Пунктуация | dLambow

(Punctuation) -

Правила за пунктуация в английски език 

Какво е пунктуация (What is punctuation)?

Първият знак за пунктуация - параграфос.

Предполага се, че първия знак за пунктуация [ pʌŋ(k)tʃʊˈeɪʃ(ə)n ] е бил изобретен от Аристотел (384 - 322 пр. н. е.), за да обозначи с него изменение на смисловото значение. Наричал се е параграфос и представлявал кратка хоризонтална линия в долната част на началото на реда. В късното Средновековие на това място започнали да поставят буквата «с» като съкращение на capitulum (глава). А съвременната практика на отделянето на параграфите във вид на отстъп и с пропуснат (празен) ред е приета едва в XVII век.

Произход на понятието "пунктуация"

Терминът пунктуация произхожда от interpunctio или punctuatio — от лат. punctus или punctum — точка. Нейното начало е сред гръцките граматици. Самото понятие обаче се различава от съвременното сред старогръцките и римските граматици. Пунктуацията на древните е имала предвид предимно ораторски изисквания (произнасяне на реч) и се състои в поставянето на прости точки в края на изреченията или в използването на абзаци, наречени редове или стихове.

Пунктуация в английски език

Препинателни знаци

Новата пунктуация с използването на препинателни знаци за разбиване на текста на малки смислови отрязъци е започнало около 194 г. пр. н. е., когато граматика Аристофан Александрийски изобретил триточковата система за разбиване на текста на големи, средни и малки отрязъци. Тя е доразработена от по-късни граматици. Първоначално гърците са използвали само един знак - точка (на старогръцки στιγμή), която е поставена в горната част на реда, след това в средата й, след това в долната част.

Други гръцки граматици, като Никанор, използват други системи за интерпунктура, но всички те смесват синтактичната страна на речта с логическата, но не се развиват в стройна система от правила. Затова правилно поставените препинателни знаци помагат да се постигне смислово разчленяване на изречението и да се установят смисловите отношения между думите и изразите в него. Неправилното поставяне на знаците може да изкриви смисъла и значението на изказването.

Средновековна пунктуация

Същата несигурност съществува и през Средновековието, до около 15 век. когато братята-типографи на Манутия увеличават броя на пунктуационните знаци и подчиняват използването им на определени правила. Те всъщност трябва да се считат за бащите на съвременната европейска пунктуация, в която оттогава не са направени съществени промени. Независимо от взаимното влияние на различните съвременни европейски езици, в някои отношения правилата са различни (например, английските запетая или тире често се поставят преди и и изобщо не се използва пред относителни изречения.

Най-трудната и най-точна интерпунктура е немската. Нейната теория е изложена много подробно в Бекер ("Ausführliche Deutsche Grammatik", 2 -ро изд., Франкфурт, 1842 г.), а нейната история и характеристики са дадени в книгата на Билинг: "Das Prinzip der Deutschen Interpunction" (Берлин, 1886).

Определения за пунктуация в английски език (Definitions of punctuation)

Съществуват много и различни определения за термина "пунтуация", но общо взето, те са сходни и изясняват същността на понятието. Ето някои от най-популярните определения за пунктуация:

1. -Набор от правила за поставяне на препинателни знаци, разделящи думите на удобни за възприемане групи, които внасят ред в тези групи и помагат правилно да се възприема смисъла им;
2. -Правилата за използване на допълнителните писмени знаци (освен азбучните и фонетични букви) - т.н. препинателни знаци, служещи за обозначаване на ритмиката и мелодията на фразите или иначе казано - фразовата интонация;
3. -Системата от символи, които използваме за разделяне на изписаните изречения и части от изреченията и за изясняване на тяхното значение;
4. -Инструментите, използвани в писмена форма за разделяне на изречения, фрази и изрази, така че предвиденото им значение да е ясно;
5. -Системата от символи, които използваме за разделяне на писмените изречения и части от изреченията и за изясняване на тяхното значение. Всеки символ се нарича "препинателен знак";
6. -Набор от специфични знаци или символи, които използвахме, за да изразим ясно смисъла на нашите изречения и да направим потока на текста гладък;
7. -Системата от знаци или символи, дадени на читателя, за да му покаже как е изградено изречението и как трябва да бъде прочетено, като прави смисъла ясен. Всяко изречение трябва да включва поне главна буква в началото и точка, удивителен знак или въпросителен знак в края. Тази основна система показва, че изречението е завършено;
8. -Набор от знаци, който регулира и изяснява значението на различните текстове. Терминът „пунктуация“ произхожда от средновековната латинска дума „pūnctuātiōn“, което означава маркировки или знаци. Целта на пунктуацията е да изясни значението на текстовете чрез свързване или разделяне на думи, фрази или изрази.

Към всичко казано до тук, можем само да добавим, че пунктуацията е много важно средство за оформяне на писмената реч. Да се разбере значението на изречение, записано без препинателни знаци, понякога е трудно. А ако се поставят необходимите препинателни знаци, значението му веднага се изяснява.

Защо пунктуацията е важна (Why is punctuation important)?

Когато говорим, можем да направим пауза или да подчертаем определени думи и фрази, за да помогнем на хората да разберат какво казваме. Но когато пишем, за тази цел могат да се използват различните пунктуационни знаци - така се показват различните паузи и акценти. Пунктуационните знаци помагат на читателя да разбере какво имаме предвид.
Пунктуационният знак се използва в писмена форма за разделяне на текстовете на фрази и изречения и изясняване на значението им.

