Розобер | dLambow

(Rose picking) -

Розобер в Долината на розите, България

Розоберът в Долината на розите в България е много повече от просто бране на цветове – това е вековна традиция, културно събитие и важен икономически процес. Ето няколко думи за него:

Розобер (Rose picking)

Време на провеждане на розобера

Розите цъфтят през май и началото на юни, като розоберът обикновено започва през последната седмица на май и продължава до първите дни на юни. Беритбата се извършва рано сутрин, когато розите са все още с роса по листенцата, защото тогава съдържанието на розово масло в тях е най-високо, а ароматът им – най-силен. С изгряването на слънцето и повишаването на температурите, етеричните масла започват да се изпаряват.

Начин на провеждане

Беритбата на розовия цвят е ръчна и изисква голяма сръчност и търпение. Берат се само цветовете, а не цялото стъбло. Събраните розови листа се поставят в специални върбови кошове, които не поемат росата. Оттам се транспортират до розоварни, където незабавно се обработват. За получаването на 1 кг розово масло са необходими около 3.5 тона розов цвят.

Значение за България

• - "Течното злато": Българското розово масло е световноизвестно и изключително ценно, използвано в едни от най-известните парфюми и козметични продукти на марки като Chanel, Dior, Estee Lauder и други. Цената му на световния пазар често е по-висока от тази на златото.
• - Част от световното нематериално културно наследство: Отглеждането на Rosa Damascena, както и свързаните с нея занаяти и методи за обработка, са обявени за част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
• - Туризъм и култура: Долината на розите привлича хиляди туристи всяка пролет, особено по време на Празника на розата. Този фестивал, който датира от 1903 г., включва ритуални розобери, фолклорни програми, паради, избор на Царица Роза и демонстрации на розоварене. Той е символ на българската култура и гостоприемство.
• - Икономически принос: Производството на розово масло е важен икономически отрасъл за региона и страната, осигуряващ поминък на много семейства.

Заключение

Розоберът е не само селскостопанска дейност, но и дълбоко вкоренена традиция, която отразява българската идентичност и връзка с природата. Посещението на Долината на розите по време на розобер е уникално преживяване, което предлага възможност да се докоснете до магията на розата и да се насладите на нейния опияняващ аромат.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Българските букви | dLambow

(Bulgarian letters) -

Смисъл и значенията на българските букви

Какво е българската азбука?

Българската азбука, особено в своя старобългарски вариант (глаголица и ранна кирилица), често е обект на интересни тълкувания относно скрития смисъл и послания, които носят имената на буквите. Изображението представя един от популярните варианти на такова символично разчитане.

Важно е да се отбележи, че това тълкуване не представлява оригиналната и основна функция на азбуката, която е създадена като писмена система за превод на религиозни текстове и за ограмотяване. Символичните значения и свързването им в изречения са по-скоро по-късно, често езотерично или патриотично тълкуване, което придава по-дълбок философски или духовен смисъл на буквите.

Българските букви (Bulgarian letters)

Нека разгледаме по-подробно смисъла на буквите:

• - А (Аз) - Означава "аз", личността, началото.
• - Б (Буки) - Означава "буква", знанието, писмеността.
• - В (Веди) - Означава "ведя", "знам", познанието, мъдростта.
• - - В комбинация: Аз буки веди - Аз знам буквите (писмеността), т.е. имам знание.
• - Г (Глаголи) - Означава "глаголя", "говоря", словото, комуникацията.
• - Д (Добро) - Означава "добро", добрината, благото.
• - - В комбинация: Глаголи добро - Говори добро, т.е. проповядвай доброто, разпространявай го чрез словото.
• - Е (Ест) - Означава "е", "съществува", битието.
• - Ж (Живете) - Означава "живейте", животът, съществуването.
• - З (Зело) - Означава "много", изобилие.
• - З (Земля) - Означава "земя".
• - - В комбинация: Добро ест живот зело на земли - Добро е да се живее много на земята. (В изображението е представено като "Добре е да се живее много на земята.")
• - И (Иже/И) - Означава "и", свързване, съюз.
• - К (Како) - Означава "как", начин, подобие.
• - Л (Люди) - Означава "хора", човечеството.
• - М (Мислите) - Означава "мислете", мисълта, разсъдъка.
• - - В комбинация: Како люди мислите - Как хората мислят? (В изображението е представено като "И как хора мислите?") - Послание за осъзнатост и размисъл за мислите на хората.
• - Н (Наш) - Означава "наш", принадлежност.
• - О (Он) - Означава "той", "онова", често се тълкува като Бог или висше битие.
• - П (Покой) - Означава "мир", "покой", спокойствие.
• - - В комбинация: Наш он покой - Нашият (мир) е от Него (Бог). Или в тълкуването на изображението: "Нашият живот да е покой - мир." - Послание за стремеж към вътрешен и външен мир.
• - Р (Рци) - Означава "речи", "кажи", изричането.
• - С (Слово) - Означава "слово", дума, послание.
• - Т (Твёрдо) - Означава "твърдо", "непоколебимо", истинност.
• - - В комбинация: Рци слово твёрдо - Кажи словото твърдо (истинно). В изображението: "Речи слово (с думи) твърди." - Призив за изричане на истината и за сила на словото.
• - У (Ук) - Означава "ука", "наука", "просвета", учението, знанието.

Цялостно послание според това тълкуване:

На приложеното изображение е представен един интересен и популярен начин за тълкуване на българските букви (базиран на старите имена на буквите в глаголицата и ранната кирилица) като носители на смисъл и послание. Важно е да се подчертае, че това е по-скоро символично или езотерично тълкуване, което придава дълбочина на азбуката отвъд нейната основна функция като писмена система. Оригиналната цел на азбуката, създадена от Кирил и Методий и техните ученици, е била да се осигури писменост за славянските езици, за да могат да се превеждат и разпространяват богослужебни текстове.

Нека разгледаме смисъла на буквите и посланието

Всяка буква от азбуката има име, което само по себе си носи значение:

• - А (Аз) - Аз (личността, началото)
• - Б (Буки) - Буке (буква)
• - В (Веди) - Веде (знам)
• - Г (Глаголи) - Глаголи (говоря)
• - Д (Добро) - Добро (добро)
• - Е (Ест) - Ест (е, съществува)
• - Ж (Живете) - Живети (да се живее)
• - З (Зело) - Зело (много)
• - З (Земли) - Земли (на земята)
• - И (Иже) - И (и)
• - И (И) - И (и) - (Тук са представени две букви "И" с едно и също значение според изображението)
• - К (Како) - Како (как)
• - Л (Люди) - Люди (хора)
• - М (Мислите) - Мислити (мислят)
• - Н (Наш) - Наш (наш)
• - О (Он) - Он (той, често тълкувано като Бог или висше начало)
• - П (Покой) - Покой (мир)
• - Р (Рци) - Рци (речи)
• - С (Слово) - Слово (дума)
• - Т (Твёрдо) - Твърдо (творя, твърдо)
• - У (Ук) - Ука (ука, наука, просвета)

Според това тълкуване, свързвайки имената на буквите, можем да получим определени фрази и послания:

• - Азбука = аз-бо-ука = аз съм наука
• - - Това е едно тълкуване на самата дума "азбука", което свързва първите две букви ("аз" и "буки") с идеята за учение и знание ("ука"). Въпреки че е интересно, това по-скоро е народна етимология, отколкото лингвистично точно обяснение за произхода на думата.
• - Аз буки веди глаголи добро ест живот зело на земли
• - - Свързвайки буквите от А до З (земля), се получава посланието: "Добре е да се живее много на земята." Това тълкуване внушава идеята за пълноценен живот, изпълнен с добро, знание и слово, преживян тук на земята.
• - Како люди мислите
• - - В изображението това е тълкувано като: "И как хора мислите?" Това поставя въпрос за начина, по който хората мислят, за техните мисли и умствена дейност, възможно като подкана към осъзнатост или размисъл върху човешката природа.
• - Наш он покой
• - - Тълкуването в изображението е: "Нашият живот да е покой - мир." Това послание изразява стремеж към мир, спокойствие и хармония в живота, като "Он" (често свързвано с Бог) може да бъде източникът или гарантът на този мир.
• - Рци слово твёрдо
• - - Тълкуването в изображението е: "Речи слово (с думи) твърди." Това е призив за силата на словото, за това думите да бъдат изричани уверено, истинно и с убеденост. Може да се тълкува и като призив за разпространяване на знанието и доброто чрез силата на изреченото слово.
• - Ук
• - - Тълкуването е: ука, наука, просвета. Това обобщава значението на последната буква като символ на учението, науката и общото просветление.

