Портрет на Брат Кирил | dLambow

(Portrait of Brat Cyril)

Когато светлината идва отвътре: дълбокият портрет на Брат Кирил от Димитър Ламбов

През 1657 година Рембранд рисува своя последен автопортрет – старец с угаснали очи, но с лице, от което сякаш извира вътрешна светлина. Триста и шестдесет години по-късно един български художник повтаря същия жест, сякаш времето е спряло за миг. Пред нас е портрет на Брат Кирил, който не гледа към нас, а ни кара да погледнем навътре в себе си.

Съдържание на темата

• Техническо изпълнение и стил
• Композиция и поза
• Образът и символиката
• Емоционално въздействие
• Интересни факти
• Заключение

Портрет на Брат Кирил (Portrait of Brat Cyril)

Техническо изпълнение и стил

Димитър Ламбов работи с маслени бои по начин, който напълно съзнателно се връща към традицията на старите майстори. Картината е пример за класическо киароскуро – драматично противопоставяне на светлина и сянка. Единствен източник на светлина (отгоре вляво) осветява лицето, а всичко останало потъва в почти абсолютна тъмнина.

Техника и материя

Особено впечатляваща е употребата на импасто – дебели, релефни слоеве боя, положени с нож или четка. В осветените части (челото, носа, брадата) мазките са толкова плътни, че при странична светлина излизат наяве и лицето придобива почти скулптурна пластичност. Това не е просто живопис – това е релеф, който можеш да докоснеш.

Цветова гама

Палитрата е изключително ограничена: топли жълто-охрави тонове в светлините, дълбоки черно-кафяви и умбра в сенките. Липсват студени цветове, което създава усещане за интимна топлина, въпреки мрачния фон. Този избор не е случаен – той подчертава вътрешния огън на героя.

Композиция и поза

Фигурата е изрязана до раменете, главата е леко сведена, очите са затворени или полузатворени. Това не е параден портрет, а дълбоко интроспективен образ. Наведената глава е жест на смирение, покаяние или пълна вътрешна съсредоточеност.

Светлината пада точно в центъра на лицето и постепенно угасва към краищата – класически похват, познат ни от Рембранд и Караваджо, но и от православните икони, където светлината често символизира божественото присъствие.

Образът и символиката

Пред нас е възрастен мъж с дълга прошарена брада и дълбоки бръчки – следи от тежък живот, страдание, но и от достойнство. Затворените очи и наведената глава го превръщат в архетипен образ на страдалец-светец.

Западни и източни паралели

• В западното изкуство той напомня на Христос в тернов венец или на св. Франциск в екстаза си.
• В българския и православен контекст веднага изплува образът на св. Иван Рилски – пустинножителят с дълга брада, символ на аскетизъм и смирение.

Много съвременни български художници, повлияни от Теофан Сокеров и неговите ученици, обичат точно тази тема. #ПравославнаИкона #СъвременноИзкуство

Светлината тук не само пада върху лицето – тя сякаш излиза от него. Това е типичен знак за святост както в иконописта, така и в бароковата живопис.

Емоционално въздействие

Картината е удивително тиха. Няма драматични жестове, няма поглед, който да ни прикове. Вместо това – пълно потапяне навътре. Усещането е за огромна вътрешна тежест, но и за дълбок покой.

Сякаш гледаме човек, който е преминал през всичко – страдание, загуби, изпитания – и е намерил мир. Има нещо монашеско, пустинническо, почти апокалиптично. Като последният човек, останал да се моли в един опустял свят.

Интересни факти

• Димитър Ламбов рисува този портрет без мод relative – „отвътре“, както сам казва.
• Картината е част от поредица „Светци без ореоли“, където художникът търси святостта в обикновения човек.
• Някои критици виждат в образа автопортрет – духовен, а не буквален.

Заключение

Портретът на Димитър Ламбов е рядък пример за съвременно изкуство, което не крещи, а шепне – и точно затова остава в душата. Той съчетава най-доброто от Рембранд и от православната икона, за да ни напомни, че истинската светлина не идва отвън, а от дълбините на човека, преминал през огън и болка. Дали и ние носим такава светлина в себе си – макар и скрита под ежедневните маски?

Ако този портрет ви докосна, споделете в коментарите какво почувствахте вие или кога за последно сте видели „вътрешна светлина“ в нечий поглед. Вашата история може да е следващата картина.

-------

  dLambow - "samou4itel1"

Св. Киприан Киевски | dLambow

(Saint Cyprian of Kyiv)

От Търново до Киев: българският светец, който стана патриарх на цяла Рус и спаси Православието в най-тежките времена

През 1375 г. един скромен български монах от Търновград пристига в Москва с писмо от патриарх Филотей Константинополски. Никой не подозира, че след пет години този монах ще бъде избран за митрополит на Киев и цяла Рус, а след още векове – ще бъде канонизиран като общоруски и общобългарски светец. Името му е Киприан – човекът, който с перо и молитва съедини два народа в най-мрачните години на татарското иго.

Съдържание на темата

• Кой е свети Киприан и защо е важен за българи и руснаци?
• Произход и ранни години в Търновската книжовна школа
• Пътят към митрополитската катедра
• Делото на Киприан – книжовник, дипломат и обединител
• Канонизация и почитане днес
• Интересни факти за свети Киприан

Св. Киприан Киевски (Saint Cyprian of Kyiv)

Кой е свети Киприан и защо е важен за българи и руснаци?

Свети Киприан (ок. 1330 – 16 септември 1406) е един от най-ярките представители на Търновската книжовна школа, който достига върха на църковната йерархия в Киевска Рус. Той е митрополит Киевски и Литовски (1375–1389 и 1390–1406), а след смъртта си е признат за светец от Руската, Украинската и Българската православна църква.

Днес мощите му почиват в Успенския събор в Московския Кремъл, а паметта му се чества на 16 септември (нов стил) и 27 май – денят на обретението на мощите му през 1472 г.

Произход и ранни години в Търновската книжовна школа

Български корени

Киприан е роден около 1330 г. в Търново или в знатно болярско семейство от околностите на столицата. Още млад постъпва в манастир и се отдава на книжовна дейност под ръководството на патриарх Теодосий II Търновски и Евтимий Търновски.

Той е пряк ученик на свети Евтимий и участва активно в изправянето на богослужебните книги – най-важната реформа на Търновската школа. Именно Киприан пренася тази реформа в Русия и Литва.

Пътувания и духовно израстване

През 1360-те години Киприан обикаля Света гора, Константинопол, дори достига Йерусалим. Познава лично патриарх Филотей Константинополски, който по-късно ще го препоръча за митрополит.

Пътят към митрополитската катедра

Назначаване от Константинопол

След смъртта на свети Алексий Московски през 1378 г. руските князе не могат да се споразумеят за наследник. Константинополският патриарх изпраща именно българина Киприан с титла „митрополит Киевски, Литовски и на цяла Рус“. Така той става първият българин на този пост след свети Петър Ратски.

Трудностите в Москва

Великият княз Димитрий Донски не приема Киприан веднага – предпочита свой кандидат (Михаил-Митяй). През 1381 г. Киприан е изгонен от Москва, но след поражението на Куликовското поле и смъртта на Митяй е принуден да се върне.

От 1390 г. до смъртта си през 1406 г. Киприан управлява митрополията без прекъсване и успява да възстанови единството на разкъсаната от политически борби църква.

Делото на Киприан – книжовник, дипломат и обединител #СветиКиприан

Книжовна дейност

Киприан пренася в Русия правописа и текстовете на Търновската школа. Под негово ръководство се създават:

• Летописният свод от 1408 г. (Троицката летопис)
• Превода на „Лествица“ на Йоан Лествичник
• Жития на руски светци (напр. на свети Сергий Радонежки)
• Служби и канони, между които и на свети Петка Търновска

Дипломатическа мисия

Киприан е ключов посредник между Москва, Литва, Византия и Златната орда. Пътува многократно до Константинопол, участва в подготовката на Фераро-Флорентинския събор (макар да умира преди него).

Духовно наследство

Той утвърждава идеята за Москва като „трети Рим“ и за единството на всички източни славяни под една митрополия. Погребва лично свети Сергий Радонежки и освещава Троице-Сергиевата лавра.

Канонизация и почитане днес

Още през 1472 г. мощите му са обретени нетленни и са пренесени в новопостроения Успенски събор в Кремъл от митрополит Герасим. Тогава е написана и първата му служба.

Днес свети Киприан се почита:

• В Русия – като един от тримата велики московски светители заедно със св. Петър и св. Алексий
• В България – като възпитаник на Търновската патриаршия и преносител на българската духовност
• В Украйна – като Киевски митрополит

Интересни факти за свети Киприан

• Киприан е първият, който нарича Москва „нов Константинопол“ и „трети Рим“ – 80 години преди монах Филотей.
• Той лично коронова великия княз Василий I Димитриевич.
• В неговия летописен свод за първи път се споменава победата на Куликовското поле като „Мамаево побоище“.
• Киприан пренася в Русия мощи от свети Йоан Рилски – днес те са в Рилския манастир, върнати през ХІХ в.
• Умира от чума на 16 септември 1406 г. – сам предсказва смъртта си и до последно служи на болните.
• В Москва има улица „Святи Киприан“ и храм в негова чест в бившия му метох.

Заключение

Свети Киприан е жив мост между Второто българско царство в последните му години и възхода на Московска Рус. С перото си той съхранява българската книжовна традиция, а с молитвата си помага на един народ да оцелее в най-тежките векове. Днес, когато говорим за общи корени между българи и руснаци, името на този тих търновски монах стои сред най-ярките примери за духовно единство, което времето не може да заличи.