Правила за пунктуация в английски език (English Punctuation rules)

Използване на препинателни знаци

Английската пунктуация е строго регламентирано понятие, но в същото време е възможно и известно творчество, но за да се изучи то, са нужни не малко усилия и навлизане в практическия език. Правилата на английската пунктуация са важни в писмените текстове и включват използването на различни препинателни знаци (или специални символи) за изясняване на значението и отделянето на фрази и изречения. Следователно, ние трябва да разбираме пунктуацията, за да разбираме по-добре писането и четенето на английски.

На правилата за английска пунктуация е свойствена и определена изменчивост. Заедно с основните постулати, те включват и указания, отличаващи се от строго нормативните и допустимите варианти, основаващи се не само на смисловите атрибути на написания текст, но и на особеностите на неговия стилистичен характер. Могат да се отличат три основни аспекта, определящи предназначението на пунктуационните правила в английски език:

• - интонационно,
• - логическо,
• - синтактическо

Общо казано, пунктуацията на английски език съвпада с българската, но определени различия има, а известни затруднения предизвикват употребата на апостроф и запетая. Иначе, точка, въпросителен и възклицателен знак се поставят в края на изречението. Но точка се поставя също и след абревиатури и инициали на имена, макар че напоследък това се забелязва все по-рядко (NHL, BBC).

Често се случва функциите на едни и същи препинателни знаци и начини за оформяне на сходни езикови явления, да не съвпадат. В български език пунктуацията зависи най-вече от синтактичната структура на изреченията, докато в английски синтактичните граници вътре в изречението не е задължително да се оформят пунктуационно.

Основни правила за пунктуация на английски език (English punctuation rules)

В основните правила за английска пунктуация са включени 14 препинателни знака. Ето в какви случаи се използват:

За да завършване на изречение (To end a sentence)

• точка — period-амер. или full stop-англ. — ( . )
• въпросителен знак — question mark — ( ? )
• удивителен знак — exclamation mark — ( ! )
• многоточие — ellipsis — (. . .)

За отделяне на фрази или елементи (To separate phrases or items)

• запетая — comma — ( , )
• точка и запетая — semicolon — ( ; )

За започване на списък — To begin a list

• две точки — colon — ( : )

За цитиране или посочване на заглавие (To quote or indicate a title)

• единични кавички — single quotation marks — ( '....' )
• двойни кавички — double quotation marks — ( "...." )

За посочване на допълнителна информация (To indicate extra information)

• скоби — parentheses — ( ),
• квадратни скоби — brackets — [ ]
• големи скоби — braces — { }
• тире — em dash — ( — )

Да се покажат алтернативи (To show alternatives)

• наклонена черта — slash — ( / )

Различни приложения

• обратна наклонена черта ( \ )

 

Подробности за всички пунктуационни знаци и други символи в английската писменост може да видите тук ...

Пунктуационен знак точка 

Обикновено се поставя в края на такива съкращения, като

• - prof. (professor),
• - dep. (departure),
• - re. (regarding),
• - arr. (arrival) и др.

Но ако в абревиатурата влиза последната буква на думата, то в този случай точка не е нужна.

• - St Mary's Hospital
• - Dr Rowell
• - 33, Pine Rd
• - United Goods Ltd

Пунктуация при пряка реч

Препинателните знаци при пряка реч се поставят вътре в кавичките. Може да се използват единични кавички - ' ' или двойни - '' ''. Двойните кавички са били разпространени в ръкописните материали. Когато пряката реч се състои само от самия цитат, всички други препинателни знаци се поставят вътре, между кавичките.

• “How come I don't get any eggs and bacon? Why don't I have any milk in my cereal?”

Когато имаме пряка реч, представляваща изречение, която следва след цитат, трябва да поставим запетая, преди да затворим кавичките. Ако цитата завършва с въпросителна или удивителна, то тези пунктуационни знаци също се поставят преди затварянето на кавичките.

• "That's right," the guard said.
• "That's not her, I told you!" he shouted, pointing at the drawing.

Когато пряка реч е пред цитата, се поставя двоеточие. Самият цитат започва с главна буква и се поставя в кавички.

• Guy said the first: "I wonder how deep it is?"

Когато един цитат се дели на две части с пряка реч, след края на първата част на цитата се поставя запетайка, а след това и затварящите кавички. След това, пак запетая в края на изречението, въвеждащо втората част от цитата. Следват кавичките за откриване на втората част на цитата, която вече не се пише с главна буква:

• "But I can assure you, Ginny," he added, "that you couldn't do better than Vogel."

Когато цитата се образува от две пълносъставни изречения, след думите, влизащи в пряката реч, се поставя точка, а втората част от цитата започва с главна буква.

• - “Well,” his mother says. “I saw you kick a chicken, so you don't get any eggs."

Когато края на цитата представлява край на цялата структура на пряката реч, всеки финален пунктуационен знак - точка, въпросителна, удивителна, се поставя преди закриващите пряката реч кавички:

• She didn't return his affection, but said: 'I have had to make an important decision.'
• He said only, 'May I walk home with you?'

 

Заключение

Може да се каже, че най-малкото, пунктуацията в английски език (English Punctuation rules) може да възпрепятства лъжливото тълкуване на думите, изразите и изреченията. Благодарение на нея може да се установи нагледен синтаксис и строеж на произносимите изречения.

Тук са разположени добри справки, указания и препратки за ползване на всички препинателни знаци в английската пунктуация и към тях човек може да се възползва винаги, когато възникнат трудности при оформянето на писмена работа - съчинение, реферат или изследователска работа в английски език.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------