Дмитрий Менделеев

(Dmitri Mendeleev)

Какво е загуби човечеството от промяната в таблицата на Менделеев и прехвърлянето на нулевата група?

.
Преди водорода в таблицата има елементи с по-малки атомни тегла, а в нулевата група има граничен елемент с нищожно атомно тегло, неспособен на химични взаимодействия и притежаващ изключително бързо вътрешно частично (газово) движение. Чисто тъмна материя, както предполагат сега физиците, макар че е малко вероятно Менделеев да е знаел за такова нещо.
.
Това, което дава идеята за световен етер, е преносът на енергия на разстояния. Както казва Менделеев: "Проблемът за гравитацията и проблемът за цялата енергия не може да си представим, че ще бъде наистина решен без реално разбиране на етера като световна среда, която пренася енергия на разстояния." 
.
Именно пренебрегването на етера води до погрешния, но печеливш извод, че енергията може да бъде извлечена само чрез разрушаване на материята. Оттук и фалшивата теза, че сегашната горивна енергетика няма реална алтернатива.

Дмитрий Менделеев (Dmitri Mendeleev)

Дмитрий Менделеев е руски химик, който е най-известен с това, че създава периодичната таблица на елементите, известна още като Менделеева таблица.

Дмитрий Менделеев: Живот и постижения
Дмитрий Иванович Менделеев е роден на 8 февруари 1834 г. в Тоболск, Сибир. Той е професор по химия в Санктпетербургския държавен университет и автор на учебника „Основи на химията“, който служи като основен ресурс за студентите по химия. През 1869 г. той публикува своята версия на периодичната таблица, която революционизира химията.

Периодичната таблица на Менделеев
Менделеевата таблица е подредба на химичните елементи в редове и колони. Менделеев забелязва, че ако подреди елементите по възходящ ред на тяхната атомна маса, определени свойства се повтарят периодично. На тази основа той създава таблицата, в която елементите с подобни свойства са групирани в една и съща колона.

Най-голямото постижение на Менделеев е, че той не само подрежда известните по това време елементи, но и оставя празни места в таблицата. Той прогнозира съществуването и свойствата на бъдещи неоткрити елементи като галий, германий и скандий, които по-късно са открити и се оказва, че техните свойства съответстват на неговите предсказания. Това доказва правилността на неговия подход и затвърждава значимостта на периодичната таблица.

Значение на таблицата
Периодичната таблица е фундаментален инструмент в химията, който помага на учените да разбират връзката между елементите и да предсказват техните химични реакции и свойства. Тя е основа за съвременната химия и е широко използвана и до днес. С напредъка на науката и откриването на нови елементи, таблицата е била допълвана, но основният ѝ принцип, заложен от Менделеев, остава непроменен.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Чанта на божествата

(Bag of the Deities)

Какво е това "нещо", приличащо на чанта и срещано в много артефакти в различни части на света?

Един от най-загадъчните символи, открити върху древни дърворезби, е изображение, което неимоверно прилича на чанта. Формата се появява:

• - в изображенията, направени от шумерите в Ирак,
• - в руините на древни турски храмове,
• - в украшенията на маорите от Нова Зеландия и
• - в занаятчийски изделия, изработени от олмеките в Централна Америка. 

Тези "чанти" могат да се видят в изкуството на различни култури по света и във времето, като първият известен пример за чантичка се появява в края на ледниковия период. 

Чанта на божествата (Bag of the Deities)

Изображението на чантата е наречено така, защото много прилича на днешната дамска чанта. Предметите "обикновено се отличават със закръглена горна част с форма на дръжка и правоъгълно дъно и могат да включват различна степен на допълнителна текстура или детайли на модела" (Scranton, 2016). Изображенията понякога се появяват като отделни предмети; понякога те са изобразени в ръката на човек, бог или митично същество, подобно на начина, по който се държи кошница.

Този предмет, наподобяващ чанта, е изключително интересен и често срещан мотив в древните артефакти, особено в Месопотамия.

Той е известен като "чанта на божествата" или "кофа" и се появява в многобройни скулптури и релефи, свързани с асирийската и шумерската митология. В повечето случаи се държи от фигури на крилати духове, известни като "апкалу" (Apkallu) или от божества като Ашур.

Произход и значение
Предполага се, че тази чанта е символ на божествена сила, мъдрост или познание. Някои изследователи смятат, че съдържа магически инструменти или свещени предмети, които са използвани за извършване на ритуали, свързани с благосъстоянието на земята и плодородието.

Разпространение
Интересен факт е, че подобни символи са откривани и в други култури по света, което води до различни теории:

• - Гьобекли тепе, Турция: Подобни изображения се намират и в този древен мегалитен комплекс, което предполага, че символът е много по-стар от асирийската цивилизация.
• - Други места: Изображения, наподобяващи тази чанта, се срещат и в археологически находки от Латинска Америка (например в културите на ацтеките и маите), което подхранва теориите за древни връзки или общо човешко символно наследство.

Въпреки многото проучвания, точното значение на "чантата" остава загадка за учените и продължава да бъде обект на спорове и хипотези.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Паянтова къща

(Payantova House)

Какво е "паянтова къща"?

Паянтовата къща е традиционен тип сграда, чиято основна конструктивна особеност е носещият дървен скелет. За разлика от монолитните сгради, при които стените поемат тежестта, тук дървената конструкция е тази, която осигурява здравината и стабилността. Тази технология е широко разпространена в миналото, особено в райони с висока сеизмична активност.

Паянтова къща (Payantova House)

Ролята на "паянтите" в конструкцията
Ключов елемент в паянтовата къща са паянтите. Това са диагонално разположени дървени греди, които се поставят в ъглите на конструкцията.  Тяхната основна функция е да поемат и разпределят страничните сили, породени от силни ветрове или земетресения. Те са разположени в противоположни посоки, създавайки стабилна система, която предотвратява деформирането или срутването на сградата. Без паянти, конструкцията би била податлива на страничен натиск и лесно би се срутила.

Устойчивост на земетресения: гъвкавостта като предимство
Едно от най-големите предимства на паянтовата къща е нейната еластичност и гъвкавост. При земетресение, вместо да абсорбира цялата енергия на труса и да се напука, дървената конструкция се огъва и усуква. Това ѝ позволява да разсее енергията, без да претърпи сериозни структурни повреди. Отлична аналогия за този принцип са клоните на елхата, които не се чупят под тежестта на мокрия сняг, а се огъват. В монолитните сгради, изградени с тухли и бетон, твърдостта на материалите ги прави по-уязвими. Те абсорбират енергията, която се освобождава чрез пукнатини, а при силен трус – чрез разрушаване на конструкцията. Именно поради това, паянтовата къща се смята за значително по-безопасна при земетресения.

Съвременни аналози на "паянтите"
В модерното строителство принципът на паянтите продължава да се прилага, но под друга форма:
- Противоземетръсни шайби: При монолитното строителство, това са стоманобетонни елементи, които се изливат в стените. Тяхната роля е да осигурят допълнителна коравина и устойчивост срещу хоризонтални сили.
- Противоветрени връзки: В металните конструкции, това са специални връзки или стоманени елементи, които се поставят диагонално, за да стабилизират конструкцията и да я предпазят от силни ветрове.

Тези съвременни елементи изпълняват същата функция като традиционните паянти – да разпределят и неутрализират страничните натоварвания, гарантирайки здравината и безопасността на сградата.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Ако видя, ще повярвам

 if i see, i will believe

Вярата преди зрението: духовната сила на доверието

„Ако видя, ще повярвам — казал човекът. Ако повярваш, ще видиш — казал Бог.“ Тази кратка, но дълбока мисъл е като огледало на човешката природа: скептична, търсеща доказателства. А Бог, с мъдростта на вечността, ни напомня, че истинското виждане започва отвътре — от сърцето, не от очите.

Съдържание

• Смисъл и произход на цитата
• Духовен контекст
• Психологически аспект
• Притчи и аналогии
• Любопитни факти
• Източници

 

Смисъл и произход на цитата

Цитатът е популярен в духовни и мотивационни среди, често използван в проповеди, книги и социални медии. Макар че не е директно от Библията, той резонира с библейски принципи като „ходим чрез вяра, а не чрез зрение“ (2 Коринтяни 5:7).

Духовен контекст

Библейски паралели

Вярата е основен стълб в християнството. Исус често казва: „Твоята вяра те изцели“ — без предварителни доказателства, без гаранции. Вярата е доверие в невидимото, в обещаното, в доброто, което предстои.

Психологически аспект

От гледна точка на психологията, вярата активира вътрешни ресурси — мотивация, устойчивост, надежда. Когато човек вярва, той започва да забелязва възможности, които преди са били невидими. Това е феномен, наречен „селективно възприятие“.

