Змейовете | dLambow

(The Dragons) -

Змейовете в българските народни приказки – митични същества, пълни с противоречия

"Змеят и момата" - българска народна приказка

Имало едно време в едно малко селце, в подножието на планината, където живеела красива млада девойка на име Мария. Славата на нейната красота се разнесла далеч и накрая достигнала до ушите на Змея, който живеел в пещера високо в планината. Змеят бил омагьосан от нейната красота и решил, че тя трябва да стане негова жена.

Една вечер, Змеят се спуснал от планината и отвлякъл Мария. Завел я в своята пещера, където я затворил. Мария била уплашена, но скоро разбрала, че Змеят не иска да й навреди. Той бил самотен и копнеел за компания.

В същото време, момък от селото, на име Иван, който бил влюбен в Мария, решил да я спаси. С помощта на своята смелост и хитрост, той се промъкнал в пещерата на Змея и успял да го надхитри. Иван и Мария успели да избягат и се върнали в селото, където били посрещнати с радост.

Змеят, осъзнал, че не може да задържи Мария против нейната воля, се върнал в своята пещера, изпълнен със съжаление. Оттогава той никога повече не се появил в селото.

Тази приказка е символ на любовта, смелостта и силата на човешкия дух. Въпреки опасността и трудностите, истинската любов и добротата винаги намират начин да победят.

Змейовете (The Dragons)

Мотивът за любовта на змей към мома

По повод на брачните връзки между змейове и моми е важно от какви семейства произлизат момите. Според народната ни вяра причините за превръщането на една мома в змеева избраница се коренят в някои особености, произтичащи от времето и начина на раждането й.

Змейовата невеста, поне в легендите и преданията винаги е човешко същество в женитбена възраст – мома. Обикновено данните са за непълно семейство, което споменава единствено майката. “Змеят залюбва девойка, зачената или родена с него на един ден” (Георгиева, 1983). Тя, според представите на нашия народ, е своеобразен космически близнак на змея, което ги прави съдбовно свързани още при зачеването им.

Също така неприемливо поведение на девойката (мие се с вода, оставена на открито при гръмотевица; излиза навън, когато гърми) я поставя в близост със змея (Георгиева, 1983). Веднъж приобщена към начина, по който живее змеят тя му става близка (частично идентична) и той я залюбва.

Два са вариантите за обвързването й със змея – момата доброволно отива при него, привлечена от неговата загадъчност, сила и хубост, или е отвлечена насила и може да не се стигне до брачно съжителство.

Майките на любени от змей моми разбират от билки, те имат знания как може да бъде надхитрен или унищожен змеят, което навежда на предположението, че змеевите избраници произлизат от семейство на магьосница, лечителка, биларка.

За недоброволно съжителство със змея свидетелстват всички текстове на устното народно творчество, в които се споменава извор на дъното на пещера или в подножието на скала, възникнал от сълзите на отвлечената мома.

Доколко любената от змей мома има връзка със смъртта, показват всички традиционни народни извори – от песенните мотиви до разказите за “змееви либета”. Един от най-известните мотиви в митичните песни, широко застъпен също в предания, легенди и разкази за житейски истории, е този за любовта на змея и женитбата му с представител на човешкия род.

Тази свръхестествена любов ги разболява и води до скорошната им смърт, като самото отвличане на момата в пещера също се възприема като умиране. (Малчев, 2008). Наличието на множество мотиви за гостуването на змеевата невяста у родителите й, както и за разделянето й от змея, при което тя продължава живота си в света на хората, предполагат, че при любовно-брачните връзки между змейове и хора би могло да се говори за смърт не в прекия, а в преносния, символичния смисъл на думата.

“Змейовете, макар че имат змеици, много обичат да залибват и да открадват моми и невести, обикновено най-красивите. Също и змеиците изневеряват на мъжете си, та залибват момци, най-красивите, само че те не ги вземат със себе си, както това правят змейовете, а сами идат при момците” (Маринов, 1914).

Митът за змейовете и драконите се среща в почти всички цивилизации и народи по света, независимо колко отдалечени са един от друг. Изворите от ХІХ и ХХ век свидетелстват, че в представите на народа змеят има твърде нееднозначен произход, който се извежда от змия, риба, птица, змей от предходно поколение, човек.

Следи от змейове по българските земи има под формата на песни, легенди, предания и “разкази на очевидци”. Според ценностите на народната вяра, змеят е свръхчовешко същество. Може да е невидим или видим когато поиска. Да се превърне в момък, ако е змей, и на мома – ако е змеица. (Маринов, 1914)

Анализът на изворите показва, че един и същ змей се явява в образа на чудовище, на конкретно животно, на природно явление (светкавица, облак, вихрушка, растение), на човек. За съвременните изследователи змеят е митологичен персонаж. "Мене ме мамо змей люби", Никола Кожухаров

Съществен е и въпросът какви са и как изглеждат змейовите избраници. Без изключение те са красиви, лични, работливи, приказливи, гласовити и първи на хорото. Въведени в змейовия дом (пещерата), те придобиват и нещо от характеристиката на т.нар. неродена мома – съществото, което сякаш е изтъкано от светлина.

Това показва, че изборът не е случаен и едва ли се дължи само на видимите качества на момата. Вероятно има причини, които опират до нейното родство с природни дадености, с които и самият змей се идентифицира. Мария Миличин

Змейовете са едни от най-обичаните и загадъчни персонажи в българския фолклор. Те са съчетание от страховито и красиво, от зло и добро, от природна сила и човешка слабост. В народните приказки змеят често е представен като огромен, огнедишащ гущер, обитаващ дълбоки пещери, гори и планини. Той е пазител на съкровища, но е и заплаха за хората и техните посеви.

Основни характеристики на змея в българските приказки:

• - Външен вид: Огромни размери, люспеста кожа, крила, често с драконови черти.
• - Способности: Огън, летене, промяна на формата, свръхчовешка сила.
• - Местообитание: Пещери, планини, гори.
• - Характер: Често представен като зъл и коварен, но също така и като самотен и тъжен.
• - Роля: Пазител на съкровища, отвлича девойки, причинител на природни бедствия.

Змеят като любовник и баща:

Една от най-интересните и противоречиви черти на змея е неговата способност да се влюбва в хора. Често той отвлича красиви девойки и ги отвежда в своето леговище. Родените от тези съюзи деца обикновено притежават необикновени способности – могат да летят, да разбират езика на животните, да владеят магически сили. Въпреки това, те често са изключени от обществото поради своята различност.

Змеят като символ:

Образът на змея в българския фолклор е многопластов и носи в себе си множество символически значения. Той може да бъде интерпретиран като:

• - Символ на природните сили: Змеят олицетворява стихиите, които могат да бъдат както благотворни, така и разрушителни.
• - Символ на подземния свят: Като обитател на пещери, змеят е свързан с подземните богатства и тайни сили.
• - Символ на мъжката сила и сексуалност: Огромните размери и огнедишащите способности на змея го превръщат в символ на мъжката мощ и плодовитост.

Защо змейовете са толкова популярни в българските приказки?

Образът на змея е силно привличащ вниманието и въображението. Той съчетава в себе си елементи от реалния свят (гущер, птица) и фантастични същества (дракон). Змеят е едновременно страшен и очарователен, което го прави идеален герой за приказките. Освен това, той позволява на разказвачите да изследват различни теми като любовта, избора, самотата и разлъката.

Заключение:

Змейовете в българските народни приказки са много повече от просто митични същества. Те са отражение на човешките страхове, желания и мечти. Чрез техните истории ние можем да научим много за себе си и за света около нас.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.