Енрико Карузо: Тенорът, който превърна гласа си в вечна легенда на операта
През 1906 г. в Ню Йорк, по време на един от своите почивни дни, Енрико Карузо се озовава в зоологическата градина на Централен парк. Сред маймуните той якна една посетителка, но когато полицаят го арестува, тенорът невинно заявява: „Не съм аз, господин инспекторе! Това беше маймуната!“ Случаят стана сензация, но Карузо плати само символична глоба от 10 долара – и продължи да пее, без да загуби дори частица от славата си.
Съдържание на темата
- Кой е Енрико Карузо?
- Ранен живот и образование
- Кариерно възход
- Известни роли и записи
- Личен живот и хобита
- Смърт и наследство
- Интересни факти
| Енрико Карузо (Enrico Caruso) |
Кой е Енрико Карузо?
Енрико Карузо е един от най-великите оперни тенори в историята, роден на 25 февруари 1873 г. в Неапол, Италия, и починал на 2 август 1921 г. на 48-годишна възраст. Той започва като лиричен тенор, но гласа му постепенно придобива драматични нюанси, които му позволяват да изпълнява разнообразни роли – от нежни лирични арии до мощни драматични сцени. Карузо е първият международен звукозаписен звезда, който осъзнава потенциала на грамофонните плочи и записва над 250 произведения между 1902 и 1920 г. Тези записи не само го правят богат – той печели милиони от роялти – но и популяризират операта сред широката публика, превръщайки я от елитно изкуство в масово развлечение.
Славата му е толкова голяма, че дори композиторът Джакомо Пучини, чул го за пръв път, заявява: „Той е пратеник на Бога.“ Карузо изпълнява в най-престижните театри на Европа и Америка – от „Ла Скала“ в Милано до „Метрополитън опера“ в Ню Йорк, където прави 863 изпълнения за 18 сезона. Неговият глас, описван като „мужествен, мощен, но сладък и лиричен“, остава модел за поколения певци.
Ранен живот и образование
Енрико Карузо израства в бедняшка фамилия в квартал Сан Джованиело на Неапол. Баща му Марчелино е механик в ливница, а майка му Ана Балдини – чистачка, която идва от малкото градче ПиедиMonte d'Alife. Той е третото от седем деца, но само трите оцеляват – той и двамата му братя. Семейството не е в пълна нищета, но животът е труден: на 10 години Енрико започва да работи като чирак при механик, поддържащ обществени фонтани, а после в ливницата на баща си.
Първи стъпки в пеенето
Майка му, която умира през 1888 г., го насърчава да пее в църковния хор и на улиците, за да печели пари за уроци. На 11 години той получава основно образование от местен свещеник, където учи да пише красиво и да чертае технически чертежи. Завършва само началното училище – класическото образование му липсва напълно. Вместо това той се самообразовава чрез улични песни, кафенета и салонни изпълнения. През 1894 г. е призован в армията за 45 дни, но брат му Джовани го замества, за да продължи уроците си по пеене.
Първите ментори
Първият му истински учител е диригентът Винченцо Ломбарди, който подобрява високите му ноти и стила му. Ломбарди обучава и други звезди като Антонио Скоти и Фернандо де Лусия. Карузо започва да пее в провинциални италиански театри, но първият му професионален дебиут на 15 март 1895 г. в Неапол с операта „L'Amico Francesco“ е провал – той е нервен и неубедителен.
Кариерно възход
След провала в Неапол Карузо пътува из Италия, Египет и Русия, където пее пред цар Николай II. През 1900 г. дебютира в „Ла Скала“ като Родолфо в „Бохеми“ на Пучини, дирижирана от Артуро Тосканини. Това е преломът: той създава роли в опери като „L'arlesiana“ (1897), „Fedora“ (1898) и „Adriana Lecouvreur“ (1902). През 1902 г. записва първите си 10 плочи в Милано за 100 лири – те стават бестселъри и го правят известен в англоезичния свят.
Дебют в Англия и САЩ
На 14 май 1902 г. дебютира в лондонското „Ковънт Гардън“ с „Риголето“ на Верди, партнирайки на Нели Мелба. Тя го хвали за гласа му, но го намира по-малко софистициран от конкурентите си. През 1903 г. агентът му Паскуале Симоонели го води в Ню Йорк за дебют в „Метрополитън опера“ на 23 ноември – отново като Херцогът в „Риголето“. Той отваря всяка сезон там за следващите 17 години, представяйки 36 роли.
