Класификация на романските езици | dLambow

(Classification of Romance languages) -

Класификация на романските езици като индоевропейски езици

Какво са романските езици?

Романските езици са подгрупа на индоевропейските езици, произлезли от диалектите на простонародния латински, говорен в различните части на разпадащата се Римска империя. Те са говорени от над 800 милиона души в цял свят, което ги прави една от най-големите езикови групи в света (Европа, Северна и Южна Америка, Африка и Австралия).

Класификация на романските езици (Classification of Romance languages)

Основна класификация  на романските езици

Класификацията на романските езици се основава на географското разпространение и сходствата в развитието на езиците. Романските езици се делят на три основни групи:

- Източноромански езици

Източнороманските езици се говорят в Югоизточна Европа. Те са най-близки до латинския и се отличават с редица фонетични и граматични особености, които ги отличават от другите романски езици.

•   = Румънски
•   = Молдовски
•   = Арумънски
•   = Истрорумънски

- Итало-западни езици

Итало-западните езици са най-голямата група от романски езици. Те се говорят в Западна Европа, Южна Америка и Северна Африка. Тази група се отличава с редица фонетични и граматични особености, които ги обединяват.

•   = Астурлеонски езици
•   = Испански
•   = Португалски
•   = Френски
•   = Окситански
•   = Реторомански
•   = Италиански

- Южноромански езици

Южнороманските езици се говорят в Средиземноморието. Те са най-отдалечени от латинския и се отличават с редица фонетични и граматични особености, които ги отличават от другите романски езици.

•   = Корсикански
•   = Сардински

Най-разпространената класификация е следната:

 

- Ибероромански езици

Говорени в Испания, Португалия, Франция, Белгия, Люксембург, Швейцария, Андора, Монако и някои части на Италия, САЩ и Канада. Към тази група принадлежат:

•   = Испански език
•   = Португалски език
•   = Каталонски език
•   = Галисийски език
•   = Наварски език
•   = Арагонки език
•   = Морански език

- Романо-далматински езици

Говорени в Италия, Франция, Хърватия, Черна гора и Босна и Херцеговина. Към тази група принадлежат:

•   = Италиански език
•   = Романш език
•   = Далматински език (изчезнал)

- Източноромански езици

Говорени в Румъния, Молдова, Украйна и България. Към тази група принадлежат:

•   = Румънски език
•   = Молдовски език
•   = Арумънски език
•   = Мъгленорумънски език
•   = Истрорумънски език

Други класификации

В допълнение към основната класификация, романските езици могат да се класифицират и по други критерии, като например:

• - Географска класификация
•   = Западноромански езици
•   = Източноромански езици
•   = Южноромански езици
• - Историческа класификация
•   = Галийски езици
•   = Ибероромански езици
•   = Итало-романски езици
•   = Балканоромански езици
• - Времева класификация
•   = Староримски езици
•   = Средновековни романски езици
•   = Съвременни романски езици
• - Фонетична класификация
•   = Атонични езици
•   = Тонични езици
• - Граматична класификация
•   = Склонение
•   = Глаголно спрежение
•   = Синтаксис
• - Галийски езици
•   = Френски
•   = Провансалски
•   = Окситански
• - Ибероромански езици
•   = Испански
•   = Португалски
•   = Галисийски
•   = Каталонски
•   = Арагонски
• - Итало-романски езици
•   = Италиански
•   = Реторомански
• - Балканоромански езици
•   = Румънски
•   = Молдовски
•   = Арумънски
•   = Истрорумънски
•   = Мъгленорумънски

Другите класификации на романските езици се основават на следните критерии:

• - Фонология - например, класификацията на Роналд Роулинз (1992) разделя романските езици на западни и източни въз основа на развитието на гласните /e/ и /o/ в затворени срички.

• - Морфология - например, класификацията на Ото Есперандиа (1905) разделя романските езици на номинативни и акузативни въз основа на развитието на падежната система.

• - Синтаксис - например, класификацията на Херман Мюлер (1880) разделя романските езици на синтетични и аналитични въз основа на степента на развитие на аналитични синтактични конструкции.

Заключение

Класификацията на романските езици е сложен въпрос, който все още се дискутира от езиковите учени. Няма единна, приета от всички учени класификация, но основната класификация, която е представена по-горе, е най-разпространената.

Важно е да се отбележи, че класификацията на романските езици е до голяма степен условна. Езиците в рамките на една и съща група могат да бъдат много различни помежду си, а езиците от различни групи могат да имат и редица общи черти.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Латински език и Романски език | dLambow

(Latin language and Romance language) -

Какви са основните прилики и разлики между латинския език и романския език?

Общ произход

Латинският и романският език имат общ произход от индоевропейската езикова семейство, но се различават по много начини.

• - Латинският е древен италийски език, който се говори в Римската империя и се развива в класическия латински, като се използва за книжовност, наука и право.

• - Романските езици са група от сродни езици, всички произлизащи от вулгарен латински (Vulgar Latin) през историческите времена и образуващи подгрупа на италианския клон на индоевропейското езиково семейство. Романският език е съвременен език, който произлиза от простонародния латински и се говори от обикновените хора в различните части на Римската империя.

 

Латински език и Романски език (Latin language and Romance language)

Романският език се разделя на много диалекти и регионални варианти, като:

• - румънски,
• - италиански,
• - френски,
• - испански,
• - португалски и др.

Някои от основните разлики между латинския и романския език са:

1) Флективност

• - Латинският е силно флективен език с три рода, седем падежа, пет склонения, четири спрежения, четири глаголни форми, шест времена, три лица, три наклонения, два залога, два вида и две числа.

• - Романският език е по-слабо флективен и има два рода, два или три падежа, две или три склонения, три или четири спрежения, две или три глаголни форми, четири или пет времена, две или три лица, две или три наклонения, един или два залога, един или два вида и две числа.

2) Гласни звукове

• - Латинският има десет различни гласни: дълги и късни варианти на A, E, I, O, U и три двугласни AE, OE и AU (или според някои източници четири заедно с UI);

• - Романските езици те са се променили и са се развили в различни системи, като например в румънския има седем гласни: A, Ă, Â, E, I, O, U, а в италианския има седем гласни: A, E, I, O, U, É, Ó.

3) Синтаксис

• - Латинският има сложен синтаксис, който зависи от падежната система и се характеризира с обратен словоред, подчинени изречения, съгласуване на придавателни имена и местоимения с имената, съгласуване на глагола с подлога и употреба на причастия, деепричастия и инфинитиви.

• - Романският език има по-прост синтаксис, който зависи от предлози и членове и се характеризира с пряк словоред, съюзни изречения, съгласуване на придавателни имена и местоимения с род и число, съгласуване на глагола с подлога и употреба на местоименни и глаголни форми.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Римски език | dLambow

(Roman language) -

Римски език - класически латински на Римската империя

Какво е римски език?

Римският език (Roman language) е понятие, което може да се използва по два начина:

• - За да се опише езикът на древните римляни, който е бил разговорен и официален език на Римската империя. Този език е известен като класически латински и е бил широко разпространен в Европа и Северна Африка.

• - За да се опише групата от езици, произлезли от разговорния латински, говорен в различните провинции на Римската империя. Тези езици са известни като романски езици и включват френски, италиански, испански, португалски, румънски, каталонски и реторомански.

В този контекст, понятието „римски език“ може да бъде използвано и за да се опише както класическия латински, така и романските езици.

Римски език (Roman language)

Понятието "римски език"

Понятието "римски език" може да се отнася до различни езици в Римската империя:

- Латинският език

Езикът на древните римляни и официалният език на Римската империя. Латинският език е индоевропейски език, принадлежащ към италийската езикова група. Той е бил широко разпространен в Европа, Африка и Близкия изток в продължение на много векове и е оказал огромно влияние върху развитието на много други езици, включително на българския.

Класическият латински език е бил важен инструмент за разпространението на римската култура и цивилизация. Той е бил използван за писане на закони, договори, научни трактати и художествена литература. Латинският език също е бил важен за развитието на християнството, тъй като е бил езикът, на който са написани много ранни християнски текстове.

Римският език е друго име за латинския език, който е бил официалният език на Древен Рим и Римската империя. Латинският език е наречен така, защото е произлязал от областта Лаций (Lazio) в Италия, където живеели племето латини (Latini). Рим е бил един от градовете, основани от латините, и по-късно е станал центърът на римската власт и култура. Латинският език се е разпространил по цялата империя чрез администрация, законодателство, военни и търговски дейности.