В своята цялост, според това символично тълкуване, българската азбука представлява не просто набор от знаци за писане, а съдържа дълбоко послание за пътя на човека: от първоначалното осъзнаване на Аз-а, през придобиването на знание (буки веди), разпространяването на доброто чрез слово (глаголи добро), пълноценния живот на земята (ест живот зело на земли), осъзнаването на мислите (како люди мислите), стремежа към мир и покой (наш он покой), силата и важността на изреченото слово (рци слово твёрдо), до крайната цел - просветата и мъдростта (ук).

Заключение

Това тълкуване придава на азбуката не само образователна, но и духовна и философска стойност, представяйки я като код за разбиране на света и мястото на човека в него. То е отражение на почитта към писмеността и езика като основни стълбове на българската идентичност и култура.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Бай Ганьо | dLambow

(Bai Ganyo) -

Бай Ганьо - противоречива, но запомняща се фигура в българската литература

"Да ти кажа правичката?
И едните и другите са маскари...
Ти мене слушай, па се не бой.
Маскари са до един...
Ама какво да сториш"

Бай Ганьо

Бай Ганьо (Bai Ganyo)

Кой е Бай Ганьо?

Бай Ганьо е една доста противоречива, но безспорно запомняща се фигура в българската литература. Създаден от Алеко Константинов, той е своеобразно огледало на българското общество от края на XIX и началото на XX век.

Всъщност, "герой" е може би твърде силна дума за него в традиционния смисъл. Бай Ганьо е по-скоро антигерой. Той е представен като прост, хитър, често груб и безцеремонен човек, който пътува из Европа и се опитва да прави бизнес по всякакъв начин, често с нечестни средства.

Той е наивен, но същевременно и доста лукав, проявява тесногръдие и национализъм, но в същото време е приспособим и оцеляващ. В него са събрани много черти, които Алеко Константинов е виждал като недостатъци на тогавашното българско общество – липса на култура, меркантилност, политическа безпринципност.

Въпреки негативните си черти, Бай Ганьо е и комичен образ, чиито приключения често предизвикват смях, макар и понякога горчив. Той е символ на прехода от патриархалното към модерното общество, с всички съпътстващи го сблъсъци и противоречия.

Така че, когато говорим за Бай Ганьо, не можем да го определим еднозначно като герой. Той е по-скоро комплексен образ, който въплъщава както слабостите, така и жизнеността на българския дух в един определен исторически момент. Той продължава да бъде актуален и днес, защото някои от чертите, които той олицетворява, все още могат да се видят в нашето общество.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Първият български касетофон Монтана | dLambow

(The first Bulgarian cassette player) -

Първият български касетофон - "Монтана", произвеждан от 1973 г. в завод „Електроакустика“ в Михайловград (днес Монтана)

Какво е касетофона "Монтана"?

Касетофонът "Монтана" е знаков за епохата си, тъй като бележи стъпването на България в производството на потребителска електронна техника от този вид. Появата му дава възможност на много хора да се докоснат до удобството на касетния формат за слушане на музика и запис.

Първият български касетофон Монтана (The first Bulgarian cassette player)

Ето някои характерни черти и факти за "Монтана":

• - Дизайн: Касетофонът обикновено е имал правоъгълен дизайн, често с пластмасов корпус в ярки цветове, като жълто, оранжево или светлозелено, както може да се види и на предоставената снимка (въпреки че на нея не е ясно дали е точно модел "Монтана" от 1973 г., тъй като са съществували различни модели през годините).
• - Функционалност: Той е предлагал основни функции като възпроизвеждане, превъртане напред и назад, както и запис (в зависимост от конкретния модел). Често е имал вграден високоговорител и възможност за свързване на външни слушалки.
• - Технически характеристики: Ранните модели вероятно са имали по-опростени технически характеристики в сравнение с по-късните касетофони от западни производители. Качеството на звука също може да е било по-ограничено.
• - Значение: "Монтана" има важно историческо значение, защото е един от първите масово достъпни електронни уреди за забавление, произведени в България. Той играе роля в популяризирането на съвременната музика и улеснява индивидуалното слушане и записване на аудио съдържание.
• - Развитие: След първоначалния модел "Монтана", завод "Електроакустика" продължава да произвежда и други модели касетофони през следващите години, като някои от тях може да са имали подобрения във функционалността и дизайна.

Заключение

Въпреки че може да не е разполагал с всички екстри на по-късните или западни модели, "Монтана" е символ на едно време и има своето място в историята на българската електроника. Той е бил важна част от ежедневието на много българи през 70-те и 80-те години на миналия век.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Ал Батани | dLambow

(al-Battani) -

Ал Батани - най-известният астроном в света и откривател на тригонометрията

Кой е Ал Батани?

Ал Батани (al-Battani) - роден в Харан, град Шанлъурфа, през IX век, най-известният астроном в света и откривател на тригонометрията, който преди 1000 години измерва слънчевата година като 365 дни, 5 часа, 46 минути и 24 секунди.

Ал-Батани (пълно име Абу Абдуллах Мухаммад ибн Джабир ибн Синан ар-Ракки ал-Харрани ас-Саби ал-Батани) е изключителен средновековен арабски астроном и математик.

Ал Батани (al-Battani)

Ето какво може да се разкаже за него въз основа на наличната информация:

• - Произход и епоха: Ал-Батани е роден в Харан (днешен Шанлъурфа, Турция) около 858 година. Той е живял и творил през т.нар. "Златен век на исляма", период на значителен научен и културен разцвет в ислямския свят.
• - Приноси в астрономията: Той е смятан за един от най-важните астрономи на своето време. Извършва множество точни астрономически наблюдения в Рака и Дамаск. Най-известният му труд е "Сабейският зидж" (астрономически таблици), който съдържа каталози на звезди, данни за движенията на планетите и други астрономически изчисления.
• - Измерване на слънчевата година: Ал-Батани е известен с точното си измерване на продължителността на слънчевата година. Според търсенето, той е успял да я изчисли с много висока точност, близка до съвременната стойност. Посочената от Вас стойност от 365 дни, 5 часа, 46 минути и 24 секунди е много близка до приетите днес стойности и е свидетелство за изключителната прецизност на неговите наблюдения и изчисления за времето си.
• - Приноси в тригонометрията: Макар и да не е единственият "откривател" на тригонометрията в съвременния смисъл, Ал-Батани има значителен принос в нейното развитие. В своя "Зидж" той използва и развива тригонометрични функции като синус, косинус и тангенс, както и сферична тригонометрия, за решаване на астрономически задачи. Той формулира основни теореми в сферичната тригонометрия, което е било от съществено значение за изчисленията на позициите на небесните тела. Развитието на тригонометрията в ислямския свят през Средновековието, в което Ал-Батани играе ключова роля, полага основите за по-нататъшното ѝ развитие в Европа.
• - Влияние: Трудовете на Ал-Батани са преведени на латински език през Средновековието и оказват значително влияние върху европейската астрономия и математика, включително върху учени като Николай Коперник.
• - Признание: В чест на неговите постижения, кратер на Луната е наречен "Албатений" (латинизираното му име).

В обобщение

Ал-Батани е централна фигура в историята на астрономията и математиката, чиито точни наблюдения и развитие на тригонометрията имат трайно въздействие върху развитието на тези науки както в ислямския свят, така и в Европа. Неговото измерване на слънчевата година е впечатляващ пример за научните постижения на неговата епоха.

