Гераците - Елин Пелин | dLambow

(The Geratsite - Elin Pelin) -

Елин Пелин и неговата повест "Гераците"

Кой е Елин Пелин?

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“. Други псевдоними, които Елин Пелин е използвал, са: Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и други.

Елин Пелин е един от най-обичаните български писатели, известен с майсторското си умение да описва живота и обичаите на българския народ, особено на селяните. Неговите произведения са изпълнени с топлота, хумор и дълбока човечност.

Гераците - Елин Пелин (The Geratsite - Elin Pelin)

Какво е "Гераците"?

"Гераците" е една от най-известните му повести, която разказва историята на разпадането на едно голямо българско семейство. В центъра на повествованието е дядо Йордан Герака, богат и уважаван човек в селото, който след смъртта на съпругата си започва да губи контрол над семейството си.

За какво ни разказва повестта?

• - Разпадането на традиционното българско семейство: Повестта показва как промените във времето и новите ценности започват да разкъсват връзките между поколенията и да разрушават старите традиции.
• - Конфликт между поколенията: Младите членове на семейството, възпитани в нови условия, имат различни ценности от своите родители и дядо. Това води до недоразумения, обвинения и в крайна сметка до раздяла.
• - Загубата на духовни ценности: С разпадането на семейството се губи и духовната връзка между членовете му. Материалистичните ценности започват да доминират, а човешките отношения се обезценяват.
• - Изображението на българското село: Елин Пелин рисува ярка картина на българското село с неговите обичаи, празници и ежедневие. Той показва както красотата, така и проблемите на селския живот.

Защо "Гераците" е важна?

• - Реалистично изображение на българския живот: Повестта е пример за реалистичната литература, в която авторът се стреми да изобрази живота такъв, какъвто е, без идеализации.
• - Вечни теми: Проблемите, за които пише Елин Пелин, са актуални и днес. Конфликтите между поколенията, загубата на ценности и разпадането на семейства са теми, които продължават да вълнуват хората.
• - Художествена стойност: "Гераците" е произведение с високи художествени качества. Елин Пелин използва богат език, ярки образи и психологическа дълбочина, за да създаде незабравими герои и ситуации.

„...Нямат Бога, нямат смирение в душата си. Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. Имот, колкото искаш. Има за всички и още за толкова, и пак за врабчите трохици се карат... А що им пречи да да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото.”
"Гераците", Елин Пелин

„Гераците“ е повест от българския писател белетрист Елин Пелин, публикувана на части в сп. „Художник“, а в завършен вид – в „Разкази“, т. II. Повестта проследява разпадането на рода на семейството на богатия чорбаджия Йордан Герака след смъртта на неговата съпруга и душевен център на семейството, баба Марга.

Елин Пелин за "Гераците":

"Аз съм много мислил върху този разказ, преди да почна да го пиша. Мене ми хрумна това нещо така. Един ден, в село като бях, заболя ме зъб. Ама много силно ме заболя, нетърпимо силно ме заболя. В София имаше на много места бръснарници, където вадеха зъби "без ох". Пишеше: "Вадим зъби без ох". - и бяха написани тия обявления от зъби. И толкова много ме заболя, че станах от моето село една тъмна нощ, есенно време, и тръгнах към София при тия лекари да ми извадят зъба. И вървях, и виках през полето, колкото мога - толкова силно ме болеше. Виках, виках, виках...

По едно време ми се обади отнякъде човек посред нощ. Пък и бързах много - то е 45 километра. Аз не държах шосето, а вървях през полето - както знам пътя много добре. Обади ми се някой човек: "Ей, ей..." Взехме да си викаме и се срещнахме с един човек, който водеше едно детенце, едно малко дете, може би имаше 12-13 години, момченце. Беше облечено, свито в едно скъсано палтенце - не палтенце, а аба, дето го викат, селска скъсана аба.

"А бе какво си се развикал?" - каза тоя човек. "Как да не викам?" Помагай да викаме, защото страшна работа..." И тръгнахме с този човек и това малко детенце дружинка. Разпитваме се: къде отиваш, за какво отиваш... И той ми разправи историята. "А бе, казва, това братово дете остана сираче..." И ми разправи как се поделили, как се разпръснали, как умрели някои, как пропаднали, как разни болести ги нападнали... "И това дете остана сираче. Какво да го правя, как да го гледам? Ще го водя в София да му търся някаква работа."

От това нещо мене ми хрумна идеята за "Гераците". И съм мислил много върху това. Той ми разправи друга история, която няма нищо общо с "Гераците". Общото е това, че едно семейство пропаднало кое от пиянство, кое от лоши отношения , кое от сиромашия, изобщо - пропаднало едно семейство.

 И тогава ми дойде на ума идеята за „Гераците“. Много мислих върху нея, много бележки си правих и веднъж седнах и написах една-две глави от нея. Добре, написах ги и остана да продължа, обаче спрях и не можех да си развия по-нататък работата. И аз напечатах една глава от нея някъде (първата), но другото не беше написано. Кръстьо Станчев издаваше едно списание.

Аз я напечатах в неговото списание „Съвременен преглед“ ли беше, „Съвременник“ ли беше… После вече аз работех върху нея така — умствено: да речем, мислех върху тая работа — какво да стане, как да стане, какви типове, какви лица. Изобщо една обмислена работа. Боях се да не бъде неинтересна, да не бъде претрупана. Аз изобщо се пазя от това — да няма претрупаност в разказа, защото всяка претрупаност разваля и най-хубавата работа. Трябва да има същественото, което искаш да кажеш, за да се поддържа интересът на хората, на читателите.

И едно лято — хубаво, топло лято — мене ми се изясни цялата идея за „Гераците“: какво трябва да се напише за това семейство, как да бъде единият брат, другият брат и т.н. Всичко така донякъде ми се изясни. Разбира се, в процеса на работата много от тези работи се изменят, много от тези работи вземат друг характер или друг край, обаче ръководното остава, идеята остава и аз знам как да свърша вече. И смело тръгнах напред… "
---
Извадка от "Беседа пред писателите белетристи", изнесена на 3 май 1949 г. и стенографирана и запазена в Института за литература при БАН. За първи път се печата в „Събрани съчинения“, т. X под редакцията и с някои малки съкращения на Кр. Генов.

Заключение

"Гераците" е повече от просто една история за едно семейство. Това е разказ за промените в българското общество, за сблъсъка между старото и новото, за вечните човешки ценности и за търсенето на своето място в света.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Последвайте ни за още позитивни, полезни и съдържателни публикации всеки ден.