- Романски езици

Подгрупа на италийските езици, произлизащи от диалектите на простонародния латински, говорен в различните части на разпадащата се Римска империя. Романските езици включват френски, италиански, испански, португалски, румънски, каталонски и реторомански.

• - Класическият латински е мъртъв език, който вече не се говори, но се изучава от учени и студенти.

• - Романските езици са живи езици, които се говорят от милиони хора по света.

Романските езици са имали голямо влияние върху развитието на европейските езици. Те са допринесли за развитието на много заемки и граматически структури в други европейски езици. Днес романските езици са едни от най-разпространените езици в света. Те се говорят от над 800 милиона души в Европа, Америка, Африка и Азия.

- Средогръцкият език

Средновековният етап в развитието на гръцкия език. Средногръцкият е бил официалният език на Източната Римска империя (Византия). Той е бил много различен от класическия гръцки език, който е бил говорен в древния свят. Средногръцкият език е оказал значително влияние върху развитието на славянските езици, включително на българския.

- Римски заемки в български език

В контекста на България, понятието "римски език" обикновено се отнася до латинския език. Латинският език е бил широко разпространен в България по време на Римското владичество (1 век пр.н.е. - 4 век сл. Хр.). Той е бил официалният език на римската администрация, армията и търговията. Римският език оказва голямо влияние върху развитието на българския език, като му заимства много думи и граматически конструкции.

Приложение на римски език

Римският език е сложен и богат език, който е използван за различни цели, включително литература, право, наука и политика. Той се пише с римската азбука, която еволюира от гръцката азбука.

Влиянието на римския език върху европейската култура е огромно. Той е бил езикът на образованието, културата и правото в продължение на векове. Римският език продължава да оказва влияние върху съвременните европейски езици.

Романски езици

Романските езици се развиват от разговорния латински през Средновековието. Те са повлияни от местните езици, говорени в различните части на Римската империя. Романските езици са индоевропейски езици и споделят много общи характеристики.

Примери за влияние на римски език

Някои конкретни примери за влиянието на римския език върху съвременните европейски езици включват:

- Споделени думи и фрази

Много думи и фрази, използвани в съвременните европейски езици, произлизат от римски език. Например, думите „език“, „слово“, „думи“, „изречение“, „граматика“ и „реч“ са латински.

- Споделени граматически структури

Много граматически структури, използвани в съвременните европейски езици, също са римски. Например, редът на думите в изречението е подобен в много латински и съвременни европейски езици.

- Споделени правни и научни понятия

Много правни и научни понятия, използвани в съвременните европейски езици, също са римски. Например, думите „закон“, „съд“, „обвинение“, „съдия“, „лице“, „съдебен процес“, „доказателство“, „истина“ и „грешка“ са латински.

Недоразумение ли се понятията "Римски език" и "Латински език"?

Изглежда, че има недоразумение относно термините "Римски език" и "латински език", тъй като те обикновено се използват като синоними. Латинският език е древен римски език, който се говори от римляните в Римската империя и е също толкова познат като "римски". Така че, когато хората говорят за "Римски език", обикновено имат предвид латинския език, както и наследството му и влиянието, което той е оставил върху различни езици и области на културата.

Римският език е класически език със значително културно и историческо значение. Той се използваше широко в Римската империя и след това остана в употреба като език на образование, наука и църквата в Западната Европа до средновековието и дори след това.

Понякога хората могат да използват термините "Римски език" и "Латински език" в различни контексти, но обикновено се има предвид един и същи език - латинският. Ако сте срещнали използването на термина "Римски език" в определен контекст, който ви предизвиква въпроси, може би е добре да проверите източника или контекста за по-яснота.

Заключение

Някои хора използват термина “римски език” вместо “латински език”, за да подчертаят връзката между езика и римската цивилизация, или за да разграничат латинския език от други езици, които са се развили от него, като испански, френски, италиански и др. Тези езици се наричат романски езици, защото са произлязли от вулгарния латински (Vulgar Latin), който е бил разговорният език на обикновените хора в Римската империя.

Римският език е оставил трайно наследство в Европа. Днес римският език е мъртъв език, но той продължава да играе важна роля в съвременния свят. Той е езикът на църквата, правото, науката и дипломацията. Римският език е и основен източник за изучаване на историята и културата на Древен Рим.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Шотландски език | dLambow

 

Има ли шотландски език (Is there a Scottish language)?

 

Какъв език се говори в Шотландия?

Днес, английският е основен език, който се говори в Шотландия и така е от 18-ти век насам. Освен това има различни други езици, акценти и диалекти, които се говорят в цялата страна. От най-големите градове до най-малките острови могат да се намерят различни акценти. Те варират от меки и пеещи до по-силни и по-изразени.

Шотландски език (Scottish language)

Галски език

Той е оформен от богата история и жизнена култура. Идва от древният келтски език и прелива в галски. Говори се в цяла Шотландия. Галският е част от шотландското съзнание от векове и се смята за основополагащ език на страната. Произходът на галския език може да се проследи чак през 10-ти век и се смята, че е донесен в Шотландия от Ирландия.

В последно време галският език преживя ренесанс и се радва на нови нива на популярност. Въпреки че планините и островите в Шотландия са крепостта на галския език, броят на говорещите непрекъснато се увеличава и говорещите галски могат да бъдат намерени във всички части на страната. Въвеждането на двуезични пътни знаци и на специален галски телевизионен канал означава, че той набира популярност.

Шотландски език

Докато галският език е сравнително доминиращ в планините и островите, то в низините на Шотландия възприемат езика на шотландците. За разлика от галския, шотландският език е много по-близък по стил до този на английския и в продължение на много години се водят дебати дали това е отделен език или само диалект. 

 

Шотландският е регионален език

Днес правителството на Обединеното кралство приема шотландски език като регионален и го признава съгласно Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.

Шотландия - земя на много езици

Шотландия се гордее с това, че поддържа местните си езици, но страната също е дом на много други езици. Така Шотландия има отлична репутация при посрещане на хора от цял ​​свят. Те живеят, работят и учат там, и това разнообразие носи със себе си много различни езици, говорени от разнообразно и нарастващо население. Докато някои езици се говорят само от няколко носители, други са основният език на цели общности.

В Шотландия се говорят над 170 езика, включително

• немски,
• иврит,
• хинди,
• италиански,
• японски,
• кюрдски,
• арабски,
• бенгалски,
• кантонски,
• холандски,
• фарси,
• френски,
• мандарин,
• пенджаби,
• полски,
• испански,
• турски,
• урду и др.

Английски език в Шотландия за говорещите други езици (ESOL)

Говоренето на езика на дадена страна е много важно за подобряване на възможностите за образование или работа. Затова Шотландия предлага иновативна програма по английски език за говорещите други езици (ESOL), която предлага на хората, живеещи в Шотландия, достъпен начин да научат и подобрят своя английски, както и да извлекат максимума от живота в Шотландия.

----------------

Английска ортография - правопис | dLambow

Английска ортография или писмена система на английски език

(English Orthography – The English Writing System)

Ортография или правопис.

Съществена разлика между използването на двете понятия ортография или правопис няма. И двете представляват система от правила за изписване на думите на английски език (още...). Понятието "ортография" има гръцки произход "orthographia", в което "orthos" – означава "правилен", а "graphia" се образува от "grapho" – и означава "пиша" или "изписвам".

Английска ортография (English orthography).

Писмената форма на комуникация е може би най-проблемната област при изучаване на английски език. Думата „orthographyс“ се отнася до правилата за писане, като например правила за правопис и пунктуация. Това включва и съответствията  "grapheme-phoneme" (графема-фонема) или "letter-sound" (буква-звук). Така, английската ортография е набор от правила, регулиращи правописа на думите. Въпреки че съвременната английска азбука съдържа 26 букви (6 гласни и 20 съгласни), правописът на английски е един от най-трудните в света, тъй като съдържа 24 до 27 (в зависимост от диалекта) отделни съгласни фонеми и между четиринадесет до двадесет гласни и дифтонги.

Ортографията на английски език се счита за една от най-трудната за научаване сред другите индо-европейски езици. Отразявайки сравнително вярно английската реч от периода на Възраждането, тя изцяло не съответства на съвременната устна реч на британците, американците, австралийците и другите носители на езика. Голям брой думи в писмен вид включват букви, които не се произнасят при четене и обратното - много произносими звуци нямат графични еквиваленти.

 

Английска писмена система (The English Writing System).