Знаехте ли за българския произход на свети Киприан? Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели – нека повече хора научат за този забележителен наш сънародник, който е светия и на три народа!

-------

  dLambow - "samou4itel1"

Тисулска принцеса | dLambow

(Tissul Princess)

Разкрийте мистерията на жената от предисторическите времена: Тисулската принцеса – 800 милиона години, саркофаг и забранена истина

През есента на 1969 г. в отдалеченото сибирско село Ржавчик един обикновен миньор, Иван Карнаухов, удря лопатата си в нещо твърдо под 70 метра въглища. Когато отстраняват мраморната плоча, пред очите им се появява жена на около 30 години с перфектна красота – бяла рокля, руси къдрици и отворени сини очи, сякаш заспала в розовосиньо сияние. „Тя дишаше в съня си“, шепнат свидетелите, но след като слеят тайнствената течност, тя почерня мигновено. Това е началото на легендата, която до днес кара учени да се спорят: факт или сън?

Съдържание на темата

• Какво представлява Тисулската принцеса и откъде идва легендата?
• Откритието през 1969 г.: детайли от миньорите
• Описание на саркофага и тялото: красота отвъд времето
• Спорът: факт, мистификация или конспирация?
• Научният интерес и последствията
• Интересни факти за Тисулската принцеса

Тисулска принцеса (Tissul Princess)

 

Какво представлява Тисулската принцеса и откъде идва легендата?

Тисулската принцеса е име, с което е позната загадъчната находка от Кузбас, Русия – саркофаг, открит в 1969 г. в Кемеровска област, на 70 метра дълбочина в въглищен пласт, датиран на около 400 милиона години. Според легендата вътре лежи тяло на жена, запазено идеално, сякаш жива, потопена в кехлибарена течност. Това не е просто археологическо откритие, а история, която предизвиква въпроси за човешката еволюция, древни цивилизации и дори извънземни вмешателства.

Легендата се разпространява през 2000-те години чрез интернет форуми, книги и телевизионни предавания като тези на РЕН ТВ. Тя се базира на анонимни свидетелства, но липсата на официални документи я прави обект на ожесточени дебати. Днес, през 2025 г., темата все още вдъхновява фестивали в Тисулски район и научни спекулации, макар и без нови доказателства.

Откритието през 1969 г.: детайли от миньорите

Мястото и обстоятелствата

Събитията се развиват в село Ржавчик, Тисулски район, където миньори от местния въглищен разрез правят рутинна работа. На 9 септември 1969 г. при взривни дейности се разкрива мраморен саркофаг, дълъг около 2 метра, с перфектна изработка. Той е в средата на 20-метров пласт въглища, което автоматично го датира на милиони години.

Съобщение се изпраща в районния център. Пристигат местни власти и, според разказите, агенти на КГБ в сиви костюми. Те оцепяват зоната и започват изследвания. Саркофагът е отворен на място, но след няколко часа е затворен отново и евантиран с вертолет към Новосибирск.

Първите свидетели

Ключов свидетел е геологът Владимир Подрешетников, който твърди, че е видял саркофага. Той споменава, че миньорите са били шокирани от състоянието на тялото. Друг разказвач, Олег Кулишкин, предава историята от бивш полковник на КГБ. Въпреки това, опити за проверка през 2000-те години от журналисти като Роман Янченко разкриват, че много от „свидетелите“ са починали естествено, а други отричат историята.

Описание на саркофага и тялото: красота отвъд времето

Според описанията саркофагът е мраморен, с интригуващи орнаменти, които напомнят древни символи. Вътре – розовосиньо-кехлибарена течност, която запълва съдовете до ръба. Жената е облечена в бяла дантелена рокля от неизвестен материал, с дълги руси къдрици и отворени сини очи. Лицето ѝ е спокойно, с лека усмивка, кожата – мека и жива.

Реакцията при отваряне

Когато слеят течността за по-добър оглед, тялото почерня мигновено, сякаш умира пред очите им. След връщане на течността то възстановява цвета си. Това води до спекулации, че течността има регенеративни свойства – може би еликир за безсмъртие или технология за анабиоза.

Някои версии добавят фантастични детайли: шест пръста на ръцете, трето око на челото или звездно клеймо на гърдите. Тези елементи обаче се появяват в по-късни преразкази и не са в оригиналните свидетелства.

Спорът: факт, мистификация или конспирация? #TisulMystery

Научната общност е единодушна: историята е псевдонаучна мистификация. Википедия и RationalWiki я класифицират като легенда, родена от статия на журналистът Олег Кулишкин през 2002 г. в списание „Комсомолска правда“. Той я представя като „разказ от КГБ полковник“, но без доказателства.

Аргументи против автентичността

• Биологично невъзможно: Човешки тъкани не могат да оцелеят 800 милиона години в топлината и натиска на въглищен пласт.
• Липса на документи: Няма архиви от КГБ или академии; разрезът в Ржавчик никога не е имал 70-метров пласт.
• Смъртността на миньорите: Обяснена с професионални рискове, не с „проклятие“.

Сторнините на вярващите

Ентусиастите виждат конспирация: КГБ е скрил находката, за да не разтърси еволюционните теории. Генерал ФСБ Валерий Малеваний твърди, че са открити още саркофази през 1973 г. Днес легендата вдъхновява филми и книги, като подчертава възможността за древни цивилизации.

Научният интерес и последствията

Ако беше истинска, Тисулската принцеса би революционизирала науката. Анализ на ДНК би показал връзки с човека, но възрастта би опровергала еволюцията. Течността – потенциален източник на знания за консервация. Но без проби, интересът остава спекулативен.

Културно въздействие

В Тисулски район фестивалът „Легенда за Тисулската принцеса“ привлича туристи. Книги като тези на Игор Прокопенко я популяризират, а през 2025 г. нови документални филми я връщат в медиите. Тя символизира човешкото любопитство към неизвестното.

Интересни факти за Тисулската принцеса

• През 1973 г. според легендата са открити още три саркофага на 6 км от Ржавчик, в езерото Берчикуль – всичките изпратени в Москва.
• Журналистът Кулишкин, „баща“ на историята, я чул от анонимен КГБ офицер, но никога не публикува документи.
• В Ржавчик днес гъсти гори покриват стария разрез; селяните се шегуват, че „принцесата“ пази тайните си.
• Фестивалът в Тисул включва костюмирани представления – принцесата винаги е с розова рокля и сини очи.
• Някои свързват легендата с истинска находка: „Сибирската ледена девица“ от 1993 г., мумия от 2500 г. пр. Хр., но без връзка.
• През 2016 г. местната библиотека издава сборник „Небивалото наблизо“ – първият официален разказ за легендата.

Заключение

Тисулската принцеса остава мост между факт и фантазия, напомняйки ни колко лесно легендите могат да вдъхновят поколения, дори без солидни основи. Тя подчертава колко крехка е границата между науката и мита, където любопитството побеждава скептицизма. А ако един ден се появи ново доказателство, ще се запитаме: какво друго крие земята под краката ни?

Бихте ли искали да посетите Тисулски район и да потърсите следи от легендата? Споделете в коментарите вашите мисли за тази мистерия – дали вярвате в принцесата, или я виждате като красива приказка?

-------

  dLambow - "samou4itel1"

Калката | dLambow

(Calcata)

Открийте селото, което отказа да умре: Калката – средновековният скален рай, превърнат в бохемска утопия

През 1970-те години италианското правителство обявява стария център на Калката за „опасен и необитаем“ заради риска от срутване на туфовата скала. Жителите са принудени да се изселят в новата част долу в долината. И тогава се случва нещо неочаквано – художници, хипита, занаятчии и мечтатели от цяла Европа започват да купуват изоставените къщи за жълти стотинки. Днес Калката е може би най-живият „мъртъв“ град в Италия.

Съдържание на темата

• Какво всъщност е Калката и защо я наричат „селото на вещиците“?
• История: от етруски до хипита
• Как живее Калката днес – общността на свободните духове
• Пещерите под селото – тайнственото сърце на Калката
• Как да стигнете и какво да видите (практически съвети)
• Интересни факти за Калката

Калката (Calcata)

Какво всъщност е Калката и защо я наричат „селото на вещиците“?

Калката (Calcata Vecchia) е миниатюрен средновековен град, кацнал върху стръмна туфова скала на 50 км северно от Рим, в провинция Витербо, регион Лацио. Населението днес е под 900 души, но старият център брои едва стотина постоянни жители – предимно художници, скулптори, музиканти и хора, избягали от големия град.

Прозвището „селото на вещиците“ идва от 70-те и 80-те години, когато тук се заселват десетки алтернативни общности. Някои практикуват езотерика, други – просто свободна любов и марихуана. Легендите за вещици и ритуали в пещерите под селото допълнително подклаждат мита.

История: от етруски до хипита

Древни времена и Средновековие

Мястото е обитавано още от етруските. Туфовата скала е идеална за защита – отвесни стени от всички страни и само един тесен достъп. През Средновековието Калката е важен феодален център, собственост последователно на фамилиите Ангуилара и Орсини.

XX век: заплаха от изчезване

След Втората световна война започват срутвания. През 1935 г. част от скалата се отронва и унищожава няколко къщи. През 1960-те правителството заповядва пълно изселване. Новата Калката (Calcata Nuova) се строи долу в долината, а старият град е изоставен.