Най-голямото постижение на Батани в историята е, че той измерва слънчевата година като 365 дни, 5 часа, 46 минути и 24 секунди. Една слънчева година, която той е изчислил точно преди 1000 години, днес се състои от 365 дни, 5 часа, 46 минути и 46 секунди. Той беше човекът, който въведе тригонометрията в живота ни.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Вълнолом Ирак | dLambow

(Breakwater Iraq) -

Най-дългият вълнолом в света се намира в Ирак

Най-дългият вълнолом в света се намира в Ирак и е признат от Книгата на рекордите на Гинес. Разположен в пристанище Ал Фао в провинция Басра, този вълнолом се простира на 14,5 километра. Построен е, за да предпазва корабите, влизащи в Ирак, от силни вълни и да улеснява директното им преминаване до пристанището Гранд Ал Фау, без да се налага преминаване през други държави. Вълноломът е построен пет години и е струвал 591 милиона долара. През април 2020 г. Книгата на рекордите на Гинес официално го сертифицира като най-дългия вълнолом в света.

Вълнолом Ирак (Breakwater Iraq)

Какво е вълнолома?

Този монументален строеж се намира в пристанище "Гранд Ал Фау" (Grand Al Faw Port) в провинция Басра, Ирак. Той е ключова част от амбициозния проект за изграждане на едно от най-големите дълбоководни пристанища в Близкия изток.

Основни характеристики и значение:

• - Най-дългият вълнолом в света: С дължина от 14.5 километра, западната част на вълнолома е официално призната от Книгата на рекордите на Гинес за най-дългата в света. Има и източен вълнолом, като общата дължина на вълноломите на пристанището е над 22 км, но Гинес признава западната част като самостоятелен рекорд.
• - Предназначение: Основната функция на вълнолома е да предпазва акваторията на пристанището от силните вълни в Персийския залив. Това осигурява безопасното навлизане и маневриране на кораби, включително големи контейнеровози. Той също така помага за намаляване на натрупването на наноси в канала към пристанището, което е значително предизвикателство в този район поради делтата на реките Тигър и Ефрат.
• - Стратегическо значение: Вълноломът е неразделна част от проекта "Гранд Ал Фау", който има за цел да превърне Ирак във важен играч в световното корабоплаване и логистика. Пристанището и свързаният с него "Път на развитието" (Development Road) имат потенциала да създадат нов търговски маршрут между Азия и Европа, заобикаляйки традиционни пътища и осигурявайки на Ирак пряк достъп до открито море, без зависимост от съседни държави за преминаване на товари.
• - Строителство: Вълноломът е строен в продължение на пет години. Изграждането му е било сложен процес, включващ полагането на огромен брой бетонни елементи (над 100 000 броя тип CORE-LOC) от плавателни съдове, особено като се има предвид липсата на естествени скални материали в района.
• - Цена: Стойността на изграждането на западната част на вълнолома се оценява на 591 милиона долара.
• - Признание: Официалното сертифициране от Книгата на рекордите на Гинес за най-дълъг вълнолом в света е получено през април 2020 г.

Заключение

Вълноломът на пристанище "Гранд Ал Фау" е не само инженерен подвиг, но и символ на стремежа на Ирак към икономическо развитие и утвърждаване като ключов център в регионалната и световна търговия. Пристанището все още е в процес на изграждане, като се очаква да бъде завършено на етапи през следващите години.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Мохамед ал-Идриси | dLambow

(Muhammad al-Idrisi) -

Мохамед ал-Идриси - Карта на света

Арабски географ, картограф и пътешественик. Той е известен с труда си "Развлечение за този, който се стреми да пътува из света", който включва една от най-точните и подробни карти на света, известни по онова време.

Мохамед ал-Идриси (Muhammad al-Idrisi)

Кой е Мохамед ал-Идриси?

Ал-Идриси (пълно име Абу Абд Аллах Мухаммад ибн Мухаммад ибн Абд Аллах ибн Идрис ал-Сакали) е виден арабски географ, картограф и пътешественик от XII век. Роден в Сеута (днес в Испания), той получава образование в Кордоба и пътува нашироко из Северна Африка, Испания, Португалия, Франция и Англия. Впоследствие се установява в Палермо, Сицилия, където служи в двора на норманския крал Рожер II.

По поръчение на крал Рожер II, който е известен със своя интерес към географията и науката, Ал-Идриси прекарва около 15 години в съставянето на мащабен географски труд. Резултатът е книгата "Развлечение за този, който се стреми да пътува из света" (на арабски: نزهة المشتاق في اختراق الآفاق, Nuzhat al-mushtāq fī ikhtirāq al-āfāq), завършена през 1154 г. Тази книга не е просто текст, а включва и една от най-забележителните и точни карти на света за Средновековието, известна като Tabula Rogeriana ("Табула Рожериана" или Картата на Рожер).

Създаване и характеристика на "Табула Рожериана":

Създаването на картата и прилежащия текст е амбициозен проект. Ал-Идриси не разчита само на съществуващи географски съчинения (като тези на Птолемей), но и събира информация от стотици пътешественици, търговци и моряци, разпитва ги подробно за техните преживявания и познания за различни земи. Тази комбинация от академични знания и емпирични данни допринася за изключителната точност на картата за времето си.

"Табула Рожериана" първоначално е била гравирана върху голям сребърен диск, тежащ над 180 килограма. Освен това, картата е представена и в книгата в по-малък формат, разделена на 70 секции (по седем за всеки от десетте климата, на които древните географи разделяли света).

Една от най-отличителните черти на картата на Ал-Идриси е нейната ориентация – югът е разположен в горната част, а северът – в долната, което е различно от съвременните картографски стандарти.

Съдържание и точност:

Картата покрива познатия по онова време свят, включително Европа, Азия и северните части на Африка. Тя се отличава с голямо количество детайли, показващи градове, реки, езера, планини и търговски пътища. Особено добре са представени Средиземноморието, Северна Африка и Близкият изток. Информацията за по-отдалечени райони, макар и не винаги съвършено точна, също е впечатляваща и надхвърля познанията на много европейски географи по онова време.

"Развлечение за този, който се стреми да пътува из света" допълва картата с подробни описания на географията, климата, населението, културата и обичаите на различните региони. Ал-Идриси предоставя данни за разстоянията между населени места, икономиката и дори историческа информация.

Значение:

Трудът на Ал-Идриси е огромен принос към средновековната география и картография. "Табула Рожериана" е била най-точната световна карта за почти три века след създаването си и е използвана от много пътешественици и географи. Книгата и картата са преведени на латински и други езици и оказват значително влияние върху европейската картография през Късното средновековие и Ренесанса. Те предоставят на европейците ценна информация за земи извън непосредственото им обкръжение и стимулират по-нататъшни изследвания.

Въпреки че оригиналната сребърна карта не е запазена, множество ръкописи на "Развлечение за този, който се стреми да пътува из света", съдържащи версии на картата, са оцелели до днес, което позволява на съвременните учени да изучават и оценяват този забележителен труд на средновековната арабска наука.

В обобщение

Ал-Идриси и неговата "Карта на света" (Tabula Rogeriana), част от монументалния труд "Развлечение за този, който се стреми да пътува из света", представляват връх в средновековната картография и география, съчетавайки научен подход със събиране на данни от първа ръка и създавайки произведение, което остава ненадминато по своята точност и детайлност в продължение на векове.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Роза на пустинята | dLambow

(Adenium obesum) -

Пустинна роза (растение - Adenium obesum)

Какво е Роза на пустинята?

Това е популярно сукулентно растение, което произхожда от пустинните райони на Африка. Въпреки името си, то не е роднина на истинските рози, а е от семейство Олеандрови (Apocynaceae). Името "пустинна роза" идва от факта, че вирее в пустинни условия и има красиви, често розови или червени цветове, наподобяващи рози.

Роза на пустинята (Adenium obesum)

Характеристики:

• - Произход: Родом е от Източна и Южна Африка, както и от Арабския полуостров.
• - Външен вид: Характеризира се с удебелено стъбло (каудекс), което служи за съхранение на вода. Листата са гладки и лъскави, а цветовете са едри, тръбести и могат да бъдат в различни нюансове на розово, червено, бяло или комбинация от тях.
• - Отглеждане: Адениумът е топлолюбиво растение и изисква много слънчева светлина. Предпочита добре дренирана, песъчлива почва. Чувствителен е към преполиване и ниски температури. Често се отглежда като стайно растение в райони с по-студен климат.
• - Интересни факти: Размножаването от семена може да доведе до растения с уникални и причудливи форми на каудекса.