Така наречените "правила" в английската писмена система са съпроводени с толкова висок процент на изключения, че на практика губят своя смисъл. Изучаващите английски език се налага да заучават изписването (правописа) и четенето (произнасянето) на всяка нова английска дума. Поради тази причина, в английските речници е прието да се показва транскрипцията на всяка дума. Един известен лингвист нарича английския правопис "национално бедствие".

English Orthography-Writing System

Видове букви в английската ортография

 

Първи случай

Както при повечето азбучни системи, буквите на английската ортография могат да представляват определен звук. Например думата "cat" (ˈkæt) се състои от три букви "c", "a" и "t", като "c" за звука / k /, "a" за звука / æ / и "t" за звука / t /.

Втори случай

Отделен звук в английския правопис може да бъде обозначен и с група букви. В думата "ship" (произнася се / ˈʃɪp /), диграфът (две букви) "sh" означава звука / ʃ /. В думата "ditch" трите букви "tch" означават звука / tʃ /.

Трети случай

По-рядко една буква може да представлява няколко звука. Например буквата "х" често означава няколко звука, както в префикса "ex-", където означава съгласната група /ks/ (например в думата "ex-wife", произнасяна /ˌɛksˈwaɪf/).

Четвърти случай

Една и съща буква (или последователност от букви) може да представя различни звуци, когато са на различни позиции. Например, диграфът "gh" обозначава звука / f / в края на едносрични, едноморфни думи, като например "cough" (кашлица) / ˈkɔːf /. В началото на сричка, той обозначава звука / ɡ /, както в думата "ghost" (призрак) (произнася се /ˈɡoʊst/). Освен това често позицията на буквата (или буквите) в думата забранява определено произношение. По този начин диграфът "gh" не може да се произнася като / f / в началото на сричка и не може да се произнася като / ɡ / в края на сричка.

Пети случай

Други характеристики на произношението са свързани с произхода на думите. Например буквата "y" в началото или в средата на думата означава звука /ɪ/ в някои заемки от гръцки думи, докато този звук обикновено се обозначава с буквата "i". По този начин думата "myth" (мит - произнася се /ˈmɪθ/) е с гръцки произход, а "pith" (сърцевината - произнася се /ˈpɪθ/) е с германски произход. Още примери: th означава / t / (обикновено се обозначава с буквата t), ph за / f / (обикновено f) и ch за / k / (обикновено c или k) - използването на този правопис често показва гръцки произход на думите.

Шести случай

Нефункционални букви - Някои букви нямат езикова функция. В староанглийския и средно-английския / v / е алофон / f / между две гласни. Премахване на историческата последна неутрална гласна в края на думи като "give" и "have" фонетично разделя / v /. Английската ортография не се е развивала заедно с произношението, така че има общо графотактично ограничение за думите, завършващи на v. Думите, написани със завършващ v (като "rev" и "Slav"), са сравнително редки.

Седми случай

Множествена функционалност - Една буква може да изпълнява няколко функции. Например буквата "i" в "cinema" (кино) означава звук / ɪ / и показва, че буквата "c" трябва да се чете / s /, а не / k /.

Осми случай

Има думи в английски език, които могат да бъдат написани с надбуквени (диакритични) знаци. Повечето от тези думи са заимствани, обикновено от френски. Надбуквените знаци обаче все по-рядко се използват в обикновени думи, дори в много официални текстове. Тенденцията е да се запазват надбуквени знаци в думи с морфология, нетипична за английския и следователно възприемана като леко чужда. Например в думите "café" и "pâté" се изговаря окончанието "e", което според общите правила трябва да е „нямо“.

Нова английска ортография

Векове наред лингвистите се опитват да реформират трудния английски правопис. Американският лингвист Ноа Уебстър опростява правописа на много думи, като например "centre" на "center" и "labour на "labor". Очевидно опростената версия на английския език става по-актуална днес от всякога. Трудностите в английския правопис започват да притесняват хората почти веднага след появата на английската писменост. Основната критика винаги е била за значителни разлики между произношението и правописа на думите, което ненужно усложнява изучаването на езика.

Правописни реформи

В сравнение с британския правопис, вариантите на правопис на американския английски са по-лесни за разбиране от чуждестранните носители. Те са по-къси и по-близо до звученето на думата. Това е резултат от реформа, предприета от американския лингвист и автор на най-пълния речник на американския английски, Ноа Уебстър. Той и неговите последователи се стремели да се отърват от двойните букви, букви, които не се произнасят, и други объркващи правописни проблеми.

Опростеният правопис е трябвало не само да помогне за усвояването на езика, но и да символизира демокрацията на американците в сравнение с консерватизма и суетата на последните господари на колониите. Сред привържениците на опростения правопис през вековете има и много други видни личности. Бенджамин Франклин например предложи да се замени "alphabet" с "alfabet", а Теодор Рузвелт беше подиграван за опита му да пише "fenix" вместо "phoenix".

Но края на краищата, английският има толкова много изключения от правилото, че е невъзможно да се поправи. Нито една английска дума не се изписва по начина, по който се чува. Всъщност хаотичният правопис на английски език е резултат от множество заемки от други езици. Те обогатяват езика, както и многото акценти на носителите на английски език, макар и със сериозни затруднения за изучаващите чужди езици.

Как да учите английски правопис?

По много исторически причини, между изписването на английските думи и тяхното произнасяне трудно може да се намери взаимосвързаност. Като резултат, орфографията на английски език понякога изглежда абсолютно нелогична. Но това не е повод да се правят грешки, като правописа и произношението трябва да се заучават добре и правилно. Добре е да овладеете тайните на английския правопис и да имате предвид, че в някои отношения той се различава от американската орфография (макар и не много съществено).

Все пак трябва да знаете, че ако Ви затруднява английския правопис в някои отношения, то подобни трудности изпитват и самите носители на езика. Има доста правила за английски правопис и почти всички от тях имат изключения, понякога доста повече от правилата. Това предполага хем да се учат правилата като теория, хем да се практикуват усилено и с многобройни примери и упражнения. Само постоянната практика може да е гарант, че ще ги овладявате и ползвате правилно.

Допълнителни ресурси по темата:

=English Orthography

https://www.myenglishlanguage.com/linguistics-language-guide/english-orthography/

=Орфография английского языка

https://ru.wikipedia.org/wiki/

=Новая английская орфография - должна стать проще

https://www.bbc.com/ukrainian/vert-cap-russian-48730532

----------------

Лингвистика | dLambow

(Linguistics in English) -

Лингвистика на английски език

Лингвистика

 

Какво е лингвистика?

Терминът лингвистика идва от латинската дума lingua, което означава „език“. Думата „лингвистика“ е заимствана. Ако се придържаме към българското значение на термина, тогава то е езикознание. Следователно лингвистиката е науката, която изучава езика - информация за това:

• - как езикът се откроява сред другите явления на реалността,
• - какви са неговите елементи и единици,
• - как и какви промени настъпват в езика. 

 

Какво е английска лингвистика?

Лингвистика на английския език - изследва структурите и моделите на английския език, неговото функциониране и развитие, а също така се сравнява с други езици, за да се идентифицират връзките с тях.

Лингвистика (Linguistics)

Лингвистиката е обща и специфична.

Обща лингвистика - изследва и сравнява всички езици по света като цяло. Лингвистиката на английския език е частна лингвистика, която се занимава с един, специфичен език. В най-широкия смисъл на думата лингвистиката се подразделя на 

• научна (теоретична) и 
• практическа (имперична). 

Най-често се има предвид научната лингвистика, а тя е част от семиотиката (semiotics) като наука за знаците. С езиказнанието професионално се занимават езиковедите (linguists).

Практично (емпирична) лингвистика

Емпиричната лингвистика получава езикови данни по два начина. Първо, методът на експеримент е да се наблюдава поведението на ораторите на живи диалекти. Вторият начин: опериране с филологически методи, събиране на материали от „мъртви“ писмени езици и взаимодействие с филологията, която изучава писмени паметници в техните културно-исторически връзки.

Теоретична лингвистика

Теоретичната лингвистика изследва езиковите закони и ги формулира под формата на теории. Тя може да бъде или описателна (описваща реалната реч), или нормативна, т.е. посочва как да "трябва" да се говори и пише. Езикът, изучаван от лингвист, е обектен език, а езикът, на който е формулирана теория, е метаезик (metalanguage /ˈmɛtəlaŋɡwɪdʒ/).