Възраждането през 70-те

Точно когато всички смятат, че Калката е обречена, пристигат първите хипита. Къщите се продават за символични суми – понякога за бутилка вино. Архитектът Паоло Портиери купува цяла сграда за 8 милиона лири (около 4000 евро днес). Постепенно селото се пълни с творци от Италия, Холандия, Германия, Аржентина.

Как живее Калката днес – общността на свободните духове #CalcataVive

Днес Калката е може би най-успешният пример за „gentrification наобратно“ – не богати инвеститори, а артисти спасяват едно умиращо селище.

Тук няма хотелски вериги. Има десетки ателиета, галерии, малки театри, чайни и ресторантчета, управлявани от самите жители. През уикендите римляни идват тълпи, но вечерта селото пак е тихо и свое.

Общността е силна – решенията се взимат на общи събрания, празниците са общи, дори кучетата изглеждат по-щастливи от много градски хора.

Пещерите под селото – тайнственото сърце на Калката

Под целия стар град има огромна мрежа от пещери, издълбани още от етруските. Някои са естествени, други – изкуствени. Днес те се използват за:

• Изби за вино и сирене
• Ателиета и работилници
• Концертни зали (акустиката е феноменална)
• Дори жилища – няколко души живеят целогодишно в пещери

Най-известната е Grotta dei Peccati (Пещерата на греховете), където според легендата се е пазел... Светият препуций (крайчеца на Исус). Да, точно така. През 1983 г. свещеник от местната църква признава, че реликвата е била скрита в Калката векове наред. После мистериозно изчезва. Темата все още е табу за местните.

Как да стигнете и какво да видите (практически съвети)

От Рим: влак до станция Cesano или Civita Castellana, после автобус или такси (около 20-30 мин). С кола – по Via Cassia или Via Flaminia, след това отбивка към Mazzano Romano и нагоре към Калката.

Задължително:

• Разходка из уличките – всяка втора врата е ателие
• Театър-опера „Il Granarone“ – в стара мелница
• Ресторант „Il Gatto Nero“ – бохемска атмосфера
• Пещерата-галерия на скулптора Костантино Морасин

Интересни факти за Калката

• Тук е сниман филмът „Il racconto dei racconti“ на Матео Гароне (2015)
• През 80-те години в Калката е имало повече котки, отколкото хора – днес пак е така
• Един от жителите, архитектът Джулио Верарди, е построил къща... вътре в пещера с форма на кит
• В селото няма полицейски участък – „не е нужен“, казват местните
• През 2023 г. Калката влиза в списъка „Най-красивите борги на Италия“
• Все още има къщи за продан – от 20 000 до 80 000 евро, но „не ги продаваме на всеки“

Заключение

Калката е доказателство, че един град не умира, докато има хора, готови да го обичат по свой начин. Вместо да се превърне в поредния стерилен музей под открито небе, тя избра да живее – шумно, цветно, понякога хаотично, но истински. И може би точно това е тайната ѝ: когато всички правила са нарушени, понякога се ражда нещо прекрасно.

А вие бихте ли се преместили в Калката за една година? Или поне за един уикенд? Споделете в коментарите какво ви привлече най-много в това необикновено италианско селце – ще се радвам да прочета вашите впечатления!

-------

  dLambow - "samou4itel1"

Скромен живот с мирно сърце | dLambow

(Modest life with peaceful heart)

Открийте Тайната на Истинското Щастие: Скромният Живот, Който Надминава Всяко Богатство!

Представете си един богат търговец от древен Багдад, който притежавал каравани с коприна и подправки, но всяка нощ се въртял в леглото си, обзет от страхове за крадци и конкуренти. Един ден срещнал скромен овчар, който седял под палма, свирейки на флейта, с усмивка на лицето. "Какво те прави толкова спокоен?" попитал търговецът. Овчарят отговорил: "Имам само това, което ми трябва, и сърцето ми е мирно." Тази кратка среща променила живота на търговеца, напомняйки му за вечната истина в арабската мъдрост.

Съдържание на темата

• Произход на пословицата
• Значение и тълмак
• Ползи от скромния живот
• Сравнение с богатството и грижите
• Примери от историята и съвременния свят
• Как да постигнем мирно сърце
• Интересни факти
• Заключение

Скромен живот с мирно сърце (Modest life with peaceful heart)

Произход на пословицата

Арабската пословица "Скромен живот с мирно сърце струва повече от богатство с грижи" е дълбоко вкоренена в културата на Близкия изток, където мъдростта се предава през поколенията чрез устни разкази и поетични изрази. Тя отразява ислямски ценности, вдъхновени от Корана, който подчертава, че истинското богатство е в душата, а не в материалните блага. Според исторически източници, подобни идеи се срещат в трудовете на мислители като Ал-Газали, който пише за суфизма и вътрешния мир.

Исторически контекст

В епохата на Златния век на исляма, когато Багдад бил център на знанието, търговци и философи често обсъждали баланса между материалното и духовното. Пословицата вероятно е възникнала в пустинята, където номадите ценели простотата пред лукса, който носи тревоги. Днес тя се цитира в български сборници с пословици, като символ на универсална мъдрост.

Връзка с други култури

Подобни идеи се срещат в гръцката философия, например при Епикур, който твърди, че щастието е в умереността. В китайската традиция Конфуций говори за хармонията на душата. Това показва, че темата е вечна и транс-културна.

Значение и тълмак

Пословицата подчертава, че материалното богатство често е съпътствано от стрес, завист и несигурност, докато скромният живот предлага спокойствие и удовлетворение. "Мирно сърце" символизира вътрешния баланс, свободен от алчност, а "грижи" – тревогите, които съпътстват натрупването на имоти.

Психологически аспект

Според съвременната психология, хората с минималистични навици са по-щастливи, тъй като намаляват стреса от потребление. Изследвания от Харвардския университет показват, че прекомерното богатство води до изолация и депресия.

• Скромността освобождава време за отношения и хобита.
• Грижите от богатството включват управление на активи и страх от загуба.

Ползи от скромния живот

Животът в скромност предлага свобода от материални окови. Човек се фокусира върху важното – семейство, приятели и личен растеж. #СкроменЖивот позволява да се наслаждаваме на малките радости, като разходка в парка или разговор с близък.

Здравни ползи

По-ниски нива на стрес водят до по-добър сън и имунитет. Според Световната здравна организация, материалният фокус увеличава риска от сърдечни заболявания.

Екологични аспекти

Скромният живот намалява консумацията, което е полезно за планетата. Например, минималистите генерират по-малко отпадъци.

Сравнение с богатството и грижите

Богатството може да донесе лукс, но често е съпътствано от безпокойство – данъци, инвестиции, социални очаквания. Скромният живот, напротив, предлага стабилност без тези тежести.

Финансови перспективи

Милиардери като Уорън Бъфет живеят скромно, за да избегнат грижи. Те инвестират в спокойствие, а не в показност.

• Богатство: Високи разходи за поддръжка.
• Скромност: Ниски разходи, високо удовлетворение.

Примери от историята и съвременния свят

Диоген от Синоп живеел в буре, за да демонстрира, че щастието е в простотата. В съвременния свят, хора като Хенри Дейвид Торо в "Уолдън" описват ползите от изолацията от консуматорството.

Съвременни примери

Минималисткото движение, водено от Джошуа Фийлдс Милбърн, показва как хората се освобождават от вещи за #МирноСърце. В България, много семейства в селата живеят така, наслаждавайки се на природата.

Знаменитости и скромност

Марк Зукърбърг носи една и съща тениска, за да фокусира енергията си върху творчество, а не в избори.

Как да постигнем мирно сърце

Започнете с медитация и благодарност. Намалете вещите си, фокусирайте се върху отношенията. Четенето на философия помага да се култивира вътрешен мир.

Практически стъпки

Създайте бюджет за основни нужди. Практикувайте йога или молитва за емоционален баланс.

• Дневник на благодарността.
• Разходки в природата.
• Избягване на социални медии, които създават завист.

Интересни факти

• В Япония, концепцията "wabi-sabi" празнува несъвършенството и простотата, подобно на арабската пословица.
• Изследване от 2020 г. показва, че милионери са по-тревожни от средния човек поради страх от загуба.
• В пустинята, бедуините живеят с минимални вещи, но са известни с гостоприемството и спокойствието си – куриозно, те могат да прекарат дни без вода, но с мир в сърцето.
• Комичен факт: Един богат човек купил остров, но се оплаквал от самотата – оказал се, че "райът" му е пълен с комари и грижи!
• В историята, цар Соломон, въпреки богатството си, заключил, че всичко е суета – напомняне за пословицата.

Заключение

Скромният живот предлага дълбоко удовлетворение чрез вътрешен мир, надвишаващо всякакви материални постижения. Тази арабска мъдрост ни напомня, че истинското богатство е в хармонията на душата. Какво ако утре започнете да цените малкото, което имате, и откриете ново ниво на щастие?

Ако тази статия ви вдъхнови, споделете я с приятели или коментирайте с ваш опит по темата – заедно можем да обогатим размисъла за скромния живот.

-------
 dLambow - "samou4itel1"

Белогорски манастир | dLambow

(Belogorsky Monastery)

Открийте Съкровището на Уралските Планини: Белогорският Манастир – Духовен Фар в Снежните Висоти!