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Чудомир | dLambow

(Chudomir) -

Чудомир (Димитър Христов Чорбаджийски) - български писател хуморист, художник и краевед

Кой е Чудомир?

Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) е една от най-обичаните и разпознаваеми фигури в българската култура от първата половина на 20-ти век. Той е забележителен хуморист, сатирик, художник и краевед, оставил трайна следа с уникалния си поглед към българския бит и нрави.

Чудомир (Chudomir)

Ето какво може да се разкаже за него:

Ранни години и образование:

• - Роден е на 25 март 1890 г. в село Турия, Казанлъшко.
• - Завършва Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София през 1913 г., където учи при проф. Иван Мърквичка.

Хуморист и сатирик:

• - Творчество: Чудомир е майстор на късия хумористичен разказ, който често представлява скеч или миниатюра, улавяща типични черти от българския характер и ежедневие. Неговите разкази са изпълнени с добродушен смях, ирония и самоирония, но също така и с дълбоко разбиране на човешката природа.
• - Герои: Често срещани персонажи в неговите произведения са обикновени хора от народа – селяни, чиновници, занаятчии, с техните малки страсти, слабости и забавни ситуации. Той ги описва с голяма любов и разбиране, без да ги осмива грубо.
• - Език: Езикът му е богат, сочен, изпълнен с диалектни думи и изрази, което придава на творбите му автентичност и живост.
• - По-известни сборници: Сред най-известните му хумористични сборници са "Нашенци", "Селски театър", "Аламинут", "Който ми види доброто".

Художник:

• - Стил: Чудомир е талантлив художник, чийто стил се отличава с характерна карикатурност и ирония. Неговите рисунки, често съпътстващи собствените му разкази, са изключително изразителни и допълват текста, създавайки цялостна картина на българското село и неговите обитатели.
• - Тематика: Основна тема в творчеството му е българският бит – празници, пазари, седенки, събития от ежедневието, изобразени с голяма доза хумор и усет към детайла.
• - Техника: Работи предимно с туш и акварел, като скиците му са динамични и пълни с живот.

Краевед:

• - Ангажираност: Чудомир е бил изключително активен в краеведческата дейност, особено в родния си Казанлъшки край. Той събира и изследва фолклор, обичаи, легенди и исторически сведения, свързани с региона.
• - Музейна дейност: Дълги години е бил директор на Историческия музей в Казанлък (1920-1951), където полага основите на богата музейна сбирка и активно работи за опазването на културното наследство. Неговата заслуга за съхраняването на традициите и историята на Долината на розите е огромна.
• - Публикации: Автор е на множество краеведски статии и изследвания, посветени на историята и етнографията на Казанлъшко.

Личен живот и характер:

• - Чудомир е известен със своето чувство за хумор не само в творчеството си, но и в ежедневието. Бил е скромен, наблюдателен и обичал да общува с обикновените хора, от които черпи вдъхновение.
• - Умира на 26 декември 1967 г. в София.

Наследство:

Днес Чудомир е почитан като един от най-големите майстори на хумора и сатирата в българската литература. Неговото творчество продължава да бъде актуално и да носи усмивки на поколения българи. В Казанлък се намира Дом-музей "Чудомир", който съхранява негови лични вещи, ръкописи, рисунки и картини, и е един от основните културни центрове в града. В негова чест се провеждат ежегодни Чудомирови празници.

Чудомировки:

• - „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“
• - „За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“
• - „Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“
• - „Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
• - „Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“
• - „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“
• - „Където има брак без любов — там има и любов без брак.“
• - „Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
• - „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
• - „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“
• - „Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
• - „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
• - „Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Латона и нейните деца | dLambow

(Latona and Her Children) -

Латона и нейните деца, Аполон и Даяна - Уилям Хенри Ринехарт (1825–1874) - мрамор - 1870-1874 г.

Какво е Латона и нейните деца?

Скулптурата "Латона и нейните деца, Аполон и Диана" от Уилям Хенри Ринехарт (1825–1874) е значимо произведение на американската неокласическа скулптура.

Латона и нейните деца (Latona and Her Children)

Ето какво можем да научим за нея:

• - Автор: Уилям Хенри Ринехарт (William Henry Rinehart) е американски скулптор, който прекарва голяма част от живота си в Рим, Италия, където е силно повлиян от класическото изкуство.
• - Заглавие: "Latona and Her Children, Apollo and Diana" (Латона и нейните деца, Аполон и Диана).
• - Тема: Скулптурата изобразява сцена от гръцката и римската митология. Латона (известна като Лето в гръцката митология) е титанида и майка на близнаците Аполон, бога на светлината, музиката и изкуствата, и Диана (Артемида в гръцката митология), богинята на лова, Луната и дивата природа. Скулптурата често изобразява Латона, седнала спокойно до спящите си деца.
• - Стил: Произведението е в неокласически стил, характеризиращ се със завръщане към формите и идеалите на древногръцкото и римското изкуство. Ринехарт избягва прекомерната емоционалност и детайлност, характерни за някои други скулптори от това време, и се фокусира върху сдържана елегантност, класически черти и прецизно изобразяване на облеклото и сандалите в античен стил.
• - Дата на създаване: Идеята за скулптурата е от 1870 г., а изваяването е завършено през 1874 г., годината на смъртта на Ринехарт.
• - Материал и размери: Скулптурата е изработена от мрамор. Приблизителните ѝ размери са 117.2 x 167 x 78.7 см и тежи около 1267.8 кг.
• - Местоположение: Понастоящем скулптурата се намира в колекцията на Музея на изкуствата "Метрополитън" (The Metropolitan Museum of Art) в Ню Йорк, САЩ, в секцията за американско изкуство.
• - Значение: "Латона и нейните деца, Аполон и Диана" е пример за умението на Ринехарт да интерпретира класическите митове през призмата на неокласицизма и е важна част от колекцията на американската скулптура от 19-ти век в Метрополитън.

Заключение

Тази скулптура е едно от последните значими произведения на Уилям Хенри Ринехарт и демонстрира неговия талант и придържане към класическите идеали.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Георги Раковски | dLambow

(Georgi Rakovski) -

Георги Сава Раковски (ок. 1821 – 1867) - видна фигура на Българското национално възраждане

Кой е Георги Раковски?

Георги Сава Стойков Попович, останал в историята като Георги Сава Раковски, е видна фигура на Българското национално възраждане, революционер, идеолог, журналист, публицист, историк, етнограф и книжовник. Смятан е за патриарх на българското националноосвободително движение.

Георги Раковски (Georgi Rakovski)

Ранни години и образование:

Роден е около 1821 г. в Котел, възрожденски център с развити занаяти и търговия. Произхожда от заможен и влиятелен род – баща му, Сава Стойков Попович, е търговец и деец, а майка му, Руска, е дъщеря на богатия котленец притежател на чифлици Иван Кръстев. Първоначално учи в килийното училище в Котел, след това в гръцкото училище в Карлово при известния учител Райно Попович. Завършва образованието си в престижното Куручешменско гръцко училище в Цариград (1837-1841). По време на следването си усвоява гръцки, турски, а по-късно научава френски, италиански и други езици, което му помага в бъдещата дейност.

Начало на революционната дейност и пътувания:

След завръщането си в Котел се включва в местни борби срещу гръцкото духовенство. През 1841 г. участва в бунт на гръцкото население на остров Крит срещу османската власт, където е пленен. Освободен е с помощта на гръцкото консулство и заминава за Марсилия, Франция, където се запознава с европейски политически идеи. Прекарва известно време и в Атина. Тези ранни пътувания и сблъсъци с османската власт и европейски идеи оформят неговите революционни възгледи.

Цариградски и смирненски период:

Установява се в Цариград, където се занимава с търговия, но активно участва в живота на българската общност. Работи за църковно-националната борба и поддържа връзки с други български дейци. По-късно се премества в Смирна (дн. Измир, Турция), където през 1848 г. издава своя първи печатен труд – брошурата "Предвестник горскаго пътника", и започва да издава вестник "Мироносец" (който скоро е спрян от властите) и "Българска дневница". По време на Кримската война (1853-1856) организира чета в Източна Стара планина, с която се опитва да подпомогне руската армия и да вдигне въстание. Дейността му е забелязана от османските власти и той е принуден да се укрива и да бяга.