Притчи и аналогии

Притчата за мъдреца и анекдота

Мъдър човек разказал шега пред тълпа. Всички се смели. Повторил я — по-малко се засмели. Трети път — никой не се усмихнал. Тогава казал: „Не можете да се смеете на една и съща шега многократно. Защо тогава плачете за едно и също нещо отново и отново?“ — послание за осъзнаване и промяна на перспективата.

Любопитни факти

• Цитатът е използван в множество мотивационни речи и семинари.
• Съществуват варианти на изказването, приписвани на Вселената, Бог или духовни учители.
• Фразата е популярна в социалните мрежи като вдъхновяващ пост.

А вие как мислите — кое идва първо: вярата или доказателството? Споделете в коментарите как този цитат ви е докоснал или променил начина, по който гледате на живота.

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Манди хейл

mandy hale

Манди Хейл: Гласът на самоуверената жена в съвременната литература

„You'll learn, as you get older, that rules are made to be broken. Be bold enough to live life on your terms, and never, ever apologize for it.“ — казва Манди Хейл. С този цитат тя не просто вдъхновява, а предизвиква жените да се освободят от очакванията и да прегърнат себе си — с цялата си уникалност и сила.

Съдържание

• Биография и образование
• Кариера и книги
• Стил и послания
• Влияние и медийно присъствие
• Любопитни факти
• Източници

 

Биография и образование

Ранен живот

Манди Хейл е родена и израснала в Мърфрисбъро, Тенеси, САЩ. Завършва Oakland High School, а по-късно получава диплома по „Електронни медийни комуникации“ от Middle Tennessee State University през 2002 г.

Кариера и книги

Началото на „The Single Woman“

През 2010 г. Манди стартира блога The Single Woman, вдъхновен от лични преживявания и желание да вдъхновява други жени. Бързо набира популярност и подписва договор с Harper Collins за първата си книга.

Най-известни заглавия

• The Single Woman: Life, Love, and a Dash of Sass (2013)
• I've Never Been to Vegas, but My Luggage Has (2014)
• Beautiful Uncertainty (2016)
• You Are Enough: Heartbreak, Healing, and Becoming Whole (2018)
• Don't Believe the Swipe (2021)

Стил и послания

Манди пише с хумор, откровеност и вдъхновение. Нейните книги са насочени към жени, които търсят себе си, преодоляват трудности и се учат да обичат живота си — независимо от семейното си положение.

Влияние и медийно присъствие

Хейл е наричана „Twitter Powerhouse“ от Huffington Post и „Woman of Influence“ от Nashville Business Journal. Поканена е от Опра Уинфри да участва в „Lifeclass: The Tour“ като част от VIP прескорпуса. Има над 600,000 последователи в Instagram и е вдъхновение за жени по целия свят.

Любопитни факти

• Манди започва блога си след трудна раздяла и творческа криза.
• Вдъхновява се от писателки като Ерма Бомбек и Елизабет Гилбърт.
• Често използва хаштага #TheSingleWoman, който се превръща в движение.
• Обича да прекарва време сред природата и със семейството си.

Коя книга на Манди Хейл ви е вдъхновила най-много? Споделете в коментарите какво ви е докоснало — цитат, история или послание, което сте запомнили!

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Одри хепбърн

audrey hepburn

Одри Хепбърн: вечната икона на стил, благородство и кино

Когато Одри Хепбърн била малка, по време на Втората световна война, тя тайно носела съобщения за нидерландската съпротива, скрити в обувките си. По-късно казва, че това я научило на смелост и състрадание — качества, които ще я превърнат не само в звезда, но и в хуманитарен символ.

Биография и произход | Филмова кариера | Стил и влияние | Хуманитарна дейност | Любопитни факти | Източници

 

Биография и произход

Ранни години

Одри Кейтлийн Ръстън е родена на 4 май 1929 г. в Иксел, Брюксел, Белгия. Майка ѝ — баронеса Елла ван Хеемстра — е холандска аристократка, а баща ѝ — Джоузеф Ръстън — британски бизнесмен. След развода на родителите си, Одри живее в Холандия, където преживява нацистката окупация и започва да учи балет.

Път към сцената

След войната, Одри учи балет в Лондон и започва кариера като модел и театрална актриса. През 1951 г. участва в Бродуейската постановка „Gigi“, което ѝ отваря вратите към Холивуд.

Филмова кариера

Звездни роли

Одри Хепбърн става световноизвестна с ролята си в „Римска ваканция“ (1953), за която печели „Оскар“. Следват емблематични филми като:

• „Сабрина“ (1954)
• „Закуска в Тифани“ (1961)
• „Моята прекрасна лейди“ (1964)
• „Шарада“ (1963)
• „Историята на една монахиня“ (1959)

Тя е една от малкото актриси, носителки на „Оскар“, „Еми“, „Грами“ и „Тони“ награди.

Стил и влияние

Модна икона

Одри Хепбърн е символ на елегантност и минимализъм. Нейният стил — черната рокля, перлите, очилата — остава вечен. Тя е муза на дизайнера Юбер дьо Живанши и вдъхновение за поколения жени.

Хуманитарна дейност

Работа с УНИЦЕФ

През последните години от живота си, Одри се посвещава на хуманитарна дейност като посланик на добра воля към УНИЦЕФ. Пътува в страни като Сомалия, Етиопия и Бангладеш, където работи за подобряване на живота на децата.

Любопитни факти

• Одри говорела пет езика: английски, френски, холандски, италиански и испански.
• Тя отказала да играе в „Дневникът на Ане Франк“, защото историята ѝ била твърде лична.
• Има астероид, кръстен на нейно име — 4238 Audrey.
• Нейната любима храна била паста с доматен сос.

Кой е вашият любим филм с Одри Хепбърн? Споделете в коментарите и разкажете какво ви вдъхновява в нея — стилът, ролите или хуманитарната ѝ мисия?

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Горски малини

wild raspberries

Горски малини: природното съкровище, което расте без покана

Знаете ли, че в някои части на Скандинавия събирането на горски малини е толкова популярно, че местните хора си взимат отпуск, за да обикалят горите? В Норвегия дори има неписано правило — ако видиш някой да бере малини, не го прекъсвай. Това е почти свещен ритуал!

Произход и разпространение

Горските малини (Rubus idaeus) са диворастящи плодове, които се срещат в умерения климат на Европа, Азия и Северна Америка. Те предпочитат сенчести места, често по краищата на гори, поляни и хълмисти местности. За разлика от култивираните сортове, дивите малини са по-малки, но с по-интензивен аромат и вкус.

Хранителна стойност и ползи

Горските малини са богати на:

• Витамин C — мощен антиоксидант
• Фибри — подпомагат храносмилането
• Антоцианини — борят се със свободните радикали
• Манган — важен за костите и метаболизма

Консумацията им подпомага имунната система, подобрява сърдечно-съдовото здраве и има противовъзпалителен ефект.

Употреба и рецепти

Горските малини се използват в:

• Домашни сладка и конфитюри
• Чайове и настойки
• Десерти — торти, мусове, смутита
• Козметика — маски за лице и серуми

Ето една лесна рецепта: Смути с горски малини — 1 чаша малини, 1 банан, 200 мл растително мляко, 1 ч.л. мед. Смесете и се насладете!

Любопитни факти

• Горските малини са били използвани още от древните гърци за лечение на рани.
• В някои култури се вярва, че малиновите листа имат магически свойства.
• Малините не узряват едновременно — това ги прави трудни за масово събиране.
• Името „Rubus idaeus“ идва от планината Ида в Турция, където според легендата са растели първите малини.

А вие обичате ли да берете горски малини? Споделете в коментарите дали сте ги срещали в дивата природа и как ги използвате у дома!

Богат е който има много...

Богат е който има много, а който се нуждае от малко — парадоксът на истинското богатство

В свят, в който успехът често се измерва с банкови сметки, имоти и лъскави вещи, една стара поговорка ни напомня за нещо по-дълбоко:

„Богат е който има много, а който се нуждае от малко.“

Тази фраза носи в себе си философска мъдрост, която преобръща представите ни за стойност, притежание и щастие.

 

Буквален смисъл:

• „Богат е не който има много“ — традиционното разбиране за богатство: пари, имоти, власт, вещи.
• „А който се нуждае от малко“ — тук се крие парадоксът: истинското богатство не е в притежанието, а в свободата от нужди.

Смислово тълкуване:

1. Свобода от желания = истинско богатство
   Човек, който не се нуждае от много, не изпитва липса. Той е свободен от алчност, завист и тревога. Това е вътрешно богатство — душевен покой и благодарност.
2. Материалното богатство не гарантира щастие
   Много хора с огромни ресурси живеят в постоянна неудовлетвореност. Те винаги искат още, което ги прави бедни в духа.
3. Скромността е форма на сила
   Да се нуждаеш от малко не е слабост, а мъдрост. Това е способността да различиш важното от излишното и да живееш съзнателно.

