Българско наименование на месеците

(Bulgarian names of the months)

Забравените имена на месеците: Какво ни разказва старобългарската традиция

„Голям Сечко сече, Малък Сечко довършва“ – така гласи стара българска поговорка, която описва зимните месеци с поетична точност. Любопитна случка: през 1970-те години, в село край Велико Търново, възрастна жена отказала да използва „януари“ и „февруари“, настоявайки, че „Сечковците“ са истинските имена. Когато я питали защо, тя отговаряла: „Защото така ги знам от баба ми, а тя – от нейната баба. Те не грешат.“

Съдържание на темата

• История и произход
• Значение на имената
• Сравнение със съвременните месеци
• Културен контекст
• Интересни факти

Българско наименование на месеците (Bulgarian names of the months)

История и произход

Българските народни наименования на месеците произлизат от езическите и аграрни традиции на старите славяни и прабългари. Те са били използвани преди официалното приемане на юлианския, а по-късно и на григорианския календар. В тях се отразяват природните явления, земеделските цикли и културните вярвания на народа.

Тези имена са били предавани устно, а в някои случаи записвани в църковни и народни календари. Макар днес да не са официални, те остават живи в българския фолклор, диалекти и народни песни.

Значение на имената

Зимни месеци

• Голям Сечко – януари: най-студеният месец, „сече“ студът
• Малък Сечко – февруари: продължение на зимата, но с по-малко студ
• Сухи – март: преходен месец, сух вятър и подготовка за пролетта

Пролетни месеци

• Брезов – април: брезите цъфтят, символ на новото начало
• Тревен – май: тревата избуява, земята се събужда
• Чръвен – юни: от „червеи“, използвани за багрила; символ на плодородие

Летни месеци

• Зарев – юли: от „зарева“ – ревът на елените, време на страст и живот
• Руен – август: от „руен“ – багрите на лятото, зреене на плодовете

Есенни месеци

• Уруен – септември: продължение на плодородието, прибиране на реколтата
• Листопад – октомври: падане на листата, есенна меланхолия

Зимски месеци

• Груден – ноември: земята се втвърдява, става на „грудки“
• Студен – декември: зимата настъпва напълно, студът властва

Сравнение със съвременните месеци

В таблицата по-долу е представено съпоставяне между традиционните и съвременните имена на месеците:

• Януари – Голям Сечко
• Февруари – Малък Сечко
• Март – Сухи
• Април – Брезов
• Май – Тревен
• Юни – Чръвен
• Юли – Зарев
• Август – Руен
• Септември – Уруен
• Октомври – Листопад
• Ноември – Груден
• Декември – Студен

Тези имена не само описват времето, но и дават усещане за връзка с природата и цикъла на живота.

Културен контекст

Старите наименования на месеците са част от българската културна идентичност. Те се срещат в народни песни, приказки, поговорки и обичаи. Например:

• „Сечко сече, но и сърцето топли“ – за зимните вечери край огнището
• „Тревен носи зелено, но и работа до тъмно“ – за усилената пролетна работа

В някои региони на България, особено в Родопите и Северозападна България, възрастните хора все още използват тези имена в ежедневната реч.

Интересни факти

• В някои български диалекти „Груден“ се използва и за описание на твърда почва.
• „Чръвен“ е свързан с червеи, от които се добивала боя за тъкани – символ на лукс.
• „Зарев“ е уникално име, което няма аналог в други славянски езици.
• В народните календари често се изобразяват месеци с рисунки, съответстващи на техните имена.
• Някои етнографи предлагат възстановяване на тези имена в образователната система.

Ако тази статия ти е харесала, остави коментар, сподели я с приятели или се върни утре за нова порция български културни съкровища. А защо не разгледаш още от съдържанието на сайта – има още много любопитни теми, които чакат да бъдат открити!

---
dLambow - "samou4itel1"