Турнета и благотворителност
Карузо гастрира в Южна Америка, Канада и Европа, отказвайки турне в Австралия през 1909 г. заради умора. По време на Първата световна война той събира средства за италианските бежанци и американските войници чрез концерти и кампании за Liberty Bonds. През 1919 г. печели 10 000 долара на вечер в Хавана, а през 1920 г. – в Мексико.
Известни роли и записи
Карузо винаги пее на оригиналния език – предимно италиански и френски – и се вживява перфектно в ролята. На 24 години той изпълнява Енцо в „Джоконда“ на Понкьели, което му носи пълна слава. Той е първият тенор, записал гласа си професионално, и прави около 250 плочи с над 200 произведения – от арии до неаполитански песни като „'O sole mio“.
Създадени роли
Той създава главни тенорови партии в „Adriana Lecouvreur“, „Germania“ и „La fanciulla del West“ на Пучини (1910), където Пучини адаптира музиката към гласа му. Фирмената му роля е Канио в „Паяци“ на Леонкавало – записът на „Vesti la giubba“ продава над милион копия през 1907 г.
Влияние върху звукозаписа
Записите му за Victor Talking Machine Company (от 1904 г.) са акустични, ограничени до 4,5 минути, но печелят милиони. Той е първият певец, който разбира комерсиалния потенциал на грамофона – докато други го отхвърлят като „играчка“. Днес те са ремастерирани в комплекти като „The Complete Caruso“ (12 CD, 1990).
Личен живот и хобита
Карузо е женкар и хаотичен в личния живот. От 1897 до 1908 г. е с оперната певица Ада Джачети, по-голямата му с 10 години, от която има двама синове: Родолфо и Енрико-младши. Те се разделят след нейното увлечение по шофьора му. През 1918 г. се жени за 25-годишната американка Дороти Парк Бенджамин, въпреки неодобрението на баща ѝ – имат дъщеря Глория. Дороти пише биографии за него през 1928 и 1945 г., вдъхновили филма „The Great Caruso“ (1951).
Хобита и навици
Освен пеене, Карузо обича да рисува карикатури – скицира себе си, колеги и непознати, събирайки ги в албуми. Той свири на много инструменти: пиано, цигулка, флейта. Пише статии за вокални техники, включително книгата „Как да се пее“. Кури по 2 кутии египетски цигари дневно, играе карти (Scopa, Bazzica) и събира монети, марки, часовници и тютюнопищи. Вярва в суеверия – носи късметлийски амулети и се къпе по два пъти на ден.
Смърт и наследство
Здравето му се влошава през 1920 г. по време на турне в САЩ. На 3 декември, по време на „Самсон и Далила“ в „Метрополитън“, падаща колона го удря по гърба, причинявайки възпаление. На 11 декември той изплюва кръв по време на „Еликсирът на любовта“ – последните му изпълнения са на Коледа 1920 г. в „Еврейката“. Подлага се на седем операции, включително премахване на ребра, но умира на 2 август 1921 г. в Неапол от плеврит и перитонит. Погребан е в църквата Сан Франческо ди Паола, където кралят Виктор Emanuel III позволява публична церемония.
Наследство
Карузо е модел за всички млади тенори – гласът му е „златен“, методът му – естествен, базиран на „говорене в музикален ритъм“. Получава звезда на Hollywood Walk of Fame (1960), Grammy Lifetime Achievement (1987) и пощенска марка от САЩ. Записите му са в Gramophone Hall of Fame (2012). Той популяризира операта чрез медиите и звукозаписа, правейки я достъпна за всички.
Интересни факти
- През земетресението в Сан Франциско (1906) Карузо грабва снимка с автограф на Теодор Рузвелт и бяга от хотела, после се храни с бекон в съседния – и обещава никога да не се върне в града.
- Той е първият певец, който продава над милион плочи – само „Vesti la giubba“ от „Паяци“ достига тази цифра през 1907 г.
- Карузо участва в първото радиоизлъчване от „Метрополитън“ през 1910 г. и в немълчаливи филми като „My Cousin“ (1918), където играе двойна роля.
- Македонският бандит „Черната ръка“ го изнудва за 2000, после 15 000 долара през 1906 г.; детективът Джоузеф Петрозино го спасява, като се престорява на него.
- Той знае седем езика, но винаги пее на оригинал – и заучва не само своите партии, а и тези на колегите си.
- В края на живота си купува вила край Флоренция и злато от Tiffany & Co. за агента си – печели повече от записи, отколкото от опери.
Ако историята на Енрико Карузо ви вдъхнови, споделете я с приятели, които обичат операта, или ни кажете в коментарите кой е любимият ви тенор от всички времена!
---
dLambow - "samou4itel1"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.