Представете си как през 1891 година, след като царевич Николай Александрович (бъдещият император Николай II) оцелява при атентат в Япония, един вдъхновен монах решава да увековечи това чудо с манастир на отдалечена планина. Тази куриозна случка, където съдбата на руския престолонаследник вдъхновява създаването на духовен център, се превръща в началото на Белогорския манастир – място, където историята се преплита с вярата и природата.

Съдържание на темата

• История на манастира
• Архитектура и особености
• Духовно значение и поклонничество
• Природната красота на Белая гора
• Съвременни дни и възстановяване
• Интересни факти
• Заключение

Белогорски манастир (Belogorsky Monastery)

История на манастира

Белогорският манастир, известен още като "Уралския Атон", има богата история, която започва в края на XIX век. Той е основан през 1891 година от архимандрит Стефан в памет на чудесното спасяване на царевич Николай от атентат по време на пътуването му в Япония. Това събитие се възприема като божествена намеса, която вдъхновява създаването на духовен център в отдалечения Пермски край.

Ранни години и строителство

Първата дървена църква е построена през 1894 година, но трагично изгаря през 1897 година поради нещастен случай с печка. Това не спира монасите – те бързо започват възстановяване. През 1902 година започва изграждането на каменната катедрала "Въздвижение на Светия кръст", която е завършена и осветена през 1917 година. Този период бележи разцвета на манастира, който привлича стотици монаси и поклонници.

Влияние на революцията

След Октомврийската революция през 1917 година, манастирът претърпява тежки времена. През 1918 година е затворен от болшевиките, а монасите са репресирани. Сградите се превръщат в лагер за инвалиди, а по-късно в рехабилитационен център. Този мрачен период продължава до 1980-те години, когато започват първите стъпки към възстановяване.

Архитектура и особености

Архитектурата на Белогорския манастир е вдъхновена от византийския стил, с елементи на руската православна традиция. Катедралата "Въздвижение на Светия кръст" е централната сграда – кръстовидна по форма, с височина от 88 метра, което я прави една от най-впечатляващите в Уралския регион.

Интериор и декорация

Вътрешността е богато украсена с икони, фрески и мраморни елементи. Преди революцията манастирът разполага с вентилационна система и парно отопление, което е рядкост за онова време. Днес посетителите могат да се възхитят на реставрираните олтари и камбанарии, които отекват с мелодични звуци по време на служби.

Други сгради

Освен катедралата, комплексът включва братски корпуси, трапезария и помощни помещения. Всичко е разположено на върха на Белая гора, на височина около 450 метра, което добавя към мистичната атмосфера.

Духовно значение и поклонничество

Като "Уралския Атон", манастирът е важен духовен център за православните в региона. Той привлича поклонници от цяла Русия, особено по време на големите празници като Великден и Кръстовден. #УралскиАтон символизира устойчивостта на вярата в трудни времена.

Роля в общността

Преди революцията манастирът е дом на над 400 монаси и приема до 70 000 поклонници годишно. Днес той продължава да бъде място за духовно оттегляне, с програми за образование и благотворителност.

Природната красота на Белая гора

Белая гора, на която се намира манастирът, е на около 120 километра от град Перм. Името ѝ идва от снежната покривка, която се задържа до лятото, а през зимата скрежът по дърветата създава приказна гледка. Това прави мястото идеално за туризъм и медитация.

Сезонни прелести

През зимата гората се превръща в снежна феерия, а лятото предлага свеж въздух и панорамни гледки. Посетителите често комбинират духовни посещения с разходки в природата.

Съвременни дни и възстановяване

Възстановяването започва през 1988-1989 година, в чест на 1000-годишнината от кръщението на Русия. Официално манастирът е върнат на църквата през 1993 година, а реставрацията продължава и днес. Сега той е активен манастир с редовни служби и туристически посещения.

Туризъм и събития

Манастирът организира фестивали и екскурзии, привличайки хиляди посетители. Той е част от културното наследство на Пермския край и се поддържа с помощта на дарения.

Интересни факти

• Манастирът е построен в памет на атентат, който Николай II нарича "чудо", и това го прави свързан с последния руски император.
• По време на съветския период сградите са използвани за лечение на алкохолици, което е куриозен обрат в историята му.
• Катедралата е толкова голяма, че може да побере до 8000 души, което я прави една от най-просторните в Русия.
• През зимата скрежът по дърветата около манастира създава илюзия за "кристален замък", вдъхновявайки местни легенди за духовни видения.
• В началото манастирът е приютявал сираци, които получавали образование, комбинирайки духовност с социална мисия.

Заключение

Белогорският манастир представлява символ на вярата и устойчивостта, преминал през пожари, революции и възраждане, за да остане духовен фар в Уралските планини. Той подчертава как историята и природата се сливат в едно хармонично цяло, вдъхновявайки поколения. Какво ли ще ни разкрие следващото посещение на това свещено място – нова глава в неговата вечна история?

Ако сте вдъхновени от тази история, споделете я с приятели или се върнете утре за още интересни теми от света на духовното наследство.

-------
 dLambow - "samou4itel1"

Херман Хесе | dLambow

(Hermann Hesse)

Херман Хесе: Мистичният Пътник към Себепознанието и Духовната Свобода

Представете си млад мъж, който в разгара на юношеската си криза бяга от строгия манастирски живот, където е бил предназначен за свещеник, и се сблъсква с дълбока депресия, водеща до опити за самоубийство. Тази драматична случка от живота на Херман Хесе не само вдъхновява романа му „Под колелото“, но и разкрива борбата му за автентичност, която преминава през целия му творчески път, напомняйки ни за известния му цитат от „Сидхарта“: „Аз мога да мисля, мога да чакам, мога да постя“ – трите умения, които му помагат да намери вътрешна сила.

Съдържание на темата

• Биография
• Творчество
• Влияния
• Личен живот
• Смърт и наследство
• Интересни факти
• Заключение

Херман Хесе (Hermann Hesse)

Биография

Херман Хесе е роден на 2 юли 1877 година в малкото градче Калв, разположено на ръба на Черната гора в Германия. Той израства в семейство с дълбоки мисионерски корени, което оформя ранните му възгледи за света. Баща му, Йоханес Хесе, е роден в Естония и работи като издател в Калв, докато майка му, Мария Гундерт, е дъщеря на известния мисионер Херман Гундерт, който е съставил граматика и речник на малаяламския език в Индия. Това разнообразно семейно наследство – смесица от пиетизъм, мисионерство и културни влияния от Изтока – създава у Хесе усещане за отчуждение от традиционното общество още от детство.

Ранен живот

Като дете Хесе е описван като упорит и буен. Той проявява интерес към литературата и поезията рано, но семейството му го насочва към религиозна кариера. Животът в строгия пиетистки дом, където молитвите и мисионерските разкази са ежедневие, го кара да се чувства като аутсайдер. Баща му разказва истории за „веселата“ Естония, а баба му по майчина линия, с френско-швейцарски корени, добавя екзотичен оттенък. Тези елементи вдъхновяват по-късните му творби, където темата за търсенето на идентичност е централна.

Образование

През 1891 година Хесе постъпва в евангелската теологическа семинария в абатството Маулброн, където първоначално се справя добре с гръцки и поезия. Скоро обаче настъпва криза: той се разбунва срещу строгите правила, бяга и дори прави опит за самоубийство. Родителите му го настаняват в различни институции за лечение в Бад Бол, Щетен им Ремстал и Базел. През 1893 година полага изпита за едногодишно обучение, но след това работи като чирак в книжарница в Еслинген (която напуска след три дни) и в Тюбинген, както и като механик в Калв. Тези преживявания стават основа за романа „Под колелото“ (1906), който критикува образователната система.

Кариера

Хесе започва да пише поезия още в юношеството си. Първото му стихотворение „Мадона“ е публикувано през 1896 година, а през 1898 излиза сборникът „Романтични песни“. Първата му прозаическа книга „Един час след полунощ“ (1899) е последвана от романа „Петер Каменцинд“ (1904), който му носи успех и позволява да се посвети изцяло на писането. Той работи в книжарници в Тюбинген и Базел, където чете Ницше, Гьоте и романтиците. По време на Първата световна война се противопоставя на национализма, пишейки антивоенни есета, което му носи критики, но и подкрепа от фигури като Ромен Ролан.

Творчество

Творчеството на Хесе е богато и разнообразно, обхващащо романи, поезия, есета и дори картини. Произведенията му често изследват вътрешния конфликт на индивида, търсенето на духовност и сблъсъка между духа и материята. Влиянието от източната философия е видимо в много от тях, особено след пътуванията му в Азия.

Известни произведения

Сред най-значимите романи на Хесе са тези, които са станали класика на 20 век.

„Сидхарта“ (1922)

Този роман разказва за младия брамин Сидхарта, който търси просветление през различни етапи от живота си – от аскетизъм до чувственост и накрая до хармония с природата. Вдъхновен от будизма, той подчертава идеята за самопознание извън догмите. #Сидхарта е често цитиран в контекста на духовни търсения.

„Степният вълк“ (1927)

Главният герой Хари Халер се бори с двойствената си природа – човек и вълк, символизираща отчуждението от обществото. Романът включва елементи на психоанализа и магия, вдъхновявайки рок групата Steppenwolf.

„Демиан“ (1919)

Публикуван под псевдоним, романът описва пътя на Емил Синклер към себепознание под влиянието на мистериозния Макс Демиан. Той отразява влиянието на Карл Юнг и темите за добро и зло.

„Нарцис и Голдмунд“ (1930)

Контрастът между монаха Нарцис (дух) и художника Голдмунд (природа) изследва баланса между интелект и сетива.

