(Forest fairy tale) -
Горска приказка от Лъчезар Станчев
Какво е Горската приказка?
"Горска приказка" от Лъчезар Станчев е книга, която разказва историята на стария белобрад воденичар, който живее в гората и се сблъска с различни приключения и изпитания. Съдържанието включва много персонажи като животни и природни сили, които помагат на главния герой да преодолее трудностите и да научи важни уроци за живота.
Поуките в книгата са свързани с теми като приятелството, смелостта, трудолюбието и уважението към природата. Лъчезар Станчев чрез своите приказки се стреми да насърчи младите читатели да развиват положителни традиционни ценности и да научат да се справят с предизвикателствата в живота.
Горска приказка (Forest fairy tale) |
Анализ на приказката "Горска приказка" от Лъчезар Станчев
Основна идея и поуки:
Приказката "Горска приказка" е типично детско произведение, което чрез прости и ясни образи предава дълбоки морални послания. Основната идея е, че добротата, хитростта и съобразителността са по-силни от грубата сила.
- - Добротата и състраданието: Воденичарят е символ на добротата и състраданието, който отваря дома си за всички нуждаещи се.
- - Хитростта и съобразителността: Ежко, макар и малък, проявява голяма хитрост и съобразителност, за да защити себе си и Зайо от по-силните животни.
- - Трудът и сътрудничеството: Зайо и Ежко работят заедно, за да се справят със задачите и да преодолеят трудностите.
- - Наградата за добродетелите: Добротата, хитростта и трудът се награждават в крайна сметка.
Образи и символи:
- - Воденичарят: Символ на добротата, мъдростта и гостоприемството.
- - Зайо: Символ на трудолюбието и доверчивостта.
- - Ежко: Символ на хитростта, смелостта и находчивостта.
- - Вълк, Меца, Лиса: Символи на силата, алчността и коварството.
- - Воденицата: Символ на дома, сигурността и изобилието.
Структура и език:
Приказката има ясна структура:
- - увод (представяне на героите и ситуацията),
- - развитие на действието (конфликтът и неговото разрешаване) и
- - развръзка (награждаване на добрите герои).
Езикът е лесен и достъпен за детската аудитория, с много повторения и ритмични фрази.
Сравнение с други приказки:
"Горска приказка" напомня на много други народни приказки, в които малки и слаби герои побеждават по-силни противници благодарение на своята хитрост и смелост. Примери за такива приказки са "Снежанка и седемте джуджета", "Червената шапчица" и "Трите прасенца".
Актуалност:
Въпреки че е написана отдавна, "Горска приказка" продължава да бъде актуална и днес. Тя ни учи на важни ценности, които са от значение за всички възрасти.
Въпроси за размисъл:
- Какви други приключения биха могли да преживеят Зайо и Ежко?
- Какви други животни биха могли да се появят в тази приказка?
- Какви съвременни проблеми могат да бъдат илюстрирани с помощта на подобна приказка?
Ето я и самата "Горска приказка":
Имаше отдавна стар, белобрад воденичар. Беше той любим на всички: на бедняците в селата, на животните в гората и на мъничките птички. В зимна вечер студ ли свие, идваше да се прикрие в неговата воденичка изпомръзналата птичка, катеричката игрива и сърната боязлива, пък и Зайо дългоух със дебелия кожух. Знаеха, че там ще сварят мил човек — воденичаря. Той ги срещна и погали, па лулата си запали. И край огъня тогава слушат всички до забрава приказките му чудесни, хубавите стари песни.
Но веднъж воденичарят тръгна с конче за пазара.
— Зайо, нямам син, ни внук, ти ще ме заместваш тук. Ще ми смелиш пет чувала, ще омесиш питка бяла.
Тръгна дядо. И в гората се разнесе новината. Ежко чу, дотича тука и на прагчето почука:
— Зайо късоопашатко, идвам да помагам, братко. Ти си тук воденичар, искаш ли ме за другар?
— Влизай, Еженце бодливо, само да си работливо.
— Аз ли, Зайо? Много знам да работя! Гледай сам! — Грабна пъргаво метлата и помете той земята. Пък и Зайо се разрипа, жито в трите коша сипа. Пуснаха вода и тя колелата завъртя. Вижте: камъните бели хубаво брашно са смлели. Зайо меси. За дърва Ежко тича презглава. И под връшник с буйна жар в подница за дядо стар бързо се изпече пита. Ето я — стои увита.
А от горската поляна Вълчо, Меца и Лисана дружно тръгват към реката. Там към края на гората малка воденица трака, Зайо в нея гости чака…
— Хайде… — И със стъпка тиха те натам се приближиха. Ала птици бързокрили бяха вече съобщили.
— Ежко, как да се спасим?
— С хитрина ще победим! Скрий се, Зайо! — И веднага, спрял водата, сам на прага Ежко храбро се изстъпи:
— Влезте, влезте, гости скъпи! Лисо, я кажете, кой господар ще стане мой?
— Аз! На мене за награда воденицата се пада!
— Не на теб! На мен! — Мецана с Лиса, с Вълчо спор захвана.
— Чуйте — рече Ежко, — има, има камъни за трима. Върху тях се покачете и по даден знак скочете. Който скочи най-далече, той е господарят вече.
— Тъй да бъде, Ежко драг, тук сме всички! Давай знак!
Ежко викна през вратата:
— Зайо, хей, пусни водата!
Щом потече и засъска, колелата тя заблъска; камъните — хопа-троп — завъртяха се в галоп, а след тях, това и чакаха, кречеталата затракаха. Някой на хоро ли хвана Меца, Вълчо и Лисана?
Край кошовете в уплаха тримата се завъртяха. „Олеле! Дано е сън!“ Ето бухнаха в кошовете, после рипнаха отново те и побягнаха навън. Клатеха се вляво, вдясно… Мостчето им беше тясно, та цамбурнаха в реката. И отнесе ги водата…
Зайо викна:
— Ежко мой, ти си бил голям герой!
И във тихата гора почна весела игра. Скоро дядо се завърна. Зайо, Ежко той прегърна. Сирене и топла пита хапнаха си до насита.
Лъчезар Станчев
Заключение:
"Горска приказка" е една очарователна история, която ще зарадва както децата, така и възрастните. Тя ни напомня за важността на добротата, сътрудничеството и борбата срещу несправедливостта.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите. Последвайте ни за още позитивни, полезни и съдържателни публикации всеки ден на сайта и във ФБ-страницата ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.