Варненски халколитен некропол | dLambow

(Varna Chalcolithic Necropolis)

Варненски халколитен некропол: Най-старото злато в света, което преобръща историята на цивилизацията

През октомврийска сутрин на 1972 г. 22-годишният багерист Райчо Маринов от Дългопол прокопава канал за електрически кабели в западната промишлена зона на Варна. Изведнъж лопатата на машината изхвърля няколко лъскави предмета, които лъщят на слънцето. „Мислех ги за тенекиени дрънкулки и ги събрах от пръстта в кутията от новите си обувки“, разказва той по-късно. Кутията прекарва седмица в кабината на багера, преди да стигне до ръцете на археолози и да се окаже, че съдържа парчета от най-старото обработено злато в света. Тази случайна находка не само прави Маринов герой на деня, но и разтърсва научния свят, доказвайки, че цивилизацията е родена тук, на българска земя, хилядолетия преди пирамидите и Междуречието.

Съдържание на темата

• Какво представлява Варненският халколитен некропол?
• Откритие и разкопки
• Значениe и уникални находки
• Култура Варна и началото на цивилизацията
• Наследство и влияние
• Интересни факти

Варненски халколитен некропол (Varna Chalcolithic Necropolis)

Какво представлява Варненският халколитен некропол?

Варненският халколитен некропол е един от най-впечатяващите археологически обекти в света, разположен в западната промишлена зона на Варна, на около 500 метра от брега на Варненското езеро. Той датира от средата и втората половина на V хилядолетие пр. Хр. – периодът на халколита, или каменно-медната епоха. Некрополът се простира на наклонена тераса с площ от над 7500 кв.м и представлява „град на мъртвите“ от Култура Варна, локален вариант на по-широката Караново VI култура. Тук са проучени 301 гроба, от които 93 мъжки, 67 женски, 47 символични (кенотафи без скелети) и останалите – детски или нарушени. Погребенията са вкопани в слоеве от хумус, глина и чакъл, на дълбочина до 1,5 метра, и отразяват сложни ритуали, свързани с вярата в отвъдния свят.

Структура на гробовете

Гробовете са от три основни типа: с изпънати скелети по гръб (предимно мъжки, с оръжия и символи на власт), свити в поза хокер (често женски, с украси и съдове) и символични – празни ями с богати дарове, които говорят за култ към предците или вождове. Антропологичните анализи разкриват, че покойниците са били европеоиди с динаро-нордик тип, среден ръст около 1,48 м за жените и 1,61 м за мъжете, с добре развита мускулатура – признак на активно земеделско и занаятчийско общество. Генетични проучвания от 2017 г. показват Y-хаплогрупа T-M184 в един от гробовете, което подчертава генетичното разнообразие на праисторическите европейци.

Откритие и разкопки

Откритието на Варненския халколитен некропол е класически пример за щастлива случайност, която променя историята. През есента на 1972 г., по време на строителни работи за подземен електрически кабел, багерът на Райчо Маринов обърва първите артефакти. Той ги събира в кутия от обувки и след седмица, след завръщането си в Дългопол, ги показва на родителите си. Те от своя страна се свързват със съседа – проф. Димитър Златарски, директор на местния музей. Златарски незабавно уведомява д-р Иван Иванов от Варненския археологически музей, който започва спешно проучване.

Начало на разкопките

През ноември 1972 г. е организирано първо проучване, при което са идентифицирани 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. Разкопките са ръководени от Михаил Лазаров (1972–1976 г.) и Иван Иванов (1972–1991 г.), с прецизна документация – дневници, планове и снимки. Проучванията продължават 13 сезона, с прекъсвания поради финанси, и разкриват над 30 000 артефакта. През 2021–2023 г. са възобновени от Регионалния исторически музей – Варна, като са открити още 26 гроба. Около 30% от територията все още чака лопатата на археолозите.

Ролята на Райчо Маринов

За откритието си Маринов получава награда от 2500 лв., но по-късно разбира, че е бил под наблюдение от милицията – да не би да е скрил част от златото. Днес, на 75 години, той е почетен гост на изложби, включително в Европейския парламент през 2015 г.