„Игра на стъклени перли“ (1943)

Последният му голям роман представя утопия на интелектуалци, играещи сложна игра, която синтезира всички знания. Написан по време на Втората световна война, той му носи Нобеловата награда през 1946 година.

Влияния

Хесе е повлиян от източната философия – будизъм, хиндуизъм и даоизъм, които открива през Шопенхауер и теософията. Той кореспондира с Карл Юнг, чиито идеи за архетипи и несъзнателното се отразяват в творбите му. Ницшевият дуализъм и немските романтици като Новалис и Хьолдерлин също са ключови. Семейното му наследство от мисионерство в Индия добавя екзотичен слой, правейки го мост между Изтока и Запада.

Личен живот

Хесе се жени три пъти: първо за Мария Бернули (1904–1923), с която има трима сина; втори път за Рут Венгер (1924–1927); и трети за Нинон Долбин (1931–1962), която е еврейка и му остава вярна до края. Той пътува до Шри Ланка и Индонезия през 1911 година, но не намира духовно удовлетворение. През 1919 се преселва в Тичино, Швейцария, където приема гражданство през 1923. По време на нацизма помага на емигранти и рисува акварели за релаксация.

Смърт и наследство

Хесе умира на 9 август 1962 година в Монтаньола, Швейцария, на 85 години, от левкемия. Той е погребан в Гентилино. Наследството му е огромно: книгите му са преведени на десетки езици, с над 100 милиона продадени копия. В САЩ става популярен сред контракултурата през 60-те години. #ХерманХесе вдъхновява награди, училища и общества в негова чест, а произведенията му продължават да вдъхновяват търсещи духовност.

Интересни факти

• Като дете Хесе мрази училището и описва миризмата на кожарниците в Калв в творбите си под псевдонима Герберзау.
• Той е освободен от военна служба поради проблеми със зрението и главоболие, но служи в грижа за военнопленници по време на Първата световна война.
• Есето му „О, приятели, не тези тонове!“ апелира срещу омразата по време на войната, предизвиквайки атаки, но и подкрепа от Нобеловия лауреат Ромен Ролан.
• Хесе пише над 150 страници кореспонденция на ден в пика на славата си, показвайки неуморен дух.
• Романът „Игра на стъклени перли“ е създаден за 11 години по време на Втората световна война, отразявайки „политика на оттегляне“ от нацизма.

Заключение

Херман Хесе остава символ на духовното търсене в един разкъсан свят, където индивидът се сблъсква с обществени норми и вътрешни конфликти. Неговите творби подчертават важността на автентичността и хармонията между духа и природата, вдъхновени от разнообразни култури. Дали днес, в ерата на бързите промени, не ни напомня Хесе, че истинското просветление идва от вътрешния път, а не от външни авторитети?

Ако тази статия ви е вдъхновила, споделете я с приятели, които също търсят дълбоки четива, или се върнете утре за нова тема от света на литературата.

-------
 dLambow - "samou4itel1"

Животът като танц | dLambow

(Life as a Dance)

Открийте Тайната на Щастливия Живот: Преобразете Битката в Танц и Намерете Своя Партньор!

Представете си един известен танцьор, който веднъж сподели забавна случка от младостта си: докато се опитвал да впечатли партньорка си с агресивни стъпки, сякаш в битка, тя се отдръпнала и казала: "Животът не е война, а ритъм – танцувай с мен, а не срещу мен!" Тази шеговита история напомня колко лесно можем да объркаме подхода си към ежедневието, точно както в цитата на Тони Робинс, който ни кара да се замислим за перспективата ни.

Съдържание на темата

• Въведение в цитата
• Кой е Тони Робинс
• Значение на цитата
• Как да приложим в живота
• Предимства на подхода
• Интересни факти
• Заключение

Животът като танц (Life as a Dance)

Въведение в цитата

Цитатът "Ако приемем живота за битка - винаги ще намираме враг. Ако приемем живота за танц - винаги ще намираме партньор" е от Тони Робинс, един от най-влиятелните мотивационни говорители в света. Той подчертава колко важен е нашият поглед към реалността. Вместо да виждаме препятствията като врагове, можем да ги приемем като стъпки в хармоничен ритъм, който ни води към съюзници и възможности.

Тази мисъл не е просто поетична – тя е практическа философия, която може да промени ежедневието ни. В свят, пълен с предизвикателства, изборът на перспектива определя дали ще се борим изтощително или ще се наслаждаваме на потока. #ЖивотътКатоТанц е концепция, която резонира с хора от всякакви среди, напомняйки ни, че животът е това, което ние му придадем.

Произход на цитата

Тони Робинс често използва метафори от ежедневието в своите семинари и книги. Този конкретен цитат се появява в контекста на личностното развитие, където той обсъжда как менталните модели влияят върху отношенията ни. Според него, ако гледаме на живота като на бойно поле, привличаме конфликти; ако го виждаме като танцова зала, създаваме връзки.

В книгата си "Awaken the Giant Within" Робинс развива подобни идеи, макар че точният цитат често се цитира в социалните мрежи и мотивационни материали. Той е вдъхновен от наблюденията му върху успешни хора, които избират хармония вместо съперничество.

Кой е Тони Робинс

Тони Робинс е американски автор, предприемач и мотивационен говорител, роден през 1960 година. Той е известен с книгите си като "Unlimited Power" и "Awaken the Giant Within", които са продадени в милиони копия по света. Робинс започва кариерата си като асистент на Джим Рон, друг известен мотивационен гуру, и бързо се издига до световна слава.

Биография и постижения

От скромно начало в бедно семейство, Робинс преодолява трудности като бездомност в младостта си. Той създава своя метод за личностно развитие, наречен "Neuro-Associative Conditioning", който комбинира психология, неврология и практически стъпки. Днес той провежда семинари пред хиляди хора, работи с известни личности като Опра Уинфри и Бил Клинтън, и управлява компании на стойност над 6 милиарда долара.

Робинс е също филантроп – чрез фонда си "Anthony Robbins Foundation" помага на нуждаещи се, включително с храна и образование. Неговата философия се фокусира върху промяната на убежденията, за да се постигнат по-добри резултати в живота.

Влияние върху света

Милиони хора са вдъхновени от Робинс. Той използва техники като ходене по горещи въглища в семинарите си, за да демонстрира силата на ума над тялото. В България идеите му са популярни сред бизнесмени и хора, търсещи самоусъвършенстване, често споделяни в социалните мрежи.

Значение на цитата

Цитатът подчертава ролята на перспективата в човешкия опит. Ако виждаме живота като битка, фокусираме се върху заплахи и съперници, което води до стрес и изолация. Обратно, ако го приемем като танц, търсим хармония и сътрудничество, което отваря врати за приятелства и успехи.

Психологически аспекти

От психологическа гледна точка, това се свързва с концепцията за "fixed mindset" versus "growth mindset" на Карол Дуек. В "битка" режим сме фиксирани върху провали; в "танц" – растем чрез взаимодействия. Робинс често говори за това как емоциите ни са продукт на интерпретациите ни.

Например, в отношенията: ако партньорът е "враг", всяка разлика е конфликт; ако е "партньор в танц", различията са стъпки към по-дълбока връзка.

Приложения в различни сфери

В бизнеса: Вместо да се борим с конкуренцията, можем да търсим партньорства. В здравето: Преодоляването на болестта като танц с тялото, а не като война. Тази промяна намалява стреса и повишава креативността.

Как да приложим в живота

Прилагането на тази философия започва с осъзнаване. Запитайте се: "Какво виждам в този момент – битка или танц?" Ето няколко стъпки:

• Променете езика си: Вместо "трябва да се боря", кажете "ще се адаптирам в ритъма".
• Практикувайте благодарност: Всеки ден отбелязвайте "партньори" в живота си – хора, ситуации, които ви подкрепят.
• Участвайте в дейности: Запишете се на танцови уроци, за да почувствате метафората физически.
• Медитирайте: Визуализирайте живота като танцова сцена, където всички са участници.

#ПозитивноМислене помага тук – то е ключът към прехода от конфликт към хармония.

Примерни ситуации

В работата: Ако шефът ви е "враг", ще се сблъсквате; ако е "партньор", ще търсите общи цели. В семейството: Децата не са противници, а сътанцьори в общия ритъм.

Предимства на подхода

Приемането на живота като танц води до по-малко стрес, по-добри отношения и повече удовлетворение. Изследвания показват, че позитивните перспективи подобряват здравето и продуктивността. Хората, които практикуват това, често постигат повече с по-малко усилия, защото привличат подкрепа вместо съпротива.

Научни доказателства

Психологията на позитивното мислене, подкрепена от Барбара Фредериксон, показва, че широката перспектива (като в танц) разширява възможностите ни, докато тесната (битка) ни ограничава.

Интересни факти

• Тони Робинс е ходил по горещи въглища пред хиляди, за да докаже, че умът побеждава страха – подобно на танц над пламъци, а не битка с тях.
• В историята на танците, валсът първоначално е бил смятан за "скандален" заради близостта, но се превърнал в символ на хармония, точно както животът може да се промени от "враг" в "партньор".
• Една комична ситуация: В семинар на Робинс, участник опитал да "танцува" с проблема си, вместо да се бори, и случайно спечелил лотария – шеговито, но вдъхновяващо!
• В културата на самба в Бразилия, танцът е метафора за живота: дори в хаоса намираш ритъм и партньор, без да се биеш.
• Робинс е консултирал президенти, но веднъж шеговито казал, че най-трудната "битка" е да научиш децата си да танцуват с теб, а не срещу теб.

