Цифрово евро | dLambow

(Digital Euro) -

Какво ще стане с цифровото евро, ако тока угасне?

Какво представлява? До къде е стигнало внедряването му? Анализ и оценка на един хипотетичен случай: Да допуснем, че цифровото евро е 100% въведено сред всички страни от ЕС. Какво би се случило ако целия ЕС претърпи 20 часова авария в електрозахранването, подобна на тези, които се случиха наскоро в Португалия и Испания, в Македония и Сърбия и на други меса? Какви биха били щетите и пораженията от такова събитие?

Цифрово евро (Digital Euro)

Какво представлява цифровото евро?

Цифровото евро е проект на Европейската централна банка (ЕЦБ) за създаване на цифрова версия на еврото, която да функционира като допълнение към физическите банкноти и монети. То представлява електронна форма на пари, издадена директно от ЕЦБ, достъпна за граждани и бизнеси за извършване на бързи, сигурни и ефективни плащания. Цифровото евро е предназначено да работи както онлайн, така и офлайн, и да бъде съвместимо с трансгранични транзакции в рамките на Еврозоната.

Основните цели на проекта са:

• - Улесняване на цифровия преход в ЕС чрез осигуряване на надеждна и сигурна алтернатива на частните цифрови валути (като криптовалути).
• - Запазване на ролята на публичните пари като котва на платежната система.
• - Подобряване на финансовото и цифровото приобщаване, като се гарантира достъп до плащания за всички граждани, включително тези без банкови сметки.
• - Укрепване на стратегическата автономност на ЕС, намалявайки зависимостта от чуждестранни платежни системи.

Цифровото евро ще бъде базирано на централизирана система, управлявана от ЕЦБ, но може да използва технологии като блокчейн за проследимост и сигурност. ЕЦБ подчертава, че поверителността на потребителите ще бъде приоритет, но транзакциите ще подлежат на регулации за предотвратяване на пране на пари и финансиране на тероризъм.

До къде е стигнало внедряването му?

Към 24 май 2025 г. внедряването на цифровото евро все още е в етап на изследване и подготовка, но няма пълно въвеждане. Ето хронологията на развитието:

• - През октомври 2020 г. ЕЦБ публикува първия си доклад за цифровото евро, с който започна обществена консултация.
• - През юли 2021 г. стартира фазата на проучване, която продължи до октомври 2023 г. Тя включваше анализ на дизайна, рисковете и ползите, както и технически експерименти.
• - През ноември 2023 г. ЕЦБ премина към подготвителна фаза, която продължава и през 2025 г. Тази фаза се фокусира върху разработването на конкретни правила, техническа инфраструктура и тестване на прототипи. ЕЦБ работи с национални централни банки, търговски банки и организации на гражданското общество, за да определи най-подходящия модел.
• - През април 2025 г. ЕЦБ обяви, че е започнала пилотни проекти в няколко държави от Еврозоната (Германия, Франция, Италия и Нидерландия), които тестват офлайн и трансгранични транзакции с цифровото евро. Тези тестове включват ограничен брой потребители и търговци.

Окончателно решение за пълно въвеждане все още не е взето. ЕЦБ очаква да вземе решение през 2026 г., като пълното внедряване може да отнеме още няколко години, вероятно до 2028–2030 г.

Към момента цифровото евро не е напълно въведено, но напредъкът е значителен, особено по отношение на техническата инфраструктура и регулаторните рамки.

Хипотетичен случай

20-часова авария в електрозахранването в целия ЕС след 100% въвеждане на цифровото евро

Да приемем, че цифровото евро е напълно въведено във всички страни от ЕС към 2030 г. То е основно средство за плащане, използвано от граждани, бизнеси и правителства за ежедневни транзакции – от пазаруване в магазини до плащане на данъци. Физическите пари все още съществуват, но тяхната употреба е значително намаляла, като 85% от транзакциите в ЕС се извършват чрез цифровото евро.

Сценарий: 20-часова авария в електрозахранването

Подобно на скорошните прекъсвания на електрозахранването в Испания и Португалия (28 април 2025 г.), Македония и Сърбия (януари 2025 г.), целият ЕС претърпява масов срив в електрозахранването, който продължава 20 часа. Причините могат да бъдат комбинация от технически срив, кибератака или екстремни метеорологични условия, които засягат електропреносните мрежи в цяла Европа.

Последици от аварията

Прекъсване на транзакциите с цифровото евро:

Цифровото евро разчита на цифрова инфраструктура – сървъри, мрежи и устройства – които изискват електричество. Без захранване повечето транзакции, особено онлайн, ще бъдат невъзможни. Това ще засегне милиони граждани, които няма да могат да купуват храна, гориво или други основни стоки.

Офлайн транзакциите, които ЕЦБ планира да внедри, биха могли да работят чрез предварително заредени портфейли на смарт карти или устройства с батерии. Въпреки това, тези системи са ограничени – например, те могат да поддържат само малки транзакции (до 200 евро), а устройствата на търговците също ще изискват захранване или резервни батерии, които може да се изтощат след няколко часа.