Значениe и уникални находки

Варненският халколитен некропол е научна сензация, защото съдържа най-старото обработено злато в света – датирано между 4600 и 4200 г. пр. Хр., поне 1000 години по-рано от Микена, Шумер, Месопотамия и Египет. Радиовъглеродните датировки от лаборатории в Япония, Германия, Великобритания и СССР (понастоящем потвърдени от Оксфорд и Манхайм) го поставят в 4550–4350 г. пр. Хр. От 294 гроба са извадени над 3000 златни предмета с тегло 6,1 кг – количество, което надхвърля всичко друго от епохата в света. Златото е с чистота 23,5 карата, обработено с техники като коване, гравиране и апликиране, които говорят за майсторство без прецедент.

Ключови гробове и артефакти

Най-богатите са символичните гробове №1, 4, 36 и 43. Гроб №43 съдържа 1003 златни предмета (1,5 кг), включително скиптър с каменна брадва и златен наконечник, 902 мъниста в осем наниза, медни копия и фалос – символи на власт и плодородие. Гроб №36 е кенотаф с 850 златни артефакта, диадема, модел на бумеранг и животински фигурки. Има и глинени маски с златни апликации за очи и уста, както и мъниста от карнеол с 32 фасети – най-ранното сложни фасетиране на твърд минерал. Други находки: 600 керамични съда (някои с позлатени орнаменти), медни брадви, кремъчни ножове, спондилус черупки (като валута) и идоли от кост и мрамор.

Технологии и знания

Артефактите разкриват система за тегло с единици 0,14 г и 0,40 г („ван“ – халколитна единица), познато съотношение на златното сечение (фи) и π (3,14) в керамични съдове. Медта идва от мина в Средна гора, а черупките – от Средиземно море, доказвайки търговия с Волга и Кикладите.

Култура Варна и началото на цивилизацията

Некрополът е сърцето на Култура Варна – най-старата известна европейска цивилизация, процъфтяваща около 4600–4200 г. пр. Хр. Тя илюстрира прехода към класово общество: елитни гробове с оръжия и златни символи на власт показват социална стратификация, началки на държавност и властови структури. Според Мария Гимбутас това е „пред-цивилизация“ с матриархални елементи, преминаваща към патриархални (мъжки гробове с 55% от златото). Търговията с сол от Провадия-Солницата и метални изделия подхранва икономиката, а ритуалите – хиерогамия (свещен брак) – отразяват сложна религия.

Социална структура

Обществото е разделено: вождове-жреци (гроб №43), жрици (маскирани кенотафи) и обикновени хора. Това е по-ранно от египетските пирамиди (с 500–1000 г.) и Стоунхендж, доказвайки, че Балканите са люлка на европейската цивилизация.

Наследство и влияние

Откритието на Варненския халколитен некропол революционизира археологията, като доказва ранна металургия и социална сложност в Европа. То вдъхновява теории за „Стара Европа“ (Гимбутас) и влияе на степните култури. Артефактите са изложени във Варненския археологически музей и Националния исторически музей в София, с глобални турнета: Япония (1982), САЩ (1998–2010), Европейски парламент (2015). През 2022 г. конференция отбелязва 50-годишнината с учени от 6 държави. Въпреки това, мястото е в плачевно състояние – запуснато и без туристическа инфраструктура, въпреки обещания.

Съвременни изследвания

Генетични и хронологични анализи (Хайъм, 2006; Краус, 2017) потвърждават значението му. То е в топ 100 археологически открития (Бахн, 1995) и стимулира дебати за прехода към бронзовата епоха.

Интересни факти

• Златото от гроб №43 тежи повече от цялото злато от V хил. пр. Хр., открито навсякъде в света – истинско „царско“ погребение на ковач-вожд.
• Райчо Маринов пазел златото в кутия от обувки седмица, без да подозира – и то минало покрай работници, които го смятали за боклук.
• Глинените маски с златни „лица“ са първите „портрети“ в историята – символ на Богиня-майка, украсени като икони.
• Черупки от спондилус са били „валута“ – внесени от Средиземно море, те показват, че варненците са търговали на 1000 км разстояние.
• Един карнеолов мънистъ е с 32 фасети – най-ранното сложни гравиране на твърд камък, с миниатюрен златен цилиндър в дупката му.
• Некрополът е по-стар от пирамидите с 1500 г., но мястото му днес е запуснато – с графити и без ограда, въпреки глобалната слава.

Ако историята на Варненското злато ви вдъхнови, споделете я с приятели – заедно нека популяризираме това българско чудо и да насърчим по-добро запазване на мястото!

---
dLambow - "samou4itel1"