Епиктет

 - Epictetus

Епиктет е философ от Римския период на Античната философия

"Ако човек греши, не му се сърдете - всички сме грешни...." Епиктет
.
Епиктет (ок. 50 г. – ок. 135 г.) е един от най-влиятелните стоически философи от Римската епоха. Неговият живот е забележителен пример за стоическите принципи, които проповядва.

Живот
Епиктет е роден в Хиераполис, Фригия (дн. Турция), като роб. Името му означава "придобит" или "купен". Като роб в Рим, той служи на богат и влиятелен човек на име Епафродит, който е секретар на император Нерон. Позволено му е да посещава лекциите на известния стоик Гай Музоний Руф, което му дава възможност да се образова и да развие своите философски възгледи.

Въпреки тежкото си положение като роб и физическото си увреждане (бил е куц, вероятно поради насилие), Епиктет запазва вътрешната си свобода и достойнство. След като е освободен, той става учител по философия в Рим. Когато император Домициан прогонва всички философи от града около 93 г. сл.Хр., Епиктет се премества в Никополис, Гърция, където основава собствена школа и преподава до края на живота си.

Философски идеи
Епиктет, подобно на Сократ, не оставя нищо писано. Неговите учения са запазени благодарение на ученика му Ариан, който записва "Беседите" (Discourses) и съставя "Наръчник" (Enchiridion) – кратко ръководство по неговата философия.

Централната идея във философията на Епиктет е разграничаването на нещата, които зависят от нас, от тези, които не зависят.
    Нещата, които зависят от нас: Това са нашите мисли, преценки, стремежи, желания и волята ни. Според Епиктет, само над тези неща имаме пълен контрол.
    Нещата, които не зависят от нас: Всичко останало – нашето тяло, здраве, богатство, репутация, власт, събитията около нас. Над тях нямаме контрол и опитите да ги променим водят до страдание и разочарование.

Основната цел на философията за Епиктет е да научи хората да живеят в съгласие с природата, да култивират вътрешно спокойствие (атараксия) и да постигнат щастие (евдемония) чрез добродетелта.

Ключови принципи:
    Вътрешна свобода: Епиктет твърди, че истинската свобода не е външно състояние, а вътрешно състояние на духа. Човек може да бъде роб, но да бъде свободен в ума си, стига да не позволява на външните обстоятелства да го контролират.
    Самоконтрол и преценка: Епиктет подчертава, че не самите събития, а нашата преценка за тях ни разстройва. Ако се научим да контролираме реакциите си и да приемаме нещата такива, каквито са, можем да избегнем страданието.
    Живот според природата: Това означава да живеем разумно, да изпълняваме задълженията си като социални същества и да приемаме съдбата си като част от божествения ред на Вселената.

Ученията на Епиктет оказват огромно влияние върху късния стоицизъм и са четени от хора от всички социални слоеве, включително и от император Марк Аврелий, който го цитира в своите "Размишления". Днес неговата философия продължава да вдъхновява хората със своята практичност и фокус върху личностния контрол и вътрешното спокойствие.