Заключение

Идеята на Тони Робинс ни напомня, че перспективата определя реалността ни, превръщайки потенциални конфликти в хармонични връзки. Този подход не само облекчава ежедневието, но и ни кара да привличаме положителни изживявания. А вие как ще изберете да танцувате през следващия си ден?

Ако тази статия ви е вдъхновила, споделете я с приятели, които може да се нуждаят от малко ритъм в живота си, или коментирайте как прилагате този подход в ежедневието си.

-------
 dLambow - "samou4itel1"

Шоколадовата империя | dLambow

(Chocolate Empire)

От един хляб с лешници до 35 милиарда долара – тайната на фамилия Фереро, която превърна недостига в сладко богатство!

През 1946 г. в малкото италианско градче Алба една майка на име Пиетра реже странен твърд блок на филийки и ги дава на децата си за училище. „Това е нашият шоколад“ – казва тя и се усмихва. Децата не знаят, че точно този блок, роден от военния недостиг на какао, един ден ще се казва Nutella и ще превземе света.

Съдържание на темата

• Началото на империята – когато какаото беше по-скъпо от злато
• Пиетро Фереро – човекът, който замени какаото с лешници
• Раждането на Nutella – от Giandujot до бурканчето, което познава всяко дете
• Микеле Фереро – гениалният син, който превърна крема в златна мина
• Kinder Surprise и шоколадът, който носи играчка
• Ferrero Rocher – когато луксът се увива в златно фолио
• Джовани Фереро – третото поколение и империята за 35 милиарда
• Семейни ценности без борса и акционери
• Интересни факти, които ще ви накарат да се усмихнете

Шоколадовата империя (Chocolate Empire)

 

Началото на империята – когато какаото беше по-скъпо от злато

След Втората световна война Италия е в руини. Какаото се внася отвъд океана и струва цяло състояние. Обикновените семейства могат да си позволят шоколад веднъж годишно – за Коледа или рожден ден. Точно тогава, в Пиемонт – област, прочута с лешниците си, един сладкар на име Пиетро Фереро решава да направи нещо нечувано.

Пиетро Фереро – човекът, който замени какаото с лешници

Пиетро не е богат. Работи в малка пекарна в Алба. Вместо да се откаже от мечтата си да прави шоколад, той започва да смесва малкото налично какао с изобилието от местни лешници. През 1946 г. създава Giandujot – твърд блок шоколадово-лешников крем, който се продава на килограм и се реже с нож като сирене.

Хората го наричат „шоколад за бедните“ – евтин, вкусен и засищащ. Скоро пред пекарната се вие опашка.

Раждането на Nutella – от Giandujot до бурканчето, което познава всяко дете

През горещото лято на 1951 г. блоковете Giandujot започват да се топят по пътищата. Вместо да се ядоса, Пиетро вижда възможност. Синът му Микеле (тогава още млад) предлага да направят по-мека версия, която да се маже върху хляб.

Така се ражда Supercrema – първият крем за мазане. През 1964 г. Микеле го преименува на Nutella (от английското „nut“ – ядка и италианското окончание „-ella“, което звучи нежно и женствено).

Рецептата остава непроменена повече от 60 години и до ден днешен се пази в сейф.

Микеле Фереро – гениалният син, който превърна крема в златна мина

Микеле Фереро е смятан за един от най-великите маркетингови умове на XX век. Той разбира нещо просто, но революционно: хората не купуват просто шоколад – купуват емоция.

Ключовите му ходове:

• Превръща Nutella в „закуска на шампионите“ – рекламите показват спортисти и усмихнати деца.
• Създава Kinder шоколад специално за деца (1968 г.) – с повече мляко и по-малко какао.
• Измисля Kinder Surprise (1974 г.) – яйце с играчка вътре. Италианското правителство първо го забранява („храна с нехранителна вложка“), но Микеле печели делото.

Kinder Surprise и шоколадът, който носи играчка

До днес са продадени над 30 милиарда Kinder яйца. Всяка година се създават над 100 нови играчки. Колекционерите по целия свят търсят редките серии – някои играчки достигат цени от хиляди евро.

Ferrero Rocher – когато луксът се увива в златно фолио

През 1982 г. Микеле пуска бонбоните Ferrero Rocher. Идеята е проста – „да подариш нещо, което изглежда по-скъпо, отколкото е“. Всеки бонбон е ръчно увит в златно фолио и поставен в хартиена кошничка. Рекламата с посланика, който поднася табла с бонбони, се превръща в култова.

Dnes Ferrero Rocher е символ на празник в над 140 държави. #FerreroRocher

Джовани Фереро – третото поколение и империята за 35 милиарда

След смъртта на Микеле през 2015 г. компанията поема синът му Джовани. Той прави нещо немислимо за семейния бизнес – започва големи придобивания:

• 2018 г. – купува сладкарското подразделение на Nestlé в САЩ за 2,8 милиарда долара
• 2019 г. – придобива бисквитите на Kellogg’s и марките Famous Amos и Keebler

Днес Ferrero е третата най-голяма шоколадова компания в света с годишен оборот над 14 милиарда евро и пазарна оценка около 35–40 милиарда долара.

Семейни ценности без борса и акционери

Ferrero е една от най-големите компании в света, която никога не е излизала на борсата. Собственост е изцяло на семейството. Няма външни акционери, няма тримесечни отчети, няма натиск за по-голям дивидент.

„Ние не работим за парите – парите работят за нас, за да правим по-добри продукти“ – казва Джовани Фереро.

Компанията е известна и със социалната си отговорност – над 80% от лешниците идват директно от фермери в Италия и Турция, а от 2023 г. цялото какао е с сертификат за устойчивост.

Интересни факти, които ще ви накарат да се усмихнете

• Ако съберете всички бурканчета Nutella, продадени за една година, ще обиколите Земята 1,8 пъти.
• В Германия Nutella е толкова обичана, че има случаи на кражби на цели палети от складове.
• На 5 февруари се празнува Световен ден на Nutella – неофициален, но с милиони участници.
• Всяка секунда в света се отварят средно 3 буркана Nutella.
• Първите Kinder яйца в България се появяват през 1991 г. и веднага стават хит – децата ги крият под възглавницата, за да не ги изядат родителите им.
• Ferrero Rocher е любимото шоколадче на кралица Елизабет II – винаги е имало в Бъкингамския дворец.

Заключение

Историята на Фереро е доказателство, че истинското богатство се ражда не от липсата на ресурси, а от изобретателността, упоритостта и любовта към това, което правиш. Три поколения превърнаха един блок „шоколад за бедни“ в империя, която днес носи радост на милиарди хора. И може би точно в това е тайната – когато правиш нещо с душа, светът рано или късно ще го обикне. #Nutella

А сега е ваш ред – кое е любимото ви Ferrero лакомство и имате ли история, свързана с него? Споделете в коментарите отдолу, ще се радвам да я прочета!

-------

  dLambow - "samou4itel1"

Лук и вируси | dLambow

(Onion and viruses)

ШОК! Обикновеният лук в стаята спасявал цели семейства от смъртоносния Испански грип през 1919 – истина или баба-знае легенда?

През 1919 година, докато светът се дави в кръв и кашлица от Испанския грип, един американски лекар обикалял фермите и виждал само смърт. Докато не влязъл в една къща, където всички били здрави като репички. „Какво правите различно?“ – попитал той. Стопанката спокойно посочила купичките с обелен лук във всяка стая: „Това ни пази.“ Лекарят взел един лук, погледнал го под микроскоп… и уж видял в него грипния вирус. Така се родила една от най-устойчивите здравни легенди на 20-и век.

Съдържание на темата

• Историята от 1919 – какво се случва наистина?
• Как уж „работи“ лукът според легендата
• Научното опровержение – защо това е мит
• Защо митът е толкова популярен и до днес
• Реалните ползи от лука за здравето
• Опасности от престоял нарязан лук – къде е истинската заплаха
• Интересни факти
• Заключение

Лук и вируси (Onion and viruses)

 

Историята от 1919 – какво се случва наистина?

Разказът за лекаря и здравия селянин се появява за първи път през 2000-те години в интернет под формата на верижно писмо. Няма нито едно документирано свидетелство от 1919–1920 г., нито име на лекар, нито населено място. През 2009 г. факт-чекър сайтът Snopes официално обяви историята за пълна измислица. Оказва се, че същата легенда е разказвана още през 1500-те години… но за чесъна по време на чумата! Просто героят се сменя според епохата – чесън, лук, оцет, тютюн.

Как уж „работи“ лукът според легендата

Според мита обеленият лук действа като „магнит“ за вируси и бактерии. Поставен в стаята, той уж „изсмуква“ болестотворните агенти от въздуха и ги заключва в себе си. Затова на сутринта лукът почернявал или изглеждал „мръсен“ – знак, че е „свършил работа“. Същата логика се прилага и за поставянето на половинки лук върху стъпалата през нощта или в ухото при отит.

Научното опровержение – защо това е мит

Вирусите на грипа се предават предимно по въздушно-капков път и чрез допир, а не „летят“ из стаята и търсят лук, в който да се заселят. Лукът няма никакви физико-химични свойства да „привлича“ вируси от въздуха. Това, което хората виждат като „почернял лук“, е просто нормално окисление – същото, което се случва, когато оставите разрязано ябълко на въздух.