• Метаезик

Метаезикът на лингвистиката има свои специфики: включва езикови термини, имена на езици и езикови групировки, системи за специално писане - транскрипция и транслитерация и т.н. На метаезика се създават метатекст (т.е. текстове за език) това са граматики, речници, езикови атласи, карти на географското разпределение на езиците, езикови учебници, разговорници и др.

• Общ език

Може да се говори не само за „езици“, но и за „език“ като цяло, тъй като езиците на света имат много общо. Частната лингвистика изучава един език, група сродни езици или двойка езици за контакт. Общите черти на всички езици, както емпирично, така и дедуктивно, изследващи общите модели на функциониране на езика, разработват методи за изучаване на езика и дават научна дефиниция на езиковите понятия.

Част от общата лингвистика е типология (typology), която сравнява различните езици независимо от степента на тяхното взаимодействие и прави изводи за езика като цяло. Тя идентифицира и формулира езикови универсалии, т.е. хипотези, приложими към повечето от описаните езици по света.

Едноезикова лингвистика

Едноезичната лингвистика е ограничена до описанието на един език, но може да отдели различни езикови подсистеми в него и да изследва връзката между тях. По този начин:

• - диахронната лингвистика (diachronic linguistics) сравнява различни времеви раздели в историята на езика, разкривайки загуби и нововъведения;
• - диалектологията (dialectology) сравнява своите териториални варианти, разкривайки техните отличителни черти;
• - стилистиката (stylistics) сравнява различни функционални разновидности на езика, разкривайки приликите и разликите между тях и т.н.

Езикови факти и явления

Езикът не се дава на лингвиста чрез пряко наблюдение; пряко наблюдаеми са само фактите от речта или езиковите явления - тоест речевите актове на носителите на жив език, заедно с техните резултати (текстове) или езиков материал. В древни времена науката за езика е изучавала само родния език на учения, но не и чужди езици; изучавали са се и престижните езици на духовната култура, а живият говорим език на хората остава извън сферата на внимание на учените. До 19 век. науката за езика е била нормативна, стремейки се да не описва живия говорим език, а да даде правила, според които човек би „трябвало“ да говори и пише.

Лингвистиката включва дейности, като:

• -езиково наблюдение;
• -регистрация на езиковите явления;
• -описание на фактите на речта;
• -излагане на хипотези за обяснение на тези факти;
• -формулиране на хипотези под формата на теории и модели, които описват езика; -експериментална проверка и опровержение; 
• -предсказване на речевото поведение. 

Обяснението на фактите е или

• -вътрешно чрез езикови факти, или
• -външно чрез физиологични, психологически, логически или социални факти.

 

Външна лингвистика

Външната лингвистика описва: езикът в цялото разнообразие на неговите социални варианти и функции; зависимост на структурата на езика от социалния слой, към който принадлежи говорещият, от неговата регионална принадлежност и от комуникативната ситуация на събеседниците.

Вътрешна лингвистика

Вътрешната лингвистика отвлича вниманието от тази зависимост, като разглежда езика като хомогенен код. Описанието може да бъде писмено и говоримо ориентирано; може да се ограничи само до "правилния" език, или също да вземе предвид различни отклонения от него; може да опише само система от закони, действащи във всички разновидности на един език, или също така да включва правила за избор между варианти в зависимост от неезиковите фактори.

Основни елементи на лингвистиката в английски език

Редът, в който са представени основните елементи на лингвистиката по-долу, е по-различен от реда в по-традиционни учебници по лингвистика. Често учебниците по лингвистика започват със звуците на езика и след това преминават към писмени форми. Това всъщност има смисъл в някакво отношение, защото в края на краищата говоримият език трябва да се разглежда като основно средство за човешка комуникация. 

От друга страна, повечето от хората ползващи интернет са свикнали да мислят за езика в неговата писмена форма, защото това е обикновено начинът, по който се третира и в училищата и в съвременното грамотно общество. Вероятно ще е по-разбираемо, ако вземем писмения език за отправна точка. Затова ето елементите:

• Морфология (Morphology)
• Морфосинтаксис (Morphosyntax)
• Синтаксис (Syntax)

1.    -Форма и функция (Form & Function)
2.    -Теория и практика (Theory & Practice)

• Семантика (Semantics)

1.    -Значение (Meaning)
2.    -Отличия (Distinctions)
3.    -Отношения (Relations)
4.    -Контекст (Context)
5.    -Категоризация (Categorisation)

• Фонетика и фонология (Phonetics & Phonology)

1.    -Фонетика (Phonetics)
      -Фонология (Phonology)
      -Сегментарен срещу надсегментарен (Segmental vs. Suprasegmental)
   

• Текстова лингвистика и прагматика (Text Linguistics & Pragmatics)

1.    -Лингвистика на текста (Text Linguistics)
2.    -Прагматика (Pragmatics)

Езикознанието е обобщение на всички науки за езика.

Фонетиката, граматиката, лексиката, стилистиката и др. са клонове на езикознанието. Невъзможно е да се изброи всичко, което включва езикознанието, защото то включва всичко. Някои науки са толкова тясно преплетени помежду си, че различията им се размиват, те могат да бъдат дъщерни форми на няколко други науки едновременно и следователно не е възможно да се говори за някакъв системен характер. 

Говорейки например за граматиката, можем ясно да кажем, че тя има два подраздела: морфология и синтаксис, които от своя страна имат свои клонове. Всички те са част от езикознанието (лингвистиката). Като хуманитарна наука лингвистиката не винаги прави разлика между субекта на познанието (психиката на лингвиста) от обекта на познанието (езика, който се изучава). Хората с фина езикова интуиция и засилена езикова рефлексия често стават лингвисти.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Английска лексика | dLambow

Лексика на английски език (English Lexis)

 

Английска лексика (English Lexis)

Английската лексика (English Lexis) е един от основните елементи на английски език и е категория от лингвистиката (linguistics), наука за езика, изучаваща думите и тяхното значение. Лексиката като дума произлиза от гръцкото λέξις - lexis - "дума". Тя се занимава с пълния речников материал на езика - запас от думи и фрази, включително и всички форми, които имат лексикално значение или граматически смисъл или т.н. lexicon.

Много хора не знаят какво е "наследствен носител на езика" - (heritage language learner). Ако човек идва от САЩ в Мексико, на възраст 5 години, той знае някакъв базов английски и го говори свободно за своите 5 години, но след време испанският ще стане доминиращ. Този човек не знае много английски думи и трябва да ги учи, за да ги съхрани. Но все пак, 5 години е говорил на английски и се различава от хората, за които английският език е нов и чужд език. Та това е наследствен носител на езика.

Лексика на английски език - English Lexis

Лексикален запас

Лексиката обхваща най-изменчивата част от английския език - речниковия (лексикален) запас. Думите се намират в постоянно динамично състояние и постепенно попълват езика, остаряват и излизат от употреба, изменят се. Върху лексиката оказват влияние различни сфери на човешката дейност култура, традиции, наука, технологии и др. В днешно време, най-голямо влияние върху лексическия запас оказват информационните технологии.

Лексиката внася системност в езика.

По пътя на лексиката се създава системността на английския речник - структурните видове думи, семантическата и стилистическата дефиренциация на лексиката. Това са също и пътищата за попълване и развитие на речниковия състав, свободните словосъчетания и фразеологичните единици на езика.

Раздели в лексиката

 

Ономасиология (Onomasiology)

Ономасиологията (от гр. ὀνομᾰσία — наименование, обозначение + гр. λογος — слово, реч) е раздел от лексиката, който изучава речниковия състав на езика, неговите номинативни средства, типовете словесни единици, начините за номинация. Наука за имената - теория за номинациите; също един от двата раздела на семантиката, противоположен на семасиологията в посока на изследване. Ако семасиологията преминава от обозначение към значение, то ономазиологията води изследване от нещо или явление до размисъл за това нещо, явление и до тяхното обозначаване с езикови средства.

Семасиология (Semasiology)

Семасиологията (от гр: σημασία, - semasia, "означаване" + гр. λογος — слово, реч) е раздел от лексиката, който изучава значението на речниковите единици на езика, видовете лексикални значения, семантическата структура на лексемата. Тя е лингвистична дисциплина, занимаваща се с въпроса „какво означава думата X?“ - изучава значението на думите, независимо как се произнасят. Това е обратното на ономасиологията, която започва с понятие или обект и стига до иметото му, т.е. „как изразявате X?"

