Гюро Михайлов | dLambow

(Gyuro Mihaylov) -

Гюро Михайлов - пример за безстрашие и самоотверженост

Кой е Гюро Михайлов?

Гюро Михайлов е емблематичен български герой, чийто подвиг много "съвременни" българи няма да могат да разберат, а не малка част от тях няма и да повярват. При все това, неговата история е изпълнена с храброст и самоотверженост. Роден през 1862 г. в село Рахманли (днес Розовец), той загива на 25 декември 1880 г. при изпълнение на воинския си дълг.

Гюро Михайлов (Gyuro Mihaylov)

Пожар и трагичен край

Като редник от Трета рота на Пловдивската дружина, Гюро Михайлов е бил на дежурство пред бойното знаме на дружината в нощта на пожара. Когато пламъците обхващат сградата, той не се колебае да остане на поста си и да изпълни докрай своя войнски  дълг. Докато останалите се спасяват, Гюро Михайлов стои твърдо, защитавайки ценностите на дружината. Въпреки че е обхванат от огъня, той не се отказва. Смъртта му е трагична, но и изключително героична.

Ето как е описано събитието в сайта Българска история:

Българска история: В средата на 1880 година Гюро отива войник и служи в трета рота на Първа пеша Пловдивска дружина. Служи шест месеца до фаталната за него и другарите му нощ на Бъдни вечер, 1880 година. На караул в сградата на щаба застъпват Никола Костадинов-разводач и началник на караула, Гюро Михайлов, Костадин Аргиров, Илия Кръстев и Митю Петков – часови.

Постът на Гюро е на третия етаж, при паричния ковчег на Първа дружина, в който се съхраняват документи и парични ценности. Караулът протича без инциденти, когато ненадейно в 23 часа на първия етаж на сградата избухва пожар. Пожарът е забелязан твърде късно от часовите на долните етажи, сградата е стара и почти изцяло от дърво. Никола Костадинов и другите часови успяват да се спасят от пламъците, като се качват на втория етаж. Гюро Михайлов обаче е на третия. Освен това той добре помни думите на военния устав, приет през предната 1879 година. Член 115 от устава гласи следното:

Часовоят е длъжен:

• 1. Внимателно да варди поста си и всичко, що му е дадено за наглеждане.
• 2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.

Да напусне поста си той не може, докато не го смени друг часовой или не го прибере разводачът му. За зла беда, разводачът Никола Костадинов, който е тръгнал да го освободи от поста, се сеща, че си е забравил пушката в пирамидата и за да я спаси, се връща на приземния първи етаж. Забавя се фатално и пламъците на пожара му преграждат пътя. Така умира единственият човек, който по устав може да освободи Гюро Михайлов от поста му.

Паниката обхваща служещите в сградата и те бързат да се спасят. Вестовои, чиновници, дори един стражар подканват младия войник да бяга и да се спасява, защото всяка минута е ценна. Когато един от тях се приближава до часовоя Гюро, той насочва пушката си и твърдо казва:

– Назад! Няма да напусна поста си докато не ме сменят!
Отговарят му, че разводачът му е загинал и няма кой да го освободи от поста му, но той не помръдва.

Другарите му на втория етаж разбират, че разводачът им е загинал, но не могат да му помогнат – стълбите са пламнали и до третия етаж не може да се стигне.

– Бягай, Гюро! Спасявай се! Ще изгорим живи! – викат другарите му.

Непоколебим, Гюро Михайлов седи на своя пост. Не се поддава на паника, не се впечатлява от виковете на другарите си. Стиснал здраво пушката, той не помръдва от мястото си. Обхващат го пламъците на пожара, но той невъзмутим, остава на поста си докрай. Не мръдва нито милиметър от мястото си.

Другарите му, за да не загинат в пожара, се хвърлят през прозорците и загиват на място. На другия ден целият град се стича на погребението на петимата другари, ковчезите им са носени на ръце от офицери и граждани на Пловдив. Те са неразделни и в смъртта – погребани са в общ гроб.

Памет и признание

Подвигът на Гюро Михайлов не е забравен. Той е символ на българския боен дух и на готовността да се жертваш за знамето и за родината си. В негова чест са издигнати паметници, а името му се споменава с уважение и възхищение.

Защо историята на Гюро Михайлов е толкова важна?

• - Пример за младите: Историята му е пример за младите хора, как да бъдат смели, отговорни и да служат на обществото.
• - Пазител на националната памет: Тя ни напомня за героите, които са дали живота си за България.
• - Вдъхновение за бъдещите поколения: Подвигът на Гюро Михайлов ни вдъхновява да бъдем по-добри хора и да следваме мечтите си.

Какво можем да научим от историята на Гюро Михайлов?

• - Ценността на човешкия живот: Животът на всеки човек е ценен и трябва да се защитава.
• - Важността на смелостта: Смелостта е качество, което ни помага да преодолеем трудностите и да постигнем целите си.
• - Задълженията към обществото: Всеки един от нас има отговорност към обществото, в което живее.

Заключение

Историята на Гюро Михайлов е повече от просто разказ за един пожар. Това е история за българския войнски дух, за смелостта и за саможертвата. Тя ни учи, че дори в най-трудните моменти можем и трябва да бъдем герои.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.