Смърт или женитба | dLambow

(Death or marriage) -

Есмералда поискала да се омъжи за Пиер Гренгоар - осъден на смърт чрез обесване

По романа „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго

Днес ще ви разкажа един епизод от романа „Парижката Света Богородица“ (на френски: Notre-Dame de Paris) на Виктор Юго, в който циганката Есмералда поискала да се омъжи за Пиер Гренгоар, който бил осъден на смърт чрез обесване от съда на Кралството на скитниците, като по този начин го спасява от бесилото...

Смърт или женитба (Death or marriage)

Помилване срещу женитба

В средновековна Европа човек, осъден на екзекуция, можел да бъде помилван, ако някоя жена на мястото на изпълнението на присъдата, пожелаела да се омъжи за него. Такива случаи обикновено се наричали сватба на бесилката. В някои страни, като Испания, такова предложение можело да дойде само от проститутка. Понякога изнасилвачите са били освобождавани от екзекуция, ако са се съгласявали да се оженят за опозорената жертва, като по този начин са спасявали нейната репутация.

Най-известният литературен пример за тази традиция е епизод от романа „Парижката Света Богородица“ (на френски: Notre-Dame de Paris) по романа на Виктор Юго, публикуван през март 1831 г., в който циганката Есмералда поискала да се омъжи за Пиер Гренгоар, който бил осъден на обесване от съда на Кралството на скитниците. Това е първият исторически епичен роман на френски език, представляващ най-известното произведение на френския романтизъм.

Успехът на книгата привлича общественото внимание към катедралата Нотр Дам, която по това време била на път да бъде разрушена или построена отново, и й позволява да остане непокътната. Романтичните описания на средновековната архитектура в книгата помагат за популяризирането на движението за опазване и реставрация на готически паметници.

Сюжетът на романа е следния

На 6 януари 1482 г. в Париж се провеждат „тържества, съчетаващи празника Богоявление с древния езически фестивал на шутовете“. На този ден, според традицията, на Гревския площад (Place de Greve) се запалват забавни светлини и се украсяват дървета (един вид прототип на коледната елха).

По нареждане на кардинал Чарлз Бурбон в централната зала на Съдебната палата („Голямата зала“) трябвало да бъде представена пиесата „Мистерия“ с участието на герои от Библията, както и на древноримски богове. Пиесата била посветена на планирания по това време брак на „сина на лъва на Франция“, наследника на френския трон, дофин Чарлз и Маргарет Австрийска.

След мистерията трябвало да се проведе изборът на главния комик на Париж, папа-клоун - гърбавият звънар на катедралата Нотр Дам в Париж - Квазимодо. Но Пиер Гренгоар, авторът на „Мистерията“, избягал от двореца в отчаяние, тъй като публиката непрекъснато се разсейвала от представлението или от закъснялото пристигане на кардинала, или от появата на фламандските посланици, или от избора на папа-клоун, или от външния вид на танцьорката Есмералда.

Нямало къде да прекара нощта, защото разчитал да плати жилището с парите, изкарани от „Мистерия“. Затова той решил да сподели радостта си с хората и отишъл при огъня на площада. Там поетът Пиер видял танцуващо момиче „с такава красота, че самият Бог би я предпочел пред Дева Мария“.

След танца циганката Есмералда започнала да демонстрира необичайните способности на своята коза Джали, за което Есмералда била критикувана от свещеник, стоящ в тълпата - архидякон Клод Фроло (в католическата църква титлата архидякон е по-близо до епископ на православната църква), който бил и наставник на гърбавия Квазимодо.

Крадци, просяци и скитници празнували новия си гърбав крал. Виждайки това, Клод разкъсва „папските“ дрехи на Квазимодо, отнема скиптъра му. Циганката събира пари за танца си и се прибира. Пиер я следва, с надеждата, че освен красивата си външност, тя има добро сърце и ще му помогне с жилището. Пред очите на Пиер, циганката е отвлечена от Квазимодо и някой друг с покрито лице. Есмералда била спасена от капитана на кралските стрелци Феб дьо Шатопер и Есмералда се влюбва в него.

Следвайки момичето, Гренгоар се озовава в Двора на чудесата, където живеят парижки просяци и разбойници. Клопен обвинява Пиер в незаконно проникване на територията на Двора на чудесата и се заканва да го обеси. Поетът поискал да бъде приет в тяхната общност, но не издържал тежкото изпитание - трябвало да се извади портфейл със звънчетата от плюшено животно, без звънчетата да звъннат.