Трансграничните плащания, които са ключова цел на цифровото евро, ще бъдат напълно спрени, тъй като те разчитат на синхронизирани мрежи между държавите.

Икономически щети:

• - Търговия на дребно: Магазините, които разчитат изцяло на цифрови плащания, ще спрат работа. В ЕС, където 85% от транзакциите са цифрови, това ще доведе до загуби от милиарди евро дневно. Например, дневният оборот на търговията на дребно в ЕС е около 30 милиарда евро (въз основа на данни от Евростат за 2023 г.). За 20 часа това би означавало загуби от около 25 милиарда евро.
• - Финансови пазари: Борсите и финансовите институции ще спрат търговията, тъй като цифровото евро е основно средство за разплащания. Това ще доведе до спад в доверието на пазарите, потенциално предизвиквайки спад на еврото спрямо други валути.
• - Транспорт и логистика: Общественият транспорт, който разчита на цифрови билети, ще бъде парализиран. Логистичните компании няма да могат да плащат за гориво или да координират доставки, което ще доведе до недостиг на стоки в рамките на дни.

Социални и обществени поражения:

Достъп до основни услуги: Болници, които разчитат на резервни генератори, ще имат ограничен капацитет да обработват плащания за лекарства или услуги, ако тези генератори се изтощат. Спешните служби ще бъдат затруднени, както се случи в Испания, когато спешният номер 112 беше недостъпен.

Паника и социално напрежение: Липсата на достъп до пари ще предизвика паника сред населението, особено в градските райони, където зависимостта от цифрови плащания е най-висока. Може да се стигне до опашки пред малкото магазини, които приемат кеш, или до случаи на мародерство.

Технически и инфраструктурни щети:

Данните за транзакции с цифровото евро се съхраняват в централни сървъри, които ще бъдат изключени по време на аварията. Ако системите не са добре защитени, може да има загуба на данни или несъответствия при възстановяването. Това ще изисква дни или седмици за синхронизация и проверка на транзакциите. Устройствата за офлайн плащания (смарт карти, телефони) ще се изтощат без възможност за презареждане, което ще ограничи тяхната полезност след първите няколко часа.

Анализ и оценка

- Щети и поражения:

• Икономически: Загубите от 20-часов срив могат да достигнат 50–70 милиарда евро, като се вземат предвид прекъсванията в търговията, финансовите пазари и транспорта. В дългосрочен план спадът в доверието към цифровото евро може да забави цифровия преход в ЕС.
• - Социални: Аварията ще подчертае уязвимостта на обществото към цифровите системи, което може да увеличи недоверието към цифровото евро. Това ще е особено проблематично за уязвими групи, които нямат достъп до кеш или офлайн решения.
• - Инфраструктурни: Възстановяването на електрозахранването ще бъде приоритет, но синхронизирането на платежните системи след това ще отнеме време. Ако има загуба на данни, това може да доведе до финансови спорове между потребители, търговци и банки.

Сравнение с реални събития:

Сривът в Испания и Португалия (28 април 2025 г.) показа колко бързо може да ескалира подобна ситуация – 15 гигавата бяха загубени за секунди, което доведе до спиране на транспорт, комуникации и полети. В ЕС, който е много по-голям и взаимосвързан, ефектът ще бъде експоненциално по-голям. Телекомуникационният срив в Испания на 20 май 2025 г. засегна спешни служби и подчерта уязвимостта на критична инфраструктура. При 20-часов срив в целия ЕС подобни проблеми ще бъдат още по-тежки.

Подсигурителни фактори:

ЕЦБ работи върху офлайн решения, които биха могли да смекчат част от щетите. Ако гражданите разполагат с предварително заредени портфейли, те биха могли да извършват малки транзакции за основни нужди. Наличието на физически пари ще помогне на тези, които все още ги използват, но тяхната ограничена употреба (само 15% от транзакциите) ще създаде недостиг на кеш.

Дългосрочни последици:

• - Доверяване в цифровото евро: Аварията може да подкопае доверието в цифровото евро, като гражданите и бизнесите се върнат към физически пари или частни алтернативи като криптовалути.
• - Инфраструктурни промени: ЕС ще трябва да инвестира масивно в по-устойчиви електропреносни мрежи и резервни системи, за да предотврати подобни кризи в бъдеще.
• - Регулаторни промени: Може да се наложи въвеждането на минимален процент транзакции, които да се извършват с физически пари, за да се гарантира устойчивост при бъдещи кризи.

Заключение

Цифровото евро все още не е напълно въведено към май 2025 г., но е в напреднал етап на подготовка с пилотни проекти в Еврозоната. В хипотетичен сценарий на 20-часов срив на електрозахранването в ЕС след пълното му въвеждане, последствията биха били тежки: икономически загуби от десетки милиарди евро, прекъсване на основни услуги и потенциална загуба на доверие в цифровата валута. Зависимостта от електричество подчертава необходимостта от здрави офлайн решения и устойчива инфраструктура, за да се избегнат подобни кризи в бъдеще. ЕС ще трябва да балансира между цифровия напредък и поддържането на алтернативни системи, за да гарантира финансова стабилност в извънредни ситуации.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.