Молещи се ръце | dLambow

(Praying Hands) -

"Молещи се ръце" на Албрехт Дюрер – шедьовър на вярата и човешкото съвършенство

Какво са "Молещи се ръце"?

"Молещи се ръце" (на немски: Betende Hände) или "Изследване на ръцете на апостол" (на немски: Studie zu den Händen eines Apostels) е една от най-емблематичните творби на великия немски художник Албрехт Дюрер. Тази рисунка с писалка и мастило, съхранявана в музея Албертина във Виена, е много повече от просто изображение на ръце. Тя е дълбоко лично и емоционално произведение, което разкрива сложните отношения между двама братя и отразява дълбоката вяра на художника.

Молещи се ръце (Praying Hands)

Историята зад картината

Дюрер създава тази рисунка като почит към своя брат Алберт. Двамата братя сключват споразумение – единият да работи, за да може другият да се отдаде на изкуството. Алберт избира да работи, за да подкрепи художествените амбиции на Дюрер. Именно тези жертвени ръце, изморени от труд, но все още отправени към небето в молитва, са увековечени в тази прочута рисунка.

Защо тази картина е толкова специална?

• - Реализъм и детайлност: Дюрер е известен със своя реализъм и внимание към детайла. В "Молещи се ръце" той улавя всяка веничка, всяка бръчка, всяка следа от труд върху тези ръце, превръщайки ги в символ на човешкото съвършенство и страдание.
• - Емоционална дълбочина: Картината предава дълбока емоционална сила. Тя е израз на благодарност, смирение и вяра. Чрез тези ръце ние виждаме не само физическите белези на живота, но и духовната дълбочина на човека.
• - Символика: Ръцете са универсален символ. В тази картина те символизират труда, жертвата, молитвата, вярата и човешкото съвършенство.
• - Влияние: "Молещи се ръце" е една от най-репродукцираните и възпроизвеждани творби в историята на изкуството. Тя е вдъхновение за безброй художници и продължава да докосва сърцата на хората по света.

Защо да посетим музея Албертина?

Музеят Албертина във Виена е дом на една от най-големите и ценни колекции от графики в света. Именно там можете да видите оригинала на "Молещи се ръце" и да се потопите в атмосферата на Ренесанса. Да наблюдаваш тази рисунка на живо е наистина незабравимо преживяване.

Заключение

"Молещи се ръце" е повече от просто произведение на изкуството. Това е свидетелство за човешката същност, за силата на братската любов и за вечното търсене на смисъл. Тя е напомняне, че дори най-простите неща могат да носят дълбока красота и значение.

Ето историята около "Молещите се ръце"

През петнадесети век, в едно малко село до Нюрнберг, живеело семейство с 18 деца. 18! За да може да осигурява храна на масата за тази тълпа, бащата, главата на семейството, ковач по професия, работил почти осемнадесет часа на ден, а в квартала успявал да намери всяка друга работа, за която се плащало.

Въпреки привидно безнадеждното им състояние, две от децата на Албрехт Дюрер Старши имали мечта. И двамата искали да следват таланта си в изкуството, но знаели, че баща им няма пари, за да изпрати който и да е от тях в Нюмерберг да учат в Академията.

След много дълги дискусии през нощта в претрупаното си легло двете момчета накрая измислили споразумение. Щели да хвърлят монета. Този, който загубел, щял да слезе долу в близките мини и с приходите си да подкрепя своя брат, докато той посещава академията. После, когато този брат, който щял да спечели при хвърлянето на монетата, свършел да учи след четири години, той щял да подкрепя другия брат в академията или с творчеството си или, ако е необходимо, щял да работи в мините.

Една утрин след църква хвърлили монета. Албрехт Дюрер спечелил и отпътувал към Нюмерберг. Алберт слязъл в опасните мини и през следващите четири години финансирал брат си, чиято работа в академията почти веднага станала сензация. Изкуството на Албрехт, дърворезбите и живописта му с маслени бои били далеч по-добри от тези на неговите професори и докато дойде време да се дипломира, започнал да печели значителни суми за творбите си.

Когато младият художник се завърнал вкъщи, семейство Дрюрер организирало празнична вечеря. Накрая Албрехт станал от почетното си място начело на масата, за да вдигне тост за любимия си брат за годините саможертва, които му позволили да осъществи амбицията си. Заключителните му думи били:
- А сега, Алберт, мой щастлив братко, сега е твой ред. Сега ти можеш да отидеш в Нюмерберг да следваш твоята мечта, а аз ще се грижа за теб.

Всички погледи се обърнали в нетърпеливо очакване към далечния край на масата, където седял Алберт, сълзи се стекли по пребледнялото му лице, клатейки наведената си глава наляво и надясно, докато плачел и повтарял отново и отново:
- Не ...не ...не ...не.
Накрая Алберт станал и избърсал сълзите от бузите си. Погледнал към масата лицата, които обичал, и после, държейки ръцете си близо до дясната си буза, нежно казал:

- Не, братко. Не мога да отида в Нюмерберг. Прекалено късно е за мен. Виж ... виж какво направиха четири години в мините с ръцете ми! Кокалчетата на всеки пръст са се строшавали поне веднъж и напоследък страдам толкова силно от артрит на дясната си ръка, че дори не мога да държа чаша, за да отвърна на тоста ти, а какво остава да правя тънки линии по пергамент или платно с молив или с четка. Не, братко ... прекалено късно е за мен.

По-късно, когато тържеството приключило и всички се разотишли, Албрехт отишъл до стаята на брат си. Вратата била леко открехната и Албрехт могъл да види как Алберт бил коленичил до леглото си и със сключени за молитва ръце се молел Бог да блогослови неговия брат. Албрехт бил разтърсен.

Изминали са повече от 450 години. Досега стотиците шедьоври на Албрехт Дрюрер: портрети, скици с въглен и позлатен молив, картини с водни бои, дърворезби и медни гравюри се намират във всеки голям музей в света, но шансовете са големи ние, както повечето хора, да знаем само една от творбите на Албрехт Дрюрер. Дори е възможно да имаме копие на тази негова творба.

Един ден, за да отдаде почит на Алберт за всичко, което той бил жертвал, Албрехт Дрюрер старателно нарисувал натрошените ръце заедно с дланите и изтънелите пръсти, протегнати към небето. Той нарекъл силната си картина само "Ръце", но почти веднага целият свят отворил сърцата си за шедьовъра му и преименувал израза на любовта му в "Молещите се ръце".

Следващия път, когато видиш копие на „Молещите се ръце”, вгледай се по-дълго. Нека то да ти напомни, ако все още имаш нужда от напомняне, че никой, никой никога не успява сам!
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.