Съвременна интерпретация:

В епоха на социални мрежи, свръхконсумация и непрестанно сравнение, тази поговорка звучи почти революционно. Тя ни приканва към:

• вътрешно удовлетворение
• освобождаване от ненужното
• живот в баланс и осъзнатост

Заключение:

Истинското богатство не се измерва с това, което притежаваш, а с това, от което можеш да се лишиш без болка. Да бъдеш богат означава да си свободен — от желания, от тревоги, от ненужни стремежи.

Богат е не този, който има всичко, а този, който не се нуждае от нищо повече.

Рио де Жанейро - столица на Португалия

Rio de Janeiro - Capital of Portugal

Когато Рио беше столицата на Португалия – невероятната история, която звучи като роман

Съдържание

• Когато Португалия избяга в Южна Америка
• Исторически контекст и значимост
• Любопитен факт
• Източници
• А ти знаеше ли това?

 

„Когато Португалия избяга в Южна Америка“

През 1808 г., в разгара на Наполеоновите войни, португалското кралско семейство се качва на кораби и отплава към Бразилия, бягайки от френската инвазия. Един от офицерите, наблюдаващ пристигането им в Рио де Жанейро, възкликва: „Никога не съм виждал цяла империя да се качи на кораб!“ – и така започва най-необичайната глава в историята на Португалия.

Исторически контекст и значимост

През 19-ти век Европа е разтърсвана от войни, революции и геополитически катаклизми. През 1807 г. Наполеон Бонапарт нахлува в Португалия, принуждавайки крал Жоао VI и целия кралски двор да избягат. Те се установяват в Рио де Жанейро – тогавашен колониален град в Бразилия, който изведнъж се превръща в столица на Португалската империя.

От 1808 до 1821 г. Рио де Жанейро е официалната столица на Португалия – единственият случай в историята, когато европейска държава е управлявана от град извън континента. Това събитие променя из основи политическия и културен ландшафт на Бразилия. Градът се модернизира, създават се институции, университети и театри, а местното население започва да се възприема като част от империята, а не просто колония.

През 1821 г. кралското семейство се завръща в Лисабон, но оставя след себе си наследство, което води до обявяването на независимостта на Бразилия през 1822 г. от сина на Жоао VI – Педру I, който става първият император на независима Бразилия.

Любопитен факт

Рио де Жанейро остава столица на Бразилия чак до 1960 г., когато новоизградената Бразилия поема тази роля. Но никога повече не е бил столица на друга държава – освен в онези 13 години, когато Европа се бе преместила в Южна Америка.

А ти знаеше ли това?

Сподели в коментарите дали тази история те изненада и какво друго любопитно би искал да научиш!

Церемония със зелен чай

(Green Tea Ceremony) – традиции и смирение

Церемония със зелен чай – пътят на смирението и съзерцанието

Зеленият чай е не просто напитка – той е ритуал, философия, култура. Още повече – той е път. В Япония и Китай церемонията със зелен чай е наситена с дълбок смисъл и вековни традиции, които превръщат всяка глътка в жест на уважение, съзерцание и простота.

 

Японската чаена церемония (茶道 – Чадō)

Произход и философия

Корените на церемонията датират от IX век, а своята завършена форма получава благодарение на Сен но Рикю през XVI век. Основните ѝ принципи се свеждат до четири прости, но дълбоки понятия: хармония (和 – Wa), уважение (敬 – Kei), чистота (清 – Sei) и вътрешен мир (寂 – Jaku).

Как протича церемонията

Церемонията се провежда в специална стая – чакушицу, често обградена от градина. Приготвя се матча – прахообразен зелен чай, който се разбърква с бамбукова метличка (ча-сен) и се поднася в керамична купа (ча-ван). Всяко движение е част от хореография на внимание и респект.

Символика и духовност

Това не е просто „пиене на чай“. Това е форма на съзерцание. Всеки жест – от измиването на ръцете до поклона при поднасяне на купата – е носител на значение и вътрешна дисциплина. Това е медитация в движение.

Китайската чаена церемония (功夫茶 – Гунфу ча)

В Китай церемонията със зелен чай е по-разточителна, но не по-малко майсторска. „Гунфу“ означава изкуство, практика, майсторство. Тук целта е извличането на най-доброто от чаените листа чрез контрол на температурата, времето и запарването.

Използват се малки глинени чайници (Yixing) и миниатюрни чашки, като чаят се запарва многократно. Всяка инфузия разкрива различна страна на листата – аромат, цвят, вкус.

Философията на зеления чай

• Природа и сезонност – Зелените чайове се свързват с пролетта, новото начало и обновлението.
• Чистота и простота – Питието се възприема като начин за вътрешно и физическо пречистване.
• Wabi-Sabi – Японската концепция за красота в несъвършеното, простото и преходното.

Днешни отражения

Днес зелената чаена култура се възражда и по света – не само заради здравословните качества, но и заради възможността да забавим темпото, да се свържем с момента и с другите. А понякога – просто със себе си.

Да пием зелен чай не е акт на утоляване на жажда, а жест на уважение към изкуството да живеем осъзнато.

 

С едно глътване се пренасяш в друг свят – тих, зелен и вечен.

---

---
dLambow - 'samou4itel1' ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Барселона

Барселона, Испания (Barcelona, Spain)

Барселона е столицата на автономната област Каталуния и вторият по големина град в Испания. Разположен на брега на Средиземно море, той е известен с богатата си история, уникалната си архитектура и оживената си културна сцена.

Ето някои от най-важните неща, които трябва да знаете за Барселона:

История
 - Римски произход: Градът е основан като римска колония на име Барсино в края на I век пр.н.е.
 - Средновековно могъщество: През Средновековието Барселона се превръща в столица на Кралство Арагон и в един от най-важните търговски и административни центрове на Средиземноморието.
 - Каталунска култура: Градът е център на каталунския сепаратизъм и култура, като преживява период на индустриализация и социални движения през XIX и XX век. След прехода на Испания към демокрация през 70-те години на XX век, Барселона отново става столица на автономната област Каталуния.

Архитектура и забележителности
Барселона е световноизвестна с творбите на архитекта Антони Гауди, които са част от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство:
 - Саграда Фамилия (Sagrada Família): Това е най-емблематичната сграда в града. Строежът на тази огромна католическа базилика започва през 1882 г. и продължава и до днес. Очаква се да бъде завършена през 2026 г., сто години след смъртта на Гауди.
 - Парк Гюел (Park Güell): Този приказен парк е проектиран от Гауди и се отличава с невероятни мозайки, скулптури и фантастични структури, от които се открива зашеметяваща гледка към града.
 - Каса Батийо (Casa Batlló) и Каса Мила (Casa Milà), известна като "Ла Педрера" (La Pedrera): Тези модернистични жилищни сгради демонстрират уникалния стил на Гауди с техните извити форми, цветни фасади и иновативни дизайнерски решения.

Други забележителности:
 - Готическият квартал (Barri Gòtic): Историческото сърце на града с тесни, криволичещи улички, площади и средновековни сгради.
 - Булевард "Ла Рамбла" (La Rambla): Оживен пешеходен булевард, който свързва площад "Каталуния" с пристанището. Той е пълен с улични артисти, цветя и заведения.
 - Катедралата на Барселона: Разположена в Готическия квартал, тази катедрала е прекрасен пример за каталунската готическа архитектура.
 - Стадион "Камп Ноу" (Spotify Camp Nou): Домът на футболния клуб ФК Барселона, който е едно от най-посещаваните места в града за фенове на спорта.

Местна култура и храна
 - Тапас и паеля: Барселона е отлично място да опитате традиционна испанска и каталунска кухня, включително разнообразие от тапас, морска храна и паеля.
 - Морски плажове: Градът разполага с няколко градски плажа, включително най-известния – Ла Барселонета (La Barceloneta), където можете да се насладите на слънцето и морето.
 - Музеи: Барселона предлага множество музеи, сред които са Музеят на Пикасо и Музеят на Жоан Миро.

Транспорт
 - Обществен транспорт: Градът разполага с отлична система за обществен транспорт, включително метро, автобуси и трамваи, което улеснява придвижването.
 - Туристически карти: Можете да закупите карти като Hola Barcelona или Barcelona Card, които предлагат неограничено пътуване и отстъпки за туристически обекти.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Амалфи

Амалфи, Италия (Amalfi, Italy)

Амалфи (Amalfi) е исторически град и община в провинция Салерно, Италия, разположен на брега на Салернския залив. Той е дал името си на известното крайбрежие на Амалфи (Costiera Amalfitana), обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Ето по-подробна информация за града:

История
 - Морска република: През Средновековието (от IX до XII век) Амалфи е бил една от най-важните морски републики, съперничеща на градове като Пиза, Генуа и Венеция. Той е имал своя собствена златна валута и е търгувал активно със страните от Средиземноморието, включително Египет, Сирия и Византия.
 - Морски кодекс: Амалфи е известен с това, че създава един от първите писмени морски кодекси – Tavola Amalfitana („Морските таблици на Амалфи“), който се е използвал в цялото Средиземноморие до XVI век.
 - Упадък: През 1131 г. градът е завладян от норманския крал Роджър II, а след това е разграбен от пизанската флота. Голямо земетресение и цунами през 1343 г. унищожават пристанището и голяма част от долната част на града, слагайки край на неговото могъщество.