"Горски пътник" и идеологическо оформяне:

В периода на укриване и емиграция създава поемата "Горски пътник" (завършена 1857, издадена 1860 г. в Нови Сад), която се превръща в програмно произведение на българското националноосвободително движение. В нея са изразени болката от робството, призив към борба с оръжие и вяра в бъдещата свобода на България. През тези години Раковски задълбочава своите исторически и етнографски проучвания, развива идеите си за българския произход, език и култура.

Организатор на революционното движение:

След Кримската война Раковски се утвърждава като основен организатор и идеолог на българската емиграция. Той променя вижданията си за пътя към освобождението – от разчитане на външна помощ към идеята за самостоятелна организирана борба чрез въстание. През 1858 г. в Белград основава "Привременно руско-българско началство в Сърбия", преименувано по-късно на "Тайни сили" и "Тайни централни български комитет". Целта е координация на действията на българските емигранти и подготовка на въстание.

Първа българска легия (1862 г.):

През 1861 г. Раковски се завръща в Сърбия с идеята да използва назряващия конфликт между Сърбия и Османската империя. В Белград събира и организира около 600 български доброволци, известни като Първата българска легия. Легията получава военна подготовка и участва в сраженията срещу османския гарнизон в Белград през лятото на 1862 г. Въпреки проявения героизъм, Легията е разпусната от сръбското правителство под натиск от Великите сили. Разпускането на Легията е тежък удар за Раковски, но опитът от нея е ценен за бъдещата организация на българското националноосвободително движение.

Журналистическа и публицистична дейност:

Раковски е един от най-активните и влиятелни български журналисти на своето време. Издава вестници като "Дунавски лебед" (Белград, 1860-1861), който се превръща в трибуна на революционните му идеи, както и "Бъдущност" и "Бранител" в Букурещ. Чрез своите публикации той формира обществено мнение, разобличава турската власт, призовава към борба и разпространява своите исторически и етнографски възгледи.

Исторически и книжовни приноси:

Раковски е пионер в изследването на българската история и етнография. В трудове като "Няколко слова за Асеня Първи" (1860) той излага своите виждания за древния произход на българите, като развива т.нар. тракийска теория, търсейки връзки между българите и древните траки. Макар и неговите теории за произхода да не се приемат изцяло от съвременната наука, усилията му да търси дълбоки корени на българската нация са новаторски за времето си и имат голямо значение за пробуждането на националното самосъзнание. Събира народни песни, обичаи и вярвания.

Последни години и наследство:

През последните години от живота си Раковски е в Букурещ, където продължава своята дейност, въпреки влошеното си здраве. Работи върху нови планове за въстание и продължава да пише и издава. Умира от туберкулоза на 9 октомби (21 октомври нов стил) 1867 г. в Букурещ.

Заключение

Георги Сава Раковски оставя трайна следа в българската история. Той е първият, който изгражда стройна идеология и организирана структура за национално освобождение. Неговите идеи и дейност оказват огромно влияние върху следващото поколение български революционери, включително Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев, които продължават и доразвиват неговото дело. Раковски е символ на неуморната борба за свобода и национално достойнство.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Лютовата къща | dLambow

(The Lyutova House) -

Лютовата къща в Копривщица - паметник на възрожденската архитектура, стенопис и дърворезба

Какво е Лютовата къща?

Лютовата къща в Копривщица е забележителен паметник на възрожденската архитектура, стенопис и дърворезба, превърнат днес в етнографски музей. Построена през 1854 година от пловдивски майстори за нуждите на богатия копривщенски джелепин и бегликчия Стефан Топалов, къщата по-късно е продадена на търговеца Петко Лютов през 1906 година, откъдето идва и днешното ѝ име.

Лютовата къща (The Lyutova House)

Къщата впечатлява със своята симетрична архитектура, състояща се от ниско приземие и етаж. Външното оформление е сравнително сдържано, но интериорът е богато украсен и демонстрира бита на заможен копривщенски дом от средата на XIX век.

Особено внимание заслужават красивите стенописи и изящно изработените дърворезбовани тавани. На втория етаж се намира просторен салон с уникален дървен таван, често описван като елипсовидно "слънце". Стенописните фризове и ниши също са впечатляващи със своята майсторска изработка. Предполага се, че богатата стенописна украса е втори пласт, добавен около 1860 година, вероятно по поръчка на Петко Лютов.

В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на автентични копривщенски плъстени килими и колекция от съвременни плъсти. На втория етаж може да се види и шадраван за розова вода, използван за освежаване на въздуха. В една от стаите е възпроизведена атмосферата на градски бит от края на XIX век.

Заключение

Лютовата къща, като част от архитектурно-историческия резерват Копривщица, не само разказва историята на своите собственици, но и представя ценни сведения за материалната култура, художествените вкусове и всекидневието на българите през епохата на Възраждането. От 1965 година тя функционира като етнографски музей и е една от основните забележителности в града, която привлича множество посетители.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Каменните сфери на Коста Рика | dLambow

(The stone spheres of Costa Rica) -

Каменните сфери на Коста Рика: Една древна загадка

Стотици перфектно сферични каменни образувания, открити в Коста Рика, като размерът им варира от няколко сантиметра до над два метра в диаметър. Създадени от изчезналата култура Дикис, тяхното предназначение и метод на изработка остават неизвестни. Теориите варират от астрономически маркери до символи за социален статус.

Каменните сфери на Коста Рика (The stone spheres of Costa Rica)

Какво са Каменните сфери на Коста Рика?

Каменните сфери на Коста Рика, известни още като сферите Дикис, представляват една от най-интригуващите археологически загадки в света. Открити в изобилие предимно в делтата на река Дикис в южната част на Коста Рика, тези стотици перфектно сферични каменни образувания продължават да озадачават учени и изследователи отново и отново. Създадени от изчезналата предиспанска култура Дикис, тяхното точно предназначение и методика на изработка остават обект на множество теории и спекулации.

Откритието и културата Дикис:

Макар че местното население е знаело за съществуването на сферите от векове, те привличат международно научно внимание през 30-те години на XX век по време на разчистване на джунглата за бананови плантации от компанията "Юнайтед Фрут Къмпани". Работниците се натъкват на стотици каменни топки, заровени в земята. За съжаление, много от тях са били преместени или повредени по това време поради незнание и дори търсене на митични съкровища в тях.

Сферите се свързват с културата Дикис, процъфтявала в района на югозападна Коста Рика в периода между приблизително 200 г. пр. Хр. и 1500 г. сл. Хр. Тази култура е известна със сложната си обществена структура на вождество, развито земеделие, занаяти, включително металообработване и грънчарство, както и с изграждането на селища с изкуствени могили, павирани площи и погребални места. Каменните сфери са отличителна черта на тази култура и най-известните каменни артефакти от региона Истмо-Колумбия.

Характеристики и изработка:

Каменните сфери варират значително по размер - от едва няколко сантиметра в диаметър до над два метра, като най-големите екземпляри тежат до 16 тона. Повечето от тях са изработени от гранодиорит – твърда магмена скала, подобна на гранит, добивана от подножието на планинската верига Таламанка. Открити са и сфери, направени от варовик и пясъчник.

Прецизността, с която са оформени сферите, е забележителна, особено като се има предвид липсата на метални инструменти от страна на културата Дикис. Смята се, че методът на изработка е включвал грубо издялване и оформяне на големи каменни блокове с помощта на по-твърди камъни (техника, известна като "чукане"), последвано от стриване и полиране с пясък и други абразивни материали за постигане на гладка и почти идеална сферична повърхност. Някои изследователи предполагат, че може да са използвани и температурни промени за отстраняване на външни слоеве от скалата. На някои от по-малко запазените сфери все още личат следи от процеса на изработка.