Фразеология (Phraseology)

Фразеологията (гр. phrasis – израз, logos – наука) е част от лексиката, която се занимава с изучаване на фразеологичните единици, т.е. на фразите, съставени от няколко думи, но нямащи статут на пълно и завършено изречение. Тя изучава устойчивите словосъчетания, тяхната семантика, етимология и употреба. За основоположник на фразеологическата теория се смята швейцарският автор Шарл Бали.

Ономастика (Onomastics)

Ономастиката (от гр. ὀνομαστική — искуството са се дават имена) е раздел от лексиката, който се занимава с науката за собствените имена. В нея могат да се обособят следните по-големи подраздели:- антропонимика - изучава собствените имена; - топонимика - изучава географските обекти. Ономастиката се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко имена на хора, но също и имена на географски обекти и др. Сродни с нея области са лингвистичните дисциплини етимология и генеалогията.

Етимология (Etymology)

Етимологията  (от гр: ἐτυμολογία от ἔτυμον – истинско, действително значение на думата, и logos – наука) е част от лексиката, която изучава произхода и развитието във времето на отделните думи, тяхната първоначална структура и семантични връзки. Това е сравнително-историческо езикознание. Терминът "етимология" възниква сред древногръцките философи-стоици и според по-късните свидетелства на Диоген Лаерций се приписва на Хризип (281 / 278-208 / 205 г. пр. н. е.). До 19 век терминът се е използвал и в смисъл на "граматика". Първоначално, у древните това е било учението за „истинското“ („първоначалното“) значение на думата (вж. Исидор Севилски - ок. 560-636).

Генеалогия (Genealogy)

Генеалогията (от гр: γενεα, семейство; и λόγος, знание) се интересува от произхода на отделните хора и семейства, посветена на изучаването на родствените отношения между хората, историята на рода и произхода на индивида. Генеалогията е свързана с хералдиката, както и с други специални исторически дисциплини.

Лексикография (Lexicography)

Лексикографията  (от гр. λεξικόν [lexikon] речник + γράφω [grapho] пиша) е науката, раздел от лексиката, която се занимава с въпросите по съставяне и изучаване на речници; наука, която изучава семантичната структура на думата, особеностите на думите, тяхното тълкуване. Лексикографията представя думата в съвкупност от всички нейни свойства, така че речникът се оказва не само уникален и незаменим учебник по езика, но и най -важният инструмент за научни изследвания.

Лексикален минимум (Lexical minimum)

Колко думи е нужно да знаете от английската лексика?
Това, очевидно, е доста разпространен въпрос, но отговора зависи от Вашата цел - писмено или устно общуване, специализация в определена област със своя си лексика, използвани диалекти и др. Иначе в английски език има около 100000 семейства думи, но едва ли има човек който да ги знае и използва активно всичките. Носителите на езика знаят от 10000 (необразованите) до 20000 (образованите).

Има една добра новина за учещите английски език - ако Вашата цел е да се научите на бегло общуване, не е необходимо да изучавате и запомняте 10000 думи. За начало напълно достатъчно е да се справяте добре и само с 2000. За начало, за обща култура научете около 700 - 1000 думи лексикален минимум. След това още по около 500 думи в областта, в която се специализирате и Ви се налага да ползвате - специализиран лексикален минимум.

Според професор Пол Нейшен (Paul Nation), за да получаваме удоволствие от четене на книга на английски език, трябва да знаем добре поне 8000 - 9000 семейства думи. А при изследвания на наследствени носители на езика, се установява, че човек с речников запас от 2500 пасивни семейства думи и 2000 активни семейства думи, може да води свободно общуване.

Има разлика между пасивна и активна речникова лексика.

Пасивната лексика (Passive vocabulary) се използва при четене и при възприемане слухово на речта, когато Вие възприемате информация. Активната лексика (Active vocabulary) се използва в устната и писмената реч, когато Вие съобщавате информация. При четене имате време да помислите. Но ако искате да общувате, нямате време за обмисляне, защото по определение, общуването трябва да е леко и плавно, без задръжки.

Когато изучавате английската лексика (думи, фрази и изрази), Ваша цел трябва да стане увеличаването на дълбочината на речниковия запас, а не неговата широчина. Много хора изучават английски език и знаят по 6-8000 думи, но не могат да произнесат нито едно изречение. Но има и хора, които знаят една 1000-3000 думи и с тяхна помощ могат свободно да общуват.

Да се учи лексика (чужди думи) като се запомня тяхното определение на родния език, не е ефективен начин за езиково обучение. Четенето е най-добрия начин да се увеличи речниковия запас от думи. Най-добре е да се учат думи, като се отчита тяхното значение в изречение. Думата може да се нари в речник, но се учи в изречения, а не сама по себе си.

Английски думи (English words).

Думата е сложна структурно - семантична единица и има цял ред признаци, по които речника може да бъде разделен на групи и подгрупи свързани помежду си или противопоставени едни на други речникови единици. Някои от тези признаци са:

• - структурен,
• - стилистичен,
• - сходство по значение,
• - сходство по форма,
• - етимология и др.  

Видове английски думи.

В съвременния английски език, по структура могат да се различат следните видове думи:

• - прости (red, leg, ask) и сложни (dark-haired, week-ender, horse-driven, air-sick, home-made),
• - непроизводни / корени (red, leg, ask) и производни (helpless, disorder, outwit),
• - пълноосновни (back, room, take) и абревиатурни (doc, prof, ref , USA, UNESCO).

Семейство думи.

Когато започвате да учите английска лексика (думи, фрази, изрази...), е добре да разберете разликата между всяка отделна дума в едно семейство думи. Постъпвайки по този начин, ученето Ви ще е най-ефективно, и ще разбирате как може да ги използвате тези ново заучени думи и изрази. Семейството думи представлява група от думи, които имат обща основа. Например, думите:

• - active - действен - прилагателно,
• - actively - действено - наречие,
• - activities - дейности - съществително в множествено число,
• - activity - дейност - съществително в единствено число,

всички тези принадлежат към едно семейство, но могат да изпълняват различни роли в състава на английското изречение.

Съчетания между английските думи.

А също и различни съчетания между тях - прости непроизводни, прости производни, сложни производни, сложни абревиатури и т.н. Добре е да се прави разлика между

• - сложните думи (съставени от различни морфеми) и  
• - сложните словосъчетания (съставени от различни думи).

Структурни единици.

Основните структурни единици на английски език са

• - думите,
• - словосъчетанията и
• - морфемите.

Но освен тях, можем да отделим и т.н. неутрални образувания. Те са структурни единици в английската лексика (English Lexis), които нямат ясно подчертана основа или дума, поради което могат да се тълкуват и като сложни думи и като словосъчетания (space vehicle, pain killer, sleeping pills, sewing machine, sound recording).

----------------

Английска граматика | dLambow

 (English grammar) -

Курс по английска граматика - безплатен онлайн самоучител.

Английска граматика

Какво е английска граматика?

За езиковедите английската граматика е съвкупност от принципи и формулировки, определящи как да съберем различните думи и фрази в цяло изречение и текст. Всеки език има начини и изисквания за това как думите да бъдат подредени за изграждане на изречение. Словесният запас става действен инструмент в английски език (виж още ...), когато постъпва в разпореждане на граматиката. 

Така се взема общото в едно гнездо от думи и чрез техните изменения съобразно изискванията на граматиката се използват в живата реч. Граматиката е доста устойчива, понеже се създава от носителите на език за доста продължителен период от време и се развива чрез разгръщане и усъвършенстване на основните елементи на съществуващия и функциониращия език.

Английска граматика (English grammar)

Части на речта

В английската граматика се изучават девет основни части на речта (part of speech).

• - Съществителни (nouns),
• - Местоимения (pronouns),
• - Прилагателни (adjectives),
• - Глаголи (verbs),
• - Наречия (adverbs),
• - Предлози (prepositions),
• - Съюзи (conjunctions),
• - Междуметия (interjection),
• - Определители (determiners).

Налични са 5 основни граматични елемента

• - Словоред. Като аналитичен език английският използва реда на думите, за да определи връзката между различните думи.
• - Пунктуация. В писмения английски препинателните знаци се използват за означаване на паузи, интонация и думи под ударение.
• - Граматично време и аспект.
• - Определители.
• - Конектори.