Забележителности
 - Катедралата „Свети Андрей“ (Duomo di Amalfi): Това е най-известната забележителност на града. С впечатляващата си фасада, изградена в индо-сарацински стил, и монументалното стълбище от 62 стъпала, катедралата доминира над централния площад. Вътре се намира криптата, в която се съхраняват мощите на Свети Андрей Първозвани.
 - Музей на хартията (Museo della Carta): Амалфи е един от първите центрове за производство на хартия в Европа. В този музей можете да видите традиционния процес на ръчно производство на хартия, използван от векове.
 - Долината на мелниците (Valle dei Mulini): От града тръгва живописна пешеходна пътека, която води към долината, където в миналото са работели мелници за хартия. Пътеката предлага красиви гледки към природата и водопади.
 - Крайбрежната алея и плажът: Амалфи разполага с малък, но оживен плаж, от който можете да се насладите на гледките към залива. От пристанището тръгват фериботи и лодки до други градове по крайбрежието.

Местна култура и кухня
 - Лимони и лимончело: Районът е световноизвестен с отглеждането на огромни и ароматни лимони (sfusato amalfitano), от които се произвежда прочутият ликьор лимончело. Можете да опитате и други продукти като сладолед и десерти с лимон.
 - Морски дарове: Като морски град, Амалфи предлага отлична кухня с пресни морски дарове.

Съвети за пътуване
 - Транспорт: През активния туристически сезон пътуването с кола по тесния и криволичещ крайбрежен път SS163 е предизвикателство. Препоръчително е използването на фериботи, които свързват Амалфи с други градове като Позитано и Салерно, или на местните автобуси.
 - Време за посещение: Най-доброто време за посещение е през пролетта и есента (април-май и септември-октомври), когато времето е меко, а тълпите от туристи са по-малки.
 - Обувки: Тъй като градът е разположен на стръмни склонове с много стъпала и калдъръмени улички, удобните обувки са задължителни.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Майсур Палас

Mysore Palace

Майсур Палас (Mysore Palace) Индия

Дворецът Майсур, известен още като двореца Амба Вилас, е един от най-великолепните и емблематични дворци в Индия. Той е официална резиденция на династията Водеяр, която е управлявала Кралство Майсур в продължение на почти шест века (от 1399 до 1950 г.).

Ето основните неща, които е добре да знаете за него:

История
 - Многократно престрояван: Настоящият дворец не е първият на това място. Династията Водеяр построява първия дворец още през XIV век, но той е унищожаван и възстановяван няколко пъти през вековете. През 1897 г. старият дървен дворец изгаря по време на сватба, което налага изграждането на нов.
 - Днешният дворец: Настоящият дворец е построен между 1897 и 1912 г. по проект на британския архитект Хенри Ървин. Той е поръчан от кралица-регентка Кеманaнджамамани Деви, майка на тогавашния владетел Кришнараджа Водеяр IV.

Архитектура и дизайн
 - Индо-сарацински стил: Дворецът е великолепен пример за индо-сарацинска архитектура - стил, който съчетава елементи от индийската, ислямската, раджпутската и готическата архитектура.
 - Материали: Построен е от фин сив гранит, а куполите му са от наситенорозов мрамор.
 - Екстериор: Фасадата е богато украсена с деликатно изваяни колони, арки, еркери и куполи. Над централната арка е разположена скулптура на богинята Гаджалакшми (богинята на богатството) с два слона.
 - Интериор: Интериорът е не по-малко впечатляващ, излъчващ разкош и величие. Ще откриете резбовани тавани от махагон, витражи, позлатени колони, стъклени плочки и разкошни чешки полилеи. Всяка стая е уникална, със стенописи, изобразяващи сцени от индийската митология и празници.

Забележителни части на двореца
 - Дубар Хол (Public Durbar Hall): Голяма зала, където махараджите са провеждали своите официални срещи. Известна е със своите масивни колони и тавани.
 - Калянамантапа (Kalyana Mantapa): Сватбеният павилион, който е осмоъгълна зала с красиви витражи на тавана с мотиви на пауни. Тук са се провеждали кралските сватби и церемонии.
 - Златният трон: Една от най-ценните реликви на двореца. Тронът, за който се смята, че е от времето на Пандавите от "Махабхарата", е изложен пред публика само по време на фестивала Дасара.

Уникални особености
 - Осветление: Една от най-забележителните черти на двореца е неговото осветление. Всяка неделя, на официални празници и по време на фестивала Дасара, дворецът е осветен от близо 97 000 електрически крушки, превръщайки го в блестяща и незабравима гледка.
 - Фестивалът Дасара: Дворецът е централно място за празнуването на фестивала Дасара. По време на празника се провеждат множество събития, включително шествие, което преминава през града и минава покрай двореца.

Практическа информация
 - Работно време: Обикновено е отворен всеки ден от 10:00 до 17:30 ч.
 - Вход: За влизане в двореца се плаща такса. Трябва да се събуете, преди да влезете вътре, тъй като това е свещено място.
 - Забележка: Снимането вътре в двореца е забранено.

Дворецът Майсур е не просто архитектурно постижение, а символ на богатото културно наследство и кралската история на Индия. Той привлича милиони туристи всяка година и е задължителна спирка за всеки, който посещава щата Карнатака.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Старостта

(Old age)

"Не съжалявайте, че остарявате - на много това е отказано. Живот се дава на всеки, старост - на избраните..."

Старостта като привилегия
Фразата "на много това е отказано" ни насочва към реалността, че не всеки има възможността да доживее до дълбока старост. Мнозина си отиват млади, без да имат шанса да изживеят пълния цикъл на живота. В този смисъл, старостта е привилегия, дар, който ни е даден. Тя е доказателство, че сме преминали през много предизвикателства и сме успели да се справим с тях.

Старостта като житейска мъдрост
Остаряването носи със себе си безценен опит и мъдрост. През годините събираме истории, преживяваме успехи и провали, научаваме уроци. Тази мъдрост ни позволява да гледаме на живота от по-различна, по-спокойна и осъзната перспектива. Хората в напреднала възраст често са по-малко склонни към суета и дребни притеснения, защото са разбрали кое наистина има значение.

Старостта като нов етап
Вместо да я възприемаме като край, можем да гледаме на старостта като на нов етап. Това е време, в което човек може да се фокусира върху неща, за които преди не е имал време – хобита, пътувания, семейство, внуци. Свободата от напрежението на работата и кариерата може да бъде изключително освобождаваща и да отвори врати към нови увлечения и преживявания.

Разбира се, остаряването носи и своите трудности – физически неразположения, загуба на близки хора, промяна в социалния статус. Но точно тук идва силата на вашето съждение – то ни учи да се фокусираме върху позитивните аспекти.

В крайна сметка, старостта е неизбежна част от живота и отношението ни към нея е изцяло в нашите ръце. Приемането ѝ с благодарност и мъдрост е ключът към пълноценния живот, независимо от възрастта.

Мога да ви помогна с повече информация по темата, ако желаете. Например, защо в някои култури старостта се възприема с голямо уважение, или как да се подготвим за по-здравословна старост.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Мода 1940 и 2020

(Fashion 1940 and 2020)

Контрастът между 1940 и 2020: От елегантния джентълмен до модния бунтар

Изображението говори повече от хиляда думи.
- Отляво – изискан мъж от 1940 г., облечен с костюм, вратовръзка, шапка и лъснати обувки. Стойка, походка и поглед, които казват: „Знам кой съм.“
- Отдясно – млад мъж от 2020 г., облечен в дрехи, които трудно се побират в рамките на класическата естетика: широки и паднали панталони, изрязана тениска и прическа, напомняща за артистична буря. Посланието? Може би: „Не искам да бъда като всички.“

Две епохи, две моди, две философии
През 1940-те модата е била огледало на респекта – към обществото, към себе си, към мястото, където отиваш. Дори обикновеното излизане по улицата е било повод да си „във форма“ – с ръкавели, бомбе и походка на човек, който уважава не само себе си, но и света около себе си.
.
През 2020-та модата е израз на вътрешния свят, на индивидуалността. Няма правила, няма задължения – има свобода. Колкото по-необичайно, толкова по-добре. Това е поколение, което иска да бъде чуто, дори и с дрехите си.
А между тях?
.
Може би не е нужно да избираме страна. Може би не трябва да гледаме на модата като на падение или възход. Всяка епоха носи своята нужда – едната от ред и стабилност, другата от разчупване и търсене.
.
И въпреки всичко – джентълменът от 1940 г. и момчето от 2020 г. имат нещо общо: и двамата са отражение на своето време, на своите мечти и на своето поколение. Модата е само повърхност – но понякога, по нея можем да съдим за дълбочината на духа.
.
Kafinerki – глътка стил и размисъл с аромат на кафе
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Христо Фотев

(Hristo Fotev)

"Не е измислица морето, и щастието съществува..." Христо Фотев

Христо Фотев (1934–2002) е един от най-значимите български поети, свързан неразривно с Бургас и морето. Той е представител на т.нар. "априлско поколение" в българската литература, но същевременно създава свой уникален, дълбоко личен и характерен стил.