Теории за предназначението:

Въпреки дългогодишните изследвания, конкретното предназначение на каменните сфери остава обвито в мистерия. Съществуват редица хипотези, всяка с различна степен на подкрепа:

• - Астрономически маркери или календари: Някои от сферите са открити подредени в прави линии или геометрични фигури, включително триъгълници и успоредници. Наблюденията на някои подредби, които изглежда са ориентирани към важни астрономически събития, като изгрева или залеза на слънцето по време на слънцестоенията, навеждат на мисълта за астрономическа или календарна функция. Въпреки това, много от оригиналните подредби са нарушени, което затруднява категоричните изводи.
• - Символи за социален статус и власт: Размерът и броят на сферите, открити в близост до селища или погребални места, предполагат връзка със социалната йерархия на културата Дикис. Възможно е по-големите и по-прецизно изработени сфери да са принадлежали на високопоставени индивиди или да са отбелязвали важни центрове на власт. Някои сфери са открити в близост до жилищни структури, като се смята, че са маркирали входове или символизирали престижа на обитателите.
• - Ритуални или церемониални обекти: Предвид сложната обществена структура на Дикис, е възможно сферите да са играли роля в религиозни или церемониални практики. Те биха могли да представляват космически тела, митични същества или да са използвани в обреди, свързани със земеделието или плодородието.
• - Териториални маркери: Наличието на отделни сфери на различни места може да е служило за отбелязване на граници между територии на различни групи или общности.

Археологически контекст и опазване:

Археологическите проучвания в делтата на Дикис разкриват, че сферите са били неразделна част от селищната структура на културата. Те са намирани в контекста на жилищни зони, площади и гробища, често в комбинация с други артефакти като керамика и каменни инструменти. Това потвърждава човешкия им произход и връзката им с местната предиспанска култура.

Признавайки изключителната им културна стойност, през 2014 г. четири археологически обекта в делтата на Дикис, съдържащи каменни сфери в оригиналния им контекст (Finca 6, Batambal, El Silencio и Grijalba-2), бяха включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това признание подчертава значението на сферите като свидетелство за комплексните социални, икономически и политически системи на предиспанските общества в региона и усилията за тяхното опазване.

Заключение

Днес много от каменните сфери могат да бъдат видени в музеи в Коста Рика, като Националния музей в Сан Хосе, както и на самите археологически обекти в делтата на Дикис, които са отворени за посетители. Други сфери са били преместени и сега украсяват обществени сгради и частни колекции в цялата страна и по света.

Въпреки постигнатия напредък в изучаването им, каменните сфери на Коста Рика продължават да съхраняват своите тайни. Те остават мълчаливи свидетели на ingenuity и културните практики на изчезналата култура Дикис, приканвайки ни да разгадаем пълната история зад тяхното създаване и значение.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Линиите Наска | dLambow

(The Nazca Lines) -

Линиите Наска - огромни геоглифи, издълбани в пустинята Наска в Перу

Какво са Линиите Наска?

Огромни геоглифи, издълбани в пустинята Наска в Перу, изобразяващи животни, растения, хора и геометрични фигури. Създадени от древната цивилизация Наска, тяхното предназначение е неясно, както и как са били създадени с такава прецизност в голям мащаб без възможност за наблюдение отвисоко.

Линиите Наска (The Nazca Lines)

Какво представляват Линиите Наска?

Линиите Наска са поредица от огромни геоглифи – изображения, издълбани в земята – разположени в пустинята Наска в южната част на Перу. Те се намират на сухото плато Пампа де Сан Хосе. Тези впечатляващи фигури включват прави линии, геометрични форми (като триъгълници, трапеци, спирали) и стилизирани изображения на животни, растения и човешки фигури.

Кой ги е създал и кога?

Създадени са от древната цивилизация Наска, която е процъфтявала в региона приблизително от 100 г. пр. н. е. до 800 г. сл. н. е. Народът Наска е бил известен със своите напредничави умения в керамиката, текстила и най-вече със сложните си напоителни системи (пукиос), които са им позволявали да се справят със суровия пустинен климат.

Как са били създадени?

Създаването на геоглифите е включвало премахването на горния, по-тъмен слой червеникаво-кафяви камъни и пръст, покрити с железен оксид. Под този слой се разкрива по-светъл, жълтеникаво-сив пясък и глина. По този начин са се образували линиите и фигурите, които контрастират с повърхността на пустинята.

Въпреки огромните размери на някои фигури (достигащи стотици метри дължина), прецизността, с която са направени, е изумителна, особено като се има предвид липсата на възможност за наблюдение от голяма височина по времето на тяхното създаване. Смята се, че народът Наска е използвал прости инструменти и техники за измерване, включително колове и въжета, за да пренесе малки предварителни скици в големи мащаби на земята. Възможно е да са използвали и някакви форми на визуални ориентири по хълмовете.

Какво изобразяват?

Разнообразието от фигури е голямо и включва:

• - Животни (зооморфни фигури): Сред най-известните са Колибри, Паяк, Маймуна, Гущер, Кондор, Пеликан, Кит, Куче и други. Тези фигури често са изобразени с една непрекъсната линия.
• - Растения (фитоморфни фигури): Срещат се изображения на дървета и цветя.
• - Човешки фигури (антропоморфни фигури): Най-известната е т.нар. "Астронавт" или "Човек-бухал", която изобразява хуманоидна фигура на склон.
• - Геометрични фигури: Включват множество прави линии (някои достигащи десетки километри), триъгълници, трапеци, спирали и зиг-заг линии.

Защо са създадени? Теории за предназначението им:

Точното предназначение на Линиите Наска остава загадка и обект на множество теории. Някои от най-разпространените хипотези включват:

• - Астрономически календар или обсерватория: Една от първите и най-известни изследователки на линиите, Мария Райхе, предполага, че те са свързани с астрономически събития като слънцестоене и равноденствие и са служили като огромен календар или инструмент за наблюдение на небесните тела, важни за селското стопанство.
• - Ритуални пътеки: Друга теория предполага, че правите линии са били пътеки, по които народът Наска е вървял по време на религиозни процесии, вероятно свързани с поклонение към боговете или с молби за вода и плодородие.
• - Свързани с вода и плодородие: Като се има предвид изключително сухият климат, много учени смятат, че геоглифите са имали връзка с водата – жизненоважен ресурс. Някои фигури може да са символизирали източници на вода или да са били част от ритуали за призоваване на дъжд. Връзката с водата се подкрепя и от факта, че много от изображенията на животни се срещат и в керамиката на Наска, която често изобразява божества, свързани със земеделието и плодородието.
• - Свързани с шамански практики: Някои изследователи предполагат, че фигурите са били част от шамански ритуали или визии.
• - Теории за извънземни: Поради огромните размери и възможността да бъдат видени в цялост само от въздуха, съществуват и по-спекулативни теории, включващи намесата на извънземни цивилизации. Тази хипотеза обаче не се подкрепя от научните доказателства.

Защо са се запазили толкова добре?

Изключителната запазеност на Линиите Наска се дължи на уникалните климатични условия в пустинята Наска. Регионът е един от най-сухите на Земята, с минимални валежи и почти никакъв вятър. Липсата на ерозия и относителната отдалеченост на платото са позволили на геоглифите да се съхранят хиляди години.

Днес

Линиите Наска са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и продължават да привличат учени и туристи от цял свят, оставяйки ни в почуда пред мистерията на тяхното създаване и предназначение.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Ръкописът на Войнич | dLambow

(The Voynich Manuscript) -

Ръкописът на Войнич - тайнствена книга, написана на неизвестен език и азбука

Какво е Ръкописът на Войнич?

Тайнствена книга, написана на неизвестен език и азбука, придружена от странни илюстрации на растения (много от които несъществуващи), астрономически диаграми и човешки фигури. Въпреки многобройните опити, ръкописът остава неразчетен и неговият произход и съдържание са пълна загадка.

Ръкописът на Войнич (Voynich manuscript) - защо е толкова мистериозен; кога и как е възникнал; кой и как го е открил; за какво става дума в него; кои са най-правдоподобните хипотези за него?

Ръкописът на Войнич (The Voynich Manuscript)

Ръкописът на Войнич - Една от най-големите загадки на човечеството

Ръкописът на Войнич е сред най-интригуващите и загадъчни книги в историята. Написан през XV век, той представлява илюстриран ръкопис, съдържащ непознат език и странни илюстрации на растения, астрономически тела и голи жени.

История на откритието

Ръкописът е кръстен на антикваря Уилфрид Войнич, който го закупува през 1912 г. от йезуитски колеж в Италия. Въпреки че точният му произход остава неизвестен, се смята, че е преминал през ръцете на няколко известни личности, включително император Рудолф II.

За какво става дума в ръкописа?