В последните минути преди екзекуцията просяците си спомнили, че според закона, Пиер трябвало да попита дали има жена, която да се омъжи за него. Ако се установи такава, присъдата се отменяла. Есмералда се съгласила да стане съпруга на поета - той я познал. Така те биле "венчани" 4 години, но Есмералда не позволявала на Гренгоар да я докосне, защото носела амулет, който трябвало да й помогне да намери родителите си, но имало едно важно „но“ - талисманът действал само ако циганката оставала девствена.

След „сватбата“ Гренгоар започнал да придружава Есмералда по време на нейните представления на площада, където печелили допълнителни пари, изпълнявайки клоунски номера. По време следващ танц на циганката, архидякон Фроло разпознава ученика си Гренгоар в новия й спътник и започва да разпитва подробно поета как се е забъркал с уличната танцьорка.

Бракът на Есмералда с Гренгоар възмущава свещеника и той го заставя да не докосва циганката. Но Гренгоар казва на Фроло, че Есмералда е влюбена в някой си Феб и го сънува ден и нощ. Тази новина предизвикала невиждан пристъп на ревност у архидякона, като той решава на всяка цена да разбере кой е този Феб и да го открие.

Търсенето на Фроло се увенчава с успех. Воден от ревност, той не само намира капитан Феб, но и му нанася сериозна рана по време на срещата му с Есмералда, което още повече я настройва срещу него. Циганката Есмералда е обвинена в убийството на Феб (Клод успява да напусне местопрестъплението, като скача през прозорец в реката).

Тя била задържана, измъчвана и така признава своята „вина“. Есмералда е осъдена на смърт чрез обесване на Place de Greve. В нощта преди екзекуцията й архидяконът идва при момичето в затвора. Той кани пленницата да избяга с него, но тя гневно отблъсква истинския убиец на любимия си Феб и преди екзекуцията всичките й мисли са заети от капитана.

Съдбата й дава възможност да го види за последен път. Той стоял напълно хладнокръвен на балкона на къщата на годеницата си Фльор дьо Лис Гонделаурие. В последния момент Квазимодо спасява Есмералда и я скрива в катедралата, която може да служи като убежище на осъдените и откъдето никой няма право да взема тези, които са получили убежище.

Есмералда дори тогава не спира да сънува капитана на кралските стрелци (раната му се оказва несмъртоносна), без да вярва, че той я е забравил. Всички обитатели на Двора на чудесата отиват да спасят невинната си сестра. Те щурмуват катедралата Нотр Дам, която Квазимодо ревниво защитава, вярвайки, че скитниците са дошли да екзекутират циганина. В тази битка загиват лидерът на просяците Клопен Труйлефу и бившият ученик Жан Фроло, по-малкият брат на Клод, който се присъединява към скитниците.

Когато започна обсадата на катедралата, Есмералда спяла и изведнъж двама души влизат в килията й: нейният „съпруг“ Пиер Гренгоар и някакъв мъж в черни дрехи. Обзета от страх, тя тръгва след мъжете. Те тайно я извеждат от катедралата. Твърде късно Есмералда разбира, че мистериозният мълчалив спътник е архидякон Клод Фроло.

От другата страна на реката Клод пита за последен път какво избира тя: да бъде с него или да бъде обесена. Момичето е непреклонно. Тогава разгневеният свещеник я поставя под охраната на Гудул, който бил жесток и безцеремонен с момичето: все пак тя била циганка. Но в крайна сметка, всичко се разрешава по най-необичаен начин. Стражите идват за момичето, сред които е и Феб дьо Шатопер.

В пристъп на любов Есмералда забравя за предпазливостта и го назовава по име. Така Есмералда е върната на площада и едва тогава осъзнава ужаса на неизбежната смърт. От върха на катедралата Квазимодо и, разбира се, Клод Фроло наблюдавали тази трагична сцена. Осъзнавайки, че Фроло е виновен за смъртта на циганката, обезумелият Квазимодо хвърля осиновителя си от върха на катедралата. След това гърбавият изчезва.

В последната сцена на романа се разказва как в гробницата на бесилката Монфокон са открити два скелета, единият от които е прегърнал другия. Това биле останките на Есмералда и Квазимодо. Когато се опитали да ги разделят, скелетът на Квазимодо се разпаднал на прах.

-------
Вместо да проклинаш мрака, запали свещ!
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговор.
----------------