Биография и творчество
 - Ранни години: Роден е в Истанбул, но още като дете семейството му се премества в Бургас. Този град и морето стават основна тема и вдъхновение в цялото му творчество. В младостта си работи като моряк на риболовен кораб, което засилва връзката му с морската стихия.
 - Поетическа кариера: Дебютира със стихосбирката "Баладично пътуване" (1961), която веднага го утвърждава като оригинален и талантлив поет. Следват книги като "Лирика", "Сантиментални посвещения", "Словесен пейзаж" и др.

Морето в поезията му
Морето не е просто пейзаж в поезията на Фотев, а централен философски и емоционален символ. То е:
 - Символ на живота и свободата: Морето е безкрайно, необятно и непредсказуемо, също като човешкия живот. За Фотев то е символ на вечната свобода, на дълбоките чувства и на възможността за пречистване.
 - Любов и щастие: Една от най-известните му творби е "Измислица ли е морето?". В нея той свързва директно морето с любовта и щастието: "Не е измислица морето и щастието съществува!" Морето е фон и участник в любовните преживявания на лирическия герой.
 - Спомен и памет: Морето съхранява спомените и преживяванията. То е свидетел на човешките съдби и истории. Фотев често оприличава себе си и хората на риби, които дишат и съществуват в неговото пространство.
 - "Бургаската" школа: Христо Фотев е един от най-ярките представители на т.нар. "Бургаска поетическа школа". Тази група поети се отличава с дълбоката си връзка с морето, пристанището и морския живот, превръщайки ги в метафори на човешкото съществуване.

Сред най-известните му стихотворения, в които морето присъства като основен мотив, са "Морето", "Колко си хубава", "Измислица ли е морето?" и "Литургия за делфините". Неговото творчество остава синоним на понятия като море, любов и Бургас.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Шандор Петьофи

(Sandor Petőfi)

"Лицемерието не е трудно..." Шандор Петьофи

Шандор Петьофи (Sándor Petőfi) е един от най-обичаните и значими унгарски поети, революционер и национален герой. Живял е през краткия, но бурен период от 1823 до 1849 г., но е оставил трайна следа в унгарската литература и история.

Ранни години и творчество
Роден е като Александър Петрович в град Кишкьорьош, в семейството на сръбски месар и унгарска прислужница. Още от ранна възраст проявява изключителен талант и страст към поезията. Въпреки финансовите затруднения на семейството, той успява да получи добро образование.

Първите му творби са повлияни от народната поезия и романтизма. Той пише за любов, природа, приятелство и живота на обикновените хора. Поезията му е искрена, емоционална и лесно достъпна, което бързо го превръща в любимец на народа. Сред най-известните му творби от този период са "János Vitéz" ("Витязът Янош") – епична поема, която разказва приказни истории за любовта и приключенията на обикновен войник, и стихотворението "Szeptember végén" ("В края на септември").

Революционна дейност и героизъм
Животът на Петьофи е неразривно свързан с Унгарската революция от 1848 г. Той става един от основните ѝ идеолози и лидери. С пламенните си стихове и речи, той вдъхновява унгарския народ да се бори за свобода и независимост от Хабсбургската империя.

На 15 март 1848 г., заедно с други революционери, той формулира "12-те точки" – исканията на унгарския народ. Неговото стихотворение "Nemzeti dal" ("Национална песен") се превръща в химн на революцията и вдига на крак цяла Будапеща. В него той призовава унгарците:

    Станете, унгарци, отечеството ви зове!
    Времето е сега или никога!
    Дали ще бъдем роби или свободни?
    Това е въпросът, избирайте!

По време на революцията Петьофи активно участва в боевете и достига чин майор. Той пише и стихове, които отразяват борбата и героизма на унгарските войници.

Загадъчната смърт
Шандор Петьофи загива на 31 юли 1849 г. в битката при Шегешвар срещу руските имперски войски, които помагат на Хабсбургите да потушат революцията. Обстоятелствата около смъртта му обаче остават неясни и до днес. Тялото му никога не е намерено, което създава много легенди и спекулации. В продължение на години се е вярвало, че е бил пленен и отведен в Сибир.

Защо е толкова важен?
    Национален поет: Петьофи е смятан за един от най-великите унгарски поети. Той пише на разбираем език, което прави поезията му достъпна за всички слоеве на обществото.
    Символ на свободата: За унгарците той е символ на борбата за свобода, независимост и национално самосъзнание.
    Влияние: Творчеството му оказва огромно влияние върху поколения унгарски поети и писатели.

Днес Шандор Петьофи е национален герой на Унгария. На негово име са кръстени улици, площади и училища, а паметници, издигнати в негова чест, стоят не само в Унгария, но и в цял свят.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Българите искат нещо да се случи, но се страхуват нещо да не стане

(Bulgarians want something to happen, but fear something might happen)

Българската формула: Надежда плюс страх е равно на „нека да почакаме“

Някъде между „А дано, ама надали“ и „Да не стане по-зле“, живее един странен балкански парадокс. Българите – а най-вече българките – копнеем за промяна. За нещо различно. За нещо по-добро. Но когато „нещото“ започне да става, внезапно се появява онази характерна вътрешна тръпка: „Ама чакай малко... Ами ако?“ И така, както си мечтаем, започваме и да се пазим. От самата мечта. 

Българите искат нещо да се случи, но се страхуват нещо да не стане (Bulgarians want something to happen, but fear something might happen)

 

Мечтаем с една ръка, спираме с другата

Дали ще е нова работа, нов ремонт, нов кмет или – не дай Боже – ново гадже, все едно: българската душа се изкушава, но не се втурва. Особено ако сме жени около и над 50. Видели сме какво ли не – и подмамващи обещания, и гръмки началници, и криво наредени плочки след уж „реновиран“ вход. Опарили сме се. Така че днес, когато някой дойде с думите „само сега“ или „всичко ще се оправи“, вдигаме вежда и мислено си казваме: „Я да видим дали няма скрит номер.“

История на страха – с вкус на оцет и оцеляване

Баба ми казваше: „Момиче, всичко ново е добре замаскирано старо.“ И вярно. За нас промяната не идва с фойерверки, а с въпросителни. Историята ни е научила да не вярваме сляпо. Турско робство, деветосептемврийски преврати, преход без посока, хиперинфлация с консерви в килера – всяко поколение жени у нас носи в себе си паметта на несигурността. И това ни е направило... не недоверчиви, а предпазливи.

Жената в центъра на бурята – и на хола

Не е тайна: често ние, жените, сме тези, които движим и спираме процесите вкъщи. С мъдрост, която не се учи от книги. Знаем кога да пуснем новото и кога да му сложим юзда. И не е от слабост. А от отговорност. Затова и когато чуем, че „нещо ще се случи“, първо питаме: „Кой ще пострада, ако не стане както трябва?“ И тогава започва познатият вътрешен монолог:
„Ами ако не харесат новата учителка?“ „Ами ако тия ремонти на улицата продължат с месеци?“ „Ами ако пак сме наивни?“

Хуморът като броня (и облекчение)

Българската ирония е като компот от дренки – кисел, но полезен. И когато кажем: „Искаме нещо да се случи, ама да не стане“, не е защото сме нелогични. Просто се смеем, за да не заплачем. Защото понякога умората от разочарования е по-тежка от самите разочарования. И смехът става спасителен. „Случва се само на кино.“ „Да стане чудо, ама да е по поръчка.“ „Много хубаво не е на хубаво.“ – това са нашите защитни стенограми.

Надежда с едно наум

Но въпреки всичко, ние – българките – не сме се отказали. Да искаме. Да се надяваме. Да мечтаем – макар и с резервна спирачка. Знаем, че нещо хубаво може да се случи. Просто сме си научили урока: хубавото не идва със затворени очи. Трябва да си отвориш и двете – не само за красотата, но и за подводните камъни.

