• Наследство: Влиянието на Вертински и книгата му
• Интересни факти

Дългият път (The Long Road)

Какво представлява книгата „Дългият път“?

„Дългият път...“ (оригинално „Дорогой длинною...“) е сборник с мемоари, стихове, песни, разкази и писма на Александър Вертински, издаден посмъртно през 1990 г. от „Правда“ в СССР. Това не е обикновена книга – тя е като колаж от живота на един от най-цветните руски артисти на XX век. Вертински, известен като „черният пиеро“ заради меланхоличния си образ, оставя в нея портрет на човек, който е бил едновременно поет, певец, актьор и странник. Книгата разкрива не само публичната му фасада, но и личните борби: от детска загуба до емигрантски самота.

Изданието е компилация от текстове, публикувани в емигрантски вестници като „Нова жизнь“ в Шанхай и „Иллюстрирана Русия“ в Париж. То включва фрагменти от автобиографични есета, написани между 1942 и 1957 г., както и неиздавани досега писма. За мнозина „Дългият път“ е ключът към разбирането на Вертински отвъд сцената – човек, който е обичал Русия толкова силно, че е обиколил света, за да се върне при нея.

Структура и издания

Книгата е разделена на раздели: мемоари, поезия и песни, прозаични етиуди и кореспонденция. Първото пълно издание от 1990 г. е редактирано от вдовицата му Лидия Циргвава и сина му Александър, които добавят коментари за контекста. По-късно, през 2006 г., излиза разширено издание с още писма, публикувано от „АСТ“. В България книгата е по-рядка, но феновете я търсят в преводи или оригинал на руски, често чрез онлайн библиотеки като LibKing или RoyalLib.

Животът на Александър Вертински: От Киев до световните столици

Александър Николаевич Вертински е роден на 21 март 1889 г. в Киев, в семейство на адвокат и учителка по френски. Смъртта на майка му на тригодишна възраст и на баща му на пет оставят осиротялото дете на грижите на по-голямата му сестра Надя. Той израства в атмосфера на културни амбиции, но и бедност, което го тласка към театъра и естрадата. През 1910-те години Вертински става звезда в петроградските кабарета с образа на „пиеро“ – меланхоличен клоун в черно, който пее за изгубена любов и Русия.

Емиграция и блуждания

След Октомврийската революция от 1917 г. Вертински емигрирайки през Константинопол за Париж, където се сближава с руската диаспора. През 1920-те той обикаля Европа – Берлин, Лондон, Варшава – и дори Холивуд, където снима филми с Марлен Дитрих. Най-дългото му пребиваване е в Шанхай (1931–1943), където пее в руски клубове за емигранти, борейки се с бедност и опиумна зависимост. Там той пише първите си мемоари, вдъхновен от песента „Дорогой длинною“, която става метафора за живота му.

Връщане в Съветския съюз

През 1943 г., след 25 години изгнание, Вертински се завръща в Москва с помощта на съпругата му Лидия. Той е посрещнат като герой, но скоро разбира, че времето е променило Русия. Работи в театри, снима се във филми като „Анна Каренина“ (1948), но остава под подозрение заради емигрантското си минало. Умира на 21 май 1957 г. в Москва, оставяйки деца – актрисата Мария и актьора Александър Вертински.

Създаването на „Дългият път“: От емигрантски фрагменти до пълно издание

Вертински започва да пише спомените си в Шанхай през 1942 г., по поръчка на вестник „Нова жизнь“. Той цели да разкаже за „четвърт век без родина“, но текстът остава незавършен. Последните 13 страници са написани на 20 май 1957 г. – ден преди смъртта му. Книгата е събрана от вдовицата му и сина му след 1990 г., когато цензурата пада. Редакторите добавят сноски за историческия контекст, за да се избегнат недоразумения.

Мотиви и влияния

Вдъхновен от романтиците като Блок и Есенин, Вертински вижда книгата като „път“ – метафора за живота. Той пише: „Ако реших да напиша тези спомени, то само под натиска на младите, които ме молят да разкажа за моя дълъг и не безинтересен живот.“ Това е не само автобиография, но и протест срещу забравата на емигрантското поколение.

Съдържание и теми: Поезия, песни и откровения

Книгата е богата на жанрове. Мемоарите разкриват срещи с Пикасо, Айседора Дънкан и руски емигранти. Стихът „В гората дремнат кокошки“ е сатиричен етиуд от младостта му, а песните като „Танго „Магнолия“ са пълни с носталгия. Темите са универсални: изгнание, любов, изкуство и търсене на дом. Вертински описва Шанхай като „ад и рай“, където е видял „руски дами, танцуващи за хляб“.

Стихове и песни

Включени са над 50 песни, включително „Коктейл“ и „Септемврийски валс“. Те са „поети, странно пеени“, както казва самият той. Прозаичните части са кратки разкази като „Дим“ – за опиумните вечери в Китай.

Писма и етиуди

Писмата до съпругата му разкриват уязвимостта му: „Аз съм пиеро без маска.“ Етиудите са зарисовки от Холивуд и Париж, пълни с хумор и ирония.

Наследство: Влиянието на Вертински и книгата му

„Дългият път“ вдъхновява съвременни изпълнители като Борис Гребенщиков и Агата Кристи. В България Вертински е популярен чрез преводи на песни и филми. Книгата подчертава ролята му като основоположник на авторската песен, повлиявайки Бrel и Азnavour. Днес тя е символ на руската култура в емиграция, напомняйки, че „пътят“ винаги води към корените.

Съвременно влияние

Филми като „Черният пиеро“ (2008) и концерти на Мария Вертинска популяризират творчеството му. Книгата е преиздавана многократно, доказвайки вечната й актуалност.

Интересни факти

• Вертински е отказан в МХАТ заради дефект в изговора на „р“ – Станиславски не го приема, но той става звезда на естрадата.
• В Шанхай той пее за руски емигранти, а след връщането си в СССР е арестуван за „шпионаж“ заради връзки с чужбина, но е освободен след интервю с Сталин.
• Последните страници на книгата са написани в болница, където Вертински умира от сърдечен удар – той ги диктува на сестра си.
• Той е приятел с Айседора Дънкан, която му казва: „Ти си пиерото на Русия“, вдъхновявайки образа му.
• В Холивуд Вертински предлага на Чаплин да играе в руски филм, но Чаплин отказва – вместо това те пушат пури и обсъждат самотата.
• Книгата включва стихотворение, посветено на опиум: „Димът ме лъже, но аз му вярвам“, разкривайки борбата му с зависимостта.

Ако историята на Вертински ви разтърси, споделете я с приятели, които обичат класическата руска култура – заедно можем да съживим тези мелодии!

---
dLambow - "samou4itel1"