Граничен вал Еркесия | dLambow

(Erkesia Border Wall) -

Еркесия – гигантският белег от славното минало на България

Какво е Ерексия?

Еркесия е едно от най-впечатляващите инженерни съоръжения на Първото българско царство и свидетелство за мощта и военната стратегия на българските владетели. Този гигантски ров, простиращ се от Черно море до река Марица, е бил не просто граница, а истинска крепост, която е защитавала българските земи от нашествията на Византия.

Граничен вал Еркесия (Erkesia Border Wall)

История и значение

Изграждането на Еркесия започва през 815 г. след подписването на мирния договор между хан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец. Ровът е бил дълъг около 164 километра, с внушителна дълбочина и ширина, и е представлявал сериозна пречка за всяка армия, която би се осмелила да пресече границата.

Защо Еркесия е била толкова важна?

• - Защита: Еркесия е била първата линия на отбрана на българските земи срещу Византия. Непреодолимата преграда е предотвратила многобройни нашествия и е осигурила сигурността на българското население.
• - Символ на мощта: Изграждането на такъв мащабен проект е било възможно само при наличието на силна и организирана държава. Еркесия е била символ на мощта и военната мощ на Първото българско царство.
• - Граница между два свята: Ровът е маркирал границата между две различни култури и цивилизации – българската и византийската. Той е бил физическо въплъщение на политическите и културните различия между двете държави.

Строеж и характеристики

Еркесия е била изключително сложно инженерно съоръжение. Ровът е бил прокопан в земята, а изкопаната пръст е била използвана за изграждане на вал. Върху вала са били издигнати дървени конструкции и наблюдателни кули, които са позволявали на българските воини да наблюдават за вражески движения.

Защо да посетим Еркесия днес?

Въпреки че днес Еркесия не е толкова впечатляваща, колкото е била в миналото, тя си остава едно от най-интересните исторически места в България. Посещението на останките от този гигантски ров ни позволява да се докоснем до историята и да си представим как е изглеждал животът на нашите предци.

Какво можем да видим днес?

• - Останки от вала и рова: В някои участъци все още могат да се видят останки от вала и рова.
• - Наблюдателни кули: На някои места са запазени основите на наблюдателните кули.
• - Музеи: В някои от селата, разположени близо до Еркесия, има музеи, посветени на историята на региона и на самия ров.

Заключение

Еркесия е повече от просто един стар ров. Тя е символ на българската история, свидетелство за военната мощ на Първото българско царство и напомняне за борбата за независимост. Посещението на това историческо място е задължително за всеки, който се интересува от българската история и култура.

Още за Еркесия ...

Еркесия е голям ров от Марица до Черно море, с който българите преди 1300 години са успяли да опазят границата си между България и Византия. Малцина българи знаят, че съоръжението е видимо от Космоса и днес, като свързва по неповторим начин Черноморското крайбрежие с долината на река Марица.

Днес той е едно от най-импозантните древни отбранителни съоръжения в Европа на границата с Изтока – по-дълго дори от знаменития Адрианов вал в Северна Англия… Граничният вал "Еркесия" - известен още като "Големият окоп" или "Големият прекоп" е гранично укрепително съоръжение с издигнат землен вал с ров, в южното му подножие и малък преден вал.

Обърнат е с фронт на юг и прегражда по оста от изток Девелт и мандренската лагуна, в посока запад-югозапад до река Марица. Дължината му е общо 164 км. Съоръжението е маркирало държавната граница между България и Византия, установена с подписването на мирния договор между хан Омуртаг и император Лъв V Арменец през 815 г.

Граничният вал "Еркесия" в продължение на близо 100 години е южна граница между България и Византия.

“И се захвана голямото копаене. Всеки изминал ден в горите и полята на Диамопол, като се започваше от Дебелтун и вървеше на югозапад към височините Милеони и реката Хебър, се появяваше изкоп с чудовищни размери. Изкоп, който щеше да брани отвоюваните от кесаря земи и твърдини, щеше да погълне море от човешка пот и мъки и щеше да остане във времето."

Еркесия е най-голямото и най-известното защитено землено укрепление на юг от река Дунав, в ареала на обширната територия на България през VIII – X век. Част е от системата от укрепени валове, изградени във всички гранични и буферни зони на българската държава. Валът е добре известен на повечето хронисти през средните векове, защото е действителна охраняема граница на България с Източната Римска империя (Византия).
.
Освен военно-отбранителната си функция, Еркесия е и добре уредена митническа граница, през която се осъществяват търговските и културните връзки с Византия чак до XIV век. Южната ни граница винаги е била допирна точка със света на Ориента и азиатския свят, с култури, далече по-различни от европейската. И до ден днешен тя служи като преграда за несвойствени ценности, чужди на европейците и на религии, различни от християнската.
.
След 705 г., според договорните отношения между хан Тервел и император Юстиниан II на България е отстъпена областта Загория. В 716 г. южната граница на тази територия е потвърдена с първия официален договор между Византия и България през управлението на император Теодосий III. Тя се визира и в първата статия на 30-годишния мирен договор с Византия при управлението на хан Омуртаг и император Лъв V в 815 г. Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро до левия бряг на р. Сазлийка е 142 км.

Описание като очевидец на българските погранични валове, оставя арабския хронист Ал Гарми в средата на IX век, а един век по-късно друг арабски писател и хронист Ал Масуди обобщава: „Областта на борджаните (българите) е обкръжена с трънест плет, в който се намират отвори, подобни на дървени прозорци, тази ограда е подобна на стена при канал.”

За един от начините на техния градеж е писано от „ Сентгаленския монах” Ноткер в края на IX век: “Забивали в земята две успоредни редици от колове на разстояние 20 стъпки една от друга. Коловете били високи 20 стъпки. Пространството между двата реда колове изпълвали с твърд камък или лепкава глина, която трамбовали, а отгоре изсипвали изкопаната от рова пръст. Върху вала насаждали гъсти клонести дръвчета, които образуват непроходим плет”.

В X век (967 г.) византийският историк Скилица – Кедрин назовава Еркесия – Големия окоп, Голямата ограда. Старобългарските землени валове представляват уникално съчетание на ров (изкоп) с вал (насип), чиято обща ширина варира от 10 до 40 метра в зависимост от стратегическото си предназначение. Дълбочината на изкопа е около 3 м., а височината на насипа 3-4 м. Над насипа, в определени случаи на уязвими за отбрана места се изгражда палисада.

Проходите през вала са на местата, където преминават главните пътища, някои от които използвани хилядолетия. Там са изградени дървени порти и кули с помещения за наблюдение и охрана. Над изкопа се спуска подвижен дървен мост за преминаване, който стои прилепен към портата вечер и в случаите на нападения. Тези проходи са първите контролно-пропусквателни и митнически пунктове на българската държава.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите. Последвайте ни за още позитивни, полезни и съдържателни публикации всеки ден на сайта и във ФБ-страницата ни.