Това е въпросът, който от десетилетия вълнува учени, криптографи и любители на загадките. Текстът на ръкописа е написан на неизвестен език, използвайки уникална (неизвестна) азбука, която не прилича на никоя друга известна писменост. Илюстрациите пък изобразяват странни растения, астрономически тела, органи, както и голи жени, които извършват различни ритуали.

Хипотези за произхода и съдържанието

За произхода и съдържанието на ръкописа са изказани множество теории, като някои от най-популярните са:

• - Шифър: Най-разпространената теория е, че текстът представлява шифър, който все още не е разгадан. Изследователите са използвали различни методи за криптоанализ, но до момента без успех.
• - Измислен език: Друга възможност е текстът да е написан на измислен език, създаден специално за този ръкопис.
• - Код за алхимия или астрология: Някои смятат, че ръкописът крие тайни знания за алхимията или астрологията.
• - Фалшификат: Съществува и теория, според която ръкописът е фалшификат, създаден през Средновековието или по-късно.
• - Език на изчезнала цивилизация: Най-екзотичната теория свързва ръкописа с изчезнала цивилизация, като например атлантите.

Защо все още е загадка?

И до днес Ръкописът на Войнич остава неразгадан поради няколко причини:

• - Липса на контекст: Нямаме никаква информация за автора, предназначението или културния контекст на ръкописа.
• - Сложност на шифъра (ако има такъв): Ако текстът е шифрован, той вероятно е използвал много сложен алгоритъм, с който съвременните криптографи и компютри не могат да се справят.
• - Ограничени технологии: Дори с помощта на съвременните компютри и софтуер, разгадаването на ръкописа се оказва невъзможно засега.

Заключение

Въпреки че все още няма категоричен отговор на въпросите за произхода и съдържанието на Ръкописа на Войнич, той продължава да бъде обект на интерес и вдъхновение за учени, писатели и любители на загадките.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Окото на Сахара - Структурата Ришат | dLambow

(The Eye of the Sahara - Richat Structure) -

Окото на Сахара - кръгла геоложка формация в пустинята Сахара в Мавритания

Какво е "Окото на Сахара"?

Голяма, кръгла геоложка формация в пустинята Сахара в Мавритания, с диаметър около 50 километра. Първоначално се е смятало, че е ударна структура от метеорит, но сега преобладава мнението, че е резултат от ерозия на издигнат купол. Въпреки това, точните процеси на нейното формиране все още не са напълно изяснени.

Окото на Сахара - Структурата Ришат (The Eye of the Sahara - Richat Structure)

Структурата Ришат, известна още като "Окото на Сахара"

Общо описание

Структурата Ришат е впечатляваща геоложка формация, разположена в частта Адрар на пустинята Сахара в Мавритания. Тя представлява почти идеално кръгла структура с диаметър от около 40 до 50 километра, видима дори от космоса, което я прави отличителен ориентир. Състои се от концентрични кръгове от скали с различна възраст и състав, както и от вътрешни напречни структури.

Теории за формиране:

• - Първоначална хипотеза (ударен кратер): Поради голямата си кръгла форма и приликата си с ударни структури, първоначално се е смятало, че Ришат е гигантски метеоритен кратер. Тази теория е била популярна през 60-те години на миналия век, особено след откриването на други ударни кратери в района на Сахара. Въпреки това, геоложки проучвания и липсата на характерни за ударни структури признаци като разтопени скали (impact melt) или минерали под високо налягане, постепенно отхвърлят тази хипотеза.
• - Преобладаваща хипотеза (ерозирал купол): В момента преобладаващото научно мнение е, че Структурата Ришат е резултат от ерозията на издигнат геоложки купол или антиклинала (гънка на земните пластове, издигната нагоре). Процесът вероятно е започнал преди около 100 милиона години. Смята се, че издигането е причинено от подпочвено проникване на магма, която е надигнала покриващите седиментни скални слоеве нагоре, без обаче да достигне до повърхността като вулканско изригване в класическия смисъл. Това е създало куполообразна структура.

Процес на ерозия и образуване на концентричните кръгове:

След като куполът е бил формиран, силите на вятъра и водата (през периоди, когато климатът в Сахара е бил по-влажен) са започнали да ерозират издигнатите скални слоеве. Тъй като слоевете скали са с различен състав и съответно различна устойчивост на ерозия, по-твърдите слоеве (като кварцит) са ерозирали по-бавно, образувайки по-високи гребени или ръбове, докато по-меките слоеве (като пясъчници, варовици и глинести шисти) са ерозирали по-бързо, формирайки по-ниски долини между гребените.

Този процес на диференциална ерозия, действащ върху куполообразната структура с наклонени навън слоеве, е довел до образуването на характерните концентрични кръгове, които виждаме днес. В центъра на структурата са разположени по-стари скали, докато към периферията се намират по-млади слоеве.

Геоложки особености:

Структурата Ришат е съставена от разнообразни скали, включващи седиментни скали от късния протерозой до ордовик (на възраст от около 2,5 милиарда до 485 милиона години) в централната част и по-млади седименти към външните части. Намерени са и интрузивни магмени скали, като габрови пръстеновидни дайки, както и карбонатитови и кимберлитови интрузии, които са по-млади (около 100 милиона години) и са свързани с магмената активност, довела до издигането на купола. Наличието на тези магмени скали допълнително подкрепя теорията за формиране чрез подпочвена интрузия и последваща ерозия.

Аспекти, които все още не са напълно изяснени:

Въпреки че теорията за ерозиралия купол е широко приета, някои аспекти от формирането на Структурата Ришат все още представляват обект на изследвания и дебати. Например, точният механизъм, който е довел до почти идеално кръглата форма и симетричното разположение на концентричните кръгове, не е напълно изяснен. Също така, ролята на хидротермални процеси и карстови явления (разтваряне на скали от вода) в централната част на структурата все още се проучва.

Значение:

Структурата Ришат е уникален геоложки обект, който предоставя ценна информация за геоложката история на Земята, процесите на издигане и ерозия на скални формации и взаимодействието между тектонични и магмени процеси. Нейната видимост от космоса я прави обект на интерес не само за геолози, но и за широката общественост.

Накратко
"Окото на Сахара" е грандиозен природен феномен, резултат от сложни и продължителни геоложки процеси на издигане и диференциална ерозия, които са разкрили дълбоката история на земната кора в този регион.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Йонагуни | dLambow

(Yonaguni) -

Подводният паметник Йонагуни край Япония

Какво е Йонагуни?

Подводният паметник Йонагуни е масивна скална формация, разположена под водите край бреговете на остров Йонагуни, най-западния остров на Япония, в префектура Окинава. Открит е през 1986 г. от местния водолаз Кихачиро Аратаке, който забелязва необичайни, изглеждащи като изсечени от човешка ръка структури под водата.

Йонагуни (Yonaguni)

Описание на формацията:

Основната структура на паметника представлява нещо, което често е описвано като стъпаловидна пирамида или зикурат. Тя е с приблизителни размери 150 метра дължина, 40 метра ширина и достига височина около 27 метра. Горната част се намира само на около 5 метра под повърхността на водата.

Характеристиките, които предизвикват дебата за произхода му, включват:

• - Прави линии и остри ъгли: Наблюдават се множество прави ръбове, почти идеални прави ъгли и плоски повърхности, които изглеждат необичайно правилни за естествено скално образувание.
• - Стъпаловидни структури: Наличието на ясно изразени тераси и стъпала, напомнящи изградени структури.
• - Колони и проходи: Открити са структури, наподобяващи колони, както и прави проходи или пътеки.
• - Възможни резби или символи: Някои изследователи твърдят, че са открили примитивни резби или символи по камъните, въпреки че те са обект на силен спор.
• - Близки формации: В близост до основната структура има и други по-малки формации, които също показват необичайни геометрични форми.

Дебатът за произхода

Основният спор относно паметника Йонагуни е дали той е създаден от древна човешка цивилизация или е изцяло природно геоложко образувание.

Теория за изкуствения произход

Професор Масааки Кимура, морски геолог от Университета на Рюкю, е един от най-известните привърженици на теорията за изкуствения произход. Той прекарва години в изучаване на формацията и твърди, че сложните геометрични форми, правите линии, ъгли и предполагаеми резби не могат да бъдат обяснени само с естествени процеси.

