Има ли българи през 486 г.? | dLambow

(Are there Bulgarians in 486?) - 

Има ли българи според Магнус Феликс Енодий през 486 г.? 

Нека да разгледаме често споменавания цитат: 

"Българите – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът...", приписван на Магнус Феликс Енодий за българите от 486 г.?

• От кое произведение е цитата?
• В какъв контекст е използван?
• Защо цитата е от 486 г, при положение, че България е основана през 681 г.?

Има ли българи през 486 г.? (Are there Bulgarians in 486?)

Цитатът, приписван на Магнус Феликс Енодий за българите:

"Българите – това е народът, които имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът...", предизвиква интерес с историческата си значимост и контекст. Нека разгледаме подробно произхода му, произведението, контекста и хронологичните въпроси около датата 486 г.

Произведение, от което е цитатът

Цитатът се свързва с произведението на Магнус Феликс Енодий, известен писател и епископ от края на 5-и и началото на 6-и век, наречено "Panegyricus Theoderico regi dictus" (Панегирик към крал Теодорих). Този текст е написан около 506 г. сл. Хр., а не през 486 г., както често се споменава в популярни източници. В него Енодий възхвалява Теодорих Велики, остготския крал, за неговите военни успехи, включително победата му над българите в битка от 505 г..  

Оригиналният текст на Енодий, от който е извлечен този цитат (в превод и адаптация), гласи приблизително:

"Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои."  

Този пасаж е основата на цитирания текст, макар че съвременната му версия е адаптирана и леко разширена за по-голяма изразителност.

Контекст на цитата

Цитатът е използван в риторичен контекст, типичен за панегириците от късната античност. Енодий описва българите като силен, уверен и непобедим народ не с цел да ги възхвали, а за да подчертае величието на Теодорих, който успява да ги надвие. Преувеличаването на качествата на врага е чест похват в подобни произведения – колкото по-внушителен е противникът, толкова по-голяма е славата на победителя.  

В случая става дума за конкретно събитие – битката от 505 г., когато Теодорих побеждава българските племена в региона на Балканите. Този успех е част от усилията му да укрепи властта си над териториите в Източна Европа и да защити границите на своето кралство от набезите на номадски народи, включително българите.

Защо цитатът е свързан с 486 г., когато България е основана през 681 г.?

Посочването на 486 г. като дата на цитата е вероятно грешка или недоразумение в популярните интерпретации. Както отбелязахме, панегирикът на Енодий е написан около 506 г. и се отнася до събития от 505 г. Възможно е 486 г. да е резултат от объркване с други исторически събития или погрешна хронология в по-късни преразкази.  

Що се отнася до основаването на България през 681 г., тук е важно да се направи разлика между българите като народ и България като държава. През 5-и и 6-и век българите са номадски племенен съюз, мигрирал от Централна Азия към Европа. Те се появяват в източниците като военна сила, участваща в конфликти с Византийската империя и други народи в региона, много преди да се установят трайно на Балканите и да създадат Първата българска държава под ръководството на хан Аспарух през 681 г.  

Следователно цитатът на Енодий се отнася до българите като етническа група или племенна конфедерация, а не до държавата България. През 505 г. те вече са активни в региона и представляват заплаха, която Теодорих успява да неутрализира.

Автентичност и съображения

Трябва да се отбележи, че точният текст на популярния цитат не съвпада напълно с оригиналния пасаж от панегирика на Енодий. Съвременната версия е по-цветна и драматична, което предполага, че е била адаптирана или украсена с течение на времето, вероятно за да подчертае българската историческа гордост. Ако точният цитат не се открие в запазените трудове на Енодий, е възможно той да е частично измислен или погрешно приписан. За пълна сигурност би било необходимо да се консултират първични източници или научни изследвания върху творчеството му.

Заключение

Цитатът, приписван на Магнус Феликс Енодий, идва от неговия панегирик към Теодорих, написан около 506 г., и описва българите като силен и уверен народ в контекста на тяхното поражение от Теодорих през 505 г. Той е част от риторична похвала, а не от обективно историческо описание. Датата 486 г. е вероятно грешна, а българите, споменати в текста, са племенна група, а не държава, тъй като България е основана едва през 681 г. Този цитат, макар и популярен, може да е бил леко променен с времето, но отразява присъствието и репутацията на българите в Европа векове преди тяхната държавност.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.