Заключение: време е за действие – внимателно, но решително

Ако искаме да се случи нещо истинско – добро, смислено, трайно – трябва да поемем риска то наистина да стане. С разум, с доверие в себе си, с проверка на фактите – но не и със страх, който ни държи вързани за дивана. Светът се променя – и ние с него. А вместо да чакаме някой друг да „направи нещо“, може би е време да го направим ние. Да не се страхуваме от онова, което искаме. Защото най-лошото, което може да стане... е да не стане нищо.

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Лан Цай Хъ

 (蓝采和, Lán Cǎihé)

Кой е Лан Цай Хъ?

• - Характеристики: Покровител на градинарите, изобразен е с кошница с цветя или плодове. Често е представян като андрогинна фигура.
• - Символика: Символизира природата, плодородието и свободата от полови стереотипи.

Лан Цай Хъ (на китайски: 蓝采和, на пинин: Lán Cǎihé) е един от Осемте безсмъртни (八仙, Bāxiān) в даоистката митология. Той е един от най-колоритните и ексцентрични членове на групата, често представян като млад мъж или андрогинна фигура, което го прави уникален сред останалите безсмъртни, които обикновено имат по-определена полова идентичност.

Въпреки че често е изобразяван като млад мъж, някои легенди го описват и като жена, което допринася за неговата загадъчна същност.

Характеристики и символи
Лан Цай Хъ е известен със своите нетрадиционни дрехи и поведение. Обикновено е облечен в синя роба, която не е правилно закопчана, и носи само една обувка, като често другата му е бос крак. Това символизира неговото безгрижие и отхвърляне на социалните норми и конвенции.

Неговият отличителен символ е кошница с цветя, или понякога бамбукови инструменти, които се използват за бране на цветя. В някои версии на легендата кошницата съдържа цветя, които имат силата да удължават живота и да носят щастие. Тези цветя включват хризантеми, борови клони и други растения, символизиращи дълголетие.

Легенди и истории
Легендите разказват, че Лан Цай Хъ е бил пътуващ певец и артист, който обикалял селата и градовете, пеейки песни, които често съдържали даоистки мъдрости и критикували човешката суета. Той често се шегувал с хората, което подчертава неговия весел и свободолюбив дух.

Една от най-известните истории за него разказва, че той е бил повикан на небето, за да стане безсмъртен, след като е бил просветен от друг безсмъртен. В този момент, докато бил на път, той хвърлил дрехите, обувките и кошницата си в небето, след което се възнесъл на облак.

Символично значение
Лан Цай Хъ е патрон на цветарниците, градинарите и изпълнителите, както и на актьорите. Той символизира:
 - Свобода и ексцентричност: Неговата непринудена визия и поведение показват отхвърлянето на светските условности.
 - Хармония с природата: Чрез своите цветя и връзката си с природата, той представя красотата и цикличността на живота.
 - Вечен живот и щастие: Неговата кошница с цветя е символ на дълголетие и радост.

Лан Цай Хъ е обичан герой в китайската култура, който напомня на хората да живеят живота си с радост, да се освободят от социалните ограничения и да намират красота в естествения свят.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Преподобна Стойна

Преподобна Стойна - българска отшелничка, ясновидка и лечителка

Преподобна Стойна, родена като Стойна Димитрова на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар, днес на територията на Гърция, е българска отшелничка, ясновидка и лечителка. Тя е известна като духовна предтеча на Ванга, която самата твърдяла, че Стойна е три пъти по-силна от нея и често изпращала хора на гроба ѝ в Златолист за изцеление.

Живот и духовни дарби:
 - На 7-годишна възраст Стойна ослепява вследствие на едра шарка. Според преданието, по време на боледуването ѝ се явява Свети Георги.
 - След опожаряването на родното ѝ село, тя се преселва в България и се установява в храма „Св. Георги“ в село Златолист (тогава Долна Сушица), където прекарва остатъка от живота си.

Живее аскетично, хранейки се само с хляб, вода и смокини.
 - Приписват ѝ се способности като ясновидство, лечителство (чрез молитви, билки, камъни и вода), телепортация и левитация.
 - Погребана е в двора на църквата „Св. Георги“, където и до днес се намира нейният мемориал.

Някои от най-известните ѝ предсказания:
 - За България и Русия: Според Преподобна Стойна, "България и Русия завинаги ке са вързани една за друга, но не винаги за добро. Те са неразделни като душа и тяло. Големо е тялото, а душата е малка, но без нея плътта е само леш... България е душата."
 - За бъдещето на България: Тя е предрекла, че България ще пребъде, въпреки тежките изпитания. Предупреждавала е, че "ако политиците скарат народа и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и старци ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава!". Тя е предсказала и че "чудото у България ке е след шейсет години" и че ще "литне" "бяла птица" по широкия свят.
 - Природни катаклизми: Предсказала е, че "заспали вулкани ке се будят, прах в небето ке има и планини ке се местят". Твърдяла е, че "Бяло море ще стигне чак до нашата страна вследствие на трус, който ще затрие Гърция".
 - За смъртта на цар Борис III: След покушението над царя през 1925 г., тя е казала: "Не бойте се за царо ни... Комуто е дадено да бъде отровен, него го куршум не лови." По-късно, по време на сватбата му, е предрекла: "Царю честити и клети, таа ке те тебе погребе, ала не ке те тебе оплаче."
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Римски пътища

(Roman roads)

Как римляните са строели магистрали?

Римляните са били майстори на инженерството и строителството, а техните пътища са едно от най-ярките доказателства за това. Устойчивостта на тези пътища, някои от които се използват и до днес, се дължи на няколко ключови фактора:

1. Многослойна конструкция
Това е основната тайна на римското пътно строителство. Вместо просто да полагат камъни върху земята, римляните изграждали пътищата си като многопластови структури с дълбочина до 1-1.5 метра.
 - Основа (Statumen): Най-долният слой се състоял от големи плоски камъни, скрепени с глина или варов разтвор. Тази основа осигурявала здравина и стабилност.
 - Слой от по-малки камъни (Rudus): Върху основата се поставял слой от по-дребни камъни и чакъл, смесени с варов разтвор, който се уплътнявал старателно.
 - Слой от пясък и чакъл (Nucleus): Следващият слой се състоял от пясък или фин чакъл, смесен с хоросан или цимент.
 - Настилка (Summa crusta): Най-горният слой бил от големи, идеално напаснати каменни плочи (често от базалт), които осигурявали гладка и здрава повърхност. Тези плочи са били изсичани от скали, намиращи се в близост до пътя.

2. Дренаж и отводняване
Римляните са разбирали отлично значението на доброто отводняване, за да се предотврати разрушаването на пътя от вода.
 - Наклон на пътя: Повърхността на пътя била леко изпъкнала в средата, така че дъждовната вода да се оттича към краищата, вместо да се събира върху настилката.
 - Дренажни канали: От двете страни на пътя били изграждани дренажни канавки, които събирали отточната вода и я отвеждали далеч от пътната настилка.

3. Геометрия и праволинейност
Римските пътища често следвали права линия, дори през хълмове и планини, като за целта се строяли виадукти, мостове и тунели. Тази праволинейност намалявала времето за пътуване и улеснявала придвижването на войски и товари.

4. Използвани материали
Римляните са използвали местни, висококачествени материали, като камък и чакъл, които са били лесно достъпни. За скрепване на слоевете се е използвал хоросан и цимент на варова основа, които са били изключително устойчиви.

5. Военно инженерство
По-голямата част от римските пътища са строени от легионери, които са били обучени и в инженерни дейности. Това гарантирало бързо и качествено изпълнение на проектите. Пътищата са били ключови за военната мощ на Рим, позволявайки бързо придвижване на легиони и провизии.

6. Поддръжка
Макар и много здрави, римските пътища са били редовно поддържани и ремонтирани, подобно на съвременните. Край пътищата са били поставяни километрични камъни, които са служили за указателни табели и са отбелязвали разстоянието до важни селища.

Въпреки че съвременните пътища са проектирани за много по-големи натоварвания, принципите, заложени от римляните – многослойна конструкция, добро отводняване и използване на качествени материали – остават в основата на пътното строителство и до днес. Някои от тези древни трасета, като прочутият Виа Апия, все още се използват частично, а други са основа на съвременни магистрали, като например Виа Милитарис (днешният транспортен коридор от Белград през София до Истанбул).
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Будапеща, Унгария

(Budapest, Hungary)

Будапеща - градна забележителности и преживявания

Будапеща е град, който предлага невероятно разнообразие от забележителности и преживявания. 