Освен това: няма нито едно научно изследване в света, което да потвърждава, че лук в стаята предпазва от грип. Напротив – Световната здравна организация и Центровете за контрол на заболяванията (CDC) многократно са обявявали този съвет за опасна дезинформация.

Защо митът е толкова популярен и до днес

Причината е проста: хората обичат лесни, евтини и „естествени“ решения. Особено в моменти на паника. През 1918–1919 г. медицината е била безсилна срещу грипа – няма ваксини, няма антивирусни препарати. Хората са опитвали всичко. Днес в социалните мрежи историята продължава да се разпространява, особено през зимата, защото звучи правдоподобно и дава усещане за контрол.

Реалните ползи от лука за здравето

Макар лукът да не лови вируси из въздуха, той наистина е здравословен:

• Богат е на кверцетин – мощен антиоксидант с противовъзпалително действие
• Съдържа алицин и други серни съединения с антибактериални свойства (когато се консумира!)
• Помага за разреждане на секрета при кашлица (затова бабината лучена супа наистина действа)
• Понижава кръвната захар и холестерола при редовна консумация

Най-добрият начин да се възползвате от ползите му е като го ядете – суров, печен или варен. #ЛукЗаЗдраве

Опасности от престоял нарязан лук – къде е истинската заплаха

Тук легендата случайно улучва половината истина. Нарязаният лук наистина е идеална среда за размножаване на бактерии (особено ако е влажен и стои на стайна температура). Има документирани случаи на хранителни отравяния от стар нарязан лук в ресторанти. Затова правилото е просто:

• Никога не оставяйте нарязан лук извън хладилника повече от 2–3 часа
• В хладилник – максимум 7–10 дни в затворен съд
• Ако е почернял или мирише странно – изхвърлете го без колебание

Интересни факти

• През 1918 г. в някои американски градове хората носели торбички с камфор или чесън на врата – също толкова ефективно, колкото лука в купичка.
• През 2009 г. по време на свинския грип митът за лука се завърна и в България – аптеките даже свършиха лук!
• В Индия има традиция да се слага лук и чесън до леглото на болен… но никой не твърди, че лекува, просто „за миризма“.
• Единственото нещо, което лукът наистина „изсмуква“ от стаята, е желанието на домашните да влизат в нея – мирише зверски!

Заключение

Лукът е прекрасна, полезна и вкусна зеленчукова култура, но не е магически филтър за вируси. Историята от 1919 година е трогателна градска легенда, която ни напомня колко силно искаме да вярваме в прости решения по време на криза. Вместо да разчитаме на купички с лук, по-добре да се ваксинираме, да мием ръцете си и да ядем лучена супа – тя поне наистина помага. А вие на какви бабини деветини вярвахте като деца?

Ако и вие сте чували подобни истории от баба или дядо – споделете ги в коментарите долу! Може би точно вашата семейна легенда ще стане тема на следващата статия. И не забравяйте да споделите текста с приятели, които още държат лук до леглото си през зимата ;)

-------

  dLambow - "samou4itel1"

Тракийският език | dLambow

(Thracian language)

Тракийският език – Загадъчният глас на древна България, който още шепне от златото и камъка

През 1965 г. в село Езерово, Русенско, един обикновен селянин открил малък златен пръстен. На него с гръцки букви било изписано: „ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕΝΕΑΤΙΛΤΕΑΝΕΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑ“. Когато лингвистите най-сетне го разчели, се оказало, че това е най-дългият запазен текст на тракийски език – лично послание от мъж към жена преди над 2500 години: „Ролистенеа, аз Нерея Тилтеа те обичам, нека Домеа да е здрава…“. Любовно писмо от бронзовата епоха – по-романтично от това трудно става!

Съдържание на темата

• Какво всъщност знаем за тракийския език?
• Къде се нарежда сред индоевропейските езици
• Писменост и надписи – малкото, което е оцеляло
• Какво казват древните гърци и римляни
• Тракийската следа в днешните имена на места и реки
• Защо и кога тракийският език изчезва
• Интересни факти
• Заключение

Тракийският език (Thracian language)

 

Какво всъщност знаем за тракийския език?

Тракийският език е мъртъв индоевропейски език, говорен от траките – многочислено племе (или по-скоро група от племена), населявало територията на днешна България, Южна Румъния, Северна Гърция, Европейска Турция и части от Сърбия и Северна Македония през I хилядолетие пр. Хр.

За съжаление корпусът от запазени думи и текстове е изключително оскъден – под 200 собствени имена, около 30-40 обикновени думи и няколко кратки надписа. Това прави тракийския един от най-зле документираните индоевропейски езици, но и един от най-интригуващите.

Къде се нарежда сред индоевропейските езици

Тракийският принадлежи към т.нар. сатем-група на индоевропейските езици – заедно с балтийските, славянските, албанския, арменския и индо-иранските. Основната фонетична черта е превръщането на палаталните велари *ḱ и *ǵ в съскави s/z (напр. трак. *zmei- „змия“ срещу лат. serpens, гр. ἕρπω).

Някои учени го поставят в близко родство с:

• дакския (езикът на гетите северно от Дунав) – дори се говори за „трако-дакска“ група;
• фригийския (Мала Азия);
• древномакедонския (спорно).

Днес най-разпространеното мнение е, че тракийският и дакският са или много близки диалекти, или дори един и същ език.

Писменост и надписи – малкото, което е оцеляло

Траките не са имали собствена писменост. Запазените текстове са написани:

• с гръцки букви (най-често в южните области);
• с латински букви (след римското завоевание);
• рядко с рунически знаци (т.нар. „ситово надпис“ – все още спорен).

Най-известните надписи

• Златният пръстен от Езерово (V в. пр. Хр.) – 61 знака, най-дългият текст.
• Надписът от Кьолмен (с. Кълмен, Шуменско) – керамична плочка.
• Надписът от Ситово – все още неразчетен убедително.
• Множество къси посвещения в светилища (Самотраки, Кабиле, Рогоzen).

Какво казват древните гърци и римляни

Гърците наричали траките βάρβαροι (варвари), но признавали, че езикът им е различен от техния. Херодот пише, че гетите (северните траки) са „най-храбрите и най-справедливите сред траките“. Страбон отбелязва, че тракийският и дакският са един и същ език.

От римско време имаме ценни свидетелства в трудовете на Плиний Стари и Птолемей – стотици имена на градове, реки, планини и племена, които са чисто тракийски.

Тракийската следа в днешните имена на места и реки #ТракийскоНаследство

Едно от най-сигурните доказателства за тракийския субстрат са хилядите топоними и хидроними:

• Реките: Струма (Strymon), Марица (Hebros), Искър (Oescus), Янтра (Iatros);
• Планини: Родопи (Rodope), Рила (спорно), Хемус (Стара планина);
• Селища: Пловдив (Pulpudeva), София (Serdica), Бесапара (дн. Пазарджик), Кабиле, Севтополис.

Много от тези имена имат ясни индоевропейски корени и днес се използват почти непроменени.

Защо и кога тракийският език изчезва

Тракийският език започва да отстъпва през III-IV век след римското завоевание (I век сл. Хр.). Римляните въвеждат латинския като официален, а в южните области – гръцкия.

Окончателният удар идва с славянските и прабългарските нашествия през VI-VII век. До IX век тракийският напълно изчезва като говорим език, но оставя значителен субстрат върху новопоявилия се български език – особено в топонимията и в някои диалектни особености.

Интересни факти

• Думата „българин“ най-вероятно е от тракийски произход – *bulg-/*bъlg- означава „смесен“, „смесица от племена“.
• Според някои изследователи думата „златен“ има тракийски корен (*sʷel- „блестя“).
• Дионис – богът на виното – е тракийски по произход, а не гръцки.
• Орфей, най-известният тракиец, е пял на тракийски, а не на гръцки.
• В тракийския има дума *mezen* – „кон“, която днес живее в българската „кобила“ (чрез старобългарското *комонѣдь).

Заключение

Тракийският език остава една от най-големите загадки на европейската древност – езикът на хора, които са оставили златни съкровища и величествени гробници, но почти нищо писмено. Въпреки оскъдните следи, той продължава да живее в имената на нашите реки и планини, в някои думи и в генетичната памет на съвременните българи. Може би точно в тази загадъчност е неговата магия – колкото по-малко знаем, толкова повече искаме да разберем.

Ако имате допълнителна информация, интересна хипотеза или просто искате да споделите какво мислите за тракийския език – оставете коментар по-долу. Вашето мнение е важно!

-------

  dLambow - "samou4itel1"

Теодора Косара | dLambow

(Theodora Kosara)

Теодора Косара: Най-романтичната любовна история на Балканите от XI век

Представете си: млада принцеса слиза в тъмницата, за да умие нозете на пленниците – акт на милосърдие. И изведнъж вижда красив младеж във вериги. Сърцето ѝ трепва. Тя не се влюбва просто в мъж, а в света, който той носи в очите си. Тази сцена не е от рицарски роман, а от истинската история на Теодора Косара и княз Иван Владимир – една от най-красивите средновековни балкански легенди.

Съдържание на темата

• Исторически контекст
• Коя е Теодора Косара?
• Кой е Иван Владимир?
• Романтичната среща в тъмницата
• Сватбата и политическите последици
• Култът към свети Иван Владимир и Косара
• Интересни факти

Теодора Косара (Theodora Kosara)

 

Исторически контекст: България при цар Самуил

Краят на X и началото на XI век са драматични за българската държава. Цар Самуил (997–1014) води епична борба срещу Византия. През 1014 г., след катастрофалната битка при Беласица, 14 000 български войници са ослепени по заповед на император Василий II Българоубиец. Самуил умира от сърдечен удар, като вижда осакатеното си войнство.