Според Кимура, паметникът е дело на древна цивилизация, която вероятно е съществувала по време на последния ледников период, когато нивото на морето е било значително по-ниско и районът е бил над водата. Той оценява възрастта на структурата на над 10 000 години, което би я направило много по-стара от повечето известни древни монументи като египетските пирамиди. Поддръжниците на тази теория често сочат прилики с други древни каменни структури по света.

Теория за естествения произход

Много геолози и учени подкрепят теорията, че паметникът Йонагуни е природно геоложко образувание, формирано от комбинация от тектонични движения, земетресения и ерозия от вятър и вода през милиони години. Скалата, от която е съставен паметникът, е предимно пясъчник и алевролит, които са податливи на ерозия и имат склонност да се цепят по протежение на пластовете и фугите, което може да доведе до образуването на прави линии и ъгли.

Геологът Робърт Шоч, например, е силен поддръжник на естествения произход. Той посочва, че скалите в района имат естествени равнинни цепнатини и успоредни пластове, по които лесно се разделят, което може да обясни стъпаловидния вид. Той също така смята, че "резбите" са естествени драскотини по скалите, а "стените" са резултат от ерозия по фуги. Геолозите аргументират, че въпреки че формите изглеждат необичайни, те не са извън възможностите на природните процеси, особено в силно сеизмично активен район като този край Йонагуни.

Продължаващият дебат:

Въпреки многобройните експедиции и изследвания, дебатът за произхода на подводния паметник Йонагуни продължава. Липсата на неоспорими доказателства – като инструменти, използвани за изсичане на камъка, или други артефакти, свързани с човешка дейност – затруднява категоричното определяне дали структурата е изкуствена или естествена.

За привържениците на изкуствения произход, прецизността и комбинацията от различни геометрични елементи са силно доказателство за човешка намеса. За скептиците, геологическите характеристики на скалата и естествените процеси са достатъчно обяснение за наблюдаваните форми.

В заключение

Подводният паметник Йонагуни остава една от най-интригуващите подводни загадки в света, като продължава да подхранва както научни изследвания, така и спекулации за изгубени цивилизации и пренаписване на историята на човечеството.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Маслиновото дърво Вувес | dLambow

(The Vouves Olive Tree) -

За маслиновото дърво Вувес, о. Крит, Гърция се твърди, че е на около 3500 години, но все още дава плодове

• - Възраст: Възрастта му се оценява на между 2000 и 4000 години, което го прави едно от най-старите маслинови дървета в света, а вероятно и най-старото все още плододаващо. Точната му възраст не може да бъде определена със сигурност, тъй като сърцевината му е изгнила с течение на времето, което прави невъзможно датирането чрез радиовъглероден анализ или анализ на дървесните кръгове. Възрастта му се основава на приблизителни оценки, базирани на размера на ствола и археологически находки в района.
• - Местоположение: Дървото се намира в село Ано Вувес, близо до град Колимвари в западната част на остров Крит, на около 30 км западно от град Ханя.
• - Плододаване: Удивително е, но въпреки преклонната си възраст, маслиновото дърво Вувес продължава да дава плодове и до днес. Маслините му са от местния сорт "Цунати".

.

Маслиновото дърво Вувес (The Vouves Olive Tree)

Значение и история:

• - През 1997 г. дървото е обявено за защитена природна забележителност.
• - Клонки от дървото са използвани за изработване на маслинови венци за победителите в Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и в Пекин през 2008 г., което символично свързва съвременните игри с древните традиции.
• - В близост до дървото се намира Музей на маслиновото дърво Вувес, където посетителите могат да научат повече за историята на маслиновите дървета и производството на зехтин в района.

.

Размери

Стволът на дървото е внушителен, с обиколка около 12,5 метра и диаметър около 4,6 метра.
.

Заключение

Маслиновото дърво Вувес е не само природно чудо, но и жив паметник на историята и връзката на човека с природата в този древен регион. То е свидетел на хилядолетия човешка история и продължава да удивлява с жизнеността си.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Монах Симеон Атонски | dLambow

(Monk Simeon of Mount Athos) -

Монах Симеон Атонски е православен монах от Света Гора, Атон 

Кой е Монах Симеон Атонски?

Въпреки че няма много конкретна информация за биографията на Монах Симеон Атонски, той е известен със своите кратки, мъдри и проникновени мисли по духовни въпроси и за християнския живот. Неговите мъдрости често са формулирани като прости отговори на обикновени въпроси, но съдържат дълбок смисъл. Те се разпространяват широко в православни уебсайтове, социални мрежи и сборници с духовни поучения.

Монах Симеон Атонски (Monk Simeon of Mount Athos)

Ето някои от характерните теми и мъдрости, свързвани с монах Симеон Атонски:

• - Смирение и себепознание: Той често говори за важността на смирението като основа на духовния живот. Една от неговите известни мисли е: "Имаш смирение – имаш всичко, нямаш смирение – нямаш нищо." Той също така подчертава нуждата от честно себепознание.
• - Вяра и надежда: Монах Симеон Атонски насърчава силната вяра и упование в Бога като начин за справяне с трудностите и изпитанията. Той казва, че здравата душа се познава по вярата, а болната – по безнадеждността.
• - Любов към Бога и ближния: Той подчертава централната роля на любовта в християнския живот. Според него, човек, който обича Бога и ближните, никога не ще умре в духовния смисъл.
• - Вътрешен мир: Мъдростите му често насочват към търсенето на вътрешен мир като показател за правилни действия и духовно здраве. Той казва, че мирът в душата е знак за добри постъпки, а раздразнението – за неправилни.
• - Простота и мъдрост: Неговите отговори на сложни въпроси са прости и ясни, което ги прави лесно разбираеми и запомнящи се. Той често използва контрасти, за да предаде по-ясно своята мъдрост, например: "Кой човек е най-беден? – Този, който най-много от всичко обича парите."
• - Духовно израстване: Той говори за необходимостта от постоянно духовно развитие и предупреждава срещу застоя в духовния живот.

Ценен източник на духовна подкрепа и размисъл за много хора

Въпреки че няма конкретни книги, издадени под негово име, неговите мъдри мисли се събират и разпространяват в различни православни издания и онлайн платформи, като помагат на много хора да намерят утеха, напътствие и мъдрост в своя духовен път. Стилът му е кратък, ясен и запомнящ се, което допринася за тяхната популярност сред православните християни.

Възможно е името "монах Симеон Атонски" да е псевдоним, използван от друг духовник, който събира и публикува тези мъдрости, или да е събирателно име на атонски монаси, споделящи подобни наставления. Във всеки случай, мъдростта, която се приписва на монах Симеон Атонски, е ценен източник на духовна подкрепа и размисъл за много хора.

Простите отговори на сложните въпроси от монах Симеон Атонски:

• Кой учител е най-добър? — Страданието.
• Кой учител е най-лош? — Удоволствието.
• Кое умение е най-рядко? — Умението да даваш.
• Кое умение e най-добро? — Умението да прощаваш.
• Кое умение е най-трудно? — Умението да мълчиш.
• Кое умение е най-важно? — Умението да питаш.
• Кое умение е най-нужно? — Умението да слушаш.
• Коя борба е най-опасна? — Фанатичната.
• Коя привичка е най-неприятна? — Хитростта.
• Коя привичка е най-вредна? — Словоохотливостта.
• Кой човек е най-силен? — Способният да разбере истината.
• Кой човек е най-слаб? — Считащият себе си за най-силен.
• Кой човек е най-разумен? — Този, който следва сърцето си.
• Коя привързаност е най-опасна? — Привързаността към тялото.
• Кой човек е най-беден? — Този, който от всичко най-много обича парите.
• Кой човек е най-близо до Бога? – Милосърдният.
• Как да се противопоставим на бедите? — С радост.
• Как да се противопоставим на страданието? — С търпение.
• Кое отличава здравата душа? — Вярата.
• Кое откроява боледуващата душа? — Безнадежността.
• Кое е признак за неправилна постъпка? — Раздразнението.
• Кое отличава добрата постъпка? — Мирът в душата.
• Слабият човек побеждава другите. Силният човек  побеждава себе си.

Мъдростите на монах Симеон Атонски

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.