Иво Андрич | dLambow

(Ivo Andric) -

Иво Андрич: Ще дойде време, когато умните ще мълчат...

Дойде това време: "Накрая всички маски ще паднат":

Иво Андрич: „Ще дойде време, когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а разсипниците ще забогатеят” - Иво Андрич 1892-1975, Носител на Нобелова награда

Иво Андрич (1892-1975) е изключително значим югославски писател, роден в днешна Босна и Херцеговина. Той е първият и единствен носител на Нобелова награда за литература от Балканите, присъдена му през 1961 г. за "епичната сила, с която проследява теми и изобразява човешки съдби, свързани с историята на страната му".

Иво Андрич (Ivo Andric)

Творчеството на Андрич е дълбоко свързано с историята, културата и сложните взаимоотношения между различните етноси и религии на Балканите, особено в Босна по време на Османското владичество и Австро-Унгарското присъствие. Най-известните му произведения включват романите "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника" и "Госпожицата". Тези книги се отличават с психологическа дълбочина, майсторско изграждане на образи и проникновени разсъждения за човешката природа и историческите процеси.

Що се отнася до цитата: „Ще дойде време, когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а разсипниците ще забогатеят”, той е широко приписван на Иво Андрич и е станал доста популярен, особено в контекста на различни обществени и политически ситуации, които хората възприемат като отговарящи на това описание.

Въпреки че цитатът често се среща като негово дело, е важно да се отбележи, че точното му местоположение в произведенията на Андрич или категоричното му авторство понякога са предмет на дискусии. Независимо дали е изречен дословно от него или е по-скоро синтезирано обобщение на негови идеи и наблюдения върху обществото и човешката природа, цитатът резонира силно с мрачноватия, но проницателен поглед, който Андрич често изразява към света.

Той отразява усещане за обърнати стойности, където разумът и мъдростта отстъпват място на невежеството и шумното самочувствие, а моралните скрупули биват изместени от стремежа към материално облагодетелстване, често постигнато по нечестен път. Този тип социална критика и песимизъм не са чужди на творчеството на Андрич, който често изследва тъмните страни на човешката душа и абсурдите на историческото битие.

По този начин, цитатът, макар и с известна уговорка относно точния му произход, добре улавя определени аспекти от светоусещането на Иво Андрич и продължава да бъде актуален и цитиран като коментар за състоянието на обществото. Той е отражение на дълбоката му загриженост за моралния и интелектуален упадък, който може да настъпи в определени времена.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.