Ето някои от най-интересните факти, които го правят толкова уникален:
 - Град на термалните бани: Будапеща е известна като "столицата на термалните бани" в света. Под града има огромно количество термални извори, които произвеждат около 70 милиона литра лековита вода дневно. Това е причината в града да има над 100 термални извори и множество СПА комплекси, включително прочутите бани "Сечени".
 - Обединение на три града: Днешна Будапеща е образувана през 1873 г. от сливането на три отделни града: Буда, Обуда и Пеща. Река Дунав разделя града на две части: хълмистата и историческа Буда и равнинната и оживена Пеща.
 - Най-старото метро в континентална Европа: Метролинията M1, известна като "Хилядолетното метро", е открита през 1896 г. Тя е втората най-стара метролиния в света (след тази в Лондон) и първата в континентална Европа.
 - Най-голямата синагога в Европа: Голямата синагога на улица "Дохани" е най-голямата в Европа и втората по големина в света. Сградата е впечатляваща с архитектурата си, която съчетава мавритански, романтични и готически елементи.
 - Сградата на унгарския парламент: Една от най-внушителните и емблематични сгради в Будапеща, тя е една от най-големите парламентарни сгради в света. Има 691 стаи и близо 20 километра стълбища. Височината ѝ от 96 метра символизира 896 г. сл. Хр. – годината, когато маджарските племена се заселват в региона.
 - "Ruin Bars" (Руинни барове): Това са уникални барове, разположени в изоставени сгради и вътрешни дворове. Първият и най-известен от тях е "Szimpla Kert", който се превръща в символ на творческия дух и нощния живот на града.
 - Мостът на веригите: Първият постоянен каменен мост над Дунав, който свързва Буда и Пеща. Той е един от най-разпознаваемите символи на града.
 - Подземен свят: Под Будапеща се крие огромна мрежа от пещери, образувани от същите термални води, които пълнят баните. Могат да се посетят някои от тях, като например пещерата "Палвьолги", която е най-дългата в Унгария.
 - Родното място на Рубик Куб: Изобретен е през 1974 г. от унгарския архитект и професор Ерньо Рубик.

Всички тези факти, заедно с богатата история, красивата архитектура и оживената култура, правят Будапеща един от най-интригуващите и незабравими градове в Европа.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Кривото дърво

(The Crooked Tree)

"Кривото дърво на дъски не го режат, затова живее 1000 години."

Тази мисъл ни представя дълбока метафора за различието, неповтарящата се индивидуалност и начина, по който обществото оценява (или подценява) това, което не пасва на стандартите за перфектност.

В ежедневието и културата на народите често срещаме поговорки и изрази, които съдържат мъдрост, опреснена през поколения. Този израз ни напомня, че докато мнозинството се стремят към съвършенство, именно несъвършеното, кривото и различното може да оцелее, дори да претърпи много изпитания. В основата на тази поговорка стои идеята, че ако не се променяме „на същите дъски“, без разлика какъв ни е формата, можем да запазим своята идентичност и да проследим по-дълга, богата история.

Символиката на “кривото дърво”
Дървото, като символ на живота, растежа и връзката между поколение, притежава свойството да бъде различно във всяка своя фаза. Ако го представим като метафора за човешкия живот, „кривотата“ може да се интерпретира като индивидуалната уникалност или пък като несъвършенствата, които ни правят автентични. Докато модерното общество често се стреми към норми и стандарти, истинската сила се крие в способността да се запазят особеностите, дори и те да се различават от модела. В този смисъл, поговорката ни казва, че не трябва да се опитваме да премахнем или коригираме всичко, което е различно, тъй като именно тези елементи могат да доведат до истинска устойчивост и дълголетие.

Социално-културният контекст
В културна перспектива идеята за “кривото дърво” може да се свърже с традицията на предаване на занаятите, обичаите и непоклатимите ценности, които съществуват въпреки модерните тенденции и глобализацията. Когато някои неща са „различни“, те често остават непокътнати от комерсиалната и индустриална революция, защото обществото им придава друга, по-голяма стойност. Тази поговорка може да се разглежда като насърчение за приемане на различностите – вместо да се опитваме да “изправим” всичко, което не прилича на стандартното, може би трябва да се научим да виждаме красотата в непълнотата, която носи със себе си история, характер и индивидуалност.

Философска интерпретация
От философска гледна точка, поговорката напомня за това, че в живота няма универсални формули за успех. Докато “правите” неща могат да изглеждат привлекателни и лесни, те често са и обект на промяна, обновление и краткотрайност. В контраст, това, което не е променяемо или подчинено на стандартите – като “кривото дърво” – може да устои на времето. Този подход подчертава значението на оригиналността и уникалността, която може да се предаде от поколение на поколение, без да се губи под натиска на масовото производство или конформизма.

Заключение
"Кривото дърво на дъски не го режат, затова живее 1000 години" е мъдрост, която ни призовава да оценяваме истинската стойност на индивидуалността, на разнообразието и на дълбоките корени, които укрепват нашата идентичност. В свят, в който се преследва съвършенство, тази поговорка ни напомня, че силата е в уникалността, а устойчивостта – в приемането на собствените ни особености. По този начин, вместо да се стремим безкрайно към корекция и промяна, трябва да разберем, че нашите “криви” черти могат да бъдат именно този източник на живот и дълголетие, който ни прави истински незаменими.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Троя и Хайнрих Шлиман

(The Legendary Troy and Heinrich Schliemann)

Легендарната Троя и Хайнрих Шлиман 

Хайнрих Шлиман е една от най-противоречивите фигури в историята на археологията. Наричан е гений от едни и измамник от други. Неговите открития, най-вече на легендарната Троя, го превръщат в световна знаменитост, но методите му и съмнителните твърдения, които прави, му носят остра критика от научната общност.

От детска мечта до милионер
Йохан Лудвиг Хайнрих Юлиус Шлиман е роден през 1822 г. в Германия в семейството на беден пастор. Още от ранна детска възраст е запленен от древността, четейки разказите на Омир. Вдъхновен от "Илиада", той си поставя за цел да открие митичния град Троя и да докаже, че събитията от поемата са исторически достоверни.

За да осъществи мечтата си, Шлиман осъзнава, че първо трябва да натрупа богатство. Той се превръща в изключително успешен предприемач, като се занимава с търговия в Русия и САЩ, и усвоява множество езици. Неговият предприемчив дух и финансова интуиция го превръщат в милионер до средата на живота му. След като вече е осигурил финансовата си независимост, на 46-годишна възраст Шлиман решава да посвети остатъка от живота си на археологията, за да осъществи детската си мечта.

Откриването на Троя и съкровището на Приам
По времето, когато Шлиман започва своите проучвания, Троя е смятана от научните среди за мит, съществуващ само в гръцките легенди. Въпреки скептицизма на академичния свят, през 1870 г. Шлиман започва разкопки на хълма Хисарлък в днешна Турция. Той е насочен към мястото от британския консул и археолог Франк Калвърт, който преди това е купил част от земята и е бил убеден, че там се намират руините на Троя.

Ентусиазмът на Шлиман обаче е по-силен от търпението. Той разкопава хълма с голяма скорост, като на практика унищожава няколко културни пласта. В стремежа си да достигне до слоя, който според него отговаря на Омировата Троя, той разрушава по-късни слоеве, които също са с огромна историческа стойност.

Въпреки грубите методи, през 1873 г. Шлиман прави своето най-голямо откритие – голямо количество златни и сребърни предмети, които нарича "Съкровището на Приам". Той твърди, че съкровището е открито в двореца на легендарния троянски цар Приам. По-късно обаче е установено, че съкровището е с хиляда години по-старо от Троянската война и няма връзка с Омир. Въпреки това името се налага и остава в историята.

Критика и скандали
Шлиман предизвиква истински скандал, когато тайно изнася съкровището от Османската империя, въпреки че по закон е длъжен да го предаде на местните власти. След като не успява да го продаде на големите европейски музеи, той го дарява на Германия. В резултат на това съдът го осъжда да плати сериозна глоба на Османската империя, която той заплаща.

Освен това научната общност го критикува остро за небрежните му методи на разкопки, които водят до унищожаването на безценни исторически пластове. Неговата репутация допълнително пострадва и заради твърдения, че той е фалшифицирал част от находките или е преувеличил откритията си, за да привлече внимание.

Наследството на Шлиман
След Троя Шлиман продължава с археологическите си проучвания в Микена, където открива т.нар. "Маска на Агамемнон" и други значими съкровища. Въпреки противоречията около личността му, не може да се отрече, че Хайнрих Шлиман е пионер в археологията. Той доказва, че Троя не е само мит, а реално съществувал град, и поставя основите на полевата археология. Неговите открития променят разбирането за Древна Гърция и вдъхновяват поколения археолози.

Днес "Съкровището на Приам" се съхранява в Държавния музей за изящни изкуства "Пушкин" в Москва, където попада след Втората световна война.

Кой е Хайнрих Шлиман всъщност?
Негов приятел и съратник пише за него: "Той е най-големият лъжец, но и най-големият мечтател, който някога съм познавал." Може би именно тази противоречива комбинация между бизнес нюх, упоритост и романтичен идеализъм го е направила това, което е – самоукият археолог, който открива Троя, но и този, който я унищожава.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Пумуколе Турция

Каскада на Сините езера, Пумуколе Турция-Pumukole Turkey

Каскадата на Сините езера, позната още като Памуккале (Pamukkale), е едно от най-уникалните и впечатляващи природни чудеса на Турция. Името ѝ в превод означава "памучен замък", което перфектно описва гледката – огромни бели тераси, които се спускат по склона на хълма, сякаш са направени от памук.