В този мрачен период се появява светла любовна история – дъщерята на Самуил, Теодора Косара, се влюбва в пленения сръбски княз Иван Владимир от Дукля (днешна Черна гора). #ТеодораКосара

Коя е Теодора Косара?

Теодора Косара е дъщеря на цар Самуил и царица Агата (според някои източници – от хърватски или арменски произход). Името „Косара“ вероятно е умалително или вторично име, с което е известна в сръбската традиция.

Тя е отгледана в двореца в Преспа или Охрид – средище на българската култура и православие по това време. Била е образована, дълбоко религиозна и с изключително силен характер – качества, които прозират в решението ѝ да поиска за съпруг пленник.

Кой е Иван Владимир?

Иван Владимир (ок. 990–1016) е княз на Дукля – малко сръбско княжество по Адриатическото крайбрежие. Произхожда от династията Войславлевичи. Управлявал е мъдро и справедливо, заради което по-късно е канонизиран за светец.

През 1009–1010 г. Самуил завладява Дукля и пленява младия княз. Вместо да го убие, го държи в окови в Преспа – вероятно като важен заложник.

Романтичната среща в тъмницата

Най-подробният разказ за срещата им е в „Летопис на поп Дуклянин“ (XII в.). Ето ключовия момент:

Косара, „трогната от Светия Дух“, моли баща си да ѝ позволи да слезе при пленниците и да умие нозете им – акт на християнско милосърдие. Когато стига до Иван Владимир, е поразена от красотата, смирението и мъдростта му.

„Неговата реч ѝ се показала по-сладка от мед и сол.“

Тя се връща при Самуил, хвърля се в нозете му и заявява:

„Или ми дай княз Владимир за мъж, или знай, че по-скоро ще умра, отколкото да се оженя за друг.“

Самуил, който обожава дъщеря си и знае благородния произход на Владимир, се съгласява.

Сватбата и политическите последици

След пищна сватба Иван Владимир е възстановен като княз на Дукля, а Самуил дори му дава и допълнителни земи („цялата драчка земя“). Чичото на Владимир – Драгомир, получава обратно Требине.

Този брак е блестящ дипломатически ход – превръща бивш враг в съюзник и зет. За съжаление след смъртта на Самуил (1014) и падането на България под византийска власт (1018), Иван Владимир е убит по заповед на новия сръбски владетел Йоан Владимир (1016).

Косара лично пренася тялото му в манастира край Елбасан (Албания), където и до днес се пази като светиня.

Култът към свети Иван Владимир и Косара

Иван Владимир е първият сръбски светец. Празникът му е на 22 май (4 юни по нов стил). В Албания манастирът „Свети Йоан Владимир“ край Елбасан е важно поклонническо място.

Теодора Косара също е почитана – в някои източници като „благоверна княгиня“. Тя доживява живота си като монахиня и е погребана до съпруга си.

Интересни факти

• Косара лично носи тялото на убития си съпруг от Преспа до Албания – разстояние над 200 км.
• В Дуклянската летопис се казва, че Самуил „целунал Владимир пред болярите“ – нещо немислимо за средновековен владетел към бивш пленник.
• В албанския фолклор Косара е наричана „Кръстница на албанците“, защото пренасяйки мощите, спасява местното население от чума.
• И до днес в Черна гора и Албания на 22 май се провеждат големи празници с носене на кръста на свети Иван Владимир.
• Историята им вдъхновява поети, писатели и дори съвременни филми и сериали.

Заключение

В епоха на кървави войни и безпощадна политика любовта на Теодора Косара и Иван Владимир изглежда почти невъзможна. Тя доказва, че дори в най-мрачните времена един човешки жест може да промени съдбата на цели народи. Дали днес бихме имали смелостта на млада принцеса да поискаме за съпруг човека, когото обичаме, независимо от веригите и короната?

Ако тази история ви докосна, споделете в коментарите коя средновековна любовна легенда смятате за най-вдъхновяваща – или просто оставете сърчице . Очаквам ви утре с нова история!

-------

  dLambow - "samou4itel1"

Вместо да проклинаш тъмнината, запали свещ | dLambow

(Instead of cursing the darkness, light a candle)

Вместо да проклинаш тъмнината – запали свещ: как една малка искра променя всичко

През 1961 г. млад активист за граждански права на име Питър Бененсън прочита във вестника за двама португалски студенти, осъдени на седем години затвор само защото вдигнали тост „За свободата!“. Вместо да се ядоса безсилно, той написва статия във вестник „Обзървър“, озаглавена „Забравените затворници“, и призовава хората да пишат писма в тяхна защита. Така се ражда „Амнести Интернешънъл“ – организация, която днес има над 10 милиона членове и е спасила хиляди животи. Една свещ, запалена в мрака на диктатурата.

Съдържание на темата

• Произход на мъдростта
• Китайската пословица и нейният път до нас
• Психологията на действието срещу безсилието
• Примери от историята, които доказват силата на свещта
• В съвременния свят: от клавиатурата до улицата
• Как да запалим своята свещ днес
• Интересни факти

Вместо да проклинаш тъмнината, запали свещ (Instead of cursing the darkness, light a candle)

 

Произход на мъдростта

Фразата „Вместо да проклинаш тъмнината, запали свещ“ най-често се приписва на китайска пословица, но истината е по-сложна и по-красива.

Китайската пословица и нейният път до нас

В оригинал звучи така: „По-добре да запалиш една малка свещ, отколкото цял живот да проклинаш тъмнината“ (寧點一盞燈，不罵一世黑暗). Първото известно използване в западния свят е от 1885 г., но масово популярна става през 60-те години на XX век благодарение на движението за мир и граждански права.

През 1960 г. отец Джеймс Келър основава организацията „The Christophers“ и избира точно този девиз. Скоро след това Джон Кенеди го цитира в реч, а през 1968 г. Ади Лей – вдовицата на затворения в концлагер свещеник Алфред Делп – поставя същите думи на паметника му в Мюнхен.

Психологията на действието срещу безсилието

Проклинането на тъмнината е класически пример за „външен локус на контрол“ – убеждението, че проблемите са толкова големи, че нищо не зависи от нас. Запалването на свещ е точно обратното: малко, но реално действие, което ни връща чувството за собствена сила.

Психолозите наричат това „ефект на малките победи“. Една запалена свещ не разсейва целия мрак, но доказва, че светлината е възможна. И често точно тази искра вдъхновява другите да запалят своите.

Примери от историята, които доказват силата на свещта

• Роза Паркс отказва да се премести в задната част на автобуса – една жена, една свещ.
• Студентите на площад „Тянанмън“ издигат статуя на свободата от гипс – малка свещ срещу гигантска тъмнина.
• Малала Юсуфзай на 15 години започва да пише блог за правото на момичетата да учат – днес е най-младият нобелов лауреат.

Всички те са могли да проклинат системата. Вместо това запалиха своята свещ. #ЗапалиСвещ

В съвременния свят: от клавиатурата до улицата

Днес много хора казват: „Какво мога да направя аз – един човек?“. Отговорът е все същият.

През 2017 г. една майка от София създава фейсбук група „Родители, обединени за детски градини“. Започва с 20 души. Днес в нея са над 45 000 и са постигнали реални промени в политиката за детски заведения.

През 2020 г. 16-годишната Грета Тунберг сяда сама пред шведския парламент с табела „Училищна стачка за климата“. Една година по-късно милиони деца по света я последваха.

Малки действия с голямо ехо

• Дари 10 лева на кауза, вместо да ругаеш държавата.
• Напиши писмо до медия, вместо само да коментираш под статия.
• Събери съседите и почистете междублоковото пространство, вместо да се оплаквате от боклука.

Как да запалим своята свещ днес

1. Задай си въпроса: „Какво мога да направя точно сега с ресурсите, които имам?“
2. Започни с нещо толкова малко, че да е невъзможно да се провалиш.
3. Разкажи на поне трима души какво си направил – светлината се разпространява чрез споделяне.
4. Не чакай перфектния момент – кибритът се пали най-лесно, когато е най-тъмно.

Запомни: една свещ не осветява стадион, но е достатъчна, за да намериш вратата. #МалкитеДела

Интересни факти

• Най-дълго горящата свещ в историята е от 2018 г. – запалена в памет на жертвите от Хирошима и все още гори в мемориалния парк.
• По време на Втората световна война датчаните спасяват почти всички свои евреи, като ги превозват с рибарски лодки до Швеция – хиляди „малки свещи“ в нощта на окупацията.
• През 1989 г. в Лайпциг започват „понеделнишки молитви за мир“ – първо 70 души в църква, после 300 000 на улицата. Така пада Берлинската стена – без нито един изстрел.
• Една обикновена чаена свещ гори около 4–6 часа. Толкова време е достатъчно, за да се роди идея, която променя света.

Заключение

Историята показва, че големите промени никога не започват от гигантски прожектори, а от една-единствена свещ, запалена от човек, който е решил да спре да проклина тъмнината. Днес тази свещ е в твоите ръце. Въпросът е прост: ще я оставиш да угасне от страх или ще я подадеш нататък?

А ти коя свещ ще запалиш днес? Сподели в коментар какво малко действие си направил напоследък, за да стане светът по-светъл – ще се радвам да го прочета и може би точно твоята история ще вдъхнови някой друг да последва примера ти.

-------

  dLambow - "samou4itel1" ```