Граматиката изучава граматическия строй на английски език, закономерностите на построяване на правилни и смислени изречения, като нейното изучаване може да Ви помогне в развитието на писмени и речеви умения по езика, но не е решаващо по пътя на главната Ви цел - да сте в състояние на удовлетворително ниво да ползвате английски език (виж ...) . Все пак, тя не е маловажна част от познанията на преводачи, специалисти, студенти. Но не бива да прекалявате със заучаването на граматични правила, а да се насочите към практическото им приложение.

Граматични средства за изразяване

Граматиката на всеки език притежава свои особени средства за изразяване на различните езикови явления. Даже родствени езици могат значително да се различават с отделни особености. Още по-голяма е разликата между не родствени езици, каквито са английския (с германски произход) и българския. Специфични особености могат да бъда откривани даже при съпоставянето на отделни думи - членуване, суфикси и префикси и др. Което предполага сериозни усилия при усвояването на английската граматика.

Липса на морфологични признаци за принадлежност

English Grammar - английската граматика се отличава по това, че изходните форми на непроизводните думи нямат морфологични признаци, които да показват тяхната принадлежност към една или друга част на речта. По този начин, думи отнасящи се към различни категории, могат да съвпадат по външна форма, но обозначавайки различни по значение понятия. Например:

• - name - название; наименование, име, фамилия (съществително)
• - (to) name - наричам, назовавам (глагол)
• - free - свободен (прилагателно)
• - (to) free - освобождавам (глагол)
• - late - късен (прилагателно)
• - late - късно (наречие)
• - home - дом (съществително)
• - home - домашен (наречие)

Повечето английски думи, намиращи се в една и съща категория, в повечето случаи не се променят по форма по отношение на окончания, съгласуване, спрежения. Според английската граматика, личните окончания при глагола почти липсват:

• - Инфинитив: to take - вземам,
• - Повелително наклонение: take! - вземи, вземете!
• - Сегашно време:
• I take - аз вземам,
• we take - ние вземаме,
• you take - ти вземаш, Вие вземате.

Различията в изразните средства при граматичните средства в английски език се дължи на принадлежността му към предимно аналитичен граматически строй (от "анализ" - разложение, разделение). Характерна черта на такъв вид езици е отделянето от думата на признаците за нейните граматически функции. 

По този начин, отношението на една дума към другите думи в изречението се изразява най-често не чрез промяна в нейната форма, а с помощта на особени думи, изразяващи служебно граматична роля в изречението, каквито са:

• - членовете,
• - предлозите,
• - местоименията,
• - спомагателните глаголи. 

Другият начин за изразяване на отношения е чрез определено разположение на частите на изречението. Ето примери:

• - a name - my name (name - съществително),
• -  to name - we name (name - глагол).

Структура на английската граматика.

Всяка граматика, като наука, се състои от два основни взаимно свързани раздела - морфология и синтаксис.

Английска морфология.

Морфологията в английски език обхваща изучаване на думите, свовообразуването и частите на речта - описани са по-горе.

Английски синтаксис.

Синтаксисът в английски език изучава правилата за съставяне на английски изречения, частите на изречението - подлог (subject), сказуемо (predicate), определение, допълнение (object), обстоятелствено пояснение и т.н.) и видовете изречения - прости, сложни, условни и др.
Просто изречение (Simple Sentence) = подлог + сказуемо + допълнение

Как да учим английска граматика и трябва ли?

 

Директно учене

Предметът на английската граматика е доста обширен и обучаващите се могат да я изучават колкото им е удобно - винаги ще има и още нещо за научаване и за доразбиране. Докато усвоявате употребата на глаголите и формирането на изречение, попътно е добре да разширявате своя речников запас от английски думи, което от своя страна ще Ви подпомага в подобряване знанието и разбирането на граматиката.

Всеки ден хиляди хора започват да изучават английски език. Сред тях има както в ученическа възраст, така възрастни хора, за които езика е чужд. Децата например, по-добре учат английски от своите родители, като натрупват знания по граматика, още преди да знаят систематизираните конкретни правила. При това, те не са обременени с правила и по родния си език. Затова правилния начин да се учи английска граматика е това да става директно, без да го "преминаваме" през българската граматика, като се стараем директно да схващаме смисъла и значението на чуждия език.

Нужно ли е да учите граматика на английски език?

Да се учи граматика на английски език, това е свързано с голям набор от правила, в които има многобройни изключения. В този смисъл, зазубрянето на правила, не е продуктивен метод за обучение. По-скоро трябва да се обърне внимание на интензивната и постоянна практика, при което ще се поставим в условията на англоезичните носители на езика и това е най-лесния и правилен начин да се овладее на добро ниво практическата английска граматика (English grammar).

Трябва да е ясно, че никаква граматика не е в състояние да Ви обучи, ако нямате нужната мотивация и стимули да го правите. И обратно, ако изучаването на английски език за Вас е въпрос на "живот или смърт", то винаги ще се намерят време и пособия, които да Ви помогнат да напреднете и то бързо. На този сайт ще намерите всичките Ви необходими теми за учене на английска граматика, като обикновено те са придружени с ясни класификации, обяснения и показателни примери, за да се разбере същността на съответното граматично правило.

Всеки език се развива по свои вътрешни правила и неговия граматически строй притежава характерни особености. Ако сте учили българска граматика, това донякъде може да Ви помогне и с английската, но от един момент нататък трябва да сте наясно, че английската граматика има по-различна концепция и структура, като англичаните виждат езика си под малко по-различен ъгъл, отколкото ние виждаме своя си език. Все пак известно сходство има, и за начало то ще Ви е от полза за по-бърз напредък.

Начини за изучаване на английска граматика (English Grammar).

Английската граматика (English Grammar) може да се учи по два начина - на практика или в теория и всичко зависи от поставените цели пред обучението. Когато става дума за учене на английски език по какъвто и да е начин - на курсове, на уроци, самостоятелно, обикновено това учене се свързва именно с изучаването на английската граматика. 

Обикновено граматиката на английския език не се счита за нещо много сложно. Напротив, има известни твърдения, че този език е забележителен с това, че може да знаете малко, но кажете много. Независимо от това, английската граматика предизвиква много полемики, разговори, проблеми.

До колко трябва да знаете граматиката?

По този въпрос може да се разсъждава колкото Ви е угодно. Всеки има свое мнение, при това е възможно мненията да бъдат и напълно противоположни, като при това, всеки да се окаже напълно прав. Как е възможно това? Възможно е, понеже всеки има свой поглед и гледна точка по въпроса какво е това граматика. Обикновено граматиката се представя като набор от правила, в съответствие с които трябва да е организирана устната и писмена реч. И тези правила се записват в по-дебели или по-тънки книжки - учебници и справочници.

Какво сложно има в това да се запомнят всички тези инструкции?

Всичко е въпрос на зубрене - детските стихове, темите по български, история или биология и разбира се - правилата по граматика. Ако се погледне процента на успешните тестове по английски език, някой може да си помисли, че ние сме сравнително вещи в знанието на английски език. Но ако погледнем реалното ползване на езика от нашите туристи зад граница, на служителите, посрещащи чужденци у нас в качеството им на туристи или бизнес партньори или на някои спортни деятели, или по улиците в по-големите ни градове - смятате ли че всички те са в състояние просто така, да поведат обикновен разговор с някой чужденец на английски език? Далеч не винаги!

Къде е тогава проблема? Къде правим грешка?

За да знаем език, ние учим граматика. Но научили граматиката, ние все още не можем да ползваме езика. Не е ли странно? Може би си заслужава да се вгледаме по-внимателно в предмета на граматиката и да се опитаме да разберем що за чудо е това? Всъщност, има и малко по-различен поглед, различен от традиционния, по отношение на граматиката. 

Но какво значение има дали погледа е друг или традиционен, ако не позволява да се реши проблема с обучението по чужди езици? Какво значение има колко дълго и обстойно сте учили език или неговата граматика, ако не сте в състояние в практическа ситуация да кажете каквото Ви е необходимо, така че да Ви разберат?

Нова английска граматика

Нов поглед върху обучението по чужди езици от Л. Рон Хабърт

Този нов поглед върху обучението по чужди езици принадлежи на американския философ, писател, изследовател и хуманист (разностранна личност) Л. Рон Хабърт. Той не веднъж е обръщал внимание на това на какви мъки са подложени учениците по английски език и колко скромни са «успехите» им получени даже и ако преподавателя е «професор» по английски език и лингвистика. 

При това, той отишъл по-нататък, стигайки до разбирането, че непознаването на английската граматика у самите американци води до проблеми и сред самите тях, като ги затруднява да се изразят правилно и разбираемо в училище, на улицата или на работа, особено когато им се налага, например, да усвояват нови длъжностни инструкции.

Функционална неграмотност

Оказва се, че те не могат да четат и фактически са функционално неграмотни хора. Т.е. повечето ще могат да прочетат статия от някой ежедневник, но едва ли напълно ще разберат за какво се говори в нея, да не говорим да си направят правилни изводи за написаното. За да помогне на хората да се предпазят от подобни проблеми и за да станат по-грамотни, Л. Рон Хабърт изследвал тази област и създал труд, който нарекъл «нова граматика» и ето как в нея обяснява какво е граматика, кои са нейните източници, функции и предназначение:

Какво е "нова граматика"?

Граматиката е начина, по който се организират думите в устната или писмена реч, така че точно да се формулират мислите на хората, техните идеи и смисъла, който влагат в тях. Всъщност, това е система за свързване на думите по такъв начин, че да се осъществи смислена комуникация. Това е граматиката. 

Ако тя бъде определена по друг начин, то обучаваните се насочват към зазубрянето на някакви правила, а не към правилно говорене, писане и четене (изразяване). Това определение едва ли ще го намерите в речниците, защото граматиката е попаднала в ръцете на граматиците, които сами не разбират смисъла на думата «граматика». И точно това прави граматиката сложна.

Граматиката не е "изучаване", а "използване" на речта.

Целта на «Новата граматика» е да заобиколи произлизащите от това усложнения. Граматиката се основава на общата употреба на думите и придвижва напред от писателите. А попадайки в лапите на професорите, тя попада в доста мътен водовъртеж в мътна река. Така, че в граматиката няма нищо трудно, нито е трудно да бъде разбрана. Трудно е само да се разбере неспособността на професорите да я обяснят просто. Граматиката не е изучаване на нещо си. 

Това е използването на нещото. А професора с намръщените вежди си мисли, че науката е нещо, което му е угодно на него. И на него му плащат, за да говори на хората, че това е наука. А граматиката е част от повседневното съществуване и ако Вие това не го знаете, естествено е да не сте в състояние «да се научите» да я използвате. А така никой няма да Ви разбира и Вие никого няма да разбирате, като нещата и хората за дълго ще остават загадка за Вас.

Основна задача на новата граматика

 

Наука и практика.

Добре, че все пак, освен «науката» има и практика, в процеса на която хората си обяснят някои положения за по-ясно изразяване и така, въпреки науката, успяват и да се разбират. За да разберете още по-ясно за какво става дума, ще го обясня така: Децата до 7 годишна възраст се научават да говорят и да се изразяват правилно и да разбират правилно какво им се казва, въпреки, че изобщо още не са ходили на училище и не са учили никаква граматика. 

Същото е и с т.н. «неграмотни» хора - въпреки, че според Вашата учителка те за нищо не стават, някои от тях успяват да станат милионери, милиардери, при това в такива технологични направления на битието като компютри, програмиране, комуникации, които Вашата учителка никога няма даже да проумее (и затова постоянно ще Ви втълпява, че са опасни и вредни за Вашето здраве и сигурност).

Начин на организиране на думите.

Така че, ако граматиката се определи като начин организиране на думите от писмената или говорима реч, така че другите хора да разбират и възприемат Вашите мисли, идеи и смисъл, тогава учащите се ще заискат да научат нея, а не да мислят дали са уйдисали на смръщената учителка с поредния й тест за граматическите правила, който и на самата нея не е помогнал много да разговаря като хората и да се изразява разбираемо.

Разбират ли граматиците граматика?

Граматиците в миналото никога не са разбирали какво е това «дума» и така не са успели да определят основния елемент на своя предмет. Те също не са успели да забележат и факта, че езика се състои от думи, които най често имат няколко смисъла и които могат да се използват по няколко различни начина. Без разбирането на този фундамент, езикът и граматиката изглеждат доста объркана и неясна територия. Тези и още други грешки и неразбирания са направили този предмет доста труден за изучаване и приложение.

Основна задача.

Затова трябва да разберем, че основната задача на граматиката е да ни направи способни да използваме думите и речта така, че разбираемо да предаваме своите мисли и желания на други хора и да разбираме мислите и желанията на другите хора. Давате ли си сметка колко често използваме изрази като:

• "С това исках да кажа…",
• "Не ме разбирай погрешно…",
• "Ако го кажа по друг начин…",
• "Неправилно си ме разбрал…",
• "Не това исках да кажа…",
• "Това даже и не съм си го помислял…",
• "Кажи ми го на ясен и разбираем език…",
• "И какво всъщност искаше да кажеш…",
• "Какво имаш предвид?".
  

При това, всички ние, по документ (диплома) се водим за грамотни хора! Така, когато Л. Рон Хабърд събрал всичките си забележки за това, как трябва да се води обучение по чужд език, към тях създал и курс за обучение по английски, известен в центровете за приложно образование като "English as a Second language" (ESL).

Курс за бърз положителен резултат.

 

Малко теория, много практика

Теоретичната постановка на курса многократно била проверявана и всеки път давала бърз и положителен резултат. На курса са присъствали обучаеми със всякаква история, от 18 до 80 годишни, с всякаква степен на незнание на езика и всички те постигали целта на обучението - да ползват английски език в своето ежедневие. Можели да общуват - да пишат, да четат, да разбират събеседника си и да изразяват правилно свои мисли. Основният подход, който се прилага при обучението е изучаване на граматиката чрез практика. И точно заради това се постига бързо развитие на говорните навици.

Задълбочено изучаване на английска граматика.

При все това, не малко хора, по едни или други причини, изпитват потребност от по-задълбочено разбиране на английската граматика (English Grammar). В тези случаи има и по-задълбочени пособия, повечето от които също са приложни, като например «Grammar and Communication» - написан на английски, но онагледен с голямо количество илюстрации и примери, които го правят прост и лесен за разбиране. Така всеки може да избере до какво ниво да се развива. Но да се набляга на сложни теоретични правила и изобщо на правила, откъснати от реалната практика е безсмислено за хора, които просто искат да придобият умения за ежедневна комуникация на английски език.

Обучение по граматика.

Обучението по английска граматика, особено на елементарната граматика, предназначена за чужденци, е един от важните аспекти на обучението по-английски език, но това винаги трябва да е съчетано с много практика и приложение на наученото. Иначе ще си останат добре зазубрени за момента правила, които бързо ще забравите, поради липса на употреба. Затова най-добрия начин да усвоите граматиката на английски език (English grammar) е ако се намирате в англоезична среда, т.е. като го учите на място. Ако нямате такава среда, може да си създадете, като редовно слушате англоезични телевизии, фонетични материали или водите кореспонденция с чужденци.

Допълнителни ресусрси по темата:

Грамматика английского языка: основные понятия
https://skyeng.ru/articles/grammatika-anglijskogo-yazyka-osnovnye-ponyatiya/
Grammar
https://www.englishclub.com/grammar/

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Английска морфология | dLambow

(English Morphology) -

Морфология на английски език

 

Произход на понятието морфология

Английска морфология (English morphology - от гръцки език: morphe - форма, logos - учение) е лингвистична дисциплина в английски език, която изучава структурата на английската дума като езикова единица - нейните части, начини за словообразуване, словоформи, функции,граматично значение, строеж, структура и изменения в рамките на английското изречение.

Морфеми

Основни понятия на науката морфология са морфемите, които включват знания за корена (основата) на думата, афиксите, суфиксите, окончанията, флексиите и фонемите. Една от най-характерните особености на английската морфология са кратките думи. Правени са множество изследвания на различни класически литературни произведения (Дикенс, Байрон, Шели) с практически едни и същи резултати - в английски език преобладават кратките морфологични форми.

Произход на английските думи

Макар че, характерно за английската морфология е значителното наличие на кратки думи, това не означава, че няма и дълги. Английският език е от групата на германските езици, но в него има много заимствано от романските езици. Именно думите от романски произход са преобладаващо дълги и сложни. Характерно, че значителна част от тези по-сложни и дълги думи се срещат в пресата или в научните работи, докато в поезията и художествената литература преобладават кратките.

Английска морфология (English morphology)

Корен на думата / коренна дума (Root word).

 

Базова част на думата

Корен в английската морфология е основната част от английска дума, която не съдържа префикси, суфикси и други подобни - това е базовата част на думата. В лингвистиката коренната дума притежава основното значение на всяка дума. Това е, което остава, след като премахнете от нея всички афикси, като

• - префиксите, като "un-" или "anti-" и
• - наставките (суфиксите) като "-able" и "-tion."