Формиране и геология
Този природен феномен се е образувал в продължение на хиляди години от термални извори, богати на калциев карбонат. Водата, идваща от изворите, е с температура около 35°C до 100°C. Когато тя достигне повърхността, калциевият карбонат се утаява, а водата се изпарява. В резултат на този процес се образуват твърди, бели варовикови отлагания, наричани травертин. С течение на времето тези отлагания са оформили терасите и басейните, които виждаме днес.

Значение и история
 - Природен резерват и обект на ЮНЕСКО: Памуккале е обявен за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1988 г. Това го прави защитен район, който привлича милиони туристи всяка година.
 - Историческо наследство: В непосредствена близост до каскадата се намира древният гръко-римски град Йераполис (Hierapolis). Градът е бил известен с термалните си бани и лечебните си свойства. Посетителите могат да разгледат руините на античния театър, некропола и други исторически забележителности, които се намират точно над травертиновите тераси.
 - Лечебни свойства: Още от древността се смята, че водата в Памуккале има лечебни свойства, особено полезна за проблеми с кръвообращението, кожата и ставите. Мнозина идват тук не само да се насладят на красотата, но и да се потопят в лековитите води.

Практическа информация за посещение
 - Най-добро време за посещение: Най-добрите сезони са пролетта и есента, когато времето е по-умерено. През лятото може да бъде много горещо.
 - Как да се насладите: За да запазите уникалната структура на травертина, посетителите трябва да се движат боси по терасите. Това също така ви позволява да усетите топлината на водата и текстурата на скалите.
 - Съвет: Не забравяйте да си носите слънцезащитен крем, шапка и слънчеви очила, тъй като белите тераси отразяват силно слънчевата светлина.

Памуккале е дестинация, която предлага уникална комбинация от природна красота, история и релакс. Това е място, което задължително трябва да се види, за да се разбере неговата магия.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Катрин О'Хара

Catherine O'Hara

"Не е важно колко си зает, а с какво си зает. Пчелата е ценна, а комара го размазват." Катрин О'Хара

Катрин О'Хара (Catherine O'Hara) е канадска актриса, комедиантка, сценаристка и певица, известна с яркото си присъствие и уникален комедиен стил. Родена е на 4 март 1954 г. в Торонто, Канада, в семейство с ирландски корени. 

Ето някои ключови моменти за нея

Кариера
Ранни години и SCTV
О'Хара започва кариерата си в комедийния театър Second City в Торонто, което я отвежда до телевизионното шоу Second City Television (SCTV, 1976–1984). Там тя се утвърждава като талантлива комедиантка, играейки различни персонажи и пишейки сценарии. За работата си в SCTV печели награда Emmy за сценарий през 1982 г.

Филми
О'Хара е известна с ролите си във филми на режисьора Кристофър Гест, като Waiting for Guffman (1996), Best in Show (2000), A Mighty Wind (2003) и For Your Consideration (2006), където демонстрира уменията си в импровизационната комедия. Тя е особено запомнена като Кейт МакКалистър, майката на Кевин в култовите филми Сам вкъщи (Home Alone, 1990) и Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк (Home Alone 2: Lost in New York, 1992).

Schitt’s Creek
Най-голямата ѝ слава идва с ролята на Мойра Роуз в комедийния сериал Schitt’s Creek (2015–2020), създаден от Дан и Юджийн Леви. Нейният ексцентричен и драматичен персонаж, известен с абсурдните си перуки и акцент, ѝ носи световна популярност и награда Emmy за най-добра актриса в комедиен сериал през 2020 г.

Озвучаване и други проекти
О'Хара често участва в анимационни филми, като озвучава герои в The Nightmare Before Christmas (1993) на Тим Бъртън (Сали) и Chicken Little (2005). През 2024 г. тя се появява в сериала The Last of Us (сезон 2) и във филма Beetlejuice Beetlejuice, продължение на класиката Beetlejuice (1988), където играе Делия Дийц.

Личен живот
О'Хара е омъжена за режисьора и продуцент Бо Уелч от 1992 г. Двамата имат двама сина.

Тя е известна с топлата си и скромна натура, въпреки ексцентричните си роли.
Има силна връзка с Канада и често подчертава гордостта си от канадските си корени.

Стил и наследство
О'Хара е ценена за способността си да съчетава хумор, емоция и абсурд в ролите си. Нейният уникален глас, комедийно време и отдаденост на импровизацията я правят една от най-обичаните фигури в комедията. Schitt’s Creek я превърна в икона за по-младите поколения, а ролята ѝ на Мойра Роуз е считана за една от най-запомнящите се в съвременната телевизия.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

"Който напада доброто, определено е зъл."

Това е кратка морална максима, която отразява категорично разделение между доброто и злото.

- Доброто е нещо обективно положително – тоест, защитава живота, състраданието, честността, справедливостта и т.н.

- Всеки, който съзнателно атакува тези ценности, се поставя в противоположния лагер – на злото.

Пример: Ако някой напада милосърдието, хуманността или невинността, той не може да бъде неутрален – той застава на страната на злото.

.

Невъзможност за оправдание на атаката срещу доброто

Сентенцията изключва възможността злото да бъде „неволно“ или „неразбрано“. Според него:

- Нападението срещу доброто не може да бъде оправдано – нито с лична болка, нито с минали травми, нито с идеологии.

- Самият акт на нападение срещу доброто разкрива вътрешната същност на извършителя – злоба, завист, разрушителност.

.

Предупреждение и ориентация

Фразата може да служи като морален компас, напомняйки:

- Ако някой се опитва да ти представи доброто като наивност, слабост или глупост – внимавай.

- Не се поддавай на такива внушения – те идват от човек, който е морално отклонен.

.

Реалният живот не винаги е толкова ясен:

- Има случаи, когато хора се противопоставят на нещо „добро“, защото го възприемат като лицемерно, вредно или фалшиво.

- Не всеки „нападател“ е непременно зъл – някои хора действат от неразбиране, страх, болка или манипулация.

.

Пример: Бунтът срещу институция, която се представя за „добра“, но всъщност потиска хората.

.

Обобщение:

Фразата е силно морална и категорична. Тя отразява вярване, че доброто е абсолютна стойност, а злото – съзнателен избор срещу него. Това я прави подходяща като лозунг, ценностно послание или принцип, но също така изисква внимателен анализ в сложни човешки ситуации.

.

Но "сложни човешки ситуации" - ако се замислим по-внимателно, не са ли те по-скоро опити за заобикаляне на доброто, опити за имитация на добро или опити за оправдаване на лошо поведение?

.

Това навлиза в същността на моралната амбивалентност и поставя под съмнение доколко „сложните ситуации“ са действително сложни — или са просто маскировка на зловредно поведение.

.

Сложното като претекст

Често, когато хора оправдават действията си с „животът не е черно-бял“, те всъщност:

- Рационализират лошите си постъпки — вместо да ги признаят.

- Използват изключенията, за да заличат правилото — тоест, опитват се да представят злобата или користта като „неизбежна реалност“.

- Или дори имитират добро – правят нещо „в името на доброто“, но със задни подбуди (егоизъм, стремеж към власт, отмъщение и т.н.).

.

Пример: Един човек казва: „Лъгах те, за да не те нараня.“ В действителност обаче често лъже, защото го е страх да поеме отговорност, не защото иска да те защити.

.

Моралното лицемерие като норма

В днешно време:

- Цинизмът и моралният релативизъм често се представят като мъдрост.

- Истинското добро се изкарва „наивно“, а извратените форми на поведение – „зрели“, „прагматични“, „неизбежни“.

.

Дали „сложността“ не е просто камуфлаж. Да – много често тя е именно това: измамен слой, зад който стои волево отклонение от доброто.

.

Истински сложни ситуации съществуват, но...

Те не се характеризират с това, че „не можем да различим доброто от злото“, а с това, че дори когато знаем кое е добро, се изисква огромна вътрешна сила, за да го изберем.

Пример: Да простиш на някого, който не се е покаял – е морално правилно, но емоционално изключително трудно.

.

Заключение:

- В голям процент от случаите „сложните човешки ситуации“ не са нищо повече от социално приети оправдания за предателство към доброто.

.

Ако човек запази вътрешната си честност и здраво чувство за истина, лесно ще различи дали ситуацията е действително сложна – или просто маскирана лъжа.

.

Финални думи:

- "Който напада доброто, определено е зъл."

- Това не е просто фраза – това е изпит за съвестта.

- Който започне да я омекотява, вероятно вече е застанал срещу него.

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.