Коренна морфема е единен морфологичен елемент за семейство еднокоренни думи, като например:

• - fresh - свеж,
• - refresh - освежавам,
• - refresher - освежител,
• - refreshment - възстановяване на силите.

В този случай коренната морфема е "fresh".

С дума като „lovely“, когато отнемете наставката „-ly“, оставате с коренната дума „love“. Други думи, като „schoolhouse“ и „armchair“, се състоят от две коренни думи, свързани заедно. Други примери за коренни думи:

• - name
• - get
• - fish
• - read
• - work.

 

Основна форма на думата (Base form of the word).

Частта на думата без окончанието се нарича основа. В английската граматика основа е формата на дума, към която могат да се добавят префикси, суфикси и други афикси за създаване на нови думи. Например, instruct - instruction - instructor - reinstruct. Нарича се още корен или стъбло. Казано по друг начин, основните форми са думи, които не са получени или съставени от други думи. Пример: love – loved

Афикси (Affixes).

Афиксите (от латински език: affixus - прикрепен) се определят в морфологията, като части от думата (морфеми), имащи граматическо значение, които се добавят към корена и променят неговото значение. С помощта на афикс могат да се образуват нови думи. В английския език афиксите са широко използвани за образуването на нови думи от корените на съществуващи думи с помощта на наставки (префикси) и суфикси. 

Познаването на техните значения помага да се определи значението на непознати думи, образувани с тяхна помощ от познати думи. Афиксите могат да се използват за образуване на нови думи в английски език, а могат да се използват и за нови словоформи - за изменяне формата на една и съща дума. Примери:

• -говоря / speak – спикер, оратор / speak+er (словообразователен суфикс),
• -зависи / depend – зависело / depend+ed (формообразователен суфикс).

 

Според мястото, което заемат в думата, афиксите се подразделят на:

-1.  Префикси 

(Prefixes - приставки), които се намират пред коренната дума. Пример: read - reread с добавяне на префикс re- (чета - препрочитам). Английските префикси (приставки) имат изключително словообразуващи функции и не участват в образуването на словоформите. Например: пиша – write, пиша много – over+write, подписвам – under+write, преписвам – re+write и пр. Повече за английските префикси четете тук ...

- 2. Суфикси 

(Suffixes - от лат. suffixus - прикован, прикрепен), които се намират след корена на думата. Пример: work - worker с добавяне на суфикс -er (работя - работник). Повече за английските суфикси четете тук...

- 3. Инфикси 

(infix), които се поставят по средата на думата. Преобладават в разговорната реч. Като английски инфикс може да служи даже отделно взета дума - например, flipping, от което се образува unbeflippinglievable. Съществуват мнения, че в думите mothers-in-law или passers-by суфикса –s играе ролята на инфикс.

- 4. Циркумфикси 

(circumfixes или CIRC, confix, ambifix) са афикси, които имат две части, едната поставена в началото на думата, а другата в края.  В английски език те са рядко срещани, вече са престанали да се развиват с нови разновидности, но в исторически план има някои примери, които все още се използват разговорно и в литературата. Два от най-известните circumfixes в английски език са: "en- -en" в enlighten и "em- -en" в embolden. В по-старата употреба на езика обаче сегашно причастие (present participle) може да се образува с помощта на циркумфикса "a- -ing": "a- -ing" в a-flying и "a- -ing" в a-caroling. Те се пишат с начални и крайни тирета, както е показано в примерите по-горе. 

- 5. Окончания 

(Endings). В английски език няма много на брой окончания, но всяко от тях носи важно граматическо значение. Лесно ще усвоите простите правила за използване на окончанията -ing, -s, -es, -ed в английските думи. Английският принадлежи към категорията на аналитичните езици: граматическите връзки в него се изразяват не чрез промяна на думата и добавяне към нея на различни морфеми (представки, наставки, окончания), а чрез използване на различни служебни думи - предлози, модални и спомагателни глаголи. И следователно няма толкова много окончания, като основните са само три: -s (-es), -ed и -ing. Повече за английските окончения четете тук...

Флексия (inflection).

Английска флексия (от лат. flexio - сгъване, преход) е словоизменителен афикс, част от словоформата, изразяваща граматическо значение. Намаляването на флексията в английския език е довело до установяване на строг ред на думите в изречението. Така, някои думи, без да променят формата си, могат да функционират като различни части на речта. Съществително може да се използва като глагол, наречие като прилагателно и обратно, възможни са и други варианти на взаимна замяна и употреба.

• -I heard her name (глагол) his name (съществително). - Аз я чух да назовава неговото име. Още за английската флексия може да намерите тук...

Морфема (Morpheme).

Английска морфема (от гръцки език: morphe - форма) е минималната езикова единица, имаща значение. Ако думата е най-крупната единица в морфологията, то морфемата е най-малката. При това, при морфемата отсъства позиционна самостоятелност. Тя има външна звукова форма и вътрешно смислово съдържание. Корените, префиксите, суфиксите и окончанията са морфеми. Морфемата е част от думата, има значение, но не може да се използва самостоятелно, извън думата и не носи ударение. Изходна морфема е базовата форма на английската дума, както се изписва в речниците. Например:

• крак – leg (а не крака – legs),
• дърво – tree (а не дървета – trees),
• червей – worm (а не червеи – worm`s) и пр.

Повече подробности за английските морфеми четете тук...

Фонема (Phoneme).

Английска фонема (от гръцки език: phonema - звук) е най-малката единица на звуковия строй на езика, от която се образуват морфемите, думите и изреченията. Подробности за английските фонеми вижте и тук...

Дума (Word).

Английската дума е съставна част от речта в английската морфология, която се използва в изречението и служи за изразяване на определено самостоятелно понятие. Думите имат смисъл, могат да се употребяват самостоятелно и носят ударение (не повече от едно). Да дадат точно определение на понятието "дума" (основния предмет на морфологията) не могат даже опитните езиковеди, понеже определенията ще бъдат различни за различните езици. Що се касае до английската дума, може би най-добре е да се каже, че тя е минималната езикова единица, която притежава позиционна самостоятелност.

И наистина, думата в английски език може да заема различни позиции в изречението и е най-малката езикова единица, която може да съществува самостоятелно. Думите в изречението са подвижни, могат да заемат различни позиции. Те са хем най-малките синтактически функционални единици, хем най-големите морфологични единици. Доста повече подробности за особеностите на английските думи има в тази тема ...

Морфологията изучава думите като съставни части на речта.

В английски език са отличават следните части на речта:

• - Съществително име (the noun) - части от речта, обозначаващи предмет: boy (момче), courage (смелост), news (новини).
• - Прилагателно име (the adjective) - част от речта, употребяваща се за да обозначи признак на даден предмет: large (голям, огромен), simple (прост), old-fashioned (старомоден).
• - Глагол (the verb) – част от речта, обозначаваща действие и състояние на предмета: to speak (говоря), to come (идвам).
• - Местоимение (the pronoun) - част от речта, употребявана вместо съществително или прилагателно име: Ivan gave Maria a book. She took it. (Иван дава книга на Мария. Тя я взема.)
• - Числително име (the numeral) - част от речта, която обозначава количеството на предметите или техния ред на изброяване: three («три» – количествено числително), thirty («тридесети» — редно числително).
• - Наречие (the adverb) – част от речта, обозначаваща признак на действие или предмет: seldom (рядко), still (все още), slowly (бавно), warmly (топло).
• - Междуметие (Interjection)
• - Съюз (the conjunction) – служебна дума, служеща да свързване на думите в просто или сложно изречение: and (и), but (но, а) и др.
• - Предлог (the preposition) – служебна дума, стояща пред съществително или местоимение: on (на, в), in (в, през), from (от) и др.

Частите на речта могат да се разделят на:

• - Служебни думи (съюзи, предлози, членове) - изразяват различни отношения между частите на изречението и между изреченията, но нямат самостоятелно значение. Служебни думи могат да бъдат също и някои от спомагателните глаголи, участващи в образуването на сложни глаголни форми
• - Самостоятелни думи (съществителни, прилагателни, глаголи, местоимения, числителни, наречия).
• - Междуметията (думи, изразяващи чувства, но без да ги назовават) не са нито служебни, нито самостоятелни думи, поради тяхното специфично значение и роля в изречението.

Това са основните моменти, залегнали в предмета на английска морфология (English morphology), касаещи основно